Страто се беше разгорещил. Фросито беше на половин метър от него, Буля Винка, макар и борейки се за Ристю Хубавеца, също стоеше до него. Искрите от двете дами, едната нарочно предизвикателна и нападателна, а другата, решително-отчаяна, отбранителна, запалиха у Страто нещо позабравено ...... пИпИруди някви... Лъкът олекна, цигулката сама стоеше на рамото и някак си ръката леко-леко танцуваше из въздуха .... Даскалиците го гледаха с възторг, а мъжете, които все още можеха да гледат – със завист. Е как не! Най-личните женоря в селото бяха около него - даскалиците, Фроска, буля Винка........

Борю и Горю бяха във възторг, Страто, Фроска и Ейскокович им изпяха песня, за тях, за придошлите! С толкова разгорещени дами наоколо, някои от тях с деколтета до пъпа, нямаше как да не им е добре .. Ракийката много хубава, Пешо се беше постарал и не я бе „кръстил”! Салатката за ракийката и тя беше по мерак! Буля Пена беше настъргала сиренцето върху доматите с голямото ренде, киселото зелце с червения пипер беше с оливце, а пръжките бяха пресни. Винцето, и то некръстено, беше в кани по масите, а Буля Пена ги беше раздала, докато Пешо се беше запилял някъде с прасарите .... Изобщо идилия, колкото може да е голяма кръчмарската такава.

Фроска завърши последния припев и пое въздух дълбоко, а Страто и Ейскокович завършиха песнята подобаващо, единият с дълбок поклон, а другият с отчетливо движение на ръката и лъка. Цялата кръчма се изпълни с викове, ръкопляскания и подсвирквания. Фроска дишаше учестено, бюстът на Буля Винка, аха-аха да излезне отгоре и да огрее мъжкото представителство, Страто беше разчорлен, а Ейскокович като никой път беше страхотно усмихнат!

Точно аплодисментите и подвикванията стихнаха и тънкият музикален слух на Страто улови непознати звуци. Идваха отвън! Заради абсолютно странните звуци, всички притихнаха. Отвън се чуваше нещо средно между клопки на прибиращи се от паша крави, влачене на яка трупа букачка и въздишките на Лили Иванова по време на рожден ден.

Аха Басьо да погледне навън, и вратата бавно се отвори. Дългото и протяжно „скъръъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъц” се смеси с едно голямо „ААаааааааааааааа” изтърколило се по набъбналата гръд на Фроска. Булка Винка стоеше зяпнала, Линчето и Басьо се гледаха ужасени! Някъде изотзад от масите се чу едно „Я па тоя не е от село, кой го намери тоз образ!”

На врата стоеше белобрад, червенобузест мъж на около 65-70 години, с голям червен нос и бирено коремче. Беше запъхтян и видимо притеснен, в едната си ръка имаше червени ръкавици, а с другата бършеше потта от челото си. На краката си имаше черни лачени ботуши до коленето и червени възголемички потури с почти протрити колене. Сетренцето му беше кожухено, с ярък червен цвят, пристегнато с с широк, почти волски колан с голяма, кръгла катарама. Вярно образ!

Едната половина се мъчеше да познае кой точно съселянин се е нагиздил така, докато другата се чудеше кой от гостите на съседите се е преоблякъл ама баш като Дядо Коледа! Мълчанието беше повече от многозначително.

Дядото се поокашля и рече: „Момци и .... полуголи момичета, Дядо ви Коледа я позакъса малко, та се чудех дали не можете да ми помогнете!”  Ей на тоз момент цялата кръчма избухна в смях! Дядото искрено се учуди. Чак залитна. Смехът леко поутихна, достатъчно да се чуе как дядото попита стоящия наблизо Басьо: „ Нещо смешно ли казах или тук всички са кандидати за списъка с Непослушните?” Този път мълчанието беше гробно. С последните думи на дядото всички в кръчмата не знаеха дали тоз пич е супер майтапчия или наистина им се случва нещо невероятно.

Дядото продъжи: „Както си карах одеве, бях малко намалил да гледам красотите средногорски и една очукана Волга удари Рудолф, от удара се откачиха и останалите елени и аз довлачих шейната сам... дотук ...  Млекце малко да ви се намира.. с курабийки?” погледна към Буля Пена Дядото „Пък и съм почти сигурен, че най-малкото няколко човека ще ми помогнат таз вечер, нали Басьо?”  И дядото се извърна към Горския. Басьо стоеше изцъклен и не помръдваше.

В този момент в кръчмата влетяха Пешо, Гьорето и Тош! Докато вратата се отваряше с гръм и със страхотна сила приближаваше стоящия почти на прага гостенин и тримата извикаха почти в един глас: „Абе какво става тука бе, отвън има спряла огромна шейна и вътре има голям чувал, пълен с какви ли не ръбати неща, а Басьо Горския блъсна един елен с червен нос, и елена сбега!”

Храс! Вратата удари неподозиращия старец и го запрати към масата на Басьо. Дядото се препъна, хвана Горския за шубата и двамата се изтресоха под масата. Чуха се няколко „ЪЪЪъъъъъ”-та, цигулката на Страто някакси изстена, Буля Пена изхлипа, а даскалиците подскочиха така, че Веско Латиницата щеше да получи инфаркт. Ама той на тия години, гарги го яли!

Изпод масата се чу единствено гласа на Дядото – „Вас пък тримата, няма да ви изкарам от списъка с Непослушните! Докато Петьо не спре да „кръщава” Виното и Ракията, Гьорето не спре да коли прасета, а Тош да сънува онез модерните тутурутки дето ги разнасяте като бръмбъри сламки! ... Я по-добре ... Гьорето докато не спре направо свинското , и без това с тоя висок холестерол .... за никъде не е. В списъка си, Гьоре, на непослушните! ... Докато не спреш свинското... и тръгвайте с мене да ми търсете елените, кое време стана, колко комини имам да обикалям, знаете ли?”

Басьо се беше вече изправил, поотупа се и рече: „Да тръгваме, тоя е истинския!”