към 3 част

Още няколко секунди оставам загледан в посоката, където изчезна Господарят.

Така е – ние, Владетелите трябва да се подкрепяме в трудни моменти, да си помагаме…

Е, сега времената са трудни – Расите са разединени както никога, Старите земи западат, от север все по-често идват тревожни вести за нападения на варварски племена…
Преди да тръгна към владенията си поемам за последен път с пълни гърди мириса на борова смола.

Шишарката, която ми даде Господарят вече пари в ръката ми.

„Време е”! – подканва ме Магията и разпръсква вълмата от мъгла в краката ми.

„Елаааааааааа…”

„Елаааааааааа…”

„Елаааааааааа…”

„Аз съм стара като Земята.
Аз съм мъдра като Водата.
Изгарям като Огъня.
И съм буйна като Вятъра...”

Виждам как надалеч в мрака на боровата гора проблясва нещо, към което ме води Магията.

Когато приближавам на няколко крачки, сърцето ми трепва – стотици окапали нежни брезови листа са оставили златните си следи за да ми покажат пътя към Еруул.

Тръгвам по блестящата златна пътека към обичното ми Кралство.
Не след дълго, вековните борове постепенно отстъпват място на рехави млади фиданки, а когато и те свършват, виждам пред себе си Белите стражи на Вълшебната гора.

Многохилядната армия на белите елфи от Еруул ме привества с радостни възгласи а вечерния вятър развява знамена с изобразен на тях разярен грифон, вдигнал над главата си вълшебният меч Аракуайа…

„Ерууул, Ерууул, Ерууул, Ерууул, Ерууул!”

……………………………..

Отварям очи…

Полегнал до брезата се любувам на няколкото пухкавите облачета, играещи на гоненица с Вятъра.
Счупеният брезов клон, забит в земята трудно би могъл да бъде меч…
Огнения залез хвърля кървави проблясъци между клоните на белите дървета.

Усмихвам се на брезите наоколо и чувствам необятното спокойствие в душата си.

Всеки може да си представя, но малко мечтаят …

Всеки може да гледа, но малко виждат…

Всеки може да усеща, но малко чувстват…

Всеки е чувал за Магията, но малко са я откривали…

Стара като Земята.
Мъдра като Водата.
Изгаряща като Огъня.
Буйна като Вятъра...
Тя е там…

Във Вълшебната гора на Еруул…

А ти…

Откри ли я?

Замислих се, че скоро не съм писал тук и реших да ви разведа отново из дебрите на добрия стар хеви-метъл, като ви запозная с още една моя любима отскоро група - EDGUY.
Ето какво пише на сайта им - представянето само с тези няколко реда мисля, че е повече достатъчно:
"EDGUY is the greatest band in the world. Epic, intelligent, good-looking, bombastic, heavy, seriously hard rocking and nevertheless quite entertaining. They are one of a kind in melodic heavy music. Edguy kick major ass and if you give them a chance they will tear you a second asshole!!! Now go and buy their albums! All of them, 20 copies of each. Hurry up before they sell out!"
Дискографията им включва следните албуми : Savage Poetry (1995), Kingdom of Madness (1997), Vain Glory Opera (1998), Theater of Salvation (1999), The Savage Poetry (2000), Mandrake (2001), Burning Down The Opera -Live! (2003), Hall of Flames -Best of AFM Years (2004), Hellfire Club (2004) и последния за сега - Rocket Ride (2006).
Признавам си, че не съм слушал всички албуми, но песни като Down To The Devil, King Of Fools или пък концертното изпълнение на Tears Of A Mandrake така ме грабнаха, че веднага намерих в сърцето си място за EDGUY!
Невероятния вокал на Tobias Sammet, епичността на звученето, прекрасните китарни рифове и перфектните сола карат слуха на всеки любител на тежкия звук да се пристрастява и да иска още и още!
Това е! Музиката на Edguy е безплатен и безвреден наркотик - насладете му се!
Aragorn предупреждава: Пристрастяването е сигурно! :)))

Вокалистът Tobias Sammet - винаги на предната линия на унищожението!
Запомнене този глас!!!

Tears Of A Mandrake

Весели Коледни и Новогодишни празници на всички пишещи и четящи БгЛог!
Пожелавам на всички желязно здраве и безкрайно щастие, а на БгЛог - да стане най-обичания блог-сайт в ЕС и 10 000 регистрирани потребители през 2007 година!