Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.
Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?
Така е, защото егото е самата човешка природа. Желанието да получаваме. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, то е фокусирано върху самото себе си и не може да обича друго освен себе си.
Нашият свят е изграден върху егото и любовта е усещане за удоволствието да вземем още от онзи или от това, което ни кара да се чувстваме добре. Или с други думи, обичаме всичко, което ни доставя удоволствие. И мразим онова, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.
Често усещането за удоволствие погрешно може да се приеме за чувството любов. В действителност това не е любов, а само форма на възприятие. Любовта не може да произлезе от човешкото его.
Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си. Дали сте мислили някога за безкрайните вътрешни диалози, които водите със собственото си его ?
Повечето от нас не са, въпреки че това се случва през цялото време откакто сме се родили. Несъзнателните мисли и разговори присъстват непрекъснато в ума ни и контролират всичко, което правим и мислим. Когато осъждаме другите, ние ги сравняваме със себе си, казвайки си: „Аз съм по-добър от него или от нея, Аз съм по-умен от еди кой си, бих искал да бъда като….”
Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим като подчиним егото на различните “его-унищожителни” техники. Например будизма казва, че вътрешния мир се постига като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация (събуждане на желания) по пътя на медитация и молитви.
Обратното на това, мъдростта на Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и природа. Не да ги изкореняваме, а да развививаме тяхната употреба и полза. Oсновният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента - алтруизъм и егоизъм, да даваш и да получаваш - присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество, феномен или процес.
Двата елемента присъстват на материално и емоционално ниво, както и на всяко друго ниво. Това е така, защото Природата се стреми да доближи човека до съвършенство, до безграничното блаженство, като внушава вътре в нас желание да се радваме. А това е самото наше его. Няма нужда да го подтискаме, намаляваме или изкореняваме. Нужно е само да го коригираме или по-точно да променим начина на ползване на желанието за получаване на удоволствие. Да го преместим от страната на егоизма към страната на алтруизма.
Минавайки през този процес, който се нарича „поправяне”, ние достигаме до ниво на развитие, при което можем да обичаме с цялата възможна пълнота на това чувство. И всичко това само от промяната на целта на егоизма - вместо да го изразим чрез самите себе си, наша цел става да достигнем до любовта за другите и за Природата - отдаване и любов.
Comments2