Здравей, Павел. Драго ми е, че мога да ти отговоря.
В заглавия, където няма сказуемо,  трябва да е с пълен член, защото се явява подлог: "Повелителят на мухите", "Спасителят в ръжта". Изключение се получава в случаите с прякори и прозвища. Според правилата, те не се членуват, а по-точно е да се каже - не се менят . Например - Апостола, Дякона (за Левски), Щастливеца (за Алеко), Моканина (от "По жицата"). Тези имена като прозвища никога не се употребяват с пълен член(и в заглавия) . Въпросът е дали едно име се е утвърдило в публичното говорене като прозвище (или в конкретен текст, например - в роман). Такъв е случаят с Кръстника. Достатъчно е утвърдено като прозвище и затова не се членува с пълен член - и в заглавие, и в изречението, когато е подлог. Случаят със "Сайта на ..." е интересен за разглеждане. Доколкото официалният речник не го е приел като прозвище, би трябвало да е "Сайтът на Павел". Но, от друга страна, ти имаш право да го утвърдиш в своя контекст (на самия сайт) като прозвище и да го наложиш като име. Т.е. когато се ползва в кавички - а те пък са друг проблем на  напрежение между нормата и бързо променящата се езикова реалност. Поздрави!