Децата са по-чувствителни и по-проницателни от нас. Можем да им залъжем мозъка с умни речи, но чувствата им не можем да излъжем. Те веднага разпознават този, който им мисли добро, и на кого са безразлични, кой влага в тях душата си и кой е дошъл само да „изпее“ предмета си.В крайна сметка, не е така важно да научиш детето на физика и математика, а да го научиш да бъде човек! Какво е това образование? Това е изграждане на човешкия образ. В какво се проявява човекът? В отношенията си с другите хора. Истинската задача на учителя се заключва в това, да научи детето да се отнася към хората така, че за него и за другите да е добре.

Не е виновно правителството. Никой не е виновен. Всички се подчиняват на своя егоизъм: и магнатите, и обикновените граждани и министерският съвет. Никакви протести няма да помогнат. Трябва да поправяме не света, а себе си, само че този път наистина. Трошенето на витрини, с цел да се принуди правителството да вземе популистки решения  ще доведе до  мнимо снижаване на цените, което впоследствие ще се обърне в  още по-голямо поскъпване.

Нищо не може да се направи: светът ще потъва, докато не поправим самите себе си. Трябва да разберем, че именно човекът се нуждае от поправяне. Ако хората не се променят, никакви законодателни мерки няма да помогнат. Могат да се приемат всякакви закони, но никой няма да ги изпълнява?

Не властта е на ход, а народът. Нито едно правителство не е способно да въведе законите на отдаването. То управлява, използвайки онази сила, която действа в нашия свят – силата на получаването. И затова  не може да бъде алтруистично, защото трябва да управлява народ, който е изцяло егоистичен.

Само ако народът стане по-добър, тогава и правителството ще се промени съобразно с него. Ставайки по-добри хората ще доведат на власт по-добро правителство.

Друго решение няма. Дори ако днес народът избере алтруистично ръководство, дали някой ще се съгласи с неговата политика? Кому е нужно равенство? Когато от голословни призиви се наложи да се премине към дела, резултатът няма да се хареса на никой. Защото човек ще загуби наслаждението от живота. Неговите телесни потребности ще бъдат удовлетворени, но той ще иска да се чувства над останалите, а ще му предложат грижа за другите и отдаване. От такъв живот никой няма да получи удоволствие.

Проблемът тук не е в парите и богатството, а във взаимоотношенията. Не случайно и някои от богатите хора също се чувстват нещастни. И затова без цялостно възпитание на народа нищо няма да се поправи.

 А безредиците само ускоряват процеса и не повече. Сами по себе си те няма да донесат на никого никаква полза. Всичко ще стигне до там, че животът постоянно ще поскъпва, а проблемите ще нарастват с повишени темпове. Негативното развитие ще се ускори, за да може народът да разбере, че е необходима вътрешна, а не външна революция. Няма нужда да се „щурмува Бастилията” – няма да помогне. Вместо това трябва да решим проблема със собствената си природа, с вътрешното си варварство.

Трябва колкото се може по-бързо да обясним тези неща на хората и да покажем, че съществува  методика за интегрално възпитание, която веднага ще донесе позитивни промени. И те ще бъдат напълно „осезаеми”: ще паднат цените, всичко ще започне да се нормализира. Тогава и магнатите ще се лишат от радостта  от растящите приходи, с която са свикнали.

Така или иначе, без вътрешни промени в народа, няма да стане. Всички останали средства са безсилни. Ние ще бъдем свидетели на такъв парадокс, когато най-благоразумните и реалистични планове ще доведат до обратни резултати: богатите ще печелят още повече и разривът в обществото само ще се увеличава. И това ще се случва в същото време, когато всички ще се опитват да помогнат:”Дайте наистина да облекчим живота на хората!” Но системата няма да пожелае да ни слуша.

Единственото решение е да се започне отдолу, от възпитанието на народа. Когато в него започнат първите, дори и най-малки изменения, всичко ще започне да се успокоява и уравновесява.

Всеки човек е нечие дете.

Пиер Огюстен де Бомарше

Раждането на новия човек е едно от най-вълнуващите събития в живота на всяко семейство. Родителите, в състояние на тревожно и радостно очакване, предварително обзавеждат детската стая, избират креватче и количка, мъжът, долепил ухо до издутото коремче на жена си, слуша как шава плодът.

Честно казано, далеч не всички изпитват умиление пред тази пасторална картинка. На много от хората са им напълно достатъчни тези деца, които вече съществуват около тях и те съвсем не искат да имат собствени деца.

Такива хора наричат себе си childfree – свободни от децата. Отстоявайки своите убеждения пред натиска на традиционното общество, childfree оправдават позицията си, като посочват камара убедителни причини.

Най-разпространената причина е недостигът  на средства, с които да се осигури приетото в обществото ниво на живот, без да лишава себе си от нищо. Другата причина, актуална предимно за еманципираните жени, е служебната кариера, която не оставя време и сили, а най-важното- желание, необходимо за раждане и възпитаване на децата. И, разбира се, при отсъствие на съпруг или съмнение в неговата надеждност, е напълно оправдано нежеланието да се отглежда дете без баща.

Мнозина, без да се натоварват с търсене на причина, честно признават, че искат просто да си поживеят, а някои извеждат бездетността до нивото на философия на живота и призовават всички да следват примера им.

Всичко това говори за угасването на майчиния инстинкт. Защото, ако жената иска дете, недостигът на средства няма да я спре. Ставайки майка, тя лесно ще се откаже от много неща, които си е позволявала по-рано, а ще реализира себе си не правейки кариера, а създавайки домашна атмосфера и възпитавайки децата. Даже отсъствието на мъж не винаги е непреодолима преграда. За да бъдат майки много от жените са готови да стоварят изцяло върху себе си бремето на възпитанието на детето.

Но как инстинктът може да угасне? Оказва се, че може. Даже инстинктът за самосъхранение отстъпва пред натиска на обществото. Хората са готови да загинат за идеята или да умрат, но „да запазят честта си”.

Натискът от страна на обществото, стресът, проблемите в семейството и на работата, могат да накарат човека да „убие” самия себе си.

А какво се случва с инстинкта на майчинството? Думата да родиш произлиза от думата род и това не са само думи с един корен. Раждането на детето е неразривно свързано с продължаването на рода и тази връзка е фиксирана в нашето съзнание.

Появата на новия човек винаги се е възприемала като добавка /тоест усилване/ към семейството, династията, родовия клан. Семейството било защитник на човека, негова опора, общност, към която той принадлежал. Но днес, във века на тоталния индивидуализъм ние не усещаме своята принадлежност към продължаващия се в поколението род. Семейните връзки се стесняват до най-малката клетка – мъж, жена, деца, родители – или изчезват съвсем.

Човек  става самодостатъчен и самотен, даже създаването на стабилна съпружеска двойка вече може да се смята за голям късмет. Но съпружеската двойка, която няма деца, това не е семейство – това са двама души, документално оформили интимните и имуществените си отношения. В същото време, мъж и жена, които възпитават дете – вече са семейство, дори отношенията им да не са официално закрепени.

Всеки човек е нечие дете.

Пиер Огюстен де Бомарше

Раждането на новия човек е едно от най-вълнуващите събития в живота на всяко семейство. Родителите, в състояние на тревожно и радостно очакване, предварително обзавеждат детската стая, избират креватче и количка, мъжът, долепил ухо до издутото коремче на жена си, слуша как шава плодът.

Честно казано, далеч не всички изпитват умиление пред тази пасторална картинка. На много от хората са им напълно достатъчни тези деца, които вече съществуват около тях и те съвсем не искат да имат собствени деца.

Такива хора наричат себе си childfree – свободни от децата. Отстоявайки своите убеждения пред натиска на традиционното общество, childfree оправдават позицията си, като посочват камара убедителни причини.

Най-разпространената причина е недостигът  на средства, с които да се осигури приетото в обществото ниво на живот, без да лишава себе си от нищо. Другата причина, актуална предимно за еманципираните жени, е служебната кариера, която не оставя време и сили, а най-важното- желание, необходимо за раждане и възпитаване на децата. И, разбира се, при отсъствие на съпруг или съмнение в неговата надеждност, е напълно оправдано нежеланието да се отглежда дете без баща.

Мнозина, без да се натоварват с търсене на причина, честно признават, че искат просто да си поживеят, а някои извеждат бездетността до нивото на философия на живота и призовават всички да следват примера им.

Всичко това говори за угасването на майчиния инстинкт. Защото, ако жената иска дете, недостигът на средства няма да я спре. Ставайки майка, тя лесно ще се откаже от много неща, които си е позволявала по-рано, а ще реализира себе си не правейки кариера, а създавайки домашна атмосфера и възпитавайки децата. Даже отсъствието на мъж не винаги е непреодолима преграда. За да бъдат майки много от жените са готови да стоварят изцяло върху себе си бремето на възпитанието на детето.

Но как инстинктът може да угасне? Оказва се, че може. Даже инстинктът за самосъхранение отстъпва пред натиска на обществото. Хората са готови да загинат за идеята или да умрат, но „да запазят честта си”.

Натискът от страна на обществото, стресът, проблемите в семейството и на работата, могат да накарат човека да „убие” самия себе си.

А какво се случва с инстинкта на майчинството? Думата да родиш произлиза от думата род и това не са само думи с един корен. Раждането на детето е неразривно свързано с продължаването на рода и тази връзка е фиксирана в нашето съзнание.

Появата на новия човек винаги се е възприемала като добавка /тоест усилване/ към семейството, династията, родовия клан. Семейството било защитник на човека, негова опора, общност, към която той принадлежал. Но днес, във века на тоталния индивидуализъм ние не усещаме своята принадлежност към продължаващия се в поколението род. Семейните връзки се стесняват до най-малката клетка – мъж, жена, деца, родители – или изчезват съвсем.

Човек  става самодостатъчен и самотен, даже създаването на стабилна съпружеска двойка вече може да се смята за голям късмет. Но съпружеската двойка, която няма деца, това не е семейство – това са двама души, документално оформили интимните и имуществените си отношения. В същото време, мъж и жена, които възпитават дете – вече са семейство, дори отношенията им да не са официално закрепени.

„Адът и раят са в небесата” – утвърждават фанатиците. Аз, поглеждайки в себе си, се убедих, че това е лъжа: Адът и Раят не са кръгове в двореца на мирозданието, Адът и Раят – това са двете половинки на душата.

 Омар Хайaм

Силите в природата

Изследвайки обкръжаващият ни свят, можем да забележим множество най-разнообразни сили: силата на тежестта, електромагнитната сила, силата на съпротивлението на въздуха, силата на взрива, силата на налягане на течностите или газа и т. н.

Но когато е била изяснена атомната структура на веществата е станало ясно, че цялото разнообразие на тези сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е в резултат на взаимодействието между атомите.

Доколкото междуатомно взаимодействие има основно в електромагнитната природа, то, както се оказва, болшинството от тези сили представляват само различни проявления на такова взаимодействие. Едно от изключенията е, например, силата на тежестта, причина за която се явява гравитационното взаимодействие между телата, имащи маса.

В крайна сметка цялото разнообразие от съществуващи сили може да се сведе към две: силата на привличане и силата на отблъскване – и към техния баланс. За по-нататъшното излагане на материала нека се разберем да считаме силата на привличане със знак (-), а силата на отблъскване със знак (+) (в координатната система свързана със земята, човека, клетката, атома и т.н.).

Силите в природата или техният баланс са същността на причината за всичко, което се случва или гарантирано не се случва в материалния свят. Всичко в нашата вселена съществува от баланса на две сили: силата на привличане и силата на отблъскване, тоест (-) и (+). При това там, където я има едната сила, задължително трябва да присъства и другата. Нито една система, нито един механизъм няма да може да работи, ако в него не действат две противоположни сили.

Но какво е това сила? Например, силата на гравитацията сама по себе си – ние не я познаваме. Усещаме само различните действия на тази сила и реакциите на нея и не повече от това. Ако съединим двете равни, но противоположно насочени сили на привличане и отблъскване, то ще получим 0, например при безтегловността в космическия кораб.

Следователно от 0 получаваме (-) силата на привличане и (+) силата на отблъскване. Всичко останало е преобразуване, трансформация на тези две сили в материя през нашите сетивни органи. Тоест, в крайна сметка получаваме същност – съществуваща от нищото. Между впрочем, известният астрофизик Стивън Хоукинг утвърждава, че съвременната космологична теория е напълно способна да обясни създаването на света от нищото.

Общият закон на природата

В природата действа един общ закон – законът на любовта! Обаче както знаем, любовта може да бъде егоистична – любов към себе си, или алтруистична – любов от себе си към другия, към ближния. В нашия свят този закон се изразява във вид на любов към себе си и се явява по своята същност егоистичен, в частност неговото действие се нарича закон на гравитацията.

Притеглят се положително и отрицателно заредените частици, северът и югът в магнита. И Земното кълбо обича всичко, което се намира във въздуха и иска да привлече към себе си. То има привличаща и отблъскваща сила, както във всяко физическо, химическо или биологическо явления. Този процес се състои от голямо количество частности, които не винаги разбираме.

Природата е неделима и само в нашите представи се раздробява на различни нива: неживо, растително, животинско и човешко. На неживо, растително и животинско ниво това е природа, с цел съхранение, представлява „улица с едностранно движение” – пробужда се да действа пряко за собствено благо. От друга страна, на човешкото стъпало има още едно особено действие, което често грешно се отнася към алтруистичната любов.

Човекът е способен да усеща ближния си – и затова е готов да даде на ближния нещо, но за сметка на последвалата изгода и наслаждение. Усвоили сме различни способи за използване на ближния в собствена полза, каквито няма на по-ниските нива. Такова действие в никакъв случай не трябва да се отнася към алтруистичната любов.

Йерархията на естествените науки

По-рано беше отбелязано, че цялото разнообразие на сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е резултат от взаимодействието на две противоположни по направление сили. Във философията е известен законът за единството и борбата на противоположностите. Именно противоречието, борбата на противоположностите съставлява основният източник на развитие на материята и съзнанието.

Но ако развитието на материята се описва със законите на основните естествени науки: физика, химия и биология, то със съзнанието се занимава основно психологията. При това, всички тези науки имат  взаимопроникване.

Така, например, съществува физична химия и химична физика. Многото биологични процеси е невъзможно да се разберат без да се вземат под внимание химичните и физичните закони. Също и в психологията се използват знанията за физичните и химични процеси, случващи се в биологичния организъм на човека. Например, психофизическият закон на Вебер Фехнер, според който силата на усещанията е пропорционална на логаритъма на интензивност на дразнителя.

Йерархията на основните естествени науки в степента на тяхното  взаимопроникване може да се представи така и във физиката, химията, биологията, психологията, където всяка следваща включва в себе си частично всички предишни.

Отношенията човек и общество

Ако в материалната, физическа среда, на атомно ниво действат само противоположните сили на привличане и отблъскване, то в психобиологичната среда като в по-развита, по-висша е необходимо малко да се разшири разбирането за тези две сили, защото са задействани цели организми.

По-горе беше представено известното деление на цялата обкръжаваща ни действителност на четири нива: нежива, растителна, животинска и човешка – говореща. При това работата по създаване на човека следва да се отнесе към говорещото ниво, а неговото биологично тяло – към животинското. На свой ред, говорещото ниво се дели на четири типа отношения на човека и обществото. С тези типове отношения са описани комбинациите само на две сили: силата на желанието да получаваш (получаване) и силата на желанието да отдаваш (отдаване).

Но работата по създаването се характеризира не само с желание, а и с намерение. Тоест, заради какво или кого желанието се осъществява или ще се осъществи.

Намерението така, както и желанието, може да се съотнесе към двата типа: заради получаване, тоест заради себе си, и заради отдаване, тоест заради другия. По правилото на комбинаториката от указаните по-горе типове желания и намерения може да се съставят споменатите по-рано четири типа взаимодействия на човека и обществото. В рамките на получаването има възможност за получаване заради себе си и отдаване заради себе си, а в рамките на отдаването – отдаване заради отдаването и получаване заради отдаване.

Да разгледаме накратко тези съчетания. Първото – това е желанието да получаваш заради получаване за себе си, тоест само за любимия себе си – добре известното на всеки. Такива хора се отнасят към типа завършени, пълни егоисти.

Второто също е желание да получаваш, но завоалирано с допълнителни действия на отдаване на другия: заради получаване за себе си на едни или други блага. Например, да помагаш на роднини и близки, на бедните, на нещастните животни и др.

Това също са егоисти, но пребивавайки в заблуждение, считат себе си за алтруисти. Те отдават на другия само за да могат да живеят спокойно и комфортно. При това, всички действия са обусловени от желанието за получаване на изгода за себе си, даже посредством действия на някакво отдаване. Така тези хора са устроени от природата, на нивото на инстинктите.

Трето – желанието да отдаваш на другия заради самото действие отдаване. Това е, когато човек не съществува заради себе си, а живее само за другите. И накрая четвъртият тип – желанието да получаваш, но само за това, за да отдаваш на другия.

Първите две комбинации в крайна сметка са егоистични и напълно характеризират отношенията на човека и обществото в нашия егоистичен свят. Вторите две комбинации представляват отношенията на хората в идеално общество и за съжаление в нашето общество практически не се срещат. Както виждаме, от една страна, желанието за получаване и желанието за отдаване са противоположни едно на друго, а от друга – се допълват.

Като резюме към гореизложеното може да се каже следното: в неживата природа силите на привличане и силите на отблъскване, по своята същност, реализират силата на желанието за получаване и скрито, в завоалирана форма, изпълняват ролята на сили на отдаване и получаване. Но тези две сили следва да се отнесат към егоистичния тип, тъй като тяхната крайна цел е – съхраняване на съществуващото състояние (форма, свойства, баланс) заложено от природата изначално, тоест в собствено благо. По такъв начин двете сили: привличане и отблъскване – образуват материята.

Силите на развитие и угасване

Съвременната астрономия е показала, че в различните области на Вселената не съществува абсолютно равновесие на силите на привличане и отблъскване, една от тях задължително преобладава. Там, където преобладава отблъскването, материята и енергията се разсейват и звездите угасват. Там, където връх взема привличането, материята и енергията се концентрират и в резултат се появяват нови звезди. По такъв начин в хода на взаимодействие на тези противоположни сили се осъществява вечното движение на материята и енергията в космоса.

На живите организми също са присъщи противоречиви процеси: асимилацията – процес на синтез в живия организъм (отделните клетки отдават жизнена енергия към целия организъм заради растежа на организма и общото преживяване) и дисимилация – процесът на разпад в организма (получаване на жизнена енергия само за поддържане на своето съществуване, тоест заради получаване).

Тяхното взаимодействие представлява особеният източник на развитие на живия организъм. Тези противоречиви процеси не могат да се намират в абсолютно равновесие – един от тях задължително преобладава.

В младия организъм асимилацията взима връх над дисимилацията, което обуславя растежа му, развитието му. Когато преобладава дисимилацията, организмът старее и се разрушава. Но във всеки организъм, млад или стар, тези процеси си взаимодействат, макар да са противоречиви. С прекратяване на противоречията животът свършва и настъпва смърт.

В растителния и животинския свят силите на получаване и отдаване трябва да се разглеждат на нивото на целия клетъчен организъм и даже на биологичното обединение (групи, колонии, стада). Без да изпадаме в подробности, само ще отбележим, че тук силите на получаване и отдаване работят на нивото на инстинктите, на програмите, заложени поначало от природата. Заради общата цел за оцеляване на организма, на колектива от отделни клетки, индивидите живеят на принципа „отдаване заради получаване”. По-подробно с такива примери може да се запознаете в статията на А. Ангелова „Още веднъж за любовта”.

По такъв начин цялото многообразие от сили, известно във физиката, химията, биологията и другите, е резултат от действието само на две общи сили: силата на получаване и силата на отдаване. Ако първата присъства явно на всички нива на природата, то втората действа за собственото оцеляване, посредством оцеляването на целия организъм в неявен вид поддържа баланса или живота и води към по-нататъшното развитие.

Така, например, в неживата материя силата на отдаване действа скрито, а на растителното и животинско ниво тя явно развива живота. В единството и борбата на две сили – силата на получаване и силата на отдаване е заключена програмата на съществуване и развитие на Вселената и на нас самите.

Баланс на силите и хармония в природата

В протежение на десетки хиляди години човекът е живял в хармония с природата, съхранявайки баланса на силите на получаване и отдаване. Но в последните столетия силата на получаване (на желанието да получаваш заради самото получаване) в човека и в цялото общество рязко е нараснала и балансът се е нарушил. И човекът, и обществото са се трансформирали в ракова клетка на тялото на природата, поглъщайки без задръжки всичко за себе си и нищо не отдаваща в замяна.

Но трябва да знаем, че природата е програмирана да ни въздейства с единната сила на отдаването, разпределена по четирите нива. На неживото ниво – чрез почвата, на растителното – с помощта на флората на земята, на животинското – посредством представителите на фауната и нашето тяло, на човешкото – чрез обкръжението на обществото. Но по силата на своето потребителско, егоистично отношение всички ние – и обществото, и всеки от нас, днес се намираме в противоречие с програмата на природата.

Обаче не трябва да забравяме, че силата на отдаване е създаващата сила, а силата на получаване – разрушаваща, която без силата на отдаване в крайна сметка води отделния човек и обществото към гибел. Само силата на отдаване – силата на развитие, силата на живот, се явява определяща.

Природата е единствената сила, действаща в цялата реалност. Спрямо нас тя действа като един закон – законът на съединението, сътрудничеството и любовта, законът на отдаването. Пример за това е привеждането в действие на всичките и части на неживо, растително и човешко ниво. Затова съществува понятието живот, развитие, което би било невъзможно без постоянно доставяне на топлина, храна и всичко необходимо за този процес.

Ако ние сами нищо не създаваме, как тогава можем да намерим сила в природата, която да обуздае нашия егоизъм и да ни даде възможност да го използваме положително? Това не значи, че искаме да понижим нивото на егоизма си, защото се развиваме благодарение на егоистичните си желания.

Например, техническият прогрес може да освободи за човек 8-10 часа на ден. Това ще ни позволи да се занимаваме с различни неща, като изключим грижата за храната, облеклото, жилището и здравето. Ще  се чувстваме свободни в живота и ще можем да посветим една трета от денонощието – своето така наречено свободно време – на занимания, които ще носят полза на всички.

Ако егоизмът ни е довел до високи достижения в техниката, можем да го използваме и за други добри дела. Как да го обуздаем, т.е. да го насочим от ненавист към любов към ближния?

Всъщност ние оставяме нашия живот такъв, какъвто е и продължаваме да се развиваме във всички сфери на нашата дейност – възпитание на децата, култура, изкуство, наука, усвояване на космоса. Това развитие ще бъде положително само ако се научим да управляваме природния си егоизъм, използвайки го за благото на обществото, ако възпитаме в човека способност да не взима под внимание личната си изгода, както сега, а да се съобразява с обкръжението си.

Човек трябва да се почувства така, както са се чувствали хората преди хиляда години, живеейки като едно голямо семейство. Всички били като братя и всеки мислел за другите. Тогава това се е получавало естествено, защото егоизмът не е бил развит.

А как днес да научим човека, чийто егоизъм се е разраснал максимално, да мисли за всички като за свое семейство? Възможно ли е това? Откъде ще се появят такива разум и чувство, за да можем да действаме инстинктивно? Защото такова отношение не може да бъде достигнато, независимо от това, какви огромни усилия полагаме!

Щеше да е добре, ако можехме да измислим такива хапчета, които да ни позволят да видим света през интегралните очила – всички като един! Ще усетя, че не съм знаел и не съм осъзнавал, че заобикалящите ме хора – всичките 7 милиарда – са части от мен! Не съм знаел, че те буквално са ми роднини, които чувствам не като сегашните си роднини – не ги пренебрегвам, не се гордея с превъзходството си, а се грижа за тях като за себе си или за малките си деца, т.е поставям ги над себе си.

Къде да намерим лекарство, с помощта на което ще се поправят отношенията помежду ни и отношението на всеки към обществото и към цялото човечество? Тогава ще можем да продължим да се развиваме и да процъфтяваме, въпреки кризата, която ни е вкарала в задънена улица и спира развитието ни във всички посоки. Чувстваме се загубени в пустинята и не виждаме как да напредваме по-нататък.

Трябва да помислим откъде да вземем сила, способна да обуздае нашата природа и да я използваме изцяло, променяйки само посоката. Сега аз действам единствено заради себе си, с желанието да подчиня целия свят. Мисля, че това е в моя полза, но в крайна сметка нищо не се получава – само страдам, но инстинктивно продължавам да се занимавам със себе си.

А ако променя отношението си и започна да мисля за ползата на ближния и цялото общество, ако всички станат за мен като мои деца – нима това е лошо? И такива ще станат всички! Ще дадем на всички това лекарство и светът ще се напълни с любов! Може би, тогава ще можем да разберем, че ние сами разваляме света и никой друг.

Може би, ако изградим помежду си отношения на добрина, съчувствие и внимание един към друг, в природата също ще се установят такива взаимовръзки. Защото съгласно съвременните научни изследвания всичките части на природата са свързани помежду си. Природата е единна, интегрална, а ние влияем на неживото, растителното и животинското ниво отрицателно.

Добрите отношения помежду ни биха променили не само обкръжаващата ни среда, която сега разрушаваме. Отношенията помежду ни всъщност са основните сили на природата – силата на мисълта, силата на желанието. Казват, че това са най-мощните енергии в реалността и се намират в онова силово поле, което пронизва целия ни свят от край до край, управлявайки всичките му системи – от междузвездните до междучовешките.

Може би равновесието във нашите отношения ще предизвика равновесие в природата! Тоест не само ние, но и целият ни свят, включително и неопознатите от нас сили, ще придобият спокойствие и равновесие.

Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

Мъдреците не се страхуват от могъщите владетели,
А княжеският дар не им е нужен;
Правдив и свободен е мъдрият им език,
И с небесната воля дружи.
А. С. Пушкин

Във всички времена е имало такъв тип хора, които никога не са се вписвали в създадените социални стандарти на еснафския мироглед. Те задавали неудобни въпроси и също така противоречили на устойчивите догми, които по принцип били удобни на управляващите вихрушки.

В още по-древни времена за такива хора са се съчинявали приказки, притчи, легенди. За едни казвали, че са чудаци, за други, че са умът, честта и съвестта на епохата.

Събирателни образи на такива хора били: на изток – Настрадин Ходжа, в Европа – Тили Уленшпигел, в Русия ги наричали блажени или слабоумни.

Във времена на прогнили социални системи, те си навлекли ненавистта на тези, на които били изгодни създалите се устои. Тъй като не били надарени със свободомислие, те им устройвали преследвания и гонения, които често пъти завършвали фатално за тях.

Самопожертвуването не е уникално явление и безусловно е благородно. Винаги са се намирали хора, готови на подвиг заради народа си в моменти на беда.

Мен повече ме интересуват хората, които рискували благополучието си заради бъдещето на цялото човечество във време, до известна степен благополучно за тях и за народа им.

Законите, от които се ръководели, били непонятни на простия човек и в пряк смисъл не произлизали от неговия свят. Друго обяснение просто не намирам.

Какво, например, е накарало Томас Мор, един високопоставен чиновник, приближен до двореца, имащ всичко, за което мечтае обикновеното мнозинство: почит и слава сред народа, признание и уважение в средите на велможите, да откаже да се закълне във вярност на своенравния крал и заради това да отиде на ешафода. Само за това, че на краля му влязла муха в главата да се разведе с жена си и да стане глава на църквата?

Какво е накарало Джордано Бруно да изгори на кладата на инквизицията? Каква е разликата, че там нещо си се върти? Галилей е бил малко по-умерен в отстояване на възгледите си.

Какво е накарало декабристите, младите дворяни, цвета на нацията, уж вече от нищо ненуждаещите се хора, да се лишат от охолния живот, а някои даже и от самия живот, да обрекат на лишения жените си, децата си, заради свободата на онеправданите селяни, които даже не се замисляли за угнетеното си положение, а още повече и за свободата?

Разбирам, когато въстават робите, селяните и работниците, борещи се за правата си срещу паразитиращите властимащи, за възможността да водят нерадостен начин на живот в по-комфортни условия. Но нима у тях всичко е в изобилие? Какво „не им е на ред”?

Буда, бидейки принц наследник, живеещ в дворец, където не са давали и прашинка да падне на главата му, имащ прекрасни наложници, красавици и принцеси за жени, изоставил всичко, воден от неизвестна сила, наречена истина.

Носейки кръста си, Исус не бил сам. Товарът му поделили Акива бен Йосиф и Мансур Халадж. Те съзнателно отишли на смърт за правото да имат свое виждане за истината.

Списъкът може да се продължи.

Безпрецедентен пример. Произлезлият от не бедното индийско семейство Махатма Ганди без война освободил страната си от чуждите колонизатори. И още – замислете се – обявил стачка на своя народ, призовавайки за прекратяване на кървавото клане, в което хората изтребвали самите себе си. И народът се подчинил.

Академик Сахаров би могъл спокойно да пожъне плодовете от своите заслуги в старостта си, но покой не му даваше неговата рожба, термоядрената бомба. Като млад, талантлив, буен, суетен и любопитен, той стана един от откривателите на „кутията на Пандора”. Създал е това, което може да унищожи човечеството. И даже през останалата част от живота си, макар и под домашен арест, се борил, както може, с други луди глави, и не понасял разцепването на земното кълбо буквално на две.

Джон Кенеди, бидейки президент – най-влиятелният човек в една от най-могъщите държави на света, тръгнал срещу създалата се система на ущърб. И всички предположения са, че именно това е станало причина за смъртта му.

Лорд Байрон би могъл спокойно да почива на лаврите на славата си, но той не могъл да намери покой, преситен от всички прелести на светския живот. Умрял в отдалечената, бореща се за свободата си Гърция.

Искам да обърна внимание на невероятния героизъм на докторите, победили страшните болести, погубили милиони човешки живота: Иля Илич Мечников, Владимир Хавкин, Н. Ф. Гамалея, М. П. Чумаков, Р.Р. Спенсър, Владимир Знаменски. Те, преди да използват ваксините за хората, ги изпробвали върху себе си. А като тях – не знам даже как да ги нарека, герои, садисти, фанатици или светци – Дж. Солк, Алберт Сейбин, А. А. Смородинцев изпробвали лекарствата върху децата си. Те рискували живота на собствените си синове, дъщери и внуци, за да спасят милиони други деца, при това от чужди страни.

Съвременните фармакологични корпорации са по-прагматични. Те не са прибягнали до такова безразсъдство. Те провеждат клиничните изпитания за новите ваксини върху доброволци срещу заплащане. Това е в по-добрия случай. Понякога не се срамят да посягат на съвсем обикновени хора, без да им плащат. Просто държат хората в неизвестност. Не е задължително да получат съгласието на лабораторните „мишки”. Обикновено такива опити се провеждат в бедните страни, а понякога използват и съгражданите си.

Лекарите герои също така могат и да намерят луди доброволци за пари или умопобъркани скитници, чийто живот не струва нищо. Непонятни морални принципи не им позволяват да направят това. Корпорациите един вид не се обременяват с подобни дреболии.

Историята е запазила много имена на неспокойни люде, желаещи да променят света към по-добро и на които им се е наложило да заплатят висока цена за това: Томазо Кампанела, Тан Ситун, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела.

Всеки народ има своите герои, велики примери за саможертва и човеколюбие, подвизи, които заслужават да останат във вечността. Но какво ги е водело?

Не мога да повярвам, че ги е ръководела искрена и безкористна любов към ближния. Навярно са били водени от неудържима жажда за слава, желание да оставят следа в историята? Така, че да им издигнат паметници, да нарекат улици с имената им и да пишат за тях в учебниците в училище.

Често пъти така и се случва, но само след смъртта им – обожествяват ги, издигат ги на пиедестал, но приживе не ги разбират, даже ги ненавиждат.

Високоинтелектуалният ми разум, преизпълнен с реещи се в съзнанието стандартни шаблони със схематично-логически размишления, заставен с усилията на волята ми и кипящи от свръхусилие, гънките на мозъка, приемащи всевъзможни варианти, не може да намери отговора на въпроса – „Какво е накарало тези индивиди, имащи всичко в този свят, да се обрекат на лишения, страдания и смърт, заради призрачните си, никому ненужни идеали?”. Очевидно, разумът ми не го побира.

Ако, да речем, съседът ми каже, че е готов на такова нещо, по-скоро бих извикал хората в бели престилки – за негово добро – а може би и за по-голяма убедителност – също така и хората със сивите фуражки. Малко ли е това. Може и да е намислил нещо недобро.

Стой си тихичко на някое топличко местенце, яж и пий на воля. А, видите ли, съдбата на човечеството го безпокои. Дай им равенство и братство. Голямо магаре, разбираш ли… Виждали сме такива.

Не гонете вятъра! Нас ни устройва всичко! Оставете ни на мира!

Аз не ги разбирам, защото станах циник и скептик. Животът ми подряза крилете. Едно разбрах със сигурност: скептици и циници стават нещастните, дълбоко угнетените, разочаровани от всичко, покрити с дебел пласт от недоверие хора. Но това е най-доброто състояние за осъзнаване на собственото положение и за подем над себе си, за необразованото си его и за преосмисляне на живота си.

Свободомислието винаги е предизвиквало негодуването не само на властите, но и на тълпата. На слепите винаги им е зле да слушат за света. Какво са искали да ни кажат със своя живот и със смъртта си?

Мога само да се досещам. Обаче, мисля си, какво е водело чувството им за дълг пред собствената чест и съвест – този тежък товар, подхвърлен от самия Бог, от самия дявол, който сега не позволява на още много хора да спят спокойно нощем. Докато това е така, докато по света има още такива хора, имаме надежда.

Те искали свобода – за мен! Преди всичко, свобода от мен самия, от невежеството ми!

А за какво ми е притрябвала свободата ви, какво да правя с нея? Да, и въобще – какво е това свобода? Но гледайки самоотвержеността им, няма някой да се позамисли: „А може и да има в нея, свободата, нещо, което да е по-сладко от всички блага на нашия свят, даже по-сладко от самия живот?”.

С много от идеите си тези хора определяли хода на историята и сценария на нейното развитие в бъдещето. Те даже променяли историята на много завоеватели и владетели. Съвременният свят отново стои на пътя на огромни промени и пристъпя към нов обрат на историята. Какъв ще бъде, кой ли знае?

Свикнали сме да мислим, че там някъде, в правителствата, в различните институции има големи глави и мозъци, които всичко знаят и разбират. Но те отдавна всичко са научили, всичко са прочели и са взели мерки. Ще побързам да ви разочаровам – те са същите като всички останали: слепи и безпомощни в създалите се ситуации. Тези, които макар и малко разбират случващото се по света, строят подземни бункери и се запасяват с консерви. Те наивно смятат да седят там дълго време. И наистина, да не види пропастта, в която се спуска потребителската ни цивилизация, може само слепият.

Мисля, че този път не бива да позволяваме на попадналите в задънена улица да взимат решения за нас или да прехвърляме товара за взимане на решенията върху крехките рамена на отделни просветени личности, както е било в миналото.

Време е обикновените хора да престанат да бъдат пасивни наблюдатели. Всички заедно трябва да взимаме активно участие в търсенето на изход от приближаващите катастрофи, в разкриването и в навременното отстраняване на причините за възникването им, без предявяване на изисквания и ултиматуми към безсилните власти в дадената ситуация.

Преднамерено избягват конкретността, защото човечеството достигна до глобална криза във всичко: в политиката, в икономиката, в културата, в образованието, в екологията, в семейството, в обичайните човешки взаимоотношения.

Новите информационни технологии, които са ни дали Интернет, социалните мрежи, ни откриват възможността за обединение, в търсене на нови изходи от създалата се криза в глобалния ни свят и да се вземат общи решения, използвайки опита на великите от миналото. За свобода е достоен този, който умее да взима решения, ползва се от правото да прави грешки, да е отговорен за тях и да ги поправя, без да търси „изкупителна жертва”.

Само заедно можем да намерим отговори, ако успеем да разберем тези объркани хора и мотиви, които ги водят. Осмисляйки ги, ще получим шанс да избегнем, меко казано, неприятните изпитания.

Колко скучен и унил би бил този свят, ако в него нямаше сподвижници на истината. Да, и би ли могъл да просъществува до сега този свят без тях? Но мина времето на отделната личност. Тях вече ги няма.

Има ни нас: не сивата, скандираща маса, искаща хляб и зрелища, а Ние, осъзнаващи себе си като един огромен народ на малка планета, в свят без граници.

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.