Ти си...

Ти си усмивката на моите устни,

ти си сълзите солени и вкусни.

Ти си мечтата за красиво и нежно,

ти си стиха написан небрежно.

Ти си прегръдка, която жадувам,

ти си целувка, която бленувам.

Ти си ръката протегната в мрака,

ти си с мен и в самотата.

Ти си изгрева събудил деня ми,

ти си смеха във ума ми.

Ти си и залеза подарил деня ми,

ти си красотата в душата ми.

Ти си всичко за мен, и ето -

ти си човекът достигнал до сърцето!

Тагове

любов (23)

сърце (1)

ти (1)

Коментари

Krassie преди 17 години и 2 месеца

Интересно и някак познато :)

IvelinaPetevaIamboli преди 14 години и 5 месеца

Попита ме Днес ти ме попита дали те обичам, дали ще те искам, дали ти се вричам. Запитай звездите и те ще потрепнат. Запитай листата и те ще прошепнат, че аз те мечтая, във нощ те сънувам, в реалност желая, и в сън теб бълнувам. Рай Сред черната пустош на изпепелената гора щастлив съм, че те имам, че съдбата ни събра. От твоя смях щастлив съм, от твоя слънчев подлед, от сладките целувки, ухаещи на пролет, от думите ти нежни, изречени с любов - вечно да ги чувам, на всичко съм готов. Ако сме двама в ада дали ще разберем или че рай това е със теб ще се кълнем. Раят е където се намираш ти. Защо ми е небето? Защо са ми мечти? Ти си ми реалност. Ти си ми една. Ти си нежна ласка, ти си топлина. Обичам те такава, каквато си сега. Недей да се променяш, ти слънчева жена. Обичай ме, мисли ме, изгаряй като мен в любовен пламък двама да бъдем всеки ден. И никой да не може интрига да посее в добрия огън злото зад нас да си изтлее. Хубаво ми е Хубаво ми е със теб! С пламъчетата игриви като на мъничко дете са очите ти щастливи. Хубаво ми е със теб! Сутрин да ме будиш нежно, а след трудния ни ден пак да сме в любов безбрежна. Хубаво ми е със теб! Толкоз хубаво, че мога и безкрайното море да запаля в своя огън. Не Не е лесно от тебе сега да замина и споменът скъп във сърцето да нося Любовната мъка не ще да премине. За теб ще си спомням, за тебе ще прося. Сега да се любим! От нас да изгрее последна любов под беззвездно небе и чувството нежно нека живее, във сънища заедно с тебе да сме. Сбъднато Тялото ми помни твойта топлина, две очи и устни, шепнещи в нощта. Помни и ръцете с нежна доброта. Помни раменете, трепващи в страстта, и бедра, които меко ме притискат, тръпнещи от порив своето да искат. И дори небето угасна - да не пречи на това, което случваше се вече. Болката зад нас е. Общи са ни дните. Сбъднаха се вече копнежите, мечтите. С теб Без теб денят ми мразовит бе, със тебе пролет разцъфтя. Без тебе плачеха върбите, а с теб и гарванът запя ;) Какво ли щях да съм сега? Откъснат и повяхнал цвят. Живот си ти и светлина, със теб е хубав тоя свят. За мен За мене ти си въздух За мен си светлина За мене ти си слънце, огряло през дъжда За мене ти си огън на зимата в нощта за мене ти сълза си дошла от радостта Двама Какво си ти за мене и аз за теб какво съм... Ний двама сме родени любов в сърца да носим. В един път да вървиме съдбата е решила. С любов да го преминем Така е отредила. Объркан За мъката говорех. Помниш ли? За болката от самотата. За изгаснали звезди, за нощта и тишината. А ти... Обърка всичко... Отгде се взе тъй нежна и добричка лястовице бяла, в моето небе? Сърцето ми превзе о, сладкопойна птичка нощта за тебе вика, денят ми те зове. Ще чакам Обичам твоите стъпки обичам твоя глас Полазват ме страстни тръпки И изпадам в захлас, Когато край мен преминаваш, когато ми казваш "Здравей!" И диря ухайна оставяш и обич в душа ми се лей. Ще чакам и утрото тука да видя пак твойто лице Докато любовта ми пропука леда в твоето сърце. Да съм аз Копнежите ти всеотдайни от камък любовта разтварят, вълнуващи и тъй омайни студеното сърце изгарят. Като разцъфналата роза усмихваш се и си красива. Защо ли да не съм аз този, с когото ти ще си щастлива? Един за друг Очите ти гледат ме с радост и в моята обич една, единствена болка от сладост, за нея отдавна копнях. За нея си струва звездите да палиш, да срещаш луна, да бродиш във утро измито от горестна чиста сълза. Избрани ний бяхме със тебе в животa нелек и суров, за тебе да бъда потребен, за мен ти да бъдеш Любов. Няколко стихчета за любовта ...Едно приказно омание, един прекрасен слънчев ден, едно замаяно създание, един проблясък вътре в мен. Блестят очите насълзени, блестят във тях сълзи, блестят рекичките солени, блестят самотните очи. Играят искрите по лицето, играят снежинките студени, играе в мен детето, играе с многото промени. Краят идва с всеки зов, краят на моята съдба, краят на една любов избягала от мене тя... ------------------------------------------------------------- Искам да те нарисувам, дълбоко в себе си да скрия твоя образ да свети в тъмното когато далече бяга светлината. Искам да те нарисувам и всяка клетка в моето тяло да пази образа навеки. Искам да те нарисувам, за да мога далеч от чуждите очи да милвам твоите, обичните черти. Искам да те нарисувам, с душата си да те обгърна и всяка мисъл да остане далечна или пък безплътна. Искам да те нарисувам и да чувствам твоето тяло и цялата ти жива същност. Искам да те нарисувам... --------------------------------------------------------------------------------- Целувай очите ми бавно, спусни се по бялата шия. Не си ме изследвал отдавна, следи други нямам да крия. И бавно сега ме събличай... една подир друга да падат красивите дрехи... обичаш, това е за тебе наградата. Прегръщай ме бавно и нека притисна се в теб отмаляла. Сложи ме в леглото полека, разглеждайки моето тяло. Не бързай, а бавно люби ме. Събирай ме... страст разпиляна. И бавно... и бавно вземи ме. С любов те дарявам в замяна. ----------------------------------------- Изгубих си нехайната походка, изгубих своя смях самонадеян и във душата тишината кротка, и ведрината в погледа разсеян, и своя сън нощя. Изгубих пътищата примамливи, и непокорството, и свободата, и случая, и песните звънливи - изгубих всичко, а съм най - богата, най - щедра на света. ---------------------------------------------- В оная първобитна нощ човекът бил самотен и пещерата тихичко заплакала със сините сълзи на сталактитите. Навън се стичали потоци от луна по лактите на вечните секвои и хиляди луни от езера люлеели небето в своите орбити. Човекът не заспал през тази нощ. Той тръгнал бавно между бисерните хълмове, а дългите лиани го прегращали и го люлеели в зелените си клонове. Летели птици, падали звезди и гаснели в топлите гнезда. Човекът сложил длан върху косите си и тръгнал пак към своита пещера, но спрял пред входа и замаян. На бисерния мъх под сталактитите сред огъня на дивите цветя, навярно сбъркала през тази нощ следите си лежала тихо първата жена. течали ласкавите струи на косите и очите и стопявали нощта и старите дървета се разлиствали под тръпните луни на младостта. Човекът паднал на колене омагьосан, а сетне сянката му легнала в мъха и бисерни кристали отразили ЖИВОТА в първата му простота. На сутринта, когато се събудил- до него във гнездото- празнота. Той скочил лудо, хвърлил се безумен, но вън денят тежал от яснота. И той притихнал, векове пораснал след тая първобитна нощ. До розовия камък се изправил и с нокти издълбал във вечността най- хубавия спомен на живота си - Една жена, нощувала случайно в неговата пещера. ----------------------------------------------------- Боли! Защо боли, нали си далече, всичко се срива нали, а аз не мога да попреча? Искам, но немога, нямам разрешение, плача, За Бога! Но трябва търпение! Да, търпя, но до кога? До кога ще ме мъчиш кажи? Не издържам вече тази игра, не издържам на тези лъжи! ------------------------------------- Има чувства, леки и неуловими Като дъха на снега, на мъзгата. Те се разпръскват, преди да си им дал име, Но ти помниш смътно аромата им. Има чувства, гъсти като смолата, Дето капе под брадвата на дърваря. Те лежат векове под земята И се превръщат в камъни кехлибарени. Има чувства, горчиви като пелина, Чувства – ярки като светкавици нощни… В черупките на словата застинали, Те и след мен ще живеят още. --------------------------------------------- Искам и след мене да живееш, и след мене да не спираш да се смееш. Но искам да ти липсвам дори да е в един-единствен миг Искам и дори веднъж от мъка да чуя мойто име в твоя вик. Искам и дори веднъж да е да ме сънуваш, и дори веднъж за мене да бленуваш. Искам поне в един момент да отрониш една сълза в моя чест, искам и поне веднъж да ме потърсиш,а от мен да няма нито вест. Искам поне един път в мислите ти на ангел да напомням и чрез нашата любима песен за нас да ти припомням. Искам веднъж поне ръката ти да търси моята в страдание, и сърцето ти да го боли и това да бъде твое наказание. Искам...да изпиташ поне за миг единствен всичко онова, което аз изпитвам след тебе цял живот и до сега. Да..желая го,дори това да бъде дяволско желание, но нека мойте клетви се изпълнят,за да почувстваш разкаяние. И когато го почувстваш ще разбереш,че любовта е сестра на болката...и на смъртта... ~ ------------------------------------------------------------------- Колко малко трябва на човека, за да е наистина щастлив: плахи стъпки от походка лека- като в сън от мрака зъл дошли; глас пиян от някакво вълшебство, залюлял ме в унес непознат; нежност, позабравена от детството, грабнала ме в друг,подобен свят; жарта на целувките,стопила преспи сняг под вълчи небеса и едно усещане за сила след кошмара да си страшно сам. Лудост неразумна го наричай. Грях дори,Но най- жадуван грях! Мой си. Аз- твоя. Това е всичко. И болката ми любовта изгаря. Нека да е безразсъдство. Нека утре десеторно да боли. Колко много трябва на човека, за да е наистина щастлив!... ---------------------------------------- Няма да срещнеш във сайта леваци да просят семейно въже! Само умрелите нямат мераци по чужди жени и мъже! И не закривай под рокля бедрата имаш ли стройни крака! Падне ли нещо - слагай в торбата! Стига да зяпаш така! Бройнеш ли мъж -гледай първо дюкяна! С вярна ръка го мери! Гладна ходи, не ходи неоправена! Има мъже будали! Падне ли мъж- не давай да бяга! Кратки са земните дни! Даже с мъжа си понякога лягай! Бройка е за старини! -------------------------------------------- Седнал Койчо на комина па засвирил си "Калина" Чула го комшийка млада и на срещний зид присяда Койчо свири свири зяпа, а комшийчето прецапа през дувар и през градина Ей на - на комина са двамина. Койчо свири, тя пък пее вятър клоните люлее струпаха се бол зяпачи - градинари и копачи Па запяха, заиграха, вино пиха и се смяха. Койчо свири чак до тъмно, а в зори с булче осъмна. Боли! Защо боли, нали си далече, всичко се срива нали, а аз не мога да попреча? Искам, но немога, нямам разрешение, плача, За Бога! Но трябва търпение! Да, търпя, но до кога? До кога ще ме мъчиш кажи? Не издържам вече тази игра, не издържам на тези лъжи! Изгубих си нехайната походка, изгубих своя смях самонадеян и във душата тишината кротка, и ведрината в погледа разсеян, и своя сън нощя. ПРИЯТЕЛИ Ще станем ли Приятели? Едва ли... Във мен са Двама - кой ще избереш. Един живее в дни полузаспали, а другият - нощта обръща в ден. Ще ме обичаш ли? Кого избираш в мен? Ще чакаш ли във пладнето ми сънно да те погледна както гледаш ти, или ще чакаш онзи поглед трънен на другият, пристигащ призори? Кое избираш? - полубуден, или полусънен? Ще се усмихнеш ли, когато те подмина, ще ме подминеш ли когато в теб се спра? За кой от двама ни ще накладеш камина пред нея нежно с мен да помълчиш Кого избираш? С кой ще се сдружиш? Кого избираш? В мен живеят двама. Доброто ти и злото ти са в мен. Полу-заспало, полу-будно бродят във полунощният ти топъл полуден. Защо ти трябвам? Имаш се във мен... Когато приятел си тръгва Когато приятел си тръгва - сърцето боли! Когато това с нищо неможеш да промениш... Когато сълзата се спира в твоите очи... Когато мигът се простира и сякаш е дни... Когато... Когато изгубиш приятел, наистина много боли ОБИЧ МОЯ Знам бяхме малки и ентусиазирани искахме да опитаме всичко което лети, но за съжаление ти ме остави наранен разтопен от любов и то само по теб и никоя друга , знам че винаги ще си в моето сарце и няма да мога да те забравя Ти остана там. Знам че и след години ще си спомням вечер когато заспивам за теб и ще плача но се ще се помъча да запазя самообладание и никой да не разбира че аз страдам по теб, защото ти вече си щаслива с човека до теб. Мога само да ви пожелая касмет и щастие в любовта ... нещата които аз и ти нямахме.

Тагове

Още по темата

Коментари