И дявол да ви вземе, противни анонимни гадняри! Защо ЛаСомбра пак има минус?

А за минусите не се ядосвам. Не е задължително всички да ме харесват, нито пък аз държа да се харесам на всички. Щом изказвам мнение пред публика, трябва да съм готов и за неодобрение.

Ла Сомбра не можеш за две минути. И "човекът, който се интересува от психология" като си задълбочи заниманията по въпроса ще ти обясни друго.

Мотивационното писмо се иска обикновено за работни позиции, на които могат да се наемат хора с разнообразен предишен опит или без никакъв опит.  Помага при селекцията работодателят да се ориентира как вижда самият кандидат своето си развитие, през отговора на въпроса какво го привлича в обявената позиция. Когато се рекрутират съвсем млади хора - помага също да се установи приблизително степента на езикова култура, ако такава е нужна за работата. Да, има работотдатели които го искат съвършено излишно, но това не означава, че самата форма е излишна. Ако търся шофьор с определена квалификация - няма да му искам мотивационно писмо. Достатъчно ми е СV с предишния опит и копие от книжката със съответната квалификация преди интервюто, на което ще установя дали мога да се разбирам с човека или не. Ако търся редактор на издателска серия обаче и не се надявам да привлека с обява един от тримата подобни хора в БГ, ми е важно преди интервюто да знам защо кандидатът иска и мисли, че може да се справи с редактирането на серията. И може да не намеря отговор на въпроса си в неговото СV. Затова го моля да си придружи СV-то с мотивационно писмо. Не виждам нищо неестествено в това. За сметка на това мразя до болка копираните писма. Получавала съм от жени кандидати писма писани от мъже, също и писма мотивирали желание за друга позиция от предишно кандидатстване за съваршено различен вид работа. Излишно е да казвам, че и в единия и в другия случай - всякакъв интерес да се срещаме за интервю се изпарява мигновено. Но остава неприятното чувство, че твърде лесно пилеем времето си в България. Търсенето на "модел" за МП отнеме винаги повече време от написването на честно такова.

ПП. И не знам откъде тръгва идиотският предразсъдък, че в МП не се говори за пари. С обявите за работа не се създават клубове по интереси, нито се търсят приятели Аз лично винаги се радвам, когато кандидатът има ясен мотив да спечели определено възнаграждение или своя оценка, колко е възнаграждението за работата, която ще върши.

Защо да вкарваме ненужни американски чуждици и "челен опит", ние и сега си имаме достатъчно русизми и руски "челен опит"!

И между другото, можеш за две минути да си създадеш впечатление за човека. То и в блоговете два коментара по различни теми са достатъчни да прецениш що за индивид е пишещият, и има ли смисъл да се занимаваш с него.

Особено за професиите, за които има много кандидати или не е задължителна точно определена квалификация. Пък и е чудесен начин да покажеш, че се интересуваш от работата, защо се интересуваш и колко точно. Знам че си мислите, че това може да стане ясно и на интервюто, но разговорът с жив човек е доста динамичен и е полезно и за двете страни, да се има някаква насочваща основа-кандидатът да си изясни точно какво иска да каже на работодателят, работодателят пък да знае как да подходи към кандидата.

И ако ЛаСомбра или до100 могат да преценят човек за 2 минути, аз не мога. Имам нужда от сериозен разговор и искам да видя, че човекът се интересува достатъчно от работата, че да напише собствено мотивационно писмо. И когато аз търся работа, не искам да ме преценяват за 2 минути и автобиография.

Въпреки това ще аргументирам мнението си - ако прекарваш определен брой часове от времето си на работа всеки или почти всеки ден, смятам, че не е разумно да започеш работа, която ти е абсолютно противна само защото парите, които получаваш са много повече от тези за друга работа, която би ти било интересно и приятно да вършиш. Всъщност има и хора, които са точно в първата ситуация. Работят, за да преживяват, стресирани са ежедневно, но пък са сключили нещо като сделка с дявола. Всеки има право да прецени за себе си, но твърдението, че финансовият мотив е водещ за всички хора е неправилно. Все пак очаквам да чуя и аргументи в подкрепа на твоето мнение :)

До100 и ЛаСомбра - разбирам ви аргументите, но не съм съгласна с обобщаването на изводите ви (т.е. с генерализацията - да ме прощава до100 за чуждицата). Не ми е детската мечта, но така ми се случи, че се налага да наемам хора за кратко време (9-12-18 месеца) за работа по пилотни (за българските условия) проекти. Няма сходство на работата с традиционни постове (позиции или както до100 каже, че правилно да го наричаме) в търговски, развойни, обслужващи или производствени предприятия. Ако имаше - с радост щях да се опирам само на предишен опит, какъвто е посочен в автобиографията и на впечатления от среща.  Е, и всичките 9 студенти, които са работили през последните 5 години по наши проекти, нямаше да мога да ги ангажирам, но то съвършенство в природата няма, нали така.

ПП Това  с "разходите" за отпечатване на МП, може и да е валидно в държавна администрация (където кандидатурите все още се подават в деловодството на хартия) или в някакви по-консервативни компании с по 50-100 кандидата за място и Отдел ЧР с 15-20 служители. Но при нас винаги е било "по ел. поща". 

Така че, трудно е да се обобщава. Независимо откъм коя страна на процеса на търсене на работа си седнал да го гледаш. Моят опит си е частен случай - ограничени във времето работни ангажименти, нестопанска среда (няма възможност за генериране на парични бонуси от бързооборотни търговски оперции) и... всичко това в крайно непопулярния сектор образование, където няма опашки от мераклии за работа. Сигурно в търговията и услугите е различно. Но където и да е - честност и обикновена рационалност - винаги са от полза. И на кандидата и на работотдателя.  Иначе нямаше 15-ината ми приятели, но които им се налага много повече отколкото на мен самата да се занимават с наемане на хора, упорито да твърдят, че най-добрите им попадения си остават хората привлечени по препоръки на други колеги и партньори.