В този момент в кръчмата влезе забързана буля Пена, със запотена чаша от специалитета на Борю в ръка. Никой, освен Борю и Горю не издържаше на лечебната напитка на издателите - литрова бутилка люта мастика с три капки отвара от мащерка и още някакъв треволяк, който Борю държеше в тайна, оставена за два часа право в пряспата зад кръчмата, докато течността в бутилката придобие цвета на снега наоколо. 
"За мъжка сила", гордо поясняваха Горю и Борю.

Стареца тъкмо се беше изправил и при вида на буля Пена по лицето му се разля обичайното благодушно изражение.

- А така булка, ще се намери нещо за теб в чувала. Сполай ти за млякото. Той, чувала уж вълшебен, и шейната вълшебна, ама като ги няма еленчетата, понатежават. Доста ожаднях, докато я довлача сам до тука. - и взе чашата от ръцете на буля Пена.

Весо Латиницата понечи да поправи грешката на Добрия Старец, но докато отвори уста, той вече беше глътнал всичко на един дъх.

- Въй... - успя да коментира бай Пешо, преди очите на стареца да започнат да се уголемяват видимо зад дебелите размки на очилата.

Всички затаиха дъх и в сгъстената тишина наблюдаваха как коленете на стареца се подгъват и с тихо хлъцване Дядо Коледа се отпусна на пейката между даскалиците - Пепси и Щепси, освен Тош, който беше блокирал в деколтето на Фростинка. След десетина секунди стареца внимателно си пое дъх и руменината пропълзя обратно по лицето му, този път доста по-наситена.

- Кхм.Грхххм.Брейй... - опита се да каже нещо Дядо Коледа - Аааа... Пенке! Страшно мляко имате тука! Хем студено като лед, хем така сгрява...Уха! Яаа.. дай още едно, ако имаш. Абе я дай по едно на всички!

И се започна. То не бяха песни, то не бяха танци, Страто изтръгваше от цигулката звуци, за каквито и не подозираше, Фростинка и Ювинка, забравили, че до преди 5 минути се гледаха на кръв, пееха нещо за камбанки и за подаръци, за радост и сняг, хванати за ръце. Даскалиците подхванаха другаря Ангелов, Веско Латиницата и Ейскокович и се завъртяха в кръг около певиците, увличайки след себе си и Гьорето и Тана, и бай Петко с буля Пена и Борю и Горю (хм, наблюдава се известен недостиг на женски персонажи...) и дори слисания Басьо, който по навик или от вълнение, беше стиснал Линчето за ръка.

Литровата бутилка, която Борю беше сложил да се "готви" в пряспата свърши, свършиха и тайните запаси, които Горю, познавайки възможностите на колегата си, беше скрил в съседната пряспа. Елхата, оставена от Тош набързо пред вратата, незнайно как стоеше изправена пред кръчмата, обсипана с огромни искрящи ледени кристали и пухкави топки сняг по краищата на клонките.

Около елхата се вихреха искрящи светлини, като от стотици запалени бенгалски огньове и когато по някое време всички се изсипаха от кръчмата с весели викове и закачки, ахнаха при вида на това чудо. Забравиха, че са възрастни. Забравиха, че някъде там, в един паралелен свят, ги чака скучното ежедневие, вечното мрънкане и дребните разпри. Всички стояха, вперили блеснали погледи в чудото на елхата, пречистени от всичко - пораснали деца, повярвали за миг в чудеса.

Дядо Коледа се подсмихна под мустак и се запъти към шейната, в която вече стояха впрегнати всички елени.

- Хайде момчета! Тук свършихме добра работа. Прав беше Рудолф, момчето ми, винаги има начин да накараш хората да повярвт в чудесата и в доброто. Не бях съгласен да го правим по този излишно драматичен начин, но сега признавам, че имаше смисъл. Виж ги! Няма никога да забравят тази Коледа. И това ще ги направи поне малко по-добри.

Елена на чело на впряга погледна ритихналата компания пред елхата. Пъстроцветните светлинки хвърляха причудливи отблясъци по лицата им и по белия сняг наоколо.Всеки беше сам с мечтите и съкровените си желания и всички бяха заедно - чувство, което нямаше да забравят скоро. Рудолф намигна дяволито на Добрия Старец и шейната тихо се понесе над безкрайната шир...