avatar

Митът за един народ

Имало едно време един народ, който дошъл от края на света. Народът прекосил планини, равнини, реки, търсейки своята нова родина. Намерил я.

            Новата родина се намирала на важно геополитическо място, била връзка между два коренно-различни свята - свързвала Запада с Изтока.

            На същата тази географска ширина се намирали плодородни земи, имало морета, планини, една голяма плавателна река. Всички тези несметни богатства обаче не направили от народа, който ги владеел – богат. Напротив, народът бил беден, тънел в безконечна финансова криза, не работел усърдно в своята родина – напротив, продавал труда си за жълти стотинки в чужбината, същият този народ „милеел” за родното, но не правел нищо в името на Родината си, та този народ за да се издигне в собствените си очи – съчинил едни митове за самия себе си.

 

 

                                                Който не работи, не трябва да яде...    

Народът, който се трудел. Този мит бил толкова стар, че никой не помнел от кого, кога и къде бил съчинен. За този народ можем да кажем всичко, но определено трудолюбието е последното качество, което народът има.

            В доказателство на горното можем да споменем, че същият този народ е на последно място по производителност на труда в народния съюз, в който членува. [1]

            Пак за да защитим горната теза ще споменем, че наскоро по една от националните телевизии на същия този народ, в едно публицистично предаване, едно „муле” каза, че половината от мулетата и куриерите на наркотици в световен мащаб били от този народ. И наистина, къде къде и пак се говори за задържани автоджамбази, наркотрафиканти, крадци, мафиоти, представители на този народ. А престъпници стават тези, които искат по най-лесния начин да изкарат насъщния си.

 

Тоз, който падне в бой за свобода...

            Народът бил свободолюбив. Това пък е най-голямият патриотично-шовинистки мит, който се разказва в учебниците по история в народните училища на същия този народ.

            Та, ако се намираш на толкова важно геополитическо място, то имаш два пътя на развитие – да поставяш условията и ти да избираш с кого да дружиш, или втория път – да се оставиш теб да те „избират”. Това е като да си или първенецът в класа, който избира членовете на футболния отбор, или да си аутсайдерът, когото първенците не искат. Та въпросният народ явно е твърде раболепен, тъй като винаги е давал мило и драго за да е в компанията на „готините”.

            Не искам да обяснявам как един свободолюбив народ е тънел в мрак, мизерия, глад в продължение на петстотин години и накрая по волята на „готините” се оказва свободен. Абсолютно пък никой не е забравил от часовете по история за онези недалновидни решения по време на балкански, междусъюзнически и световни войни.

 

По делата ще ги познаете...

            Народът милеел за Рóдината си, поставям ударението на буквата „о”, тъй като същия този народ (голяма част от него) не изговаря „родИна”, а използва братското „рóдина”. От друга страна все още същия този народ използва и училищА, вместо учИлища. Същият този народ все още не може да пише достатъчно грамотно на собствения си език, не знае голяма част от собствената си история, използва и редица чуждици /а не заемки/.

            Патриотизмът на същия този народ стига до трети март, 24 май /това последното леко е под въпрос/, Гергьовден /чисто православен, а не национален празник/, Коледа и Великден /същите са изобщо християнски празници, а не национални/. По време на „Денят на Съединението” /6 септември/ и „Денят на Независимостта”/22 септември/ пък стига, народът, само до родните си места... за да пие домашна ракия.

            Факт е , че патриотизмът не стига само до скандирането на „Аз съм българин”, „Гордея се, че съм българин”, Той, Патриотизмът следва да кара един народ да работи сам за своя просперитет, а не да разчита единствено на парите на съюзническите сили /чиста просия, ако питате автора/.

            Факт е, че в тази страна почти всеки, който може – краде от народната хазна, от съюзническата хазна и прочие...

 

                                   Народът бил на второ място в света по интелект

 

.... След евреите. Ако това наистина е вярно, просто немам думи. Тази легенда явно идва от добрите резултати на нашите математици-олимпийци, или на шахматиста ни. Аз, друго не мога да разбера да сме постигнали. А българин бил изобретил компютъра. Джон Атанасов не е живял в България, ако беше живял тук – едва ли щеше да е изобретил и копче. От друга страна той навярно е и наполовина американец. И без да отричам неговия принос при разработката на първия компютър, абсолютно се дразня на факта, че всички казват, че е Българин /а той е просто американец с български баща/ и че точно той бил изобретил компа /а той е работил заедно с други хора/.

И ако американците непрекъснато твърдим, че са много прости, определено са по-предприемчиви, по-съобразителни и по- във всяко едно отношение, щото извинявай, ма кво като знам формулата на сапуна, лимонената киселина, на готварската сол и пр, след като в училище никой не ме учи как да изкарвам пари в живота, как да живея, и никой не ме възпитава на отговорност към заобикалящата среда. (Х)американчетата ги учат на това. Те си имат всякакви програми и измишльотини за да възпитават децата към отговорност. Ние не.

 

България има славно историческо минало

 

Първи мит: Ние сме дали кирилицата на света. Факт, е, че май ние сме единствените дето вярваме на тази теза. Кирил и Методий, или който и да е от двамата е писал азбуката по поръчение на Великоморавия. А Кирил и Методий са били славяни, според гърците славяноговорещи елини, но в крайна сметка по това време славяните все още не са били ясно и точно дефинирани като българи, сърби, хървати, поляци и прочие... Та единственото, което сме успели да направим е да вкараме славянската писменост първи.

Втори мит: Имали сме славни царе. Славни са май само Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Петър /тук е малко спорно/ и Асеневци. – 10 човека. Ако съм изпуснал някого да ме прости. Имаме 1328 годишна история, от които 648 прекарани в робство, без да броим 45 години комунизъм. Демек точно 680 години сме били суверенна страна. И пак тея 45 години, трудно може да се определят като суверенни, но според международното право сме били.

 

Време е, българино, да слезеш на земята и да почнеш да я обработваш, вместо да витаеш из облаците.

И не, не се срамувам, че съм българин, срамувам се, че живея на място, където на никого не му пука за собствената му страна, където всички смятат, че всеки им е длъжен, където всички псуват и нищо не правят.

Време е, да заработим и да направим нещо за себе си, децата си и внуците си.



[1] Авторът говори за Европейския съюз