Публикувам стенограма от заседанието на Комисията, но  ако  това  изнервя  блогерите, мога да го изтрия :)
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 13.02.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, за пореден път имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката при следния дневен ред:
1. ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерския съвет на 31.01.2008 г.
2. ПРОЕКТ ЗА РЕШНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЮРИДИЧИЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА № 702-03-39, внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25.01.2008 г.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме този дневен ред.
Дневният ред се приема с единодушие.
Позволете да представя гостите на нашето заседание: вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, заместник-министърът на образованието господин Атанасов, съветникът на министъра на образованието и науката госпожа Добрева, има други служители и експерти на Министерството на образованието и науката, госпожа Янка Такева.
Бих искал да ви представя и госпожа Шукран Идрис – кмет на община Кирково, но която присъства на това заседание в качеството на делегиран представител на Асоциацията на родопските общини. Присъства и госпожа Тачева, която представлява Националното сдружение на общините в Република България.

……………………………………………………..

Преминаваме към т. 3 от нашата програма.
Уважаеми колеги, както повелява традицията, първо се обръщам към представителя на вносителя да представи законопроекта. Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Всички вие знаете, а една голяма част от вас активно участва в работната група по създаването на нов Закон за народната просвета или с наименование, което после ще бъде решено, но така или иначе закон, който да замени сега действащия Закон за народната просвета.
Същевременно обаче въпреки моето нежелание да правим частична промяна, при положение че до няколко месеца ще сме в състояние да внесем изцяло нов законопроект, все пак направихме това предложение пред Министерския съвет, то беше утвърдено и сега го представям пред вас.
Става дума за няколко групи предложения, които са групирани в 4 групи, както можете да видите в мотивите към законопроекта.
От една страна, промени в уредбата, свързани с провеждането на държавните зрелостни изпити. Уредбата като цяло в Закона за народната просвета, в Закона за професионалното образование и обучение, в Правилника за приложение на Закона за народната просвета са правени в различно време, тук-таме терминологията е различна, има различни тълкувания. Една част от тези тълкувания дават основания на противниците на държавните зрелостни изпити да атакуват различни актове на министъра с оглед непровеждане на държавните зрелостни изпити.
Мисля, че всички се убедихте, няма да има някакви сериозни проблеми със съдилищата, но считаме за правилно да представим на вашето внимание текстове, които биха разсеяли съмненията допълнително, така щото и Народното събрание да покаже ясна воля, че стои зад провеждането на държавните зрелостни изпити.
По отношение на втората група въпроси това са въпроси, дискутирани по време на учителските протести. Знаете, че не се стигна до подписване на споразумение, но правителството пое ангажимент това, което беше в проекта за споразумение, да го отстояваме и във връзка с това предлагаме да бъде въведено изискване за деклариране на предоставяните от учителите частни уроци както и отсъствието на конфликт на интереси с оглед създаването на по-голяма прозрачност в тази дейност. Считаме, че трябва да се дефинира “конфликт на интереси”. Считаме, че нарушаването на забраната трябва да води до трудовоправни последици.
На трето място предвиждаме основание за прекратяване трудовото правоотношение на директора при случаи на неефективно управление на финансовите средства. Ще дам обяснение. Миналата седмица в Комисията по труда и социалната политика имаше известно колебание за какво става въпрос.Искам ясно да кажа, че това не е ново основание за освобождаване на директор. В случая началникът на регионалния инспекторат, респективно министърът би могъл да направи това на съществуващите основания. Тук става въпрос за друго. Ако в едно общинско училище директорът системно харчи повече, отколкото има право да харчи, какво може да направи кметът? Той не може да направи нищо, тъй като работодател на учителя е министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат. Ние с тази разпоредба казваме така: ако директорът надхвърли с 20% това, което има право да изхарчи по делегирания бюджет, по искане на финансиращия орган, министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат не може да откаже уволнението. Т.е. това е разпоредба изцяло в защита на общините, ограничаване на нашите права. Всъщност когато кметът каже, че директорът харчи повече от тези 20% и поиска от нас това уволнение, ние нямаме право да откажем. Това не са нови основания, те са същите, които съществуват и сега.
И на четвърто място нещо изключително важно, по което ми се струва, че дискутирахме преди 2-3 седмици, уреждането на статута на защитените училища с оглед постигане на баланса между идеята за гарантиране качеството на образованието и ефективността на системата. Това е нещо изключително важно с оглед на делегираните бюджети. Представих пред вас вижданията на Министерство на образованието и науката, които изработихме като принципи и първоначални изчисления заедно с Министерство на финансите и Световната банка. Наясно сме, ако бъде утвърден такъв текст, какво бихме предложили в Министерския съвет. Останах с впечатление, че като цяло се приема това, което предлагаме. В крайна сметка Народното събрание ще реши дали ще въведем статута на защитените училища, но досега не съм чул политическа позиция, която да е против това да има защитени училища в страната. Мисля, че това е правилна стъпка.
Ако имате въпроси, ще отговорим.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Предполагам, че ще има въпроси.
Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател, господин министър, колеги! Смятам, че в хода на дискусията трябва да се откроят няколко неща. Имам някои уточняващи въпроси във връзка с част от предложенията.
На първо място, нека всички си пожелаем в края на тази учебна година най-после да бъдат проведени държавните зрелостни изпити, като “най-после” го казвам с чувство на самокритика, защото като народен представител съм вносител на няколко законопроекта за отлагане на тези държавни зрелостни изпити. Господин министър, за мен това ще бъде чудо, дори някак не смея да мисля за това.
Между другото, преди заседанието прочетох новината, не знам доколко е актуална, че вече 35 учебни висши заведения са признали, че ще приемат за вход резултатите от държавните зрелостни изпити. (Шум и реплики.) Това е един безусловен знак, че висшите учебни заведения…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всъщност 36 ги признават като оценка, която служи за вход, и още четири ВУЗ-а като балообразуваща оценка.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Искам да кажа, че това е едно доверие от страна на висшите учебни заведения към начина, по който ще бъдат организирани държавните зрелостни изпити. Мисля, че събудихте това доверие с перфектния начин, по който бяха организирани тестовете след 7-ми клас в края на миналата учебна година.
Пожелавам успех! Дано всичко това да стане и го отчетем като успешен акт в края на тази учебна година!
От медийния интерес след приемането на законопроекта след заседанието на Министерския съвет безспорно най-коментиран е текстът за задължението на преподавателите да подават декларации и съответно определението, което давате за конфликт на интереси. Може ли малко повече конкретика кой всъщност ще проверява истинността на подаваните декларации? Един месец след влизането на този законопроект в сила е срокът, в който трябва да бъдат подавани декларациите. Каква ще е процедурата – кой ще проверява истинността на тези подавани декларации? Този въпрос стои доколко текстът ще бъде работещ и ще има реални резултати срещу това явление, което опитваме да ограничим с тази първа стъпка – сенчестата страна на образователната система – частните уроци, парите, които бяха споменавани, които са внушителни суми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедура. Струва ми се, че има логика, понеже коректно бяха дефинирани четирите групи проблеми, които се опитва да решава този законопроект, как да подходим? Ако искате, можем да проведем обща дискусия, защото примерно ми се струва, че проблемът на статута на защитените училища не е в един логически ред с организацията на държавния зрелостен изпит. Тук чувам, че е по-добре да проведем дискусията върху целия законопроект.
Акцентът в моето изказване няма да е върху текстовете на държавните зрелостни изпити. Важно е във връзка с държавните зрелостни изпити да се декларира ясна  политическа воля, че няма да се повтори онова, което се случваше през последните 5-6 години към м. март-април – месец преди провеждането на държавния зрелостен изпит. Законът, който задължава Министерство на образованието и науката да провежда този изпит, е, ако не се лъжа, от 1998 г. Но вече 10 години така и не се прилага на най-различни основания. Според мен една от причините е и липсата на политическа воля, която би могла да се скрие зад решението на Върховния административен съд. Няма да коментирам текстовете, които се отнасят до организацията на този изпит, за да не се възприемат като възможност за повтаряне на порочната практика. Мисля, че дори да имаме някои съображения, е добре да ги изразим под формата на конкретни предложения между първо и второ четене, като си дадем достатъчен срок за тези предложения. С това приключвам коментара си по отношение на държавните зрелостни изпити.
По отношение конфликта на интереси. Много е важно наистина да чуем още веднъж от вас, че под “конфликт на интереси” разбираме не въобще предоставянето на образователна услуга от учителя, а когато това се прави нерегламентирано и то в училището, където съответният учител е на щат. Това е важно, мисля, че е казано, но ако има нужда от прецизиране и доуточнение, мисля, че също ще го направим между първо и второ четене.
Господин министър, имам въпрос, който искам да задам. По своята същност § 10 – последният текст, представлява ретроактивно действие на закона. Моля Ви за коментар. Става въпрос за декларациите, защото съгласно закона те трябва да се подават и за предходна учебна година - за 2006-2007 г.
Уважаеми колеги, основният акцент на моето изказване е свързан с темата защитени училища. Той излиза извън приложното поле на определението за защитени училища. Мисля, че по отношение на училищната мрежа и финансирането на средното образование се извършва не просто реформа, а мащабът на тази реформа може да заслужи и други определения. Това е най-смелата реформа, която се провежда от прехода насам. Принципът “средствата следват ученика” ще доведе по естествен път до ускорено оптимизиране на училищната мрежа. Много бих искал точно с това изменение на закона да предвидим онези защитни механизми за финансиране на училищата, оцелели след оптимизиране на мрежата до краен предел и за които наистина е невъзможна по-нататъшна оптимизация. Но ако в такива случаи, когато има пределна оптимизация, но има недофинансиране на останалите училища, смятам, че реформата ще бъде дискредитирана. За да не се случи това, е много важно с това изменение на закона освен дефиницията за защитено училище на второ четене, отсега да кажем, че това е абсолютно в логиката на законопроекта, който разглеждаме, ние би трябвало да разширим и допълним вече съществуващото в Закона за народната просвета, в § 6б-в на Допълнителните разпоредби определение за средищно училище. Смятам, че наличието на това определение е нещо важно, но би трябвало да обвържем статута на защитено училище с определени финансови ангажименти на държавата.
За да не бъда голословен, ще дам няколко примера. Предполагам, че след това и представителят на Асоциацията на родопските общини ще вземе отношение. Неслучайно ги помолих да представят декларация от Управителния съвет на Асоциацията на родопските общини. Бих искал да отворя веднага скоба и да кажа, че не би следвало да ме уличавате в партийна пристрастност, защото в тази асоциация членуват кметове, избрани от листите на най-различни политически сили, има и независими кметове на общини. Става въпрос за образованието, затова трябва да бъдем достатъчно отговорни.
На територията на Кърджалийска област през учебната 1990-91 г. е имало 304 училища, 2007-2008 учебна година се откри в само в 88 училища, т.е. за период от 17 години ние сме закрили близо 216 от тези училища. И най-интересното, забележете, от днешните 88 училища за учебната 2008-2009 г. съгласно вече изразената воля не само на кметовете, но и на общинските съвети ще оцелеят само 26 средни оброобразователни училища - основни и средни, тук не влизат професионалните училища за седемте общини, с близо 420 населени места.
Защо съобщавам тези факти? Това е не просто оптимизиране, това е не просто реформа. Това е наистина революция, гигантска по мащабите си реформа. И въпреки това кметовете са направили анализ, че значителна част от тези оцелели 26 училища по стандарта издръжка на един ученик няма да бъдат дофинансирани. Смятам, че предвиденият механизъм на защитените училища няма да е достатъчен, защото защитеното училище се намесва като инструмент, когато броят на учениците в паралелките на съответното училище е под 18 деца и понеже е невъзможно неговото закриване, се налага неговото съхраняване и по определени критерии – допълнително финансиране.
Но тези 26 училища, които единствени ще останат в тези 7 общини, и това не се отнася само до Кърджали, а предполагам се отнася и до Благоевград, Смолян, Пазарджик и други региони, дори при наличието на 23-24-26 деца в паралелка, по стандарта издръжка на едни ученик ще изпитват недостиг на финансови средства, защото при равни други условия там ще има допълнителни разходи.
Конкретен пример. Община Кирково, при която от 1990 г. броят на училищата от 55 към днешна дата пада на 11 училища, а съгласно решение на Общинския съвет догодина ще останат само 4 училища, напр. в Средното общообразователно училище “Христо Ботев” в Чорбаджийско след тази пределна оптимизация ще се събират деца от 22 населени места. За тях общината ще поддържа по необходимост 7-8 автобусни линии, като броят за общината като цяло е 66 автобусни линии. Извинете, но за да станат децата 26 в тази паралелка, ако на сравнима база в центъра на Кърджали те са поначало 26, то тук, за да съберем 26 деца в паралелка, са необходими разходи за поддържането на 66 автобусни линии.
Господин министър, не знам доколко стандартът за издръжка на един ученик – 1151 лв., ако там са предвидени средствата за полуинтернатните групи и за извънкласните форми, ще кажа, че в една градска среда, ако е въпрос на избор на училищното ръководство дали да разгръща целодневна организация на учебно-възпитателния процес, дали да има извънкласни форми, то в такъв тип средищни училища, където се събират деца от 10-12 населени места, Чорбаджийско е краен пример с тези 22 населени места, то целодневната организация на учебно-възпитателния въпрос не е въпрос на желание и избор, а на абсолютна необходимост. Защото общината не може да осигури в различно време различен превоз до населените места, за да върне децата. Знаете, че първокласниците приключват към 12.00 ч, по-големите – към 14.30 ч. и автобусът тръгва обратно за населените места към 16.00 ч. Първокласниците от 12 до 16.00 ч. четири часа не могат да седят в училище, без да бъдат ангажирани. И това би трябвало да се предвиди.
Конкретното ми предложение е следното. Нека заедно да помислим как на второ четене да конкретизираме статута не само на защитеното училище, но и на средищното училище като основание за допълнително финансиране в тези случаи, които се опитах да ви представя, така щото, ако издръжката на един ученик за страната е единица, не коментирам колко лева, то за ученик от средищно училище по определени обективни критерии трябва да се предвиди може би един плаващ корекционен коефициент, по който да се умножи тази единица, за да се получи адекватно финансиране, с което да се посрещнат обективните, допълнителните, неприсъщи при равни други условия за други училища допълнителни разходи. Само така тази революция, която правим като реформа в средното образование, ще успее, без да срещне съпротивата на незаслужено наказани общини или училища.
Изключително важно е този въпрос да го обвържем и с възнаграждението в системата, защото, ако един учител работи в населено място, в което по независещи от него причини броят на децата в паралелката е 20-22, той не би следвало само на това основание да получава по-ниско възнаграждение от друг свой колега, който в съседното село работи с 26 деца в паралелка. Не би следвало географският признак да измества качеството на работата като принцип при определянето на трудовите възнаграждения.
Убеден съм, че имате отговорите на тези въпроси, които се опитах да поставя в изказването си. Разчитам да намерим обща воля, подкрепяйки законопроекта на първо четене, както по отношение организацията на държавните зрелостни изпити, така и по отношение статута на защитени училища, да допълним този защитен инструмент с още един – конкретизиране статута на средищното училище като основание за решаване на тези казуси, които неизбежно ще възникнат в хода на тази революционна промяна, която се прави при финансирането на средното образование. С това уточнение ние ще подкрепим законопроекта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, давам си сметка, че този законопроект събуди доста емоциите на експертите, което е съвсем нормално. Мисля си, че когато се опитваме да го коментираме сериозно, трябва да си отговорим на един същностен въпрос: правим ли тази година зрелостни изпити или не. И тъй като съм съгласна с колегите, говорили преди мен, твърде много думи бяха изговорени по този повод, аз съм в изгодната ситуация да не се срамувам от отменени решения, от предишни мандати, не ми се иска това да се случи в моя.
Поради това си мисля, че бидейки това същностният смисъл на поправките в този законопроект, то си струва той да бъде подкрепен с всичките рискове на безапелационното признаване, което, между другото, не обещавам. Мисля си, че е добре да поработим по текстовете между двете четения, има смисъл от него. Включително да се съобразим с част от тезите, които достигат до част от моите колеги, допълнителни предложения по част от съществуващите текстове, с надеждата, че час по-скоро ще имаме възможност да коментираме новия Законопроект за народната просвета, в който всичките ни тези притеснения ще получат съществен прочит.
Мисля си, че не ни прави чест да продължаваме да траем по този твърде укорим начин, по който се правят дипломите на нашите зрелостници, в които се вписват оценки от зрелостни изпити, каквито от доста време никой в българското училище не полага.
Искам да кажа още нещо по повод на това, което прозвуча току що в изказването на господин Местан. Мисля, че вероятно ще ни се случи коментар върху понятието “средищно училище”, най-малко, че когато коментирахме понятието “защитено училище”, аз самата не си давах сметка как би изглеждала българската образователна карта. Сега си мисля, че каквото и да договорим като статут на защитените училища, безспорно трябва да се съобразим с още един факт т- каквито и да са разстоянията, каквото и да е времето, когато пътуват учениците, какъвто и да е ландшафтът, във всяка българска община би трябвало да има поне по едно училище. Защото ако приложим директно критериите, част от малките общини би трябвало да нямат свое училище. Това обаче е една присъща на всяка община дейност, включително на твърде малките, каквито в България определено има. И когато разсъждаваме върху тези критерии, мисля, че да се съобразим с тази необходимост е въпрос на принцип, който трябва да уредим и законово.
Свършвам дотук с разбирането, че законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо четене и с необходимостта част от текстовете да бъдат сериозно коментирани между първо и второ четене.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за мен е една законотворческа несполука.
Кои са аргументите ми? Фактът, че господин министърът в началото на своето експозе каза, че предстои след 3-4 месеца ново законодателство, показва, че това не е добро.
Второ, това, което чух от преждеговорившата, че между първо и второ четене ние трябва много добре да промислим някои факти и неща, а също така предложението за увеличаване на срока за предложения на 3 седмици между първо и второ четене, потвърждава това, което заявих пред вас.
Безспорно е, че Министерство на образованието и науката иска да уреди провеждането на матурите с този законопроект, но промените в тази насока са по-скоро козметични – имам предвид § 1 и 4. В резултат на тези промени матурите си остават високо на върха, неподкрепени от други подобни механизми за оценка на предишни етапи на обучение. Затова не е и случайно, че наскоро огласените резултати от пробни матури, от изпитите, които се провеждат във висшите училища, показват висок процент на слаби оценки в Софийския университет между 45 и 50% двойки.
Затова у мен буди недоумение един факт и една наглед дребна промяна – в чл. 16 от Закона за народната просвета, с който от държавните образователни изисквания се изважда усвояването на книжовния български език - § 2. Първо, не е важно каква е логиката на тази промяна, при положение че един от основните зрелостни изпити си остава българският език и литература.
Второ, пресата и обществото отдавна са обезпокоени от ниската степен на владеене на официалния език на българите. И кой друг, освен Министерство на образованието и науката трябва да се грижи за неговото нормално опазване?
Трето, обучението по български език е гръбнакът на българското образование от първо отделение до 12 клас. Затова това обучение има необходимост от стандарти - това е крайно необходимо.
Второ, намерението на Министерство на образованието и науката в момента, когато държавата се тресе от скандали, основно конфликти на интереси, основно в пътния фонд, се е сетила, че учителите могат да изпаднат в същия конфликт на интереси. Дори е дефинирано какво представлява този конфликт и учителите ще трябва да подават декларации един месец след влизането на този законопроект в сила. С този маньовър за отвличане на вниманието смятам, че нищо няма да се постигне. Първо, смятам за ясно, че преподаването в училищата вече не дава необходимата подготовка на децата. Едно проучване показва, че децата, които не вземат частни уроци, постигат средно оценка между 4-4,30 от приемните изпити. Това изследване е от закрития Институт по образование.
Трето, очевидно децата се нуждаят от допълнително обучение, имам предвид частни уроци, за преминаване в по-горни нива на системата – във всички случаи.
Сигурен съм, че тази разпоредба няма да има резултат и да доведе до нищо. Във всички случаи тя ще изостри до голяма степен взаимоотношенията в училищата.
Господин министър, ако говорим за конфликт на интереси, има ли по-голям конфликт на интереси от преподавателите във висшите училища, които преподават частни уроци и влизат в комисиите, които преглеждат кандидатстудентските работи? Има ли по-голям конфликт от това? Затова е съпротивата на висшите училища да минем директно към приемане само от матури. Това е основата на конфликта между тях. И основа на това е един бивш министър, който сега е посланик в Словения. (Шум и реплики.)
Няколко думи по защитените училища. Считам, че преди въвеждането на системата на защитените училища преди това трябва да бъде изработена цялостна концепция за оптимизация на училищната мрежа. Самото определение “защитено училище” е училище, което, ако бъде закрито, би довело до нарушаване на достъпа до образование.
Това е връх на законотворческата мисъл, като оставим настрана невероятния езиков конструкт.
Въвеждането на такъв статут, преди да са изработени критериите за закриването на училищата, е алогично и опасно. Да не говорим, че формулировката “достъп до училищата” е доста разтеглива и нейното нарушаване често не може точно да се дефинира.
Ще ви припомня два факта. Първо, достъпът до образование на децата със специални нужди в България е сериозно нарушен въпреки приетите нормативни актове. Никой обаче не е затворил тези непригодни за децата училища, нито се опитва да ги пригоди към нуждите на тези деца.
И второ, решението за закриването на станалия печално известен дом в Могилино е било взето преди година, но то е защитено, това е училище, което, господин министър, отговаря на специални изисквания – да е социален дом. Същото ще се получи с училищата, които, вместо да облекчим с това законодателство, ние ще задълбочим конфликта, след като не сме решили въпроса с оптимизацията на тези училища. Във всички случаи следва да се разработят и обсъдят критерии и тогава да се види кои деца в отдалечени и изолирани райони могат да ползват тези предимства, които им дава законът.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, проф. Камбуров.
Уважаеми колеги, имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Законопроектът, който ни представят от Министерство на образованието и науката, според мен касае три важни неща – матурите, защитените училища или въобще какво ще се получи след оптимизацията и частните уроци.
За частните уроци – хубаво е, че има формулировка. Друг е въпросът, че според мен с това се цели по-скоро да се въведе някаква морална категория. Убеден съм, че от Министерство на образованието и науката не си правят някакви илюзии, че това ще доведе до някаква сериозна санкция, която едва ли не ще напълни хазната, че като се декларират тези неща… (Реплики на министър Даниел Вълчев..)
Един според мен важен пропуск на вносителя – не е ясно директорът пред кой ще подава молба, ако и той дава частни уроци, защото това е възможен казус. (Шум и реплики.) Той също е преподавател. Надявам се, че тези пропуски ще бъдат изчистени между първо и второ четене.
Що се отнася до защитените училища. Несъмнено формулировката, с която ни запознахте на по-предишното заседание, дава някаква насока що е това защитено училище. От друга страна, според мен самите критерии и начинът на определяне не са пълни и действително могат да бъдат широко дискутирани – господин Местан отвори тема в тази посока.
От неговото изявление, в което има голяма доза истинност, справката, която получихме, действително документира и указва, че тези неща са фактологически верни, но поставя един много сериозен въпрос и косвено признание на управляващата коалиция, че парите за образование са крайно недостатъчни, т.е. издръжката на един ученик е прекалено малка. И започваме да търсим други механизми, други допълнителни критерии, които да облагодетелстват определена част от училищата, а не всички.
Господин Местан, нямам нищо против да помислим върху варианта средищните училища да бъдат допълнително финансирани – има логика в това, което казвате. Но логично възниква въпросът, ако средищните училища бъдат допълнително финансирани, защото там има обективни условия, въпросът е дали те трябва да дават по-добро качество от всички останали, които финансираме на общо основание? Това е най-сериозният въпрос според мен. И там трябва да се съсредоточи дискусията според мен. Защото, ако не го направим, излиза, че дотираме едно некачествено образование, а качественото, което произвеждаме, го оставяме на произвола на съдбата – много сериозен, фундаментален според мен въпрос, чието решение трябва да се търси.
Що се отнася до матурите, заявявам най-категорично, най-отговорно и същевременно с пълно съзнание, че нашата парламентарна група – Български народен съюз ще подкрепи въвеждането на матури, защото е крайно време това нещо да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже се обърнахте към мен, една кратка реплика. Благодаря Ви за това коректно изказване. Дадох тази справка, защото всеки път, когато става дума за защитени и средищни училища, за съжаление в пленарната зала се чуват некоректни обвинения от рода на “ДПС си пази училищата”. Фактите сочат, че в Кърджалийски регион от 304 училища след няколко месеца ще са оцелели само 26 училища. И когато се поставя въпросът, че има необходимост от допълнителни средства, за да се извозват всички тези деца до само 26 училища от 420 населени места, това не е пледиране за преференции. Защото политиката за изравняване и постигане на общи условия не е политика на преференции от страна на държавата, а политика на изравняване, на даване на равен шанс. Това е! В противен случай тази община не може да изпълни своята функция. В противен случай наистина влизаме в противоречие с конституционния принцип за равен достъп до образование, равен достъп до качествено образование.
Затова изисках тези справки, за да ги видите. Едва ли някой ще оспори тяхната истинност, защото нещата са проверими.
Продължаваме дискусията. Госпожа Шукран Идрис пожела думата от името на Асоциацията на родопските общини.
ШУКРАН ИДРИС: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Явявам се пред вас като кмет на община и представител на Асоциацията на родопските общини.
Първо искам да изкажа своята благодарност на моите колеги за това, че днес имаме възможност да споделим нашите притеснения по отношение на образованието в нашите общини и прилагането на делегираните бюджети.
Тук само в началото искам да споделя, че представлявам колегите от 4 области – областите Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив. През последните месеци ние имахме няколко заседания, на които обсъждахме прилагането на делегираните бюджети. Съвсем накратко искам да споделя нашите притеснения по отношение на училищната мрежа и цялостното състояние на училищната мрежа в нашите общини. Поне в 90% от общините, които днес представлявам, оптимизацията е завършена в цялостен вид и поне на този етап няма възможност за допълнително оптимизиране, тъй като…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тази декларация съдържа намеренията ви за 2008-2009 г във връзка с получените справки. В този смисъл оптимизацията няма как да е завършена, защото предстои закриването на още 66 училища.
ШУКРАН ИДРИС: Да, точно така. Всъщност за нас това вече не е оптимизация, а принудително закриване на учебни заведения, защото делегираните бюджети не дават възможност за съществуване на тези учебни заведения, които бихме желали да продължат да функционират.
Тук искам да вмъкна и това, че може би понятията “защитено” и “средищно” училища трябва да се разглеждат отделно. Ние положихме големи усилия да обособим т.нар. средищни училища през последните години. Министърът знае, специално в община Кирково на няколко пъти сме имали разговори с него във връзка с това – да направим така, че наистина да обособим тези училища и вече има съществуващи 5 такива училища. Но въпреки усилията ни след въвеждането на делегираните бюджети тези училища ще трябва да бъдат закрити, защото не могат да издържат с тези финансови средства, които им се предоставят и с издръжката на един ученик.
Искам да посоча конкретен пример, господин министър, във връзка с училището в с. Тихомир. Ние там строим и нова сграда в момента. След оптимизацията, която направихме, и закрихме съседните училища, в момента там се обучават 195 ученика, но въпреки че това училище вече има статут на средищно, макар че законово това понятие още не е въведено, но ние от близо 3-4 години непрекъснато използваме този термин, въпреки това цитираното училище от 1 септември 2008 г. не може да остане да функционира, тъй като с определения му бюджет за тази година те могат да покрият разходите си само за първото полугодие на годината. Реално ще се наложи ученици да пътуват на 34 километра, защото най-близкото училище, в което могат да бъдат прехвърлени, вече ще бъде на 34 км., като 22 км. от тези 34 км. са черен път, а останалото е еднолентов черен път, който при зимни условия не може да бъде изминат за по-малко време от 1,5 – 2 часа.
Исках да дам конкретен пример, но това важи и за всички общини в Смолянска област, за всички общини, които се намират в полупланински или планински региони. Мисля, че притесненията на моите колеги в тази посока са основателни.
Ние виждаме със статут на защитени училища тези от тях, които са с по-малък брой ученици, а средищните училища, вече обособени като такива, считаме, че не би било редно да бъдат закривани, тъй като вече сме инвестирали достатъчно много в тях и като материална база, и като обзавеждане, оборудване и т.н.
Качеството на образованието, което всички се стремим да получават нашите деца, наистина ще бъде много занижено, ако един ученик се налага да пътува всяка сутрин примерно 2 часа до училището, защото те буквално спят в училището, защото тръгват много рано и се уморяват от пътя.
Надяваме се, че ще бъде проявено разбиране за това, че тези две категории – защитените и средищните училища, ще намерят своето място в ЗИД на Закона за народната просвета и по този начин ще се погрижим за нашето бъдещо поколение, защото децата нямат цвят, те са наши деца, децата на България. Мисля, че всякакви политически пристрастия в тази посока биха изглеждали много неуместни в този случай.
Ето защо се обръщаме към вас с молба за разбиране на ситуацията и евентуално тези училища да бъдат запазени и евентуално допълнително финансирани, за да могат нашите дечица да учат както при добри условия, така и родителите да бъдат спокойни за живота и здравето на всяко едно дете.
Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Благодаря и за още нещо, че водени от политически или други индикации вие не забавихте реформите и поехте тежка отговорност – и политическа, и управленска, за закриване на неефективните звена.
Възползвам се от случая да благодаря и на министър Вълчев, че ви чу и че специално за училището в Тихомир бяха заделени сериозни средства, за да стане възможно закриването на околните 2 неефективни основни училища. Ще имам молба все пак Общинският съвет на Тихомир да не бърза, защото и господин Камбуров е бил в това село – абсолютно невъзможно е извозването на децата от гръцката граница до Чорбаджийско. Това са 192 деца. Трябва да пътуват 5 автобуса по 5 часа на ден, а зимно време – по 6 часа в двете посоки. Това е невъзможно. Точно това е идеята за въвеждане на по-ясен статут на средищното училище.
ТЕОДОРА ТАЧЕВА (Национално сдружение на общините в България): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Първо искам да се присъединя към това, което току що госпожа Идрис сподели с вас. При предишното ми участие във вашето заседание също споделих определеното напрежение, което се усеща в общините. Искам да кажа, че това е не само в Южния и Централния район на планиране, където беше изрично повдигнат този въпрос, но и в цялата страна съществуват подобни казуси и притеснения, така че въпросът е общ.
В тази връзка ние нямаме никакви възражения по предложението да се дефинира понятието “средищно училище”, но мисля, че на експертно ниво трябва да се подготвят определени разчети и се видят вариантите.
Ще си позволя съвсем накратко да се съсредоточа върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който разглеждате днес. Искам да направя уговорката, че наш представител участва в работната група, която подготви проекта. Едно от предложенията за защита от директори, които неправомерно ще харчат над определения им бюджет, е изцяло подкрепено от нас.
С оглед на създадената ситуация и това, което чуваме от общините, си позволяваме днес да направим едно ново предложение, което сега ще връча официално на господин председателя, а после и на всички вас. Конкретното ни предложение е по § 6е, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби, касаещ текста, че “критериите и списъкът на защитените училища се определят с акт на Министерския съвет “. Нашето предложение е да се добави “съгласувано с Националното сдружение на общините”, като мотивите ни са, че подобни принципи са заложени в споразумението за сътрудничество с Министерския съвет и са намерили отражение в редица нормативни актове, които сме изложили в писменото становище. На практика това означава, че предложението на министъра на образованието и науката ще се внесе в Министерския съвет заедно с наше становище. Мисля, че по този начин значително ще се повиши и прозрачността при определянето на този списък. Най-вече ние държим на обективните измерими критерии, както и равнопоставено прилагане към всички общини, независимо в коя част от страната се намират.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли други изказвания, колеги?
ЯНКА ТАКЕВА (Синдикат на българските учители към КНСБ): Уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми господин министър и господин заместник-министър, уважаеми господа депутати! Искам да ви кажа, че изпитвам истинско удоволствие от днешното заседание на парламентарната комисия по няколко причини. Първата причина е, защото всички вие косвено доказахте правотата на учителските синдикати по време на учителската стачка, когато казахме, че този стандарт е недостатъчен и че по икономически причини ще бъдат масово закривани учебни заведения.
Искам да припомня на господин министъра неговия доклад до Министерския съвет , в който на стр. 6 са включени тези неща, които вие днес толкова тревожно коментирате, в т.ч. и кметицата на Кирково, която изрази притеснението на тези 4 области. Вие много добре знаете, че това е притеснението за всички общини в страната.
Искам да ви припомня, че 1264 учебни заведения в България трябва да бъдат закрити. В доклада на господин министъра до Министерския съвет това е на стр. 6. Причината е, защото няма да се справят с определения им стандарт. Така че дали… (Реплики на министър Даниел Вълчев.)
Така че дали ще трябва да давате определение на средищно училище или на защитено училище, уважаеми депутати, пред вас стои много тежка задача. Обръщам се с голяма молба към вас. Много ви моля, вземете решение – вие знаете как – стандартът за издръжка на ученик 1-12 клас трябва да бъде коригиран. По изчисления на синдикатите и повярвайте, че те са точни, стандартът за ученик 1-12 клас трябва допълнително да бъде увеличен със 150 лв., за да не се получават тези колизии, за които току що говорихте абсолютно всички.
Изключвам всички онези училища, които по демографски проблеми ще бъдат закрити. Вече има такъв изработен списък и на базата на този списък Министерство на финансите прави своите разчети. Няма начин Министерство на образованието и науката да няма виждане по този въпрос. Изключвам тези, които ще отидат по демографски проблеми – за тях никой не говори.
Освен това, уважаеми депутати, погледнете § 70, ал. 1 на Закона за бюджета. Там е записано, че единен стандарт се определя за училища, детски градини и обслужващи звена. Уважаеми депутати, стандарт за обслужващите звена няма. Уважаеми депутати, стандарт за ПИГ-овете няма. Мисля, че дискусията трябва да бъде разширена и в тази посока.
Казвам всички тези неща от голямото притеснение за това какво ще се случи като равен достъп и качество на образованието в българското училище, но го оставям на политиците, на парламентарната Комисията по образованието и науката. Каквото трябваше, ние, учителските синдикати, по време на преговорите казахме всичко. Когато казвахме това, което днес вие говорите, на нас ни се казваше, че говорим глупости. А сега вие говорите умни неща и нека всеки се вслуша във вас.
И сега по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
За държавните зрелостни изпити. Дълбоко съм убедена, че няма учител в България, който да не иска държавни зрелостни изпити. Напротив, много отдавна ние сме казали тези неща. Имам само една молба към министъра на образованието. Когато дойде ден да се прави новият Закон за народната просвета, моля Ви, върнете онези записи от чл. 16, които сега отменяте, в посока на това, за което говореше проф. Камбуров, защото стандартът за усвояването на книжовния български език е много важен.
За държавните зрелостни изпити – никакъв проблем. Мисля, че е крайно време някой да има смелостта да ги проведе.
Що се отнася до изменението за частните уроци. Ние, учителските синдикати, правим предложение за редакция. Казваме, нека да има контрол. И днес, уважаеми депутати, в чл. 129а на Правилника за приложение на Закона за народната просвета има такъв контрол. Ние не се страхуваме от контрола, така че правим само редакционно предложение. В чл. 40а, ал. 1 след “интереси” изречението да продължи “в училището, в което работят” – да се знае, че конфликт на интереси има там, а не въобще.
В ал. 2, когато четем изреченията и стигнем до думите “услуги срещу заплащане”, по-нататък предлагаме нов текст “при наличието на конфликт на интереси”, за да стане по-ясен самият текст.
И в ал. 3 предлагаме допълнение към чл. 188 да се прибави т. 1, т. 2 и т. 3, защото по Кодекса на труда не можем веднага да минаваме, да прескачаме точките. По т. 1 има забележка, по т. 2 – предупреждение, по т. 3 – дисциплинарно уволнение.
По предложението за санкционирането на директорите, господин министър, приемаме вашия запис, като след чл. 328, ал. 1, т. 5 да се добави “и във връзка с чл.188, т. 1, 2 и 3”. Вие дадохте на директорите 1 млрд. 600 млн. лв. стандарт – трябва да има някакви санкции.
Вчера синдикатите много дълго разисквахме този въпрос и стигнахме до становището, че директорът и в Закона за народната просвета, освен по другите законови и подзаконови нормативни актове трябва да знае, че ще търпи санкции, ако не управлява достатъчно добре ресурса, който му се дава. Отварям една скоба: дано намерите сили в себе си второто шестмесечие този стандарт да бъде коригиран по повод молбата ми от първите встъпителни изречения.
Що се отнася до защитените училища, смятаме, че някои от текстовете малко се бият. Напр. § 6е, ал. 1 се бие с текста на ал. 4. Мисля, че господин министърът като юрист и неговите колеги ще изчистят тези неща. Подкрепяме мнението и становището, че тук трябва да влязат като дефиниция и средищните училища с всичко онова, което трябва да бъде осигурено там, като не се губи целостта на учебно-възпитателния процес – това, за което говори господин Местан – да не бъдат ощетявани децата – и столовото хранене, и целодневната организация на труда, и всичко, което ще даде възможност изчакването на учениците от различните възрастови групи. Знам, че тези неща ви вълнуват, защото с част от депутатите съм водила и персонални разговори. Благодаря за вниманието.
Въпрос към господин министър: господин министър, аз съм учителка по английски език в защитеното училище в Трън. В Трън друга гимназия няма. Аз имам конфликт на интереси, защото родителите ще търсят мен за допълнителна образователна услуга, защото иначе трябва да ходят в Перник и да пътуват 60 км. (Шум и реплики.) Или съм в Копривщица.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Такева.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат отношение по внесения законопроект?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Госпожо Такева, обръщам се към Вас, искам да Ви кажа, че оптимизацията на училищната мрежа няма нищо общо с учителската стачка. Оптимизацията на училищната мрежа е обект на внимание от години назад, но сега се реализира.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз се радвам, но коя оптимизация?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Много Ви моля. Ето още един завоюван успех. Вие го отчетохте като ваш успех – че се прави оптимизация, за да се правят икономии, за да се увеличат учителските доходи и т.н. Това беше смисълът на изказването Ви.
И още нещо. Винаги топло майчински сте загрижена за българското училище, но вие не обезпечихте учителите с двете работни заплати, които можехте да заделите от членския внос, и 10-те процента, които отделяте за обезпечаване на стачката. Направете този ход и аз ще Ви адмирирам, ще Ви подкрепям.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз нося един нормативен документ… (Шум и реплики.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Просто не се издържа, няма нужда от нормативни документи. (Шум и реплики.)
ЯНКА ТАКЕВА: И този нормативен документ се нарича Международен пакт за икономически, социални и културни права. Аз Ви препоръчвам като депутат да прочетете този пакт. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Връщаме се към основната тема – обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет. Продължаваме дискусията. Не виждам желаещи.
Моля министър Вълчев да вземе становище по изказаните предложения и поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да взема отношение по всички въпроси и по това, което беше казано. Ако някъде не успея докрай, моля да ме коригирате. Започвам по реда на поставяне на въпросите.
Госпожа Калканова постави въпросите за регулиране на декларациите във връзка с даването на частни уроци – ще имат ли резултати, кой ще ги контролира и т.н. В подобен смисъл се изказа и господин Мурджов и други колеги.
По принцип конфликтът на интереси е уреден и сега. Целият въпрос е, че това е норма без санкция. В момента ние искаме да въведем едно правило, което казва така: няма пречка, образователните услуги срещу заплащане не са забранени в България, стига да не го правиш по отношение на собствените ученици. Примерът с Трън не беше много удачен, защото дори в този случай конфликтът на интереси трябва да бъде съвсем ясен, ясно дефиниран и да не бъде допускан.
Що се отнася до това, че не е включен директорът, тук господин Мурджов е прав. Казвам си съвсем честно, не сме се сетили, но в това трябва да се подобри текстът – разбира се, че и директорът трябва да бъде включен, няма никакво съмнение. То ще стане лесно – при началника на регионалния инспекторат по образование.
Не съм много съгласен с мнението на господин Мурджов, че текстът няма да произведе ефект и както той каза, да напълни хазната. Този текст няма за цел да напълни хазната. Това не е данъчен закон – правя тази уговорка. Тук става въпрос да следим за изпълнението на едно етично правило, но с юридически средства. Дали сме намерили точната формула, можем да говорим между първо и второ четене, но намерението е такова и мисля, че текстът сам по себе си не е лош.
По отношение на казаното от господин Местан – за ретроактивното действие на конфликта на интереси. За да избърша срама от челото, ще кажа, че обратното действие на закона или коя да е норма има по същество две основни и една допълнителна хипотеза. Когато един факт, съществуващ в миналото, от днешна гледна точка тогава е бил без правно действие, сега го валидираме и му придаваме правно действие, такъв е случаят с т.нар. журнално постановление – завзелите земи селяни след Руско-Турската война нямат никакви права върху тези земи, но години по-късно им се казва “все едно че това е придобивно основание” – това е валидиращо действие на закон с обратна сила.
Обратното действие е, когато един факт, произведен в миналото, е имал правно действие към момента, в който се е реализирал, но по-късно се казва, че все едно към този момент е нямал такова действие. Такъв е случаят със Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост. Тогава се казва, “всички сделки след 1946 г., които са еди какви си, са нищожни”.
Има една друга хипотеза – действие върху заварени правоотношения. Напр. такъв е случаят със Семейния кодекс, приет през 1968 г., който казва: “Бракове, сключени до 1950 г., от днес нататък действа семейна имуществена общност”. Той не казва нещо за брака към 1950 г., но преурежда отношения, възникнали от факт, реализирал се в миналото.
Според мен ние не сме в нито една от тези хипотези. Според мен човек, който ще подаде такава декларация, ще каже: “Да, към момента на подаване на тази декларация аз давам или не такива уроци. И ако давам, не съм в конфликт на интереси.” Според мен той няма никакво преуреждане на факт, реализиран в миналото. Така мисля.
По отношение на другия въпрос, поставен от господин Местан, който според мен е много сериозен - за средищните училища. Те имат своя дефиниция в закона. Господин Местан и колегите след него казаха нещо, струва ми се основателно, за което и аз помислих. Струва ми се, че не е все едно дали училището вози 2 деца от две съседни села на по 3 км. или вози 20 деца на разстояние 15 км. Разликата е от земята до небето. Съгласен съм с това. Не възразявам да помислим по това и между първо и второ четене да направим опит за една по-обща формула. Може би да кажем, както за защитените училища, че имат допълнително финансиране по ред и с акт, приет от Министерския съвет, за да имаме време и да не направим някоя бюджетна беля. Иначе съм съгласен с това.
Единствено във връзка със становището, което госпожа Идрис представи тук и писмено, не мисля, че е уместно да се гарантира и вади от фонд “Работна заплата”, защото ние ще сменим принципи. Но има начин да “ударим рамо” на тези училища. Но ще ни трябва време, за да видим колко са те, за да не направим пък дупка в бюджета по средата на годината. Господин Орешарски днес го няма и не можах да се подготвя, но ще имаме достатъчно време, за да говорим по този въпрос. Мисля, че по принцип е правилно.
По принцип за училището в Тихомир, то не се явява като защитено училище. И това е, защото на 6 км. от него има друго училище. Няма ли го другото училище, то веднага става защитено.
По отношение казаното от госпожа Богданова – преработване между първо и второ четене, както се казва в една моя любима книга на Ъруин Шоу, аз почти не съм виждал сценарий, който да не се нуждае от преработване. Няма законопроект, който да не се нуждае от преработване – напълно съм съгласен. Това е човешко творение, винаги може да има и чисто редакционни, и смислови бележки. Трябва да включим и текста за защитените, и средищните училища. Няма проблем. Ние ще работим активно за това.
Тя постави един въпрос, който и аз поставих, за съжаление не мога да си спомня аргументите на Министерство на финансите на заседанието на Министерския съвет. Напълно съм съгласен, че си заслужава да помислим, че ако в една община остане едно училище, трябва да видим само от кой вид - Министерство на финансите имаха тук някакви възражения, и ако има едно училище, мисля, че то трябва да бъде защитено, дори да не отговаря на другите изисквания. Друг е въпросът що за община е това. (Шум и реплики.)По принцип съм съгласен да обсъдим този въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако изказването на министъра събужда допълнителни коментари, колеги, ще ви дам думата след това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Мисля, че има логика в казаното от госпожа Богданова. Трябва да видим дали може да има случай, който не е защитен, за да може в акта на Министерския съвет изрично да посочим, че такива училища ще бъдат защитени.
По отношение казаното от господин Камбуров, приемам, че това може да е законодателна несполука, но ще си позволя да се разгранича от някои неща.
Искам съвсем ясно да кажа, че държавното образователно изискване за книжовния български език не създава книжовната норма на езика. Да не би някой да е с обратното мнение? Книжовната норма на българския език се създава от Института по български език към Българската академия на науките и се записва в речниците.
Какво ще стане, ако го няма това държавно образователно изискване? Откровено казано, нищо, защото това, което се учи по български език, е в държавното образователно изискване в учебното съдържание. Не знам кой го е измислил, всъщност знам, вие можете да се досетите кой го е измислил през 1998 г.. Този текст е измислен тогава. И като беше толкова важно, защо не взехте до 2001 г. да приемете това образователно изискване? Защо? (Реплики.) Защото приемаме така законите – едно към гьотуре.
По отношение на декларациите, аз не вярвам, че проф. Камбуров е за това да има конфликт на интереси. Познаваме се доста време, не мога да повярвам, може би това не е най-важният конфликт на интереси в българското общество, с това съм съгласен. Може би има много по-тежки конфликти. В крайна сметка аз това мога да реша, ние тук това можем да решим. Но това не е маловажен случай, защото може би като размери на интензитет на въздействие на страните може би не е най-важният, но като разпространеност особено в големите градове според мен не е за подценяване. Според мен си заслужава да направим тук някакво усилие.
Знам, че е малко дребнаво, но не мога да издържа на изкушението. Националният институт по образованието, който цитирахте с някакви данни, е закрит през 2004 г. Не знам какви са данните, но при положение, че той е закрит през 2004 г., правете сметка откога са данните.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Предполагам, че данните от 2004 г. досега не са станали по-различни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Можем да предполагаме, господин професоре, различни неща, но просто данните са много стари.
По отношение на казаното от господин Мурджов по отношение издръжката на един ученик и след това подетата тема от госпожа Такева. Уважаеми колеги, ние не обсъждаме това. Аз не съм против, аз самият смятам, че би било много по-добре, ако издръжката на един ученик не е със 150, а с 250 лв. по-голяма. Нямам нищо против, но трябва да се гласува такъв бюджет и тази тема да се затвори. Но в крайна сметка това са парите за образование. В момента не обсъждаме такъв въпрос. Ако има някакви резерви, уверявам ви, че ще съм първият човек, който ще се опита по някакъв начин да даде рамо на издръжката на един ученик. Колкото тази издръжка е по-голяма, разбира се, че е толкова по-добре.
Разбира се, че на стр. 6 не пише, че 1264 училища ще бъдат закрити. Искам да кажа, че това е решение на общинските съвети. Няма толкова държавни училища. По отношение на държавните училища ние имаме концепция за професионалното образование. Нямаме намерение масово да притискаме училища, но ползвам повода да кажа, тъй като това са изключително държавни училища – училищата в областта на професионалното образование, че има гигантски несъответствия в областта на професионалните училища. Ако някой отрече това, според мен ще бъде съвсем несправедлив към ситуацията.
Дано не съм изтървал отговора на някой въпрос.
Предварително благодаря за подкрепата за държавните зрелостни изпити, защото не крия, че от наша гледна точка това е основното. Другите неща до голяма степен са второстепенни.
По отношение на директора, който би разходил повече от 20%, действително това е в полза на кметовете и общинските съвети. Мисля, че е редно финансиращият орган, ако не е работодател на този, който харчи парите, поне да има начин за сигурност, че ще може да се освободи от такива хора.
Едно нещо само не съм споменал, може би сте обърнали внимание. Ние считаме, че то не е много важно, но би могло да се каже – по отношение на училищата, които работят по силата на двустранни договори и по силата на които децата полагат чуждестранна матура по втори език – такъв е случаят с Италианския лицей, Немската гимназия, считаме, че това може да се брои за втори матуритетен изпит. Мисля това за правилно и че то всъщност нищо не променя, защото човек, който се яви на немска матура, едва ли ще има проблем да се яви на българска матура. Но това е дребно нещо, споменавам го, защото не го отбелязах.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Явно дискусията върви към своя финал.
Уважаеми колеги, мисля, че стана ясно, че успехът на реформите зависи от предприемането и на такива действия, които няма да доведат до диспропорции в системата и в крайна сметка няма да дискредитират посоката на самата реформа.
Благодаря за изразеното становище, че има основание да се постави въпросът за статута на средищните училища от гледна точка на това този статут да бъде основание при определени условия за допълнително финансиране.
Господин министър, следва да имате предвид, че при оптимизацията ще се изправите пред някои парадоксални случаи, когато училище, което подлежи на закриване, ще се окаже по-близо до друго училище от друга община, отколкото до училище от съответната община. Тук смятам, че системата трябва да бъде малко по-гъвкава. (Реплики “Може би по-близо до училище в Гърция”.) Да, може би не е далеч времето, когато ще бъде възможно децата да учат и там. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат по темата? Няма. Обявявам края на разискванията.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да подкрепи с положително становище Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен на 25.01.2008 г. от Министерския съвет , да гласува.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.00 часа.)