На този празничен ден реших да отворя сайта на МОН. След зареждане на страницата "две хубави очи, очите на..." министър /а не на дете/ се забиха в мен и текстът" ПРИВЕТСТВИЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ ПО ПОВОД 24 МАЙ" прикова погледа ми. Реших да проверя какво е посланието му към учителите след развалянето на седенката. :)
Колеги, аз не съм изненадана от приветствието на министъра, в което липсва думата "учител". За него вие съществувахте само докато стачкувахте!
Не съм изненадана и от словосъчетанията му "народ, имащ силата да опложда интелектуално и духовно и Стара Европа, и Новия свят", "днешното време на бързо приготвена храна, на бързо написани книги и бързо спечелени пари" и "всеки истински успех минава през усилието". Изненадана съм от публичното оповестяване на министерската необразованост чрез това приветствие! Министър на образованието да ти каже на 24 май 2008г., че "днес, когато сме на прага на термоядрения синтез", е овластено умопомрачаващо невежество в информационния век! С два клика можеше да разбере, че термоядреният синтез е процесът, при който две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Този процес съществува "откакто свят светува". Научни изследвания за енергия от термоядрен синтез (ядрен синтез) се финансират по 7-ма Рамковата програма за ядрени изследвания и дейности, включващи подкрепа за развитие на технологии, международно сътрудничество, разпространение на техническа информация и др. Пази, Боже, българския ученик и учител от образозованието на министъра на образованието!
ПРИВЕТСТВИЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ ПО ПОВОД 24 МАЙ
Уважаеми госпожи и господа,
Утре отново е 24 май – денят, в който славим делото на светите братя Кирил и Методий, денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Този ден ни съединява с поколенията българи, които и в дни на народен подем, и в дни на робство и страдания са устоявали нашия език, нашата култура, основите на българската национална идентичност.
На този ден почитаме всички онези големи българи, които са имали смелостта да кажат: „кой ако не аз и кога ако не сега”, имали са куража да се откажат от удобната поза на вечното жалване, да надмогнат изкушението на дребнавата демагогия и да поемат отговорност за себе си и за другите. Ден, в който възроденият народ тачи своите истински духовни водачи. Това е денят на истинските духовни стойности, на истински голямото, на истински трайното, на истински значимото.
Повече от век и половина ние тачим този празник. И всяка година си напомняме, че образованието е път, който се върви търпеливо - крачка по крачка, година след година. И ако в днешното време на бързо приготвена храна, на бързо написани книги и бързо спечелени пари, този път се струва на някого твърде дълъг и непосилен, нека му напомним, че всеки истински успех минава през усилието.
Именно днес, когато сме на прага на термоядрения синтез, когато новите биотехнологии поставят неподозирани до вчера морални дилеми, когато през главите на нашите деца за един месец преминава такъв обем информация, до какъвто нашите дядовци не са могли да се докоснат в рамките на целия си живот, повече от всякога е ясно, че за градежа на едно жизнено, подредено и богато общество са нужни преди всичко знания, ред и споделени ценности.
24 май ни припомня, че ние, българите сме жилав народ. И крачейки по своя стръмен исторически път сме се показвали силни най-вече в оцеляването. Но нима народ, имащ силата да опложда интелектуално и духовно и Стара Европа, и Новия свят, народ, родил Джон Атанасов, Цветан Тодоров и Борис Христов, такъв народ все трябва да има нуждата да оцелява? Нима днес не сме способни на едно народно общо усилие за напредък чрез знанието и духовността? Нима не разбираме, че линиите на социални различия в утрешния свят ще се чертаят от образованието и духа и само една просветена и одухотворена нация ще бъде в състояние да постига своите стремежи?
Уважаеми госпожи и господа,
Утре отново е 24 май – денят, в който славим делото на светите братя Кирил и Методий, денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Нека да посрещнем този най-обичан български празник със самочувствието, което заслужаваме и което трябва да предадем на нашите деца.
Честит празник.
Comments9
Брой 207 на сп. Обектив, месечник на БХК, от 27 Февруари 2013
Една позиция. Заслужава си поне да бъде прочетена, струва ми се. Надявам се да не е тотално извън темата.
Казвай сега какво от нещата на "Новото образование" как да сервираме на новия министър, така че да мърдаме пущината в желаната от нас посока.
Благодаря за разяснението, Нинка!
Та дано "висящото" положение не продължи повече от 3 месеца, че то зависи и какви ще са пропорциите на партиите в бъдещото НС, и колко бързо то ще успее да излъчи работещо
Препрочитам си горното изречение и ме обзема ето това гадно съмнение - кое ме кара да мисля, че "висящото" положение е по-зле от редовното, "нормалното"... предвид сътвореното в последните години все от "нормални"? Може да се окаже, че за нас и каузата ни "висящото" е по-добро, или не? ...
Изобщо си мисля, че ако има нещо да се прави на ниво МС то е да се образова за страгеическата важност за образованието Министъра на финансите - служебен и редовен и да се вкарат веднъж за винаги правила и календар за публичност и прозрачност на информацията за състоянието на образованието. Всичко останало е за правене на училищно и общинско ниво. Според мен.
Не си спомням преди да съм чувал от теб мнение, че нещо хубаво можело да се направи и на национално ниво. За 3 мандата, за 3. Означава, че ще е дълга и че визията ти за "хубавото" започва да придобива вече форма. Бъркам ли?
Сега по въпроса. Значи и ти си на мнение, че служебният министър трябва (и може) да се грижи единствено за текущите дейности: някой друг подпис, предвидени плащания, и нищо повече. Реформата не му е работа.
А на национално ниво да изискваме от всеки управляващ
- ясни правила,
- календар за публичност,
- прозрачност на информацията (за състоянието на образованието), и
да започнем да образоваме бъдещите финансови министри за стратегическата важност на образованието.1, 2 и 3 ги виждам добре фиксирани в моя закон
Как мислиш, Президентът ще може ли да спретне един "Национален съвет" с цел I. изясняване на визията по естеството на промяната и II. предявяване на претенция към всички да се ангажират със следването на тази линия?
(Ще го чета по-внимателно по-късно днес.)
Аз пък спретнах този текст, за който направих хипотеза в предишния си постинг. Пиши какво мислиш, моля те. Поканата важи за всички... естествено.
Pagination