Обичам те,

прясно млекценце -

откак аз

родих се момченце.

Обичам те,

течност уханна-

за мен си нектар,

че и манна!

Щом сутрин очи си отворя

за тебе с любов все говоря.

И от шише, буркан или чашка

отпивам аз глътка юнашка.

На Вази - разумни ми хора

послушайте кво ви говора:

Тоз сок от овца или крава

на тялото сили придава.

Дори да биде от козица –

със него е мирна главица.

Г Л А С Ъ Т   Н А   В Р Е М Е Т О

        Усещал ли си някога смъртта си

       как диша тежко в твоя гръб?

       Упреквал ли си някога баща си,

       че дал е старт на земния ти път...

       И плакал ли си някога от болка,

       проклинал ли си своя лош късмет,

       когато някоя отрепка жалка

       препречвала е твоя път напред...

       Делил ли си последния си залък

       със някой странник непознат ?

       Мечтал си си навярно като малък

       със всекиго да бъдеш брат?

       Илюзиите, братко, хвърляй в коша,

       реалността в очите погледни !

       И виж как някои за трийсет гроша

       честта продават си дори.

       Идеите си те заплюват смело,

       кръгом обръщат се и пак -

       " Напред ! " - реват тъй вдъхновено,

       и " Леви, десни ! "- удрят крак.

       Глупаците след тях се юрват -

       с коремите си мислят тез стада,

       а новите велможи пък се втурват

       към министерските кресла.

       Грижливо слагат те хомота

       на вечно лъгания  ни Народ,

       а той пак пъшка от теглото

       и дави се във собствената пот.

       И ти, човече, виж се в огледалото -

       приличаш ли на някого от тях ?

       И на праха през покривалото

       в душата си днес надникни без страх.

       Бъди човек, какъвто бил си всякога,

       помни, че всеки носи своя кръст -

       велможите и те умират някога

       и като всеки стават шепа пръст.

       Пред злото ти глава не скланяй,

       с глупака нивга не спори !

       На своя разум се осланяй !

       Твори добро ! Човек бъди !

P.S. Стихотворението е писано през 1990г. в зората на "промените". Защо ли толкова години по-късно нищо в България не се е променило?

                       Талази черни, вятър див.

                       Светкавици възсядат огнени коне,

                       а Океанът, зинал грозна паст

                       крушение и смърт зове...

                             Девети бал !

                       О, ужас най-велик !

                       Дъхът във гърлото сковал е

                       на клетниците горестния вик...

                       Смъртта пак пее

                       своята мъртвешка песен

                       и жъне тя с наслада зла.

                       Открехнал дверите на Ада,

                       очаквайки триумфа на Смъртта,

                       незнаещ що е туй пощада

                       надава вик лукавий Сатана.

                       Последната Надежда

                       удавена угасва,

                       потъва в бездната бездушна веч...

                       Обречените Богу молят се

                       тъй страстно,

                       но Бог, уви е толкова далеч !

                       .........................................

                       Утихва вече Океанът,

                       изгрява бледата луна...

                       И за погиналите спомнят само

                       разкъсаните алени платна.

ПРИКАЗКИ ЗА ШАХМАТНАТА ДЪСКА

Част I

„Първа теория за относителността на Света, Шахмата и всичко останало”

Имало едно време една пешка – нека да я наречем Пешо.

Тя се родила в бедно семейство на прости пешки – работници и получила нормално за една проста пешка образование, въпреки, че все още не била дошла Демокрацията, която както някои пешки разправяли под сурдинка, давала равни възможности за старт на всички в живота.

Когато се чуло, че е дошла Демокрацията, всички – от простите пешки, до конете, офицерите, та чак и топовете мислели, че наистина е дошла Демокрацията.

Всъщност, както се оказало 18-19 години по-късно, това не било точно Демокрацията, а Демо-Крадцията – далечната и презряна братовчедка на Демокрацията и много близка приятелка на Анархията и Беззаконието.

Но това е друга приказка…

Та, когато дошла Демо-Крадцията, пешката вече била пешка - младши научен сътрудник в Академията на Шахматните науки.

Още преди това обаче, докато се трудела над никому ненужни изследвания в Н-ската Изследователска лаборатория към Н-ския Завод за производство на шахматни дъски по безотпадни технонологии, пешката си имала хоби – измисляла си теории.

И веднъж, както се била замислила дълбоко,/доколкото една пешка може да мисли изобщо, камо ли пък дълбоко, защото дълбокото замисляне не е свойствено за обикновените пешки/ тя съчинила следната теория, /която по-късно щяла да бъде наречена „Първа теория за относителността на Света, Шахмата и всичко останало”/, която гласяла:
„Светът на пешките не е само една шахматна дъска.

Съществува безкрайно множество шахматни дъски, които образуват една кръгла шахматна дъска.

Но никой не знае кой е цар и кой е обикновена пешка на тази голяма шахматна дъска, защото всичко е толкова относително, че...”

Сигурно тази теория ще ви се стори някак незавършена, но това е така, защото точно на това място процесът на дълбоко замисляне на пешката Пешо внезапно прекъснал, поради факта, че токът в лабораторията внезапно спрял и Пешо без много-много да се замисля произнесъл една фраза по адрес на едни пешки, която никак не става за завършек на Първата теория за относителността на Света, Шахмата и всичко останало.

Или поне аз така си мислех преди 18-19 години…

Част 2