Националите на България играли футболен мач срещу отбор от бъчви. Накрая нашите паднали с 2:1. Журналисти попитали Пената след мача как ще коментира загубата. Пената отговорил – Противникът ни изненада със статична игра. http://www.argentabg.com/news3041.html

Диведи, ако беше типична история, нямаше да се обсъжда въобще. Историята е с очакван край, но все пак не е лесно да намери човек чак толкова наивна и безотговорна жена.

Не съм очаквала друго отношение или пък разбиране тук - би било крайно нелогично от моя страна.

 Цитат от поста: "Ами ако това е илюстрацията на България, аз още утре ще намеря начин да се махна от тук, явно съм живяла в някакво място за жалостиви вредителки, които не са наясно кога помагат и кога вредят."

Мария, като се замислих, има наистина момент на "предприемачество". Не знам кое точно ме ядоса толкова - сигурно наивността на жената, както и опита за хвърляне на цялата вина върху държавата, както и объркването на понятията "помощ", "състрадание", "човещина" и "спекулация". Ако аз реша да изхранвам някого по мои си съображения, това си е моя работа. "Като няма какво да правят, като държавата не се грижи за тях..." е толкова несъстоятелно, че направо ме изкарва от кожата ми. Значи, тя "не се спира по цял ден", пък те няма какво да правят и държавата трябва да се грижи за тях? Аз съществувам въпреки държавата толкова години, детето ми съществува, учи и прави някакви опити да се развива, баща ми оживява някак си и всичко това се случва без държавата да е информирана или заинтересувана по някакъв начин (освен, когато трябва да плащам сметки и данъци). Не е ли ясно, че всеки трябва да си намери ъгълче, да си копае в него и да си съществува? Не защитавам държавата, но ако всеки не се погрижи сам за себе си, и Господ не е длъжен да се грижи за него.

Иначе, идеята ти е ОК, аз съм съгласна  :))). Остава да накараме Диди да почне да пише пак стихотворения, или да се съгласи да преподава креативност (което според мен също много добре и се удава).

 П.П. Писането на стихотворения ми е любимо занимание, но при мен се проявява рядко.

- В една от монографиите си изследвате родословието на Тодор Живков. Твърдите, че е циганин. Как доказахте компрометиращия го произход? - Знаете, че всички биографии на диктатора Тодор Живков бяха нагласени. Даже да се каже, че са нагласени, е малко. Мистифицирани бяха и документите, по които би могло да се направи някакво изследване на произхода му. Книгата ми за него по същество е научен труд. В книгата си посочих всички измислици, съчинени от приближените на Тодор Живков и най-вече от съветника и биографа му Димитър Методиев. Две от частите са озаглавени “Белите полета в биографията на Диктатора” и “Фалшификатите и фалшифицираните параграфи в биографията на Диктатора”. Когато липсват документи, може да се възстанови историята по други данни. Това е езикова археология. Благодарение на тази технология и на това, че моят шеф Тодор Бояджиев ме изпрати в командировка уж по специалността да проучвам помаците в Тетевенско и Правешко, аз успях да направя пълно проучване на биографията на диктатора Живков. Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник - Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови. Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир “Св. Тодор” и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът, който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото на Живков. - А как открихте влашкия произход на Тато? - Един журналист от “София прес” ми сподели, че когато ходил с делегация в Правец, случайно заговорил на румънски и се намесила майката на Тодор Живков. Така открих влашкия му произход от страна на майка му, която е от Сомовит. Майка му Маруца дошла с баща си на гурбет в Правец. После баща й умира, а майка й се оженва в една махала - Дръвница, над Правец. Оженва се в българско семейство, но родната му майка е влахкиня. Така беше разкрит неговият произход. - Тодор Живков знаел ли е за циганския си произход? - Разбира се, че е знаел. Как да не е знаел? Може ли да не говориш майчиния си език? Даже другото име на рода им е Чукачите. Били са бургуджии, ковачи. http://www.blitz.bg/article/2643

 Много ясно е изразено това, което исках да обясня в цитата на Ела в друг сайт! Извинявай, Ела, не разбрах кого си цитирала, но точно това е и моето мнение:

Всичко, дето съм цитирала, са извадки от ето това интервю - понеже не мога да го кажа така добре, го цитирах :)

Аз пък се чудя дали ние, хората които кротко си живуркаме в градовете и се борим кой както може, си даваме сметка какво става по селата. Ако ние отказваме парно или се лишаваме от дрехи, тези хора живеят в една съвсем различна България. България, в която гладът е истински, а не просто диета. Да, бабата си гледала зеленчуци, но само със зеленчуци и 1-2 прасета не се живее. Може би преди няколко дена щях да се съглася с теб, Случайна, защото първо - не е било работа на бабата да раздава нещо, което не е нейно, второ, след 2-3я месец става очевидно, че няма да се върнат парите и това което прави е глупаво. Но наскоро си чатих с един турчин и много ме впечатли колко обсебен беше от това, че животът е труден. Живееше в някакво градче (или село) край Истанбул. И странно се свърза с това, което мама ми е разказвала за южна България, в каква мизерия живеят хората в някои села. И ... ми не знам. Помня когато и ние сме мизерствали и мога да разбера защо някои от тия роми са карали на вересия. Може и да са мързеливи, голяма част вероятно наистина са. Но също така е много вероятно и работа наистина да няма в момента за тях - те са ниско-квалифицирана работна ръка, в най-добрият случай могат да си намерят работа в строителството, а то е в застой в момента. Или може би всички трябва да се изсипят в големите градове, защото само в тях със сигурност ще намерят работа?

 П.С. Прочетох отговорът в друг сайт в интервю, което Ела цититира и харесва:

 " понякога общности, които са в криза и които са бедни, солидарни и задружни, дават по-голямо усещане за щастие на своите членове, отколкото силно атомизирани общности от преуспели индивиди"

Но с цитата за общностите съм съвсем съгласна. Наистина е така. Изживяла съм го. Когато хората са малко, са склонни да поемат някаква отговорност. Когато са много, има само колективна безотговорност. Бабата никой не я е насилвал да дава на вересия. Тя е преценила, че така е правилно. Защото това не са просто някакви хора, които са дошли в магазина, това са хора, които всеки ден вижда, които са част от живота й, към които тя се чувства малко или много отговорна. Така че не е редно да бъде обвинявана, че не е дала своят си дан към облагородяването на българското общество. Тя го е дала така както го вижда. Друг е въпросът дали това е най-правилният начин.
Но примерно, на вилата ни, виждам един съсед да мете улиците. Не че мете кой знае колко, той е на сигурно 70 години и е алкохолик. Работата са му я дали, за да му помогнат. Така е по селата. Не можеш да гледаш хора, с които сте си играли като деца, с които сте си споделяли сватби и погребения как умират от глад. Защото са ти много по-близки от съседа-наркоман от 3я етаж, примерно. Просто е различни.

 Що се отнася до повечето от хората, които пишат тук не съм останала с впечатление, че някой е надмогнал ежедневните си нужди, за да се удави в самодоволство, просто се спасяваме както можем без да хленчим. Сигурна съм, че всеки от нас е имал поне един случай в живота си, когато не е имал пукната стотинка дори да си купи хляб или поне на мен ми се е случвало, но не съм взимала на вересия, т.е. мога да гладувам, но не мога да си позволявам нещо, което не мога да си платя.

Както се казва всеки си знае дълбочината на джоба и се простира според нея.

 Koprina ти като не можеш да живееш с минимални доходи в БГ-то отиваш в Германия, аз по на близо и на юг. Искам да кажа, че човек като не намира прехрана на едно място той се премества на друго, където може да оцелее и това е правилната посока, но когато някой живее на вересия или откровено паразитира на гърба на някой възрастен пенсионер не е нещо, което ме кара да умирам от възхищение, нито пред паразита, нито пред използвания.

Не ви ли се струва, че коментарите се принизиха на нивото на махлянска седянка, на която важното е да се говори, независимо че е в страни от темата, да се използват протрити от употреба похвати и девалвирали понятия и термини.

Случайна е абсолютно права. Всеки може да постъпва както намери за добре, но да бъде така добър да си понесе и последствията, а не да хленчи. Така е и в случая - жената решила да бъде "майка Тереза" и от "добро сърце" не само раздала всичко, което й е било под ръка, ами затънала и в дългове, т.е. "С чужда пита помен прави". Е, и аз няма да участвам в погасяването на нейните дългове, защото иначе ще излезе, че съм й бил съдружник в нещо, което по начало не приемам. Това не значи, че въобще отричам човешката помощ, но когато тази помощ е за моя сметка, аз самият ще решавам кога, колко и за какво да дам.

КоприНа, няма старческа деменция, просто е жалостива до безобразие. Репортажът беше така направен, че да покаже къде се крие "изчезващата човещина", как възрастната жена проявява съчувствие, а не получава подкрепа и т.н. Не се чувствам задължена да помогна, чувствам се като човек, когото явно се опитват да манипулират. Всеки има право на своите 7-минути слава, но не мога да съчувствам на тази медийна сензация по никакъв начин.

Здрасти, Дени. Мария съвсем правилно отбеляза за предприемаческия дух, който на мен ми убягна, защото съм емоционална. Мисля, че жената не е звъннала по приумица в бтв-то, обмислила го е, и си постигна целта. Ако аз стигна до мисъл за самоубийство, едва ли ще пиша прощално писмо до бтв.

Освен това, едно е да работиш и парите да ти стигат да водиш нормален живот, а съвсем шесто става, когато работиш и накрая на месеца не можеш да си заведеш детето на кино например. Онзи ден пак ме хвана яд на някаква репортерка - имало в провинцията деца, които никога не са ходили на кино. Ами има, да. И в София ги има. Не защото родителите им живеят от социални помощи или не се грижат за тях, а защото изборът е кино или месо. Пък на всичкото отгоре, градина и кокошки не се гледат в блок, в града всичко струва пари. Много лесно се говори "ан гро" за бедност, за щедрост, за човещина. Въпросът е там, че ако съответните нещастни, безработни и неграмотни хора се погрижат за живота си, няма да ми се налага аз да плащам за техните деца и хляб. Жената, която им подарява един хляб и едно мляко не им помага. Тя на практика ги насърчава да живеят от такива "подаръци". Това, че някакъв бизнесмен взел, че и платил дълговете пък показва, че подобно поведение не се осъжда, а се поощрява. Просто искам всеки да се грижи за себе си, да сложи в ред собствения си живот, пък тогава да мисли за щедрост. Ако попитат тая жена откога не е ходила на лекар, ще каже "най-малко от година". За кино или театър въобще няма да говорим. Книга едва ли си е купила в последните 15-години. С тия 8 хиляди можеше да иде да види собствените си деца в Испания, или да помогне на тях... Ей такива някакви си ги мисля. Но пък на нея не и минават такива неща през акъла, сигурна съм.

 Дени, нямам нищо против всеки българин да поработи, погустува или най-вече да учи в чужбина. Стига все някога да се прибере и да иска да въведе наученото, положителното, ефективното в България. В Германия в момента стачкуват лекарите, в Испания- учителите, хората си отстояват извоюваните права.

Koprina wrote :

За циганите сме недоволни като пътуват, защото ни злепоставяли като българи, недоволни сме и като са в България, защото не работили. В Бг има страшна безработица, затова предлагам да се въведе програма за интегрирането на бълг. цигани в Швеция!

Точно точно...аз отдавна съм казала, че и френските фермери трябва да ги изнасят за Сибир :) Както и нашите тютюнопроизводители по възможност. Така че и с циганите може така да действаме, но имам известни съмнения, че това ще се отрази особено много на живота на останалите хора в България.  

Между другото не знам дали бабата се е обадила в бтв-то или някой друг. Това не става съвсем ясно, а и тя може би се е обадила, защото е била шокирана от това, че някой може да и запорира пенсията, а не за да пропагандира Робун Худ-щината си.

Мен повече ме дразнят хората, които решават да си продадат бъбрека и се обаждат в новините. Не бих осъдила никой, който е решил да си изкара пари като си продаде част от тялото (колкото и да ми се вижда гадно) или като стане сурогатна майка - тялото си е негово, да си прави каквото ще с него. Но ме е яд на медиите които правят сензации с тези хора. Защото всички ние си даваме живота, за тази страна по един или друг начин. Не че имам против да помагам на хора в нужда, пращала съм пари, когато съм можела и съм смятала, че е правилно. Но не ми харесва медиите да си мислят, че могат да ми казваат кое е правилно и кое не е. Досадници.

За писмото към бтв не знаех. Ама то баби, те обичат да пишат писма, моята май също е искала да пише :) Но важното е кой ги чете и как ги коментира. А по бтв доколкото си спомням прочитът беше май "как добрите дела могат да ти донесат запор върху имуществото". Мисля, че законът като страна се споменаваше много бегло. По-скоро се наблягаше на хората на които е давала. Как са предимно цигани. И как нямат работа.

Коприна,харесва ми чувството ти за хумор и незлобливи закачки. Що се отнася до "допитването", ако мислиш, че съм се подразнил, значи вместо на северния, ти си застанала на южния полюс. 

Пък и какъв цвят си избрала - "Синьо". Браво! Това е божествен цвят и се уважава от всички религии.

"Наситеният с кислород чист въздух, при който дишането е истинско удоволствие, ме омайваше. А небето? Този път то беше наистина “небесно синьо”. Такова изчистено, кристално синьо небе може да се види само в пустинята. Синьо, което те разтоварва и ободрява, което...просто те гали. И на фона на тази синя феерия примигват едри, надвиснали над главата ти звезди, които ти се струва, че са толкова ниско, че ако си протегнеш ръката нагоре, едва ли не ще ги докоснеш."

Това е откъс от "Крепостният град" - един истински (в смисъл неизмислен разказ), въпреки че доста надхвърля нормалните човешки представи.

Случайна, прощавай, че въобще не споменах нищо за "бабичките", но темата вече се изчерпа, а да се повтарят вече казани неща дори не е остроумно.

Коприна, с всеки написан ред ставаш все по-умна. Както е тръгнало, току виж си ме настигнала.

Диана, не знам защо толкова се учудваш, че е разпознат любимият ти цвят. А последващия коментар на "Синьото момиче" направо е попадение в десятката. Не ни трябва потвърждение, а ако отречеш, просто няма да ти повярваме, поне аз. 

И понеже и двете сте сантиментални души, мога да ви изпратя, но по е-mail, нещо, което според мен ще ви хареса - разкази и стихове. Решението е ваше.

Хм, всички имаме нужда от повече любов, изобщо не се опитвам да отричам. Зеленото е равновесен цвят, показва стабилност и привързаност към земята, но и стремежът към любов е верен, относителната студенина и дистанция също не са далеч от истината, фантазия и провокация също има.... Изобщо, цветовите символики имат най- различни тълкования.

  Hrizaik, ще ви бъда благодарна, с удоволствие ще прочета това, което ми изпратите. e-mail : djufka@gbg.bg

 Прекрасна идея да пратиш стихове и проза на мейла, Хризаик! Аз съм си взела само стихосбирката на Камелия Кондова, а докато получа тази на Случайна сигурно ще мине цяла вечност!

Диана, (просто не ми харесва Случайна, което отгоре на всичко не отговаря и на действителността)   за това дето не си  дала стихосбирка на "Синьото момиче" трябва си посипеш главата с пепел. За да не те наказваме сурово, ще ни я изпратиш по електронната поща. Ако го направиш, аз ще ви изпратя една моя стихосбирка. Договорихме се. Въражения не се допущат!

Ей, "Синя феерия", дерзай. Сега поне имаш допълителен стимул.