В „Окото на тигъра”- /един възможен/ край :)))

....Зеленото нещо забърса една сълза от екзалтираната си физиономия...

- Какво по дяволите става тука? - изрева с пълен глас Странника и в същия миг погледът му се закова върху нещо, което видя на крачка пред себе си, а ченето му увисна от учудване.
Неговия любим Стратокастър - лъснат до блясък, кротко си стоеше на някакъв футуристичен диван, покрит с отровно зелена материя.
Ошашавения до крайна степен китарист протегна бавно ръка към скъпоценния Аракуайа.
А когато хвана в ръка грифа на китарата, пространството около групарите започна да се изкривява, завихря, подскача и вие, а някаква гигантска фуния отново ги засмука и ги захвърли...

...на сцената.
В първия момент, още невярващи на очите си, те се стъписаха пред невероятната гледка - един пълен до краен предел и пукащ се по шевовете си Олимпийски стадион.
Сцената, по краищата на която в продължение на повече от петнадесет минути пиротехниците направиха и невъзможното за да забавляват тълпата, ги очакваше!
В този момент всички прожектори, до този момент блуждаещи в публиката се насочиха към тях.
Ревът на многохилядната публика накара музикантите да изпитат онова невъобразимо и неописуемо чувство на сливане и съпричастност, което всеки от тях би заменил веднага за живота си, без дори да се замисли!
- Не ви чуваааааааааааам! - изкрещя с невероятен фалцет Веселяка в първия попаднал пред очите му микрофон, докато останалите от групата подготвиха инструментите си.
Грохотът на батареята ГеоргАта & Айс и звукът от огнените китари на останалите подлудиха и без това бесните фенове и разтресоха всичко на километри наоколо със силата на земен трус след взрив на атомна бомба.
"Това е рокът - да искаш да умреш и да живееш с еднаква сила!", каза си Щепс и погали тигровото око, висящо на верижката около врата й.

Останалото е история...

Всички: 1 , 2 , 3, 4, 5 , 6