Приоритет на България ли е образованието?
Дарик радио, “Седмицата”
Кирчо Атанасов, зам.-министър на образованието
Водещ: Сега ще говорим със зам.- министърът на образованието, приоритет ли е на България просветата в седмицата на поредните учителски протести. Добър ден на г-н Атанасов.
Кирчо Атанасов: Добър ден на вас и на слушателите на “Дарик радио”.
Водещ: Нека и с вас да започнем малко по-философски този разговор. Тази седмица карахте децата да пишат преразказ на разказа “Сърце” на Ангел Каралийчев. Това е разказ за щедростта на бедния. Сирачето Нешко Татарчето дава всичките си събрани с много мъка левчета на Трайчо да си купи цървули, та да не ходи бос през зимата. Дала ли е България всичко, което има на учителите? Както е направил... нали учим децата, че трябва да си толкова щедър, че всичко да дадеш.
Кирчо Атанасов: Да, така е. И изразните средства, които се използват в литературата понякога не могат в буквалния смисъл да се прилагат в реалния живот.
Водещ: А какъв е смисълът децата да ги учим на работи, дето няма да ги прилагат?
Кирчо Атанасов: Не, напротив – ние трябва да учим децата на онова, което те трябва да се стремят да направят. И всеки един, който ползва литературата за своето възпитание, тя го тегли напред, т.е. тя показва онова, което той трябва да направи, към което трябва да се стреми. И в този аспект смятам, че и ние в България правим това, в частност Министерството на образованието и науката, онова, което е възможното, за да постигнем тази цел наистина онзи обективен, реалистичен и реален приоритет, който образованието винаги има в България да намери все по-конкретни реални измерения.
Водещ: Добре де, обаче излиза, сега тези учители от Френската гимназия, които пишат шестици на всички, това ще доведе до даване на стипендии, които ще са определени – стотици, хиляди, милиони лева. Значи, държавата ще ги намери и ще ги даде. Значи, излиза, че има някакви пари още. Или искате да кажете, че децата няма да получат стипендиите си от Френската гимназия, например.
Кирчо Атанасов: Не, такъв начин на разсъждения обикновено не може да бъде реалистичен, защото подходът, който се предлага във формата на протест. Значи, никой не казва, че заплатите са високи и няма смисъл да се повишават, това е очевидно и не подлежи на съмнение. Въпросът е за формата на процес, който се използва. Дали тя няма да влезе в противоречие със задачите, които има един педагог, а именно да мотивира учениците да учат по-добре и повече.
Водещ: Не, аз ви питам за парите. Ще платите ли стипендиите на децата от Френската гимназия ?
Кирчо Атанасов: Ако те знаят, че получат 6-ци, първо ще демотивират учениците и второ, нали тези ученици, които пък са учили досега са получавали 6-ците реално, сега към тях ще се изравнят веднага и онези, които нехаят и които по-слабо учат и тогава този, досега, който е учил както трябва ще каже: какво излиза сега, че моят труд не е оценен. Значи, може и всеки един, който направи един такъв труд веднъж, да му се каже: и ти имаш същите права.
Водещ: Вашата логика, г-н Атанасов може да се преведе и така: моите учители от Класическата гимназия като са учили латински и старогръцки и сега го преподават, са мислели, че ще взимат повече, отколкото взима един ватман или че техният проблем ще бъде гледан за 20 часа, така както направи българското правителство с проблема на ватманите, а се оказва, че няма смисъл да се учи. Защото като знаят латински и какво – по-добре да бяха учили да карат трамвай.
Кирчо Атанасов: Това, което казвате вие е точно това, което казвам и аз. Не бива да се демотивира човекът да учи, в никакъв случай, в никоя възраст: нито в ученическата, нито тогава, когато стане голям, както казвате вие за учителите, които знаят латински. Така че смятам, че примерът за ватманите не бива да бъде заразителен и не бива да се счита като изключение , което да стане правило. Вие знаете, още от римско време тази поговорка, че изключението не бива да става правило, а като че ли това се опитва да се направи...
Водещ: А защо за ватманите ще е изключението, а не за учителите?
Кирчо Атанасов: ... което смятам, че не е добре.
Водещ: Добре де, кой е по-големият приоритет на България? Трамвайният транспорт и градският транспорт или образованието, явно нямаме пари за всичко. Кое е по-важно за българите, според вас в този момент?
Кирчо Атанасов: Всички неща са важни, а образованието...
Водещ: Ама не може да са всички.
Кирчо Атанасов: ...е изключително важно, то през всички периоди е било важно. И пак казвам: когато се направи някакво изключение, това не означава, че така трябва да става навсякъде.
Водещ: А защо България избра...
Кирчо Атанасов: Ето например, шофьорите в България са с повишени заплати, но не навсякъде, само в столицата.
Водещ: Ама защо България избира, вие съгласен ли сте като заместник-министър?
Кирчо Атанасов: Значи това е повишение, което се е преценило, че трябва да бъде направено в даден момент и е било направено. Всички трябва да знаят, че това е наистина изключение.
Водещ: Вие съгласен ли сте...
Кирчо Атанасов: Ако в цялата страна това беше станало, във всички градове, тогава човек може да задава такива въпроси, които задавате и вие.
Водещ: Вие съгласен ли сте, че изключението трябваше да бъде за шофьорите, а не за учителите? Вие лично съгласен ли сте?
Кирчо Атанасов: Е това вече от гледна точка на всеки един от нас.
Водещ: Вашата каква е, гледна точка, съгласен ли сте, че това беше вярното изключение?
Кирчо Атанасов: Когато правителството вземе едно решение, то вероятно е имало някакви мотиви и тези мотиви редно е да ги уважаваме. Ние можем да не се съгласим с тях, но просто трябва да уважаваме мотивите и на другия, който мисли различно от нас.
Водещ: Друг аргумент на учителите: Румъния, заплатите там са по 450 евро, а българските управляващи не могат да дадат такива пари на българските учители. Значи ли това, че възможностите на румънските управляващи са в пъти по-големи от тези на българските? Всъщност цитирам ви вас, защото вие казахте през седмицата, че всичко трябва да е съобразено с възможностите на държавата. Значи, излиза, че възможностите на нашите управляващи са... колко пъти, да ги обърнем тези 450 евро – 900 лв. Значи, са два – три пъти по-големи от възможностите на румънските управляващи.
Кирчо Атанасов: Аз бих казал с лека корекция, че възможностите на държавата Румъния са, изглежда, по-големи, не на управляващите, а на самата държава. И тя е намерила някакъв ресурс, защото всяка държава свои особености, ние например нямаме нефт, а те имат нефт. Имат и разни други неща, които може би ние нямаме и те са намерили този ресурс и много хубаво, че са го направили това и само може да ги приветстваме. Но когато нашата държава няма този ресурс, просто може само да съжаляваме, че нямаме тези възможности.
Водещ: Ама Румъния не е два – три пъти по-добре от България. Значи, те имат приоритет и са казали, че за учителите ще има по-големи възнаграждения. Очевидно е, че те не са три пъти по-добре от България.
Кирчо Атанасов: Сигурно пропорциите обаче вътре в държавата Румъния са може би в такъв контекст, какъвто е може би при нас. Това не мога да ви кажа, защото не съм се занимавал конкретно с този въпрос...
Водещ: Т.е. вие смятате, че ватман на трамвай в Букурещ взима 450 евро, значи, трябва да взима 1200 евро ватман на трамвай, за да се запазят тези пропорции.
Кирчо Атанасов: Това не мога да ви кажа, какво взимат там, нямам тази информация.
Водещ: Не знам дали разбрахте тази седмица, че заради пазенето на стачките от полицията, са отделени допълнително 2,2 млн. да и се плащат извънредно на полицаите. Сещам се, в края на комунизма директорката на моята гимназия Гергина Тончева беше казала пред “Всяка неделя”, беше цитирала Ленин, че в една държава , в която полицаите получават повече от учителите, не отива на добре. Вие съгласен ли сте с това? С Ленин.
Кирчо Атанасов: Да, така е. Помня много хубаво нейното изявление, защото и аз тогава бях неин колега, директор на гимназия в Пловдив и знам за това и съм съгласен с тези нейни...
Водещ: Т.е. сега тия 2,2 млн. примерно, вместо да се дадат полицаи да вардят учители, няма ли решение да се дадат за учители?
Кирчо Атанасов: Ами щом като не е взето, значи вероятно има някакви проблеми Т.е. това, което трябва да се даде, то не е в този контекст, не е в този порядък. А това просто е някакво следствие от други неща, които стават
Водещ: Колко от учителите протестират всъщност? Имате ли картината в страната?
Кирчо Атанасов: Не, това не сме, ние не броим такива неща. Нито пък искаме информация. Това е право на всеки един учител да заяви своето становище, своето мнение по всякакви въпроси, включително и по този.
Водещ: Над 1000 учители били подали молби за работа в чужбина. Има те ли такава информация?
Кирчо Атанасов: Не, нямам, ние не събираме такава информация. Това за работа в чужбина знаете, че отдавна това един проблем, който стои тук в България. Най-добрите заминават за там, което е за съжаление, но това е така при сегашните отворени граници и при равноправното ни членство в ЕС, един от принципите, знаете, свободно движение на хора, и на капитали, разбира се, но на хора. За нас сега това е най-големият проблем.
Водещ: Гн Атананасов, аз се опитвам в този разговор да се ориентирам вие съгласен ли сте с политиката на правителството, в което участвате? В която малко, както в комунистически времена работническата класа беше толерирана за сметка на интелигенцията, да го кажем с ония изразни средства.
Кирчо Атанасов: Ами щом аз съм екипа на Министерството на образованието, явно, че приемам тази политика, мога да имам някои резервни съображения, но си ги вкарвам по съответния ред, който е установен. Това е и целта и такъв е демократическият принцип на управление. Всички разновидности на мнения да се съберат и накрая да се изработи едно общо мнение. Мисля, че развитието на нещата и дейността на ръководството на нашето правителство има една линия, която вероятно ще доведе до онова, което всички искаме.
Водещ: Т.е. не може да се очаква от вас като заместник министър на образованието да се самозапалите? Както казва министърът ви.
Кирчо Атанасов: Аха, това е израз на моя министър, разбира се. Не, това не са средствата, чрез които трябва да протестираме.
Водещ: За да привлечете вниманието на колегите си, че тая работа не е нормална.
Кирчо Атанасов: Да, смятам, че има и други резерви за възражение, за протест, за разговори и не са изчерпани възможностите.
Водещ: Да завършим с вашия ясен отговор. Приоритет ли е на България образованието?
Кирчо Атанасов: Безусловно, да. Това е приоритет на българския народ, никога не е свалян оттам...
Водещ: Ами той на народа е, децата ходят, пращат ги на училище родителите им, въпросът е на българските управляващи приоритет ли е, как се измерва той със съотношенията в парите, които се дават за това нещо?
Кирчо Атанасов: Смятам, че навсякъде, където се съобщава кои са приоритети и на съответните конгреси, които бяха проведени в последно време на управляващите партии, на част от управляващите партии, беше заявено, че образованието наистина е приоритет. Това не е свалено от документите, които ще управляват тези партии в следващите години. Така че определено считам, че е приоритет. Друг е въпросът, че този приоритет може да има по-големи, по-ясни измерения. Това е другото, което би трябвало в следващото време да се случи.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-н Атанасов.
Legacy friendly alias
Интервю-в-Дарик
Comments23
протестни действия биха имали някакъв ефект ако поне на местно равнище се извършат от всички училища заедно. може дори да се намалят щетите върху заплащането на учителите при протестите, ако на един начален етап (1-вата седмица например) се направи "извънредно" седмично разписание и се включат изключително извънкласни форми, модулите по физическо(3-тите часове ФВС) и 2-ти часове на класа, спортни празници и пр. неща - колкото по-публични - толкова по-добра възможност да се обясни още веднъж и добре на учениците и родителите за какво се борят учителите, и в същото време да няма правно основание на учителите да не им се изплатят възнагражденията за тези дни.
трудното е:
- да се намери работеща форма на сътрудничество между 10-20 училища (толкова има в една община - за София еквивалентът е - район) - докъдето се простира моят опит - няма досега регистрирано такова дори и по по-радостни поводи от общ протест, за сметка на това има доста случаи на "съперничество" или "конкуренция", които правят невъзможно съвместното предприемане на каквото и да било;
- учители и директор да действат като един екип - страшно рядко срещано явление, което не може да се очаква да е налице във всички училища в една община/район.
наглед трудностите са малко на брой. на практика обаче - ми изглеждат непреодолими (а как ми се иска да греша). протест само на училищно ниво (отделно взети училища, които успеят някак да мобилизират целите педагогически екипи вкл. директорите) - няма да има нужния ефект. т.е. ще се повтори ситуациата отпреди месец-два - която не просто не доближи изпълнението на исканията, но май нанесе и щети върху имиджа на учителската професия (поне такова мнение споделиха много от участниците в тази общност).
Като цяло - слабо, Йолчева, старай се повече, Теодора.
Явно ще се търсят механизми за компенсиране, докато дойде новият бюджет - не бива да очакваме увеличение на заплатите през 2007.
Добра идея е увеличаването на парите за работно облекло, за шокиращото прозрение, че един учител има нужда от книги и Интернет, въпреки опасенията как точно ще стане това и няма ли тук да има възможност за корупция.
Ако се огледаме наоколо, ще видим колко жалко е заплащането на учителите днес: роми отказват да работят за по-малко от 20 лева за няколко часа, бояджии и мазачи изкарват за 2-3 дни една заплата на учител, да не говорим за шофьори, полицаи или дребни търговци. Изместват се ценности, а след тях иде крах. Дано греша.
А що се отнася до новината "Пращат даскали на санаториум", още при прочита на заглавието се създава впечатление, че горките, нещастни даскали се изпоразболяха и почват да ги пращат в санаториум на лечение, а не се разбира, че става въпрос за някаква социална придобивка, което всъщност е основната идея. Някой може и да не прочете статията, затова едно заглавие трябва вярно да отразява съдържанието й.
Освен това повторението "за жълти стотинки" също иде да внуши колко са безпомощни учителите и издава леко презрение към нашето съсловие. Също така ме учудва, че един журналист не се е сетил, че освен даскали като синоними на думата учители могат да се използват и още редица думи и изрази.
Не отговаря на истината и следното: В момента министерството плаща за 82% от разходите на пътуващите учители. За кои учители става въпрос, защото аз не познавам такива, които ползват намаления при пътуване, като някой им поема разходите?
Единственото озадачаващо е защо 82%. По ЗНП е 100%.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишен текст на чл. 36, доп., бр. 90 от 2002
г.) Общините осигуряват и контролират:
.....
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 36 от 1998 г., доп., бр. 90 от 2002 г.) условия за столово
хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите,
както и безплатен транспорт по чл. 26, ал. 3 (там пък е ограничението до 16 г. и нуждата да пътуваш да друго населено място);
Но синдикатите ще имат наглостта да поведат хората на стачки, за да покажат собственото си съществуване, да ги снимат по телевизията, да ги интевюират за вестници и радиа. без значение, че си знаят, че няма да постигнат нищо, без значение, че така ще накарат именно учителите да платят от джоба си за дните, когато са стачкували (и чинно ще наваксат пропуснатия материал, а следобедите ще боядисват класни стаи и коридори).
Тъй се е случило, че имам 5 компютъра и нямам полза от преференции за покупка на нов. Плюс това компютрите вече са на много земни цени и доста хора си накупиха (само като си помисля колко ми струваше първият). Да не говорим, че компютър се купува веднъж, а хлябът, дето стана по 1 лев, го купуваме всеки ден.
Аз живея в курортен град и нямам вопиюща нужда от санаториум. То и по принцип няма безплатен обяд, тъй че вместо да субсидират санаториума, да ми дадат парите на ръка, аз ще си избера къде искам да почина, а не да се фрашкам в някакъв коптор по комунистически. Парите за книги са хубаво нещо, но аз примерно съм учител в икономическа гимназия и в моя град има само една специализирана книжарница за учебници по икономика. Съмнявам се точно с нея да благоволи министъра да сключи договор. Вместо да дават пари на учителите за книги, да дадат на библиотеките в училищата по 20-30 000 лева.
За стачка... неоткриване на учебната година - няма смисъл. Според мен най-удачно е да се стачкува през октомври, когато започне академичната година във всички университети. А от 15.09 дотогава можем да се закичим с някоя лентичка, знае ли човек. То пак е протест, ма по-щадящ - отначало символично, предупредително, после ефективно (малко точно преди изборите ама какво да правим, тогава се пада). На 15 септември, месец и половина преди изборите, да си изстреляме патроните наведнъж - няма да участвам в такава глупост. Освен това за мен 15 си е празник и нямам намерение да си го развалям.
И все пак единственият вариант, в който можем да окажем реален натиск, е да не оформим успех и да не приключим годината.
Надявам се на тези избори най-после хората да спрат да правят простотии и да си помислят дали искат образование за децата си и внуците си, или вили и коли за депутатите и далавери за тъмночервени фирми.
Тези станции на МОН кой ги финансира и кой почива в тях? Сигурно през сезона не можеш да се вредиш от депутати и шефове в администрацията.
Да, вярно е, че на тези, които работим в друго населено място ни осигуряват превоз, но той е от 15 септември до 15 юни, т.е. докато има ученици. Излязат ли те във ваканция ние сами трябва да си решаваме проблема с пътуването. Защото на селските училища бюджетите едва стигат.
Първата година като започнах работа опитах с колелото, но 12 километра в едната посока и 12 обратно не са никак малко. Ех, да бяха 2 или 5, пеш щях да ходя :))
Сега съм специалист в стопаджийството. За рисковете няма да говорим, но нали трябва да се ходи на работа.
Това важи не само за мен, а и за останалите колеги.