Еха, бях си заплюл да съобщя тази новина и още никой не ме е изпреварил!
Разрастваме се - неоспорим факт е това! :)
Честито на всички!

Уважаеми читатели,
Имам удоволствието да ви представя последната част от поредния разказ, написан с общи усилия!
Насладете му се, като го прочетете от начало до край!
А това е краят !

....Зеленото нещо забърса една сълза от екзалтираната си физиономия...

- Какво по дяволите става тука? - изрева с пълен глас Странника и в същия миг погледът му се закова върху нещо, което видя на крачка пред себе си, а ченето му увисна от учудване.
Неговия любим Стратокастър - лъснат до блясък, кротко си стоеше на някакъв футуристичен диван, покрит с отровно зелена материя.
Ошашавения до крайна степен китарист протегна бавно ръка към скъпоценния Аракуайа.
А когато хвана в ръка грифа на китарата, пространството около групарите започна да се изкривява, завихря, подскача и вие, а някаква гигантска фуния отново ги засмука и ги захвърли...

...на сцената.
В първия момент, още невярващи на очите си, те се стъписаха пред невероятната гледка - един пълен до краен предел и пукащ се по шевовете си Олимпийски стадион.
Сцената, по краищата на която в продължение на повече от петнадесет минути пиротехниците направиха и невъзможното за да забавляват тълпата, ги очакваше!
В този момент всички прожектори, до този момент блуждаещи в публиката се насочиха към тях.
Ревът на многохилядната публика накара музикантите да изпитат онова невъобразимо и неописуемо чувство на сливане и съпричастност, което всеки от тях би заменил веднага за живота си, без дори да се замисли!
- Не ви чуваааааааааааам! - изкрещя с невероятен фалцет Веселяка в първия попаднал пред очите му микрофон, докато останалите от групата подготвиха инструментите си.
Грохотът на батареята ГеоргАта & Айс и звукът от огнените китари на останалите подлудиха и без това бесните фенове и разтресоха всичко на километри наоколо със силата на земен трус след взрив на атомна бомба.
"Това е рокът - да искаш да умреш и да живееш с еднаква сила!", каза си Щепс и погали тигровото око, висящо на верижката около врата й.

Останалото е история...

Всички: 1 , 2 , 3, 4, 5 , 6

Хе-хе, вчера явно е бил доста заспал ден, щом и двамата с Тери сме пуснали по нещо за Спящата красавица!
Мисля, че и това ще ви развесели - приятно четене!

Ето ви нещо от неизвестен автор,което намерих в мрежата!

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ... мамата. И некои му викали"Некрофила" ма него му било презнали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша:"Рррррръъъъмх - хъъъъъърф . Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го ... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба.
"Е..гомайката, колко пих фчера бе?! И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.

Закон на Слаус:
Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от
нея.

Закон на Франко за работното място:
Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.

Бюрократичен принцип на Ларсън:
Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните
ти задължения.

Първи капан на гения:
Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.

Закон на Пъркин:
Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.

Закон на Рафъл за бизнеса:
Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.

Закон на Лемпнър за заетостта:
Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли
си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.

Максима на офиса:
Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.

Закон на Ото:
Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото
ти.

Закон на Клайд:
Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има
голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.

Правило на Хари:
Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

Първи закон на деловото писмо:
Никога не задавай два въпроса в едно делово писмо.
Ще ти отговорят на по-незначителния, без да споменат и дума за
Другия.

Закон на Шедоу:
Безпрецедентно продължителната поредица от топли дни се прекъсва от
дъжд през почивния ти ден.

Закон на Харингтън:
Подреденото бюро е признак за разхвърляно чекмедже.

Аксиома на отпускаря:
Винаги се разболяваш на втория ден от отпуската си и неизменно се
оправяш в деня, преди да се върнеш на работа.

Чак днес намерих малко време да ви разкажа за това, което ми се случи.
Миналата събота, докато се разхождах по един черен път в полето, видях, че на двайсетина метра напред някаква птица прелетя и отново кацна в тревата. 
Не обърнах особено внимание, но като наближих, видях, че това е сокол, който отново подскочи няколко пъти и застана по-навътре в една ливада.
Помислих си, че ловува мишки или патпадъци, защото чувах един да пее наблизо.
Стана ми интересно и излязох от пътя, като се приближих към него за ад го разгледам. 
Той отново подскочи и два-три пъти и обърна глава към мен.
При едно от тези подскачания забелязах, че дясното му крило не е наред- имаше засъхнала кръв и явно липсваха няколко пера накрая му.
Явно беше ранен - дали от ловец или от нещо друго - не знам. Но реших да се опитам да го хвана и да го занеса в зоологическата градина - за да го прегледат и да им го предам да се грижат за него поне докато оздравее. 
Свалих си якето и бавно се приближих към него. Мятах няколко пъти якето, докато го покрия, защото ноктите му не изгреждаха хич безопасни, но накрая го хванах.
Опаковах го така, че да не го изпусна, ако се размърда и го понесох към къщи.
По пътя намерих захвърлен кашон, в който го преместих, макар, че явно и това положение не му харесваше особено много.
Вкъщи се преоблякох, качихме се с жена ми в колата и потеглихме към зоопарка. Ливна един дъжд - не си е работа, ама по някое време пристигнахме.
Отидох на входа, попитах за някой, който се грижи за хищните птици, но се оказа, че нямало никой и ме препратиха към съкретарката на директора.
Жената ме прие много любезно, но беше притеснена и ме накара да оставя кашона в коридора.
Казах й за какво става дума и тя ме похвали, че съм загрижен за соколчето, но за съжаление не можели да го приемат. Имало карантина заради птичия грип в Румъния и ми каза, че до преди няколко дни всички пернати в зоопарка са били прибрани в закрити помещения под карантина, именно да ги предпазят.
Звъня на ветеринара, но не го намери у тях, после да директора, но той само потвърди, че не могат го да вземат при тях.
Все пак жената ме посъветва да го върна там, където съм го намерил и да му оставя храна - хляб или някакви гранули от кучешка или котешка храна. Само че аз нали нямам домашен любимец, реших да му купя кренвирш - все пак е месо и сигурно ще му хареса повече от хляба.
Откарах го обратно и доста се измокрих и поокалях, защото се беше излял проливен дъжд.
Отнесох го навътре в нивите, накъсах на парчета кренвирша и открехнах кутията, за да може да излезе, а аз се отдръпнах назад за да не го плаша.
Той излезе, поогледа се и пак застана както го видях преди.
Тръгнах си и ми беше много зле, че нищо не се получи със спасителната ми акция.
Дано да успее да преживее, докато му се оправи крилото! Все пак то беше позаздравяло, а и ми направи впечатление, че из полето има доста миши дупки...
Ето го как изглеждаше соколчето - много красива птица!

Белият мрамор на внушителната арка е изящно декориран със сцени от битката и е грехота който и да било турист да не се щракне за поколенията пред нея!
След като се полюбувах на гледката наоколо и на суетенето на постоянно щъкащите и щракащи с фотоапарати туристи, продължих нататък и разгледах набързо развалинита на Форума - бившия център на цивилния и икономически живот на древния Рим. 
По-нататък хвърлих един поглед и на Пиаца дел Кампидолио, направена по проект на великия Микеланджело и излязох на гърба на монумента Витториано - изграден в чест на Виктор Емануил ІІ - първия крал на Италия.
Този внушителен паметник в гръцки и латински стил - може би един от най-красивите и внушителните, които съм виждал е строен в продължение на 50 години - започнат е през 1885г. и е изграден изцяло през 1935г.
Част от паметника е и мястото, където гори Вечният огън - в памен на загиналите в Първата световна война