avatar

Убийство в "Левски" - 4

от Esy на 25.04.2006 02:05 6 коментара , 1050 прочита

Милена излезе с бързи стъпки от кабинета, което много зарадва Георгиевски. Чувстваше се велик, защото  Милена му се подчинява. Всичко показваше, че тя ще се залови веднага за работа и ще намери необходимата информация.

Следователя за тъпа ли ме мисли, се питаше девойката затваряйки вратата след себе си. Много ясно, че вече съм направила този списък. Но добре, че пак успях да си държа езика зад зъбите. Георгиевски много мрази, когато някой му е изпълнил заповедите и то преди да са се родили в главата му, а още по-малко, когото този някой е жена.

Райчо така се беше загледал в отправилата се към дъното на коридора Милена, че забрави къде се намира. Стана му много горещо. Фантазията му заработи трескаво. В съзнанието му се зародиха няколко много горещи и страстни сцени, в който главните действащи лица бяха той и  Милена.Тръпки го побиха. Даже имаше чувството, че тя докосва рамото му.

- Райчо, ти няма ли да изчезваш и да се залавяш за работа- крещеше Георгиевски, който се беше вкопчил в рамото на младежа и го разтърси толково силно, че той се стресна.

Заоглежда се леко уплашен. Беше в задушния претъпкан кабинет на следователя, а не с Милена.
Мамка му, помисли си Райчо, защо не ходиш да си вършиш сам работата.

 - Веднага, шефе! – успя да промърмори той

........


Докато палеше зеления Роувър, в Райчовата глава отново премина мисълта за Милена.Широка усмивка се изписа на лицето му. После изкрещя от радост, защото успя да запали без проблеми.
Първото хубаво нещо, което ми се случва днес, мислеше се Райчо. Иначе едно кафе човек не може да изпие, работа, работа... Докога ще я карам така? Вече взе да ми писва и ще му тегля една майна на шефа в скоро време.
От една година насам, откакто Райчо стана помощник на Георгиевски, все така се заканваше. Той знаеше, че няма да го направи, но някак си като псуваше на ум, се успокояваше.
Той беше мекошав и добродушен.Всичко това беше изписано на лицето му. Райчо беше красиво момче с лъчезарна усмивка и толкова сини очи, че когато човек го погледнеше, имаше чувството, че те са прозрачни и че може да прочете през тях какво става в душата му.
Пък все не му вървеше с жените и все се чудеше какво не е наред с него. Те винаги го използваха, а той им угаждаше, нали беше мекошав. Когото те  вече нямаха нужда от него, го напускаха и оставаха голяма, зееща дупка в сърцето му.


.........


Когато Райчо пристигна пред вх. Г на 136-ти блок в квартал “Левски”, се беше поуспокоил, защото имаше нов план на действие.Беше се сетил за хубавичките дъщери на покойника и беше решил пак да ходи да ги “разпитва”. Пък те със сигурност имат кафе.

- Бабичките могат да почакат- каза той на глас без да се усети и слезе от колата.

Пред входа беше паркирано едно черно, лъскаво Ауди А6. Ех, как му се искаше поне ведниж в живота си да се качи на такава кола. Да я притежава не смееше и да мечтае. С тази заплата най-много можеше да си купи някоя трошка след 5-6 години.
Райчо влезе във входа. Беше задушно и мръсно. Идваше за трети път тук и винаги го посрещаше тази натрапчива миризма, която го караше да диша възможно най-рядко. Той отиде до асансьора, който му беше спасението. Натисна копчето и зачака. Чакаше вече 2-3 минути, а му се струваше цяла вечност.
 
- Мамка му- изкрещя той- сега трябва да бъхтя до седмия етаж.

Закачва се  бягайки по стълбите, пескачаше ги по две наведнъж. Райчо имаше добра физическа подготовка. Когато влезе в казармата беше едно слабо кльощаво момченце, а излезе от там възмъжал, заякнал, с оформено и мускулесто тяло.
След две минути вече беше на седмия етаж пред вратата на семейство Инатови и звънеше упорито. Той знаеше, че някой е вътре, защото се чуваше силна музика.
Изведнъж Райчо навърза нещата. Момичетата твърдяха, че са слушали силно музика и затова не са чули нищо. Вратата била откючена и всеки може да се  е промъкнал, да е извършил убийството и да е излязъл.

Младежът реши да пробва да отвори вратата. Отдаде му се без проблем. Влезе в коридора и чу, освен силната музика,  крясъци и писъци.
Някой се опитва да убие едната от сестрите, помисли си той и тръгна предпазливо към стаята, от която идваше шумът. Опипа си вътрешния джоб на якето, разкопча му ципа и извади от него един писполет.
Дебре, че го взех, мислеше си той, знам, че нямам право да го нося, но сега ще спася един човешки живот. Явно убиеца изтезава момичето и иска да изкопчи информация от нея. Сега ще видиш ти мъсен, долен...

-Стой, не мърдай- изкрещя Райчо, отваряйки вратата внезапно.

 Изражението на лицето му беше ледено. Замръзна за момент.
На леглото в стаята лежеше някакъв мъж, а върху него беше голата млада девойка. Тя се изплаши при вида на пистолета, после позна Райчо и се поизчерви. Потърси бързо с поглед нещо да се покрие, но всички дрехи и завивки бяха разпилени по пода.  Тя скри част от тялото си с две ръце. Скочи бързо от леглото и грабна едно одеало. През това време Райчо си представяше, че тя не намира с какво да се покрие и трябва да я разпитива така. Сети се и за белезниците, който носеше винаги със себе си, когато още беше само полицай.

Той успя да прикрие порочните си мисли, така че девойката да не заподозре нещо. Изражението на лицето му остана все така ледено, беше се научил да играе, когато се налагаше. Това си умение беше придобил още като ученик, защото участваше в една театрална група. Понякога това много помагаше в професията му.

- Аз съм следовател Райчо Райчовски- каза той с леден, сух глас- трябва да говоря с вас по повод убийството на баща ви. Ще ви чакам и кухнята.

Той затвори вратата. Огледа се в коридора, светна лампата, защото беше тъмно. На едно шкафче до телефона стоеше пакет “Виктори”.
Отправи се към кухнята. Когото влезе вътре го лъхна силна миризма на цигари. На масата лежеше друга кутия и пепелник пълен с фасове, както и две чаши. Райчо взе едната чаша и помириса съдържанието и. Миришеше на спирт, на концентрат. Остави я обратно и се запъти към терасата. Когато мина покрай телевизора забеляза, че до него лежат три цигари. Взе едната, огледа я, беше пак “Виктори”. Поне едно разбра, че цялото семейство пуши цигари “Виктори”. Излеза на балкона, поогледа се. Времето беше чудесно, нито топло, нито студено. Лекият ветрец донасяше миризмата на пролет до Райчовия нос, гаделичкаше го и сякаш го подканяше да зареже всичко, да си вземе отпуска, да си отиде на село и да си лежи по цял ден на слънце до разцъфналата череша.
Изведнъж вратата на кухнята се отвори. Младата девойка и мъжът, с който тя беше в леглото, влезнаха. Чак сега Райчо забеляза, че мъжът е с прошарена коса. Всички седнаха около малката, дървена кухненска масичка.

-Искате ли кафе?- попита момичето

-Да, с удоволствие бих пийнал една чаша- отговори Райчо без да се замисля.

Момичето сложи кафето  и взе една от цигарите до телевизора. Непознатият мъж извади една кутия “Парламент” от джоба си и каза:

-Пак ли ще пушиш тези боклуци!? Ела, вземи от моите, с активен въглен са!

Девойката посегна към кутията. Взе една цигара, запали я и дръпна жадно.
Райчо вече не мислеше за отпуска. Изведнъж му хрумна, че в деня на убийството колегите му бяха открили също пепелник на масата пълен с фасове. Всички те бяха от изпушени цигари  “Виктори” с изкючение на един, които беше от “Парламент”...


 
                                             Предишна                 Следваща
1 2 3 4....
Разпечатване