Шаблонът.
Оказва се, че той навсякъде ни преследва. Една от най- големите обиди е да кажеш на някого, че има „шаблонно мислене”.
„Шаблонът” е нещото, което прави мисленето на хората еднакво. Затова е синоним на липса на творчество, липса на идея, въобще разни липси. Странно е, че понякога към него се прикачат и общоприети ценности – напр. елементарна добронамереност. Шаблон е, когато това се приема за свръхдобродетел, когато се парадира с обикновеното качество „доброта”, което всички притежаваме, но повечето упорито прикриваме.
Всъщност, стремежът към красота и доброта е нещо, което съществува във всеки от нас. Когато започнем да парадираме с този си стремеж, попадаме в шаблона. Ако всеки тихо и мирно намира за себе си красота и прави своето добро дело, никой нямаше да знае, че има такъв шаблон в мисленето на хората, които го заобикалят. Пък и защо ми е лично на мен да знам, колко хора на света са позитивни и уважаващи позитивността у другите? Мисля, че всеки спокойно може да съществува и да практикува своята позитивност ако желае, без да налага такава мярка за поведението на някой друг. От друга страна, наистина ли сме позитивни? Наистина ли виждаме първо доброто? Аз лично – не. Не се страхувам да не съм позитивно настроена. Но пък, от друга страна, не се страхувам и да отдам дължимото, когато срещна нещо добро на пътя си. Даже с риск да вляза в шаблона на хората – оценяващи доброто...
Как се мисли „не-шаблонно”?Ами не знам. Аз лично предпочитам да мисля шаблонно – войната е зло – мирът е добро, убийството винаги е зло, децата винаги са добро... Това прави ли ме шаблонна?
Как се рушат матрици? Също не знам. Всичко, което наистина знам за живота, съм го изживяла (много голям шаблон е тази словоформа). Живяла съм в много кофти матрица, живяла съм и съвсем без – сега явно живея във време, в което ще рушим изградените шаблони и матрици, докато светът отново стане прекрасен... Чудя се, дали в тоя случай има шанс с рушене да се случи нещо добро? Също не знам, и никак не гледам позитивно на такава идея. Всеки човек има собствени мисли и чувства, изгражда собствен свят от тях. Ако някой си изгради удобна и приемлива за него матрица, дали ще стане по- добър, и позитивен, и полезен, и..., ако някой си му разруши колибката? А който не влиза в калъп – просто не влиза. Няма никакъв начин да бъде вкаран там, дори да го обявят за Антихриста. Това е факт, знам го от опит...
Стига с вашето учение
Стига с вашия контрол!
И без сарказъм във класа!
Стига вече произвол.
Хей, даскал, остави децата!
Ти си друга ръбата тухла в стената.
- Ако не си изял второто,
няма десерт!
Как може да ядеш десерта,
като не си изял второто?
Алън Паркър / из „Стената” /
Шогун, много интересна мисъл. И много вярна според мен. В края на краищата, и аз мисля, че всичко се гради върху някаква основа. А основите са си все едни и същи - шаблонни...
Ела и Диди, не се съмнявайте, че сте уникални. Въпреки че обичате шоколад, съм сигурна, че го обичате по уникален начин :)
Поводът за тези мои размисли дойде от темата на Чопар за 15.09. Ами не знам как да разбивам шаблони. Дори незнам кога едно нещо се е превърнало в шаблон... Имаше една поговорка "Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина." - или пък става шаблон?
П.с. Много моля, без да се спори на тема комунизъм, расизъм и пр. Този път ще проявя нетърпимост и нетолерантност :))
Човекът е странно същество, защото приема различието като заплаха. Всичко, което е различно на цвят и вкус, е по- вероятно да е отровно - сигурно такава е философията. Това определя въобще наличието на шаблони. Не само защото е по- лесно, а и защото е по- сигурно хората се придържат към тях. Основите на ефективната комуникацията се градят върху общност - т.е. когато искаме да разговаряме с някого, ние търсим с него някаква общност (интерес, възглед, ако няма такива, и родно място върши работа). И изобщо - никой не търси различие. В този смисъл изваждането от шаблона е дори вредно понякога.
А как се коригира шаблон? Ами според мен със самоувереност. С вяра в собствената правота. Със способността да обичаме и приемаме самите себе си, заедно с различията.
Онзи ден моето глупаво дете се подстрига късо - за първи път от 7 години. Когато беше на 4 направих такъв опит, който завърши катастрофално, с рев, обвинения, и изказването: "Ти нарочно ме правиш грозен, за да съм като всички други момчета." Сега сам реши, че е време да се подстриже - защото му било писнало да е различен и госпожите да го гледат подозрително, когато в класа стане беля... Това беше другата причина за поста. :))
Та ти Случайна - каква е първата асоциация когато чуеш Азия, първият образ, който се появява в главата ти?
Асоциирам Азия с Мустанг и Бутан - едни малки кралства в Хималаите, за които съм чела някога. Пагоди, монголоидна раса, неразбираеми езици...Такива неща.
Преди години една учителка ми се извини за мислите си спрямо моето дете. Дойде и ми рече : "Аз мислех, че той е невъзпитан хулиган, че не работи и не слуша, а се оказа, че е много внимателен и добър. Извинявайте, ако в началото съм се държала с него малко по- зле. Заради косата, нали разбирате..."Аз не разбрах нищо, но приех извинението. Излиза, че и аз даже приемам за нормално да определиш едно дете като хулиган само заради косата му. Но пък от там нататък той трябва да потвърди или не това определение. А да не го потвърди ще е по- лесно, защото той наистина не е лошо дете и е доста кротък...
Относно Батак - изследването не беше представително, доколкото помня. Реакцията беше съвсем в рамките на нормалното. В някои райони може да е имало само "присъствие", но в други си е било типично робство - с клане, кръвен данък и всичко ужасно, което се сетите. Да се отрича е изкривяване на фактите. Инсталацията на чеха беше глупава и демонстративна, но изкуството е субективно. Аз лично не намирам много изкуство в тоалетната, дори като асоциация. Мда, приемам,че е шаблон, но така мисля. Всъщност, вие какво асоциирате като ви кажат Азия и защо отричате Батак?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви