Следователят се подпря уморено на масата. Каша. Пълна каша.

Беше разпитвал момичетата безкрайно дълго време, беше задал всеки възможен въпрос, беше използувал всеки известен от дългия стаж трик и нищо. Пет часа въртя момичетата на бавен огън, после още час майка им и нищо, нито една дума, нито един жест не даваха и намек от къде са дошли отчетливите следи от душене по шията на трупа. Заключението на Доктор Кире, както шеговито наричаха паталогоанатома, щеше да е готово едва утре вечер, но и без експертиза беше ясно - човекът е паднал от балкона вече мъртъв.

Беше някакъв обикновен тип, нито криминален бос, нито депутат, дори и скандалджия известен не беше, поне според съседите. Нямаше криминално досие, не печелеше безумни суми - обикновено "голямата" загадка в подобни случаи беше дали е нещастен случай или самоубийство и въпросът се разрешаваше за минути, но днешния не вървеше от самото начало.

Роувъра гасна на два пъти, докато стигнат до местопроизшествието, никой не беше видял нищо и дори бабичките от отсрещния блок, които не пропускаха нищо, свиваха рамене. Нямаше как да се е удушил сам, а единствените хора в апартамента по него време, според показанията, бяха дъщерите му. Били пред компютъра, в съседната стая, разглеждали някакъв сайт. Разбрали какво се е случило от олелията на двора. И не изглеждаха особено натъжени.

Следователят дори си направи труда да провери в Интернет - сайта съществуваше наистина. Зачете се в някакво писмо или както там го наричаха и почти се зарадва на откритите закани за убийства и неясната комбинация от думи "блог на смърта". Напразно - оказа се, че просто подканяха редактора на някаква книжка, а той се оправдаваше със заетост...

Изпрати колегата си обратно на място, да разгледа апартамента и терасата, от която жертвата беше паднаа или хвърлена. Не личеше някой да е минавал по парапета. И нямаше как да е минал незабелязан покрай момичетата. Оставаше някоя от тях или и двете. Само, че ... нямаше как да са чак толкова добри артистки. Дали все пак да не го пишат "нещастен случай"? Доктор Кире нямаше да е щастлив, но си позволяваше да пие твърде често напоследък и след петата мастика щеше да се съгласи да не забележи моравите следи по шията...

***

Трите жени стояха около ниската масичка в тягостно мълчание. Всяка си даваше сметка, че нито една от трите не е истински опечалена, но никоя не смееше да го каже на глас. Накрая на голямата и писна и свивайки рамене се обърна и влезе в стаята си. Малката прегърна майка си и прошепна "Животът продължава" и тръгна след сестра си.
Майката поседя още известно време на дивана - трябваше да им каже, че не е правилно да се държат така, но тя самата не чувстваше нищо, освен умора ...

"Утре в осем пред университета" написа голямата на компютъра. Малката кимна и облече якето си. Не беше съвсем наясно какво става. Сестра и играеше някаква своя игра но и не я интересуваше особено.
Тя самата напоследък често оставаше да преспи у приятелката си и пропускаше да информира всички, че доста често нощем се прехвърляше в съседната стая, в леглото на брат и...