Не мисля, че мъжете са по-сакрастични (подигравателни) от жените. Или пък, че жените са по-добронамерени и градивни. Има хора и хора. Забелязала съм един феномен: някои повече помнят вицове от други. Е и?

Според мен, за да се правят някакви изводи, трябва да има научно изследване, което да изключва други фактори, влияещи на типа чувство за хумор, и да могат да го сравнят по полов признак. Ако наистина бъде направено подобно изследване, бих му се доверила. Докато в тази статия нещата зглеждат умозрителни.

Като си говорим за подигравателен хумор - наистина, голям смях пада по адрес на блондинките (жени), но да не забравяме за вицовете за милиционери от преди време и вицовете за мутри - това пък са мъже. Нямам идея кой измисля тези вицове, и не знам как може да се установи, дали това са жени или мъже и какви са им подбудите.

Изводът ми е, че не може да се говори за женски и мъжки хумор, ако наистина нямаш убедителни данни от изследвания, които да цитираш.

Ето пример с три вица. Кой може да каже какъв човек ги е измислил? И ако аз ги разказвам, дали това говори нещо повече от това, че искам да споделя веселбата с другите?

***

Блондинка обяснява на новото си гадже:

-Винаги слагам вечер 2 чаши до леглото си - пълна и празна. Пълната, ако ми се допие вода, а празната - ако не ми се допие вода.

***
Някъде в Австралия подскача женско кенгуру. На всеки 100 метра се спира, а от торбичката му се подава малък пингвин, който повръща като разпран. В същото време някъде на Антарктика, в центъра на група пингвини, седи малко кенгуру. То трепери, киха, кашля и от време на време нервно измърморва "Офф, маа му стара! Що ми трябваше да се записвам в скапаната програма за обмен на студенти!"

***
Два вируса се засичат и започват разговор:
-Здравей.Какво ти е?Изглеждаш ми зле.
-По-добре стой далече,че май съм пипнал антибиотик!

Статията на "научното светило" я прочетох още оооонзи ден и докато я четях ми замръзна усмивката...сакън някой да не си помисли, че съм "агресивна"....То бива толкова акъл на едно място, но чак пък толкова...Научният труд има необходимост от задълбочено премисляне, осмисляне, тези, контра тези...Не бива да се правят прибързани изводи...Това не е "хоп, Марийке, на портрет"...

Според мен, според моето скромно не научно мислене, хуморът или го имаш, или го нямаш....Или го имаш генетично заложен, или....забрави за него....

А знаете ли коя е най-кратката смешна книга????

Професоре, че то дори и Слънцето има черни петна :)!

Разбира се, че идеални хора няма. А най-нещастни са перфекционистите - колкото и да ги оценяват другите, те самите винаги са недоволни от себе си...

Както кратко и точно го е казал Оскар Уайлд: ” Всеки светец има минало; и всеки грешник има бъдеще.”...

Според мен, така както проявяваме разбиране към другите, дължим същиото и на себе си. Трябва да се щадим, да не се самообвиняваме за грешки, а да съжителстваме в мир със себе си. А ако сбъркаме - кой не греши. Фиксираме грешката, каквото можем - поправяме и караме нататък.

Професоре, поздравявам те с тази публикация от една моя колежка http://bglog.net/blog/vselena/site/posts/?bid=21506

                                               ЛЕБЕДИ МОИ

        Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола.
        Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление:

        "Лебеди мои!"

                                   /Йордан Радичков/

Е-ех, Ела, да са ни живи и здрави ЛЕБЕДИТЕ! В тях е истината!

  :))) 

     Благодаря ти,Раде! много мило от твоя страна! Има нужда човек от нещо стимулиращо и зареждащо, особено, когато е далеч!

Да пазим 4-те свещи на мира,любовта, вярата и надеждата в душите ни! Дори и да сме с НЕдостатъци, ако тези свещи горят, всичко е наред!
 С поздрaв и лека нощ!

   Нели,  наистина БЛАГОДАРЯ!

Знаеш ли, след като изчетох всичко друго, отговорих на всички, както се казва огрях навсякъде и таман да гася компа и да си лягам, че тук при мен е тъмна нощ, и, какво да видя, непрочетен коментар! Отварям, а там си получих двойната мелба със сироп и шоколад отгоре!

Е, наистина ме трогна, та чак просълзи! Има моменти, в които всеки човек си казва "Why should I?", но му трябва едно потупване по рамото, една добронамерена усмивка от хора като теб и всичко е наред! Ти си  нашата двигателна сила, зареждащощото ни устройство и добрият  дух-пазител на нашето кътче! Да си жива и здрава!
   Blagodarya! ^pr^)))

До тук със саморекламата. Идеята ми е друга. Има хора и хора. Общността се състои от градивни клетки, всяка по своему уникална, с различно възпитание и ценности. Чета, че е хубаво да бъдем зрели, мъдри и толерантни, без комплекси и лоши дни. Да, но често нещата не са както трябва. Има хора които наричат черното бяло, такива които даже си вярват и такива които не са далтонисти и могат да оценят цялата палитра от идеи и емоции без да се впрягат, че има и друга позиция, освен личната и че може да останат неразбрани.

Ворфакс, проблемът не е, че в нета сме каквито сме в живота. Проблемът е че ни се иска да сме по-добри в нета отколото успяваме да сме добри в живота. И се ядосваме, че не става.  Това е добра новина по същество - иска ни се да сме по-добри, по-красиви и по-смислени.

А общността не е всяка съвкупност от "клетки", а такава, в която "клетките" са свързани с общо предназначение (обща мисия). Вечни общонсти няма, но и общности без споделена обща цел няма. Да пиша личен публичен дневник не  е общностна цел. Да се чувстваме добре като отворим главната на Бглог  би могло да е, но само ако сме готви да се споразумеем за валидно за всички съдържание на "чувстваме се добре като отворим главната на Бглог ". За сега не можем. Втората добра новина обаче е, че от време навреме изобщо си поставяме въпроса, което значи че има някакъв стремеж към общност.

ПП. Всичко останало са естествени (като природни дадености) противоречия - публични лични дневници например е логически нон-сенс. Ма съществува. И авторите им с времето забравят, че участват правенето на логически нон-сенс и търсят логика в оценките на непознатите, на които си показват публичните лични дневници. Или казват, че търсят логика, а всъщност търсят "чувствам се добре като отворя главната на Бглог ". Но в България все още се смята за незначително и лигавщина отделянето на внимание и усилие за това как се чувстваш. Така че, има още много път да минем докато стигнем до съгласие как се чувстваме добре ... заедно.

Хич не ми се занимава с разправии, честно казано. Чудя се на кого и защо му се разправя.

Само не бих се съгласила с това, дето ние българите само плямпаме и нищо не правим. Или това не е така, или аз не съм българка, а, знам ли, нещо марсианка.

Не знам защо слагаш три въпросителни знака след въпроса си към мен. Малко като в оня виц: "Сега като ще почнат едни подозрения..." - както казала съпругата, когато мъжът й я заварил с някакъв тип гола в кревата. Защо са тези подозрения, че никой добросъвестно не си изпълнява задълженията в обществото?

1. Ние не изискваме касови бележки на търговците - така те укриват данъци

2. Съгласяваме се да работим за едни пари, пък да ни осигуряват на други - пак цакаме държавата

3. Купуваме си цигари без бандерол

4. Не правим забележки на хората, които хвърлят по земята цигари, опаковки, които си изхвърлят боклука през прозореца.

5. Не правим забележка на съседите, които рушат НАШИЯ БЛОК

6. Не можем да се съберем по време на домсъвета, за да решим да си сложим заключваща се врата, или пък ако го направим - после поне 10 семейства - ще кажат, а мен не ми пречи да влиза, който си иска. Ма разбиват блока - ми да разбиват , мен не ми пука.

7. Убеден съм, че 90% от тези, които живеят на квартира, не изискват от хазяина си официален документ, че са платили - с което пък хазяите също не си декларират доходите

8. Изобщо кво да продължавам ... Ако аз например не си изхвърлям боклука през прозореца - по никакъв начин не показвам възмущението си към тези, които го правят... Такива ми ти работи.

И най-важното, самите ние - се окопаваме в една дупка и казваме : Аз това не го правя!!! Възмущение трябва, възмущение, а не просто ... аз това не го правя.

Не мога да кажа и докажа, че животът е по-хубав от песен. Не ми е по силите да го подобря като фокусник, не съм в състояние да протестирам по цял ден и против всичко - ако ти можеш, какво пък, прави го, желая ти успех. Само че, като действащ човек, не съм съгласна да ме изкарват вечно недоволстваща и нищонеправеща, защото не съм - българите са доста хора, все различни, има такива, онакива и какви ли не. Има хора, които се изхранват с кражби, такива, които са подкупни, мързеливи, инертни, има такива, които рушат, но има и честни, съвестни, активни. Затова по принцип съм против обобщенията и слагането в общ кюп. "Ние, българите, всички сме..." - моля, не е коректно.

И шогун, ти искаш ли винаги касова бележка от  магазина, или просто си активна при чистенето на боклуците около вас? Пак не ми отговаряш на въпроса?

Та за колко неща мога да те питам, с които неща само подпомагаш нехайството у нас.

След това, ще кажеш - ама аз не знаех, че трябва... Не съм се замисляла ... което пък сигурно ще покаже, че в някои отношения си като другите, но пък в други отношения си в ролята си на съществителните с окончание "у". Да ама тези пък същите съществителни без проблем получават нормалните окончания в другите падежи. Та в нашата ситуация ...

Апропо: Браво, че няма недоволство у теб. Значи ти харесва да те крадат )))чудно ... мен пък не, но нищо не правя по въпроса, даже на 14 януари не ходих да свалям правителството.

На света има много работа - аз върша само колкото мога. Работя по 50-60 часа седмично и пак не успявам да свърша всичко, което искам, а то е само троха от цялата работа по света. Същото е и с протестите: не участвам във всички протести, само в някои. Не помагам на всеки, който има нужда, а на съвсем малко хора - толкова мога. Не съм Карнобатман и даже не мога да летя. Не се боря да оправя света, прекалено голяма задача е за мен, което не значи, че съм в телешки възторг от него.

Правя само нещо малко, колкото ми позволяват силите и колкото ми повелява съвестта. И се обиждам на обобщения. Не съм изключение, като думите, които в предложен падеж получават окончание -у или -ю. Повече нямам какво да кажа.

1. Доволна си от нещата в България, поради което ти не мрънкаш и не си от недоволните? така ли да го разбирам?

Благодаря за интересните поводи за размисъл , Професор!!!

Vorax, мухите са зло! Те носят зарази, бръмчат, плюят и ни будят! Убий мухата!
  А другото е толкова сериозно и многобхватно, че мисля е за една цяла отделна тема!(((

Дородтея, абсолютно си права! Младото поколение е най-ощетеното в нашата държава! Тя - държавата ги гони, тя е мащеха, но един ден ще съжалява, защото- какво е дърво без листа и плодове, ами един пън или чвор, който рано или късно изгнива! Да се гръмнат всички, които гонят децата от Родината им! (((

А иначе как да се тълкува ако кажем - "Ти си толкова Гоце" :-))

   Благодаря ти, Хриси, за мнението! Тя цялата статия си е малко странна и неприложима за нашата геогрфска широчина! но ми направи впечатление с необичайния подход! И се убедих, че е необичаен, защото няма коментари, а щом няма, значи не се разбира или не се възприема! А е от в. Сега! Те откъде са я взели, не знам, но ако това е тяхното виждане, за какво говорим?

  S pozdrav! :_)

Това го е писал някой разярен родител. Скоро имах възможност да се убедя на практика в негативните страни на "свободното" възпитание. Наблюдавах дете, дошло на гости от Америка - то най-малкото изглеждаше странно. Първо, беше решило, че всичко му е позволено / а и никой не смяташе да го разубеждава в това/ и приличаше на кисел тайфун на фона на еснафското ни ежедневие. После непременно държеше цялото внимание да е в него и беше готово да залепи лепенка на телевизора, ако, не дай си боже, някой погледне в новините, вместо в него. Навря се под масата в обществено заведение и беше готово да се влачи по стълбите, когато не иска да върви в дадена посока...Таа, ако за такива деца става дума, май наистина мерките са оправдани.

Особено това с дръпването насаме в някой ъгъл и заливането с нецензурни изрази ми звучи в абсолютно Харлемски стил. Но..да живее приличието! - никога не давайте публично право на собсственото си дете /а дали това има отношение към неговото самочувствие и собственото ви уважение към него, явно е съвсем отделен въпрос/.

  Професор, така ли изглеждат децата в Америка?

   Ами, не,или може би, не знам, Шели! С тези, с които съм имал контакт досега, са много възпитани, добронамерени и усмихнати! И, което ми е направилo най-силно впечатление е, че говорят тихо и не викат! Може би аз попадам на такива, може би, да кажем, в едно училище, където им е средата, не са такива, но, за съжаление или за радост, нямам достъп до такова! Така че, на пръв поглед са такива, каквито ти ги описвам, но на втори, не знам...Може би тази статия е написана наистина от разярен родител, а  най-вече от обезверен родител, който е стигнал сам до извода, че системата "с добро" вече не работи в неговия случай..Не знам, възпитанието е много сложен процес, който се гради от хиляди компоненти и трябва да се процедира много внимателно! А статията ви я предложих като шокираща и за мен! Нещо различно и необичайно като поглед към отношението дете-родител! Пази боже, да я препоръчвам!

  S pozdrav i :-)