без коментар
Мила, Мерилин, разбирам, че започваш да остаряваш, на това се дължи "връщането към корените”. Нормално е човек в такъв момент да поиска да осмисли изминатия път. За съжаление, повечето хора не са способни на разумна равносметка и често правят една груба грешка – идеализират младостта си до неузнаваемост. Именно тука се къса нишката с мъдростта, която уж е присъща на всички, живели определен брой години.
Но ти отиваш дори по-далеч и правиш втора груба грешка – смесваш младежките си спомени с оценка на времето, в което си живяла. Това вече не е само твой проблем, ами престъпна носталгия, която – зародила се в множество кухи глави – изменя картината на миналото. Така комунизмът се превръща в мил юношески спомен, който трепка в сърцата на родителите от твойто поколение и служи за развеселяване на децата.
Бързам да те успокоя, че не сте изгубили никакъв авантюристичен дух и пламък в сърцата, тъй като никога не сте го притежавали – една от реалните особености на времето, което си преработила в главата си. Вярвам, че ще се съгласиш с това и няма да наречеш бунтарство скришното пушене и запивки, закрепването на герба с карфица... Комунистическият режим е предприемал малко по-груби мерки спрямо бунтарите от намаляване на поведението в училище.
Като прибавим и безобразния ти соц стил на изразяване, това обяснява единицата, която ти написах – с младежка жар.
Уж бяхме млади,и със време безкрайно всеки бе богат,но вече идва друго племе...Борислава, а дали е възможно да съдете за неща, коите още не можете да знаете сами?Човек се учи да приказва само шест години... и се учи да приказва точно повече от шестдесет, нали така?
Но "когато се наливаха основите", хората живяха своя живот. И това не са само празни думи.
;-)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви