BgLOG.net
By queen_blunder , 13 August 2011
Пред малко размишлявах на стената си във Фейсбук, но понеже там може и никой да не забележи написаното, пък и постовете бързо се изтикват назад и не се откриват лесно, затова ще сложа същите мисли в моя блог.

В момента разработвам урока върху приказката "Мара Пепеляшка" и се чудя трябва ли да избегна думата "любов" при извеждането на поуката и ако трябва, то как да стане. Може би, замествайки я с "обич", което носи същия смисъл. Според мен приказката е апотеоз на любовта - принцът се отказва от трона заради Мара, но за третокласниците темата е деликатна и подходът трябва да е внимателно обмислен. Дали някой приятел колега няма да даде разумен съвет как да постъпя?...

Колеги, вие как подхождате с учениците си по темата за любовта? Ще се радвам да споделите опит.

Честно да си призная, се стремя да се въздържам от коментари, говоря само, ако много се налага, защото смятам, че нашите ученици още не са пораснали, не са узрели да разберат какво означава любовта между мъжа и жената и се притеснявам на този етап да им изграждам представа за нея, но в същото време не са малко произведенията, в които само с любовта могат да се обяснят постъпките на героите и само чрез нея да се изведе поуката.


Legacy hit count
3222
Legacy blog alias
45824
Legacy friendly alias
Темата-за-любовта-в-работата-ни-с-учениците-от-І-ІV-клас---как-по-точно-
Размисли
Български език и литература
Уроци, съвети, препоръки
Училище
Методически разработки
България
Български език
Възпитание
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Литература
Нещата от живота

Comments17

rumyanakavalska
rumyanakavalska преди 14 години и 8 месеца
Rumyana Ivanova Поли, не знам дали ще ти бъда полезна...първо се усмихнах, защото в трети клас повечето от децата(особено момиченцата!)темата за любовта, харесването, обичта...никак не им е чужда!Модни дрешки и прически, шушукане, споглеждане или направо директно питане-"Ти харесваш ли ме?Искаш ли да си ми гадже?":))Горките момченца! Те като че ли по-късно "влизат в час"!А сега по-сериозно: Може би трябва да им насочиш вниманието върху трудолюбието на Мара, майчината обич и избора на принца! И моля те, предизвикай ги- как смятат те -дали принцът е постъпил правилно!Нека се поставят на негово място - как биха постъпили те?Провокирай ги- даааа, той обича Мара и затова се отказва, но дали не е глупаво?!Все пак това е власт, пари, положение...Хе,хе- винаги на тази приказка спорим часове...правя се на хахава- ама как бе, представете си- голяяяям дворец, басейни, прислуга, злато, каквото си поискаш!!И то без да работи!"Ама той я обичаа!"Да бееее, ама без пари какво ще правят, дали ще я обича?Тя ще погрознее, ще ходи дрипава, ръцете ще й загрубеят от работа!Дали принцът няма да съжалява???и т.н. и т.н.:))
 
queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 8 месеца
Страхотен коментар, Руми! Имаш моите аплодисменти! Такъв разговор, свързан с приказката е много актуален, пък и леко измества темата в друга плоскост :)

Да, непременно ще заимствам идеята ти! Благодаря ти сърдечно! :) 

Иначе нашите малки подопечни се влюбват и разлюбват! Завъртат се едни "латиносериали" - не е за приказки! :) 

... Досега си търсих стари постове по темата. Хубаво нещо е блогът, защото той "помни" преживени моменти, към които лесно можеш да се върнеш, но ако не си ги записал, те ще са потънали в забвение. 

Ето ги двата поста: 

http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/?bid=26590

http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/?bid=17111
NellyStancheva
NellyStancheva преди 14 години и 8 месеца
И аз мисля, че за любовта (обичта) трябва да се говори а също и да се изслушват и децата. Понякога си мисля, че дори за тези неща ние сме хората, на които те разчитат за тези "неудобни за тази възраст теми". Случвало ли се е при вас да дойде дете - момиче/момче и да ви довери това, което не е пожелало да довери и на най-близките си - своята първа детска любов? На мен - да. Може би затова смятам, че сме отговорни за реакциите си и за начина, по който ще се отнесем към темата за любовта. Особено днес, когато децата имат свободен достъп до списания, вестници, филми, интернет и т.н. където могат да видят много пошлост, но малко красота. Ние можем да повлияем позитивно на  детската нагласа и отношение към темата за обичта между хората, между мъжа и жената.

Не съм работила с тази приказка, но си мисля, че в разговора с децата по нея би могло да се вметне, че и в живота се случват подобни неща (крал Едуард VIII, например ).

...........................................................................................................................

 Британският крал Едуард VІІІ, през 1936 г. се отказва от престола, за да се ожени за американката Уолис Симпсън :-)

 

queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 8 месеца
Нели, благодаря за полезния опит, който споделяш!

Да, децата идват и споделят най-съкровените си мисли и чувства и това ни прави особено отговорни към думите, които ще използваме в такива деликатни моменти, за да проявим разбираме и да насочим нашите питомци по верния път. 

Съгласна съм напълно с твърдението ти, че трябва непременно да им повлияем позитивно, да ги тласкаме да виждат красивото, а не пошлото в любовта, и да ги учим да свързват любовта с щастието, което двама души си даряват взаимно и което е водещо при решението им да създадат свой бъдещ съюз, наречен семейство. 

В приказката за Мара Пепеляшка е заложена дори идеята за жертването в името на любовта. Принцът е готов да се откаже от охолния си живот, за да изживее целия си живот с девойката, която обича. 
amilinglady
amilinglady преди 14 години и 8 месеца

Здравейте,

Колеги, и аз като вас срещах в практиката си с подобни случаи на интимност между децата.

Ще споделя с вас случка в 3 клас.По време на мое дежурство по коридора чух викове"горчиво" в класната стая. Когата влязох видях как децата от класа са се събрали най-отзад в стаята около едно момиче и едно момче, което се бяха награбили да се целуват от моят клас. Казах на родителите, за които това си беше нещо нормално.

В същият клас едно от моите момичета си харесваше едно от момчетата на колежката в съседната стая. Искаше д астои постоянно в коридора, за да го следи. колежката също знаеше.

През изминалата година едно от моите момченца си харесваше момиченце от по-горен курс. По същият начин и той стоеше в коридора, за да я вижда. Споделих с майкат, която разговаря с него и въпреки това резултат нямаше.

Друг проблем беше това, че момчетата ми потупваха по задните части момичетата. Правеха го в занималнята и децата постоянно се оплакваха на мен. Разговарях много и с родителите. Резултат никакъв.

Прави ми впечатление, че децата съзряват доста рано. Осбено момичетат, но не винаги само те. Темата з алюбовта е доста актуална. Аз изчетох подадените постове от куини с интерес, тъй като тази година ще съм в 3 клас.Мога само да предположа, че нещата ще са още по - навътре. проблемът ще набъбне. Тъй че с интерес ще следя вашите идеи. Аз също не съм обучавана затова как да се справям в подобни ситуации и до колко и кое е позволяно. А би било добре да има наръчник на класния специално на тази тематика. Засега всичко се опитра на морала ни, но това не е достатъчно особено, когато се касае за възпитанието на децата. Всеки си има свои критерии.

rumyanakavalska
rumyanakavalska преди 14 години и 8 месеца
:))Няма и не може да има специален  наръчник за обясняване на чувства, отношения, поведение, възпитание...Това, което е неприемливо за теб, може да е напълно приемливо за родителите на детето и дори да го поощряват!Това, което детето чувства, може да е съвсем различно от това, което ние си мислим. Отношението или поведението на дадено дете може да е просто подражаване-т.е. защото големите така правят, а не защото то има потребност от това!Та погледнете телевизията: "Имаш ли си гадже?"-пита бате Енчо тригодишни деца!"А ще се ожениш ли за...?" А какво би трябвало да включва това понятие?Що ли не вземе бате Енчо да им обясни на децата! "Гадже"значи да се целуват, да се прегръщат, да се женият, да се потупват по четирите букви или...какво???Мисълта ми беше, че цялото общество толерира подобно поведение- ТВ, родителите, които често пренебрегват въпросите на децата си, а и приемат с насмешка тяхното поведение- какво толкова се е случило- целувала се...глупости. Просто с децата трябва да се говори, говори и говори...и то от мама! Това, което една майка може да направи- и сто учителки не могат! "Мамо, пита малкия ми син, нормално ли е да си харесвам две момичета?"Нормално е, отговарям, човешко е, не две- 10 да си харесваш, просто защото човек не може да харесва всички! Както и тебе не всички те харесват! А ти какво точно харесваш в момичетата?" И приказката се завърта и продължава дълго, докато аз разбера каквото ми трябва и докато той ми се довери дотолкова, че попива това, което трябва, така както аз искам:)))
stanislavahristova
stanislavahristova преди 14 години и 8 месеца
А, много интересна темичка! Точно в трети клас бяха моите ученици, когато и аз дочувах понякога шушукания, друг път възгласи: "Горчиво!"; "А, те са гаджета!" и др. подобни относно две конкретни деца, които открито се държаха за ръце...
От това не се изненадах - всички сме го чували... Многократно обсъждахме темата, но нищо не се променяше.  Изненадата дойде от момченцето от "двойката". По време на един от разговорите по въпроса (при които обикновено срещаме изчервяване и отричане) то се изправи пред класа и пред мен и с гордо вдигната глава каза: "Да, аз я обичам!"
Е, тогава и аз онемях! 
Нищо че на следващата есен вече и двамата "обичаха" други...
Та става дума доколко деликатна е темата - май ние сме по-смутени от децата понякога... Така че, Поли, мисля, че моментът и реакциите на децата ще те насочат накъде да подходиш. Съвет НЯМА!
NellyStancheva
NellyStancheva преди 14 години и 8 месеца
Връщам се към тази тема, защото прочетох с интерес коментарите на всички колеги и странно, но изведнъж си зададох въпроса: А дали не отъждествяваме любовта със сексуални отношения и затова си мислим, че е твърде рано за децата да говорят или изпитват обич едно към друго? Категорично съм съгласна, че подражаването на това, което са видяли в семейството или по телевизионните предавания/филми (когато то е пошло) не е приемливо, особено що се касае за демонстративни "страстни" целувки, опипване и други такива предизвикващи позиви за повръщане (извинете за откровено използваните думи) действия.

Но мислейки за това дали е възможно дете да изпитва обич към друго дете, си спомням детството на моя син, който беше много общително и любвеобилно дете и може би заради това беше латентно "влюбен"....от детската градина до ...сега. Е, обектите на неговите чувства се сменяха, но помня как причината и поводът да се тръгне сутрин рано с желание за детската градина а по-късно за училище беше поредната "дама на сърцето". И колко нещастен и унил беше когато не бе взаимно чувството ... Мда, детски тръпки, но това помогна на детето ми да израстне силен, уверен в себе си млад мъж с невероятно отношение на джентълмен към дамите. И да - с любящо го момиче до него.

Така че, да децата могат да изпитват обич едно към друго и това, когато е истинско е много чисто и красиво.

Леле, то си стана Искрено и Лично този път, но ще рискувам :-)


 


RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 14 години и 8 месеца
Според мен Поли, почни от саможертвата, самата думичка какво означава, кога се саможертваме, защо...защото истинската любов (независимо измеренията) си е саможертва.

 На мнение е съм, че темата за любовта е вечна и никога не е рано да я разчоплиш...и винаги ще е полезно за израстването на децата. Хубаво е текстовете в читанките да изобилстват от нея, да има теми с различни нейни проявления и децата да ги откриват...

 Страхотен пост! Отивам да прочета предишните ти.


mariapetrova8
mariapetrova8 преди 14 години и 8 месеца
Темата е много интересна и предизвиква размисли. Вярно е, че в никое време по телевизиите има предавания, неподходящи за децата. Също така е вярно, че в интернет те могат да видят всичко, а да не забравяме, че и улицата ги учи на много неща. Но според мен най-важно е какво вижда детето у дома - ако мама и татко се обичат и се целуват пред него, ако говорят тихо и не си крещят, ако се уважават, усмихват и споделят всичко помежду си - то ще приеме този модел на поведение и за него няма да е срамна думата "любов". Израсналите в такива семейства деца са спокойни и доверчиви, споделят проблемите си с родителите и с тях може да се разговаря по всякакви теми. И другата страна - изнервени, вечно недоволни и намръщени родители. Край тях израстват деца, на които се втълпява, че животът е ужасен, че любовта е глупост, че за да си щастлив, трябва да си богат. В класовете има и от двете групи деца. Когато разговаряме за обичта, за приятелството, за любовта едните се вълнуват, споделят изживени мигове, разказват за детските си влюбвания, а другите гледат намръщени и отричат да са изпитвали подобни чувства и емоции. Тази година сме четвъртокласници, което предполага нажежаване на чувствата. Много често, особено след ваканции, сама ги провокирам с въпроси и започваме разговора - кой кого харесва, защо го харесва, какво точно харесва у него и ако пожелаят ги слагам да седят на един чин. Моето мнение е, че е хубаво да водим такива разговори с децата всеки ден, още от първи клас, но не бива да заместваме родителите, защото представете си какво ще стане в V клас?! Класните ръководители в прогимназията не обръщат особено внимание на чувствата на децата, родителите нямат време и детето търси отговорите на въпросите си на улицата. Затова възпитаването на чувствата трябва да започне у дома - от мама и тати, от първата прочетена за приказка, от целувката сутрин за "добро утро" и вечер за "лека нощ", от "обичам те,мое дете". Ние, учителите, трябва само да ги доразвиваме и насочваме чрез подходящи средства.
RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 14 години и 8 месеца
Коментирах  ТУК. Изтрий единия коментар, системата ми го дублира ;)
amilinglady
amilinglady преди 14 години и 8 месеца
Страхотен клип, Поли. Поздравления!
CvetiKoleva
CvetiKoleva преди 14 години и 8 месеца
Според мен, темата за любовта трябва да присъства почти ежедневно в разговорите ни с децата. И колкото по отрано, толкова по-естествено и спокойно те ще приемат нещата. И пак няма да е достатъчно, защото улицата, телевизията и интернет заливат малките, неопитни човечета с изкривеното и лице. Край тази тема, биха могли да се възпитават почти всички останали нравствени добродетели и не бива да се заменя, заобикаля, или замаскира. Едва ли има по-естествен въпрос, от  който би могло да се вълнува едно дете, както и от въпроса: откъде идват бебетата? Мисля, че най-добрият начин да се даде отговор е, да се отправят послания чрез изкуството - примерно, чрез драматизация на такива приказки. Но не само към децата, а и към техните родители. BODAR, много хубаво звучи, това за личния пример на мама и татко. Да, права си, това е най-добрият начин, но колко са семействата, в които любовта присъства и то, в този красив вариант? Не защото нямат време, а защото са твърде малко влюбените семейства. Очевидно е, че нашата дискретна намеса е крайно необходима. Миналата година, с децата от театралната група /а тя е смесена -2, 3, 4 клас/, която ръководя, поставихме пиесата на Теодора Попова "Откъде идват бебетата". Когато предложих сценария, децата реагираха много интересно и по различен начин, но се въодушевиха силно. След доста обсъждания върху текста, те сами стигнаха до извода, че знаят достатъчно добре истината и е много глупаво, когато възрастните се правят на шутове при такива въпроси, или поддържат митове за щъркели и пчелички. Край темата за бебетата разговаряхме много и за любовта, и за честността, за приятелството, за добронамереността, за предателството и т.н. С много силен ентусиазъм се готвеха, за да заявят на възрастните на висок глас, че искат да се разговаря с тях. Да се разговаря откровено и за всичко. Публиката се състоеше от деца, родители, баби, дядовци, приятели и т.н. и реагира бурно - с много смях, защото имаше доста комични ситуации и много аплодисменти. Не пропуснахме да наберем и дaрения за Българската Коледа. Със същата постановка се представихме на фестивала "Лачени обувки" в Берковица и съм сигурна, че това ще остави много траен отпечатък в сърчицата им. А по-миналата година пък, поставихме "Златното момиче", в която накрая, както във всички прекрасни приказки, доброто се възнаграждава с любовта на принца и сватба. С всичко това, искам да кажа, че може би, трябва повече да се доверяваме на изкуството, за възпитаване на емоционалната интелигентност у децата - по един красив, дискретен и честен начин.
pavlinamahova
pavlinamahova преди 14 години и 8 месеца
Благодаря за поздрава, мила Поли!Прекрасен клип си изработила!А аз наистина направих моя, провокирана от поста ти за любовта в детските очи.Колко много можем да разсъждаваме по темата!?Всеки има свое мнение, но всъщност самият учител трябва да е и психолог, познаващ чистата невинна детска душа, за да насочи в правилна посока мислите и разсъжденията на децата.
RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 14 години и 8 месеца
Поли, ще очаквам разработката с нетърпение. Тази тема си заслужава сериозен размисъл. Времето никак не ми е съюзник... Но ще споделя накратко едно писмо, което преди доста години получи мое детенце в 3. клас от свой съученик. А това, че сподели с мен, може би даде най-важната насока в отношението ми към децата. Нямаше как да не запомня. Оттогава оттук започвам да обяснявам тази толкова красива в деликатността си тема. Децата ми пък знаят, че нямаме теми табу и приемат всичко естествено, без да се притесняват да споделят.

А ето и писъмцето, предадено по памет: "Мило момиче, не съм на 18 години, не зная още какво е любов, нито как се постъпва, когато си влюбен. Но зная как се чувствам, когато те видя. Ти превръщаш всеки мой ден в прекрасно преживяване. Продължавай да радваш своите приятели! Щастлив съм да бъда част от тях."

Понякога един малък мъж знае по-добре от всеки голям как да опише чувствата си, нали? След това писмо момиченцето съветваше всекиго да не предава хората, които са му се доверили.Сладури!

Май не е случайно, че точно в днешния празничен ден влизам в блога и прочитам всичко. Знаеш колко те ценя и обичам. Желая на теб и на колегите да бъдат вечно влюбени. Любовта е майка на добрите вълшебства. 


blogIuliaZarkova
blogIuliaZarkova преди 14 години и 8 месеца
Прочетох с голям интерес написаното по темата и благодаря на всички вас, обичащи децата, колеги! Ще се впиша накратко по темата: Днес децата са освободени от задръжки и достатъчно осведомени по въпроса за любовта. Имат и до известна степен опит от своето семейство или от съседните. Свидетели са на скандали, раздели, обиди, дори побой. Затова когато темата позволи, говоря направо, цитирам примери от живота/ преживяно и от тях/, без да споменавам имена. Поставям го като казус и те изразяват различни становища, което до някъде мисля е добро и за тях. Трябва да мислят и разсъждават, да приемат или отхвърлят мнения. Преди 2 год. с колежката ми им поставяхме интересни теми за размисъл, например" Какво е да си сам", "Нужен ли ми е приятел", "Какво е любов" и т.н. Темата поставяхме всеки петък, а в понеделника върху лист те предаваха своята работа. Някои пишеха анонимно. Но винаги, когато бе възможно, коментирахме мненията. За тях това беше интересно. Винаги ще има и недорасли деца, но те не са мнозинство. Темата е важна - говорете открито. Може би вкъщи родителите не умеят да го сторят и децата чакат това от нас. Давайте им своята любов винаги, както до сега и ще се получи, вярвам в това!
queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 8 месеца
Ехх, да имам най-интелигентните, задълбочени и смислени коментари по темата, която живо ме интересува, и да нямам достатъчно време да се разпростря така, както на мене ми се иска!

Колеги, приятели, благодаря ви за изказаните мнения!

С всичко, изложено от вас, съм съгласна. С всичко!

Вие сте от онези хора, които познават истинската любов и знаят прекрасно, че тя е най-красивото чувство, насочено към Човека, а не към парите му, славата му, къщата му, материалното му състояние и т. н. И затова сте абсолютно прави, че тази тема не само не бива да е табу в българското училище, както е в момента, а по нея да се дискутира колкото се може по-активно. 
By ninka81 , 3 April 2011

Моля се времето да не лети когато сме заедно.

Всеки миг до теб е по-ценен от най-скъпият диамант.

Всяка моя мисъл е свързана с теб, само не ме питай „защо?”

Живеех в празнота,в бяла безлична стая,

където липсваха цветовете на дъгата.

В очите ти открих небето,в перчема рошав

разпознах палавият вятър.

В прегръдките твои усетих здравината на скалите.

Не спирам дори и за миг да мисля за теб,

защото в теб открих единомислие ,

разбиране , уважение , загриженост ,

толерантност и още милиард красиви чувства.

Какво ли бих правила ако ти не

беше открил точно МЕН сред

милиардите сърца на този свят.

Сигурно още щях да се лутам сама –

като самотен вълк в нощта .

Ти даде смисъл на живота ми ,

дари го с кокичета и минзухари ,

не искам живота ми да бъде на пауза

нито за миг , искам да изживея живота

си с теб , за да имаш достатъчно време

да ми покажеш и люляците и лалетата

и всяко едно красиво цвете .Пази ме от розите ,

защото дори и децата знаят –

че те са с бодли и кръвта ми могат да пролеят.

Ние заедно ще се пазим от бодлите на любовта

и от мрачните страни на живота ,

защото в любовта и в живота сме заедно,

надявам се да можем да бъдем заедно и в смъртта !!!

Legacy hit count
418
Legacy blog alias
44686
Legacy friendly alias
-Цветовете-на-дъгата-
Любов

Comments

By blackmoon , 1 March 2011

Една сълза... Една сълза пролята
в тайната прегръдка на нощта.
Една сълза... Една тъга позната,
изпълваща с безкрайна пустота.

Една сълза... Една любов несподелена,
отхвърлена, отчаяна, сама.
Една сълза... Една целувка сетна,
възкръснала във мрака на съня.

Една сълза.... Една съдба неясна,
безрадостна, изпълнена с тъга.
Една сълза.... Една жена нещастна,
ридаеща безмълвно в нощта.

 

 


Legacy hit count
816
Legacy blog alias
44188
Legacy friendly alias
Една-сълза-5A312B3E5219467A8D76C38280228AA1

Comments

By blackmoon , 1 March 2011

Една сълза... Една сълза пролята
в тайната прегръдка на нощта.
Една сълза... Една тъга позната,
изпълваща с безкрайна пустота.

Една сълза... Една любов невъзможна,
отхвърлена, отчаяна, сама.
Една сълза... Една целувка сетна,
възкръснала във мрака на съня.

Една сълза.... Една съдба неясна,
безрадостна, изпълнена с тъга.
Една сълза.... Една жена нещастна,
ридаеща безмълвно в нощта.

 

Legacy hit count
802
Legacy blog alias
44187
Legacy friendly alias
Една-сълза

Comments

By blackmoon , 27 February 2011
С черно цялата покрита съм сега
и във вечен траур е моята душа.
Прекърши вече болката моята снага
и както дрипав просяк се влача в пепелта.


Пепел от изгорели надежди и мечти,
там погребах и вярата, и любовта.
И някъде там остана и ти,
потопен в морето на забравата.


Като сенки хората минават край мен, 
без цвят, без лице и без сърце.
С черно було покрит е моят ден
и в лед сковани са моите ръце.


Износих вече всички тъжни маски,
но всъщност празна е моята душа.
Опитвах от ненужни ласки...
А с болката оставах все сама.


Плувам в море от лъжа и суета,
а тъгата отдавна на дъното ме е потопила.
Наивно се надявам да срещна любовта,
без дори да знам,че отдавна съм я изгубила.
Legacy hit count
816
Legacy blog alias
44094
Legacy friendly alias
Черно-B94793E1CA174DA0B3C758F56C1D404D

Comments

By blackmoon , 21 February 2011

Черна пръст в ръце,
човек с половин сърце.
Усмивки и сълзи,
преплитат се в забарзаните дни.
Безмълвен стон, роден от тишината,
кънти умиращо в душата.
Потънали в слепота,
вървим срещу мрачна тъмнина.
Даваме любов поднаем,
живеем с любов назаем.
Крадем щастие и радост,
подаряваме горчива сладост.
Копнеем за всички истини,
но обичаме да чуваме лъжи.
Зад аромат от парфюм и тъмен грим,
образа си крием и дълбоко спим...
Догарящи свещи в нас горят,
злокобни демони в ума ни бдят.
Ангелите ни са с едно крило,
лежат в болнично легло.
Душите ни са счупени кристални чаши,
мечтите ни - уморени скитници в града.
Човещината изгуби се или се изплаши,
а може би отми се от дъжда?
Днес обичаме..., а утре мразим...
във водите на фалша продължаваме да газим.
Понякога боли ни за думите неизречени,
понякога да ръсим ругатни сме обречени.
Вечер наколене пред себе си седим,
спасителни молитви крещим...
В ръцете черна пръст държим,
опитваме се отчаяно
другата половина на сърцето да намерим
и с няколко сълзи да го сглобим...

Legacy hit count
850
Legacy blog alias
43957
Legacy friendly alias
Човекът-на-нашия-век

Comments

By blackmoon , 21 February 2011

Черна пръст в ръце,
човек с половин сърце.
Усмивки и сълзи,
преплитат се в забарзаните дни.
Безмълвен стон, роден от тишината,
кънти умиращо в душата.
Потънали в слепота,
вървим срещу мрачна тъмнина.
Даваме любов поднаем,
живеем с любов назаем.
Крадем щастие и радост,
подаряваме горчива сладост.
Копнеем за всички истини,
но обичаме да чуваме лъжи.
Зад аромат от парфюм и тъмен грим,
образа си крием и дълбоко спим...
Догарящи свещи в нас горят,
злокобни демони в ума ни бдят.
Ангелите ни са с едно крило,
лежат в болнично легло.
Душите ни са счупени кристални чаши,
мечтите ни - уморени скитници в града.
Човещината изгуби се или се изплаши,
а може би отми се от дъжда?
Днес обичаме..., а утре мразим...
във водите на фалша продължаваме да газим.
Понякога боли ни за думите неизречени,
понякога да ръсим ругатни сме обречени.
Вечер наколене пред себе си седим,
спасителни молитви крещим...
В ръцете черна пръст държим,
опитваме се отчаяно
другата половина на сърцето да намерим
и с няколко сълзи да го сглобим...

Legacy hit count
789
Legacy blog alias
43956
Legacy friendly alias
Човекът-въ-нашия-век

Comments

By blackmoon , 18 February 2011

 

 

Мога ли да си заповядам на сърцето,
като сляпо то само избира?!
И колкото и да си спомням, че не трябва
сълзи и болка до безкрай побира.

Мога ли да си заповядам на сърцето?
Да лъжа него или себе си, не зная...
Да му кажа да не трепка бурно
когато казвам му, че идва края!

Мога ли да си заповядам на сърцето
да обича този, който аз му кажа?!
До болка впити в мен са иглите на забрава.
На теб, любов, или на себе си да се докажа?!

Мога  ли да се правя, че не разбирам
когато истината пак от мен прикриваш?
Да се правя на щастлива, когато умирам..
Да не плача когато нож в сърцето ми забиваш...

Мога ли? Да искам аз да спра
и да изтръгна любовта си от дълбоко.
И мисли, чувства и мечти
да изтръгна отведнъж жестоко?!

Legacy hit count
576
Legacy blog alias
43905
Legacy friendly alias
Мога-ли-

Comments

By blackmoon , 17 February 2011

Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”,  защото Тя  сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваше да й подари усмивка, дори мъничко настроение в началото.... И сега тя си тананикаше една песен, която й  напомняше за него. Нощта напредваше. Но и тази вечер той не й писа....Не, че не беше там....Но просто за него тя си беше все онази непозната, с която просто си говореше отвреме - навреме, когато нямаше какво друго да прави. А  Тя очакваше твърде много от  него , тя желаеше той да бъде част от нейния живот....Но това нямаше никога да се случи, защото сърцето му беше обвито със студена обвивка и нейните думи и сълзи нямаше как да  го впечатлят, нито да разтопят този лед , който го обграждаше.... Той не се интересуваше от това, че за нея беше като мъничка искрица, която озаряваше мрака в деня й,  и вероятно не предполагаше ,че ако го нямаше него тя вероятно щеше да потъне напълно в  царството на  Тъмнината....
Тя се обърна и погледна леглото. Страхуваше се да си легне в неговата самота и безнадеждност. Но песента беше толкова хубава – какво пък, ще си легне, на пук на всичко, на пук на самотата, на страха, на спомените... Тя изключи компютъра и легна. Зави се хубаво – студено е. Затвори очи и зачака съня....
Изведнъж усети нечия ръка да я гали по челото. Не смееше да мръдне или да отвори очи. Просто лежеше, а ръката продължаваше да я гали. Прокара ледените си пръсти по бузата й, по леко извитата шия, стигна до рамото... Тя събра смелост и попита без думи:
- Кой си ти?
Аз съм Самотата. Хайде да се любим!
Но ти си жена... и си толкова студена...
Тя усети още една ръка, още по-студена.
Аз съм мъж и съм по-силен от нея, люби се с мен.
- А ти кой си?
- Аз съм Страхът.
Но аз не се страхувам.
- Страхуваш се – от нея.
Самотата и Страхът продължаваха да я галят със студените си длани. А тя искаше да крещи, но гласът замираше в гърлото и. Изведнъж усети малки топли ръчички, които галеха краката и.
А ти кой си?
Аз съм Надеждата.
Допирът ти е приятен, продължавай, моля те!
И Надеждата вливаше топлина във вкочанените и крака – нагоре и все по-нагоре... Надеждата я целуваше, галеше я нежно с топлите си ръце, но колкото по-топло и ставаше от Надеждата, толкова по-студени, непоносимо студени ставаха ръцете на Страхът и Самотата. Те не искаха да я оставят, те я желаеха толкова силно и не можеха, да й позволят, да се отдаде на една малка никаквица, каквато според тях беше Надеждата. Душата на жената изкрещя вместо нея. И... Тя усети как по-студените следи, оставени от Страха и Самотата премина една силна, топла и нежна ръка.
- Аз съм Сънят за твоя рицар на бял кон. Люби се с мен, аз ще те стопля, ще те отведа на най-прекрасните места, ще те закрилям и ще отнема болката от теб, ще те накарам да се чувстваш като преродена...
- Да, остани, искам да се любя с теб!- почти извика тя. И той остана. Но Страхът, Надеждата и Самотата не си тръгнаха. Усещаше и други – по-мънички или по-големи, по-студени или по-топли ръце. Това бяха нейните Спомени. Ръцете и усещанията се преплитаха... Тя разбра – това са нейните чувства и мисли. С отчаяние се огледа, потърси Вярата. Та нали точно тя се бе появила, когато си тананикаше онази хубава песничка. Но Вярата я нямаше никъде. Тя се отпусна в галещите я ръце, безсилна да се бори повече. Но когато към тях се появиха и черните дращещи ръце на Болката, тя намери своя глас и изкрещя. Всички се отдръпнаха. Тя взе от пода своето плюшено мече. Самотата я зави със своите студени завивки. Страхът се скри под възглавницата й. Надеждата се сви като вярно кученце в ъгъла на леглото, до краката и. Спомените се мушнаха бързо в раклата, където... откриха уплашената Вяра, Болката се настани на топличко до сърцето й, а Сънят за Рицаря на бял кон седна на раклата до главата и и започна да пее.
На сутринта Тя се събуди . Разбудиха се и нейните нощни приятели. Сънят избяга, уплашен от светлината на утрото. Спомените подадоха рошави глави от раклата, с бързи, топуркащи крачки се разпръснаха из всеки ъгъл на дома й. Страхът се почуди какво да прави и реши да ходи все по стъпките й, за да не я изгуби. Вярата се поогледа и остана свита в раклата. Болката не искаше да мърда от топлото местенце в сърцето й и си остана там. Самотата реши да остане в сигурното си убежище – леглото, защото от там никой не можеше да я изгони. А Надеждата се повъртя като вярно кученце в краката й и после се сгуши в скута и, като една мнооого мъничка надежда, че денят ще я дари с поне една усмивка.
Тя пусна отново компютъра , който в последно време й беше станал единстеният приятел... А някъде там в ъгъла се спотайваше плахо Любовта, която беше причината да я преследват всичките тези чувства....


Legacy hit count
1050
Legacy blog alias
43889
Legacy friendly alias
Прави-любов-с-мен-
Любов
Болка
Вдъхновение

Comments

By elizareva , 25 December 2010
Шампанско за утеха, за наслада
две чаши ще си пожелаят лека нощ,
когато свещите угаснат ще се слеят
сърца възбудени, желаещи да са в едно.

Отпиваш бавно...ягоди добавяш
а аз къде съм...та говоря за поезия сега
протягаш две ръце и ме целуваш
ще се стопя и аз като свещта.

Виното е виновно...аз излитам
по луната ще летиме двамата сега
свещите угаснаха отдавна,
но звездите светят тази нощ за нас.

Legacy hit count
537
Legacy blog alias
43038
Legacy friendly alias
ШАМПАНСКО-И-ЛЮБОВ

Comments