Без разлика на парламентарна група и политическа сила, всички депутати се носеха в многоцветния вихър на парламентарния купон. Това е то демокрация!

Встрани от общата еуфория, един народен избраник седеше сам с помръкнало чело. Това беше Пуци Уков, депутат от Демократично- традиционалисткото единение за безкомпромисна властова гражданска защита(ДТЕБВГЗ). Той едвам докосваше пищното блюдо в чинията си, сякаш кюфтетата му бяха неприятни. Един негов приятел и колега от парламентарната група седна до него с разтревожено лице.

-Какво има, колега, защо не се радвате? Нима музиката не е достатъчно силна или пък… се притеснявате да танцувате?

Пуци Уков въздъхна тежко.

-Ох, колега, страшно тегло ме е налегнало… Четвърти мандат карам в парламента и все не мога да се отърва от тоя проблем…

-Какъв проблем? – съчувствено попита другият депутат.

-Вижте, колега, в какъв порочен кръг се въртя… Сервират ми, значи, чинията с кюфтетата и филийките хляб. Прибори не ползвам, защото са пластмасови и вместо да ги ползвам аз, могат да ги употребят в някоя кухня за бедни. Нали разбирате – всичко за народа!

-Да, правим каквото можем! – подкрепи го колегата народен избраник.

-И така, сервират ми чинията с кюфтенцата и хлебчеца и аз решавам съвсем малко да хапна и посягам да си взема едно от кюфтенцата – лапвам го наведнъж, да не го оставям наръпано… И решавам повече да не ям, за да не харча народни пари, обаче не щеш ли беда – пръстите ми мазни от кюфтето. И сега какво да правя – няма да харча народни пари за салфетка, я! Решавам да се избърша в една от филийките хляб. Обаче тъй както се избърсвам, цял залък откъсвам и да не отива зян – хоп в  устата! Обаче сега ми е сухо на гърлото, а ако нещо нарушава физическия ми комфорт,  не мога да работя ползотворно за народа. Решавам аз да си навлажня устата с още едно кюфтенце. Лапвам го, обаче ръцете ми пак мазни. Какво да правя – пак се избърсвам в хляба, ама пак цял залък откъсвам и пак го изяждам да не се похабява. Обаче пак ми е сухо в устата!- Пуци Уков въздъхна тежко и разтърка насълзени очи.- Въртя се в тоя порочен кръг - кюфте, хляб, кюфте, хляб, кюфте, хляб… Страшно тегло ме наляга! Страшно тегло – тук, в корема…

Купонът си течеше, но едно депутатско сърце беше безутешно скръбно. Нежната душа на Пуци Уков, макар и скрита зад 120кг лой, е наранена. Ех, живот тежък депутатски!

февруари 2003г.

            Кой знае защо, тази дама не желае да съобрази, че учебни занятия не се провеждат поради липсата на напредък в преговорите между стачкуващите, от една страна, и правителството, от друга, и че следователно детето на госпожата е лишено от правото си на образование поради неотстъпчивостта и на двете преговарящи страни. Така че ако тя действително желае да заведе иск в Страсбург, това би трябвало да бъде иск не само срещу стачкуващите, но и срещу правителството на Република България.

            Впрочем, ако ще се предявяват искове заради отнемане на исконното човешко право на образование, то пред съда трябва да бъде изправено даже не българското буржоазно правителство, а самата капиталистическа система, която лишава от право на образование стотици милиони деца, които по данни на ООН са принудени да работят, да проституират или просто да ровят в кофите за боклук, за да оцеляват. В днешния капиталистически „рай”, където всичко е подчинено на интересите на частната печалба, стотици милиони възрастни хора, пак по данни на ООН, са напълно неграмотни. И никой не води дела заради това античовешко положение на нещата.

            Тази чудовищна несправедливост – лишаването от право на образование – не трогва никого от владетелите на богатствата и техните политически слуги, не трогва особено и т.нар. благотворителни фондации и неправителствени организации.

            Любопитно е, дали госпожата, която смята да съди Стачния комитет на учителите,  е намерила за нужно да изрази по някакъв начин своята съпричастност със стотиците милиони беззащитни деца (такива има вече и у нас, нали тук също се възцари капитализъм!), които са напълно лишени и от правото на образование, и от цял ред други неотменими и безусловни права на детето?

            Не се съмняваме, че детето на уважаемата госпожа ще получи в края на краищата добро образование, не се съмняваме, че тя самата ще направи всичко необходимо за тази цел, че същото ще сторят и неговите учители, когато се завърнат в класните стаи. Искаме само да й обърнем внимание, че въпреки стачката нейното дете и в момента получава изключително ценен урок от своите стачкуващи учители – урок по солидарност и гражданска доблест.

Тук ще намерите модела за симулиране на растежа на вашите заплати, скъпи учители.

http://www.probujdane.com/edu/simulaciya_rastej_zaplata.xls



Такавива таблици и графики трябва да съдържа споразумението ви с управляващите. Всичко друго е прах в очите!




Това всъщност е мое официално предложение и ви каня да го подемете, за да стане то Предложението на Общност "Образование", което да бъде представено на масата на преговорите! (Разборът е за един учител, но умножението по броя на учителите не е нещо сложно.)


Белите полета можете да променяте. Сивите не.

Трябва да изберете коя стойност да променяте брутната или основната заплата, и да изберете за кой месец с колко да се увеличава.

Не пропускайте да видите графиката! Тази, която ви показвам аз тук, се получава като скриете (hide) колоните с "процентите за основните пресмятания"

Веднага с отварянето на файла ще видите динамиката на вашето сегашно искане за увеличение:
 1. с 20% сега,
 2. с 20% (спрямо увеличената вече през октомври 2007 г. заплата) от януари 2008 г.
 3. с 20% от увеличената два пъти (през октомври и през януари) от юли 2008 г.

Ще се убедите сами, че всякакво отстъпване от него обезсмисля стачката ви!

И нека никой никога повече да не се опитва да ви мами!


(Симулирайте също да вкарате един плосък данък от януари.)

Ако имате въпроси, питайте.

От самото начало на стачката правителството се опитва да внуши на цялото общество, че увеличението на заплатите в образованието ще доведе до инфлация. За постигане на тази своя цел кабинетът използва всякакви средства – демагогия, дезинформация, манипулация, прокарвани основно чрез медиите, понякога, но не винаги, без самите медии да осъзнават това. При това тези свои действия правителството осъществява с огромна доза цинизъм и арогантност. Защото са убедени в съкрушителната сила на това, което най-добре владеят – инструментите на пропагандата.

Каква е истината за връзката между заплатите, бюджетния излишък, инфлацията и девалвацията?

Бюджетният излишък – тази година се очаква да бъде около 2,5 милиарда лв. Бюджетен излишък в размер на 4,5% от Брутния вътрешен продукт ? Бюджетен излишък, по-голям от бюджета на сектор Образование ? Защо? Защото Държавния бюджет е скалъпен некадърно, некомпетентно. Може и да е умишлено, може и да не е, но и двата варианта са еднакво ужасяващи. Това е сигнал, че правителството не може да се справи с контрола на икономиката и разпределението. Че не владее лостовете за тяхното регулиране.

Какво трябва да се прави с бюджетния излишък ? Да бъде върнат в икономическия живот на страната. Контролирано, целенасочено, добре премерено, така, че да стимулира икономиката, производството, стокообръщението.

Може ли това да стане чрез връщане в парично обръщение на 20% от бюджетния излишък под формата на заплати? Естестествено. Единият от начините за връщане на пари в обръщение, там, където им е мястото, е чрез регулиране на заплатите, при това главно в обществения сектор.

А ще доведе ли това до инфлация ? Категорично не. Напротив. Както вече казах, в случая имаме огромен излишък – 4,5% от БВП, което означава нарушени връзки в икономическите отношения между всички елементи на системата, което си личи и от нарастващото недоволство на все по-голяма част от същите тези елементи. Тези връзки трябва да бъдат възстановени. В момента сме в ситуация на понижено количествено потребление, което оказва натиск върху производители и търговци. Голяма част от тях се опитват да компенсират това намалено количествено потребление чрез покачване на цените. Това е причината в стойностто изражение потреблението да не пада. Доказателство за намаленото родно производство е нарастващият дефицит по текущата сметка – вносът се увеличава. Всъщност точно това създава съществуващия в момента инфлационен натиск. Естествено за това допринася и покачването на цените на някои стоки на световния пазар, което е външноикономически фактор, на който не можем да влияем. Но можем да влияем на развитието на нашата икономика, чрез стимулиране на потреблението в количествен размер, което ще доведе и до развитие на производството, ускоряване и на стоковото и на паричното обръщение. Това от своя страна ще доведе до нормализиране на цените и повишаване на конкурентоспособността, а това пък – до увеличаване на износа и намаляване на дефицита по текущата сметка.

Възможно ли е повишаването на заплатите да доведе до девалвация ? Категорично не. Това пък е най-голямата заблуда. Първо, както видяхме, инфлация се развихри в ситуация на ниски заплати, дори на неполучени такива. 120 000 души вече не получават мизерните си заплати, а инфлацията расте? Ами да, инфлацията расте, защото правителството е некадърно и не може изобщо да се справи с икономиката, особено при негативното влияние на външноикономически фактори, а не поради повишаване на заплати, което дори още не се е състояло. Второ – девалвацията е инструмент, следващ инфлацията и беше „успешно” използван от правителството на Жан Виденов и доведе до катастрофа. Умишлено. Вероятно и на сегашното социалистическо правителство му се иска да направи нещо подобно, като прехвърли вината върху, например, учителите ? Обаче не, не може, във валутен борд сме и думата девалвация е зачеркната от списъка на достъпните икономически инструменти, и гарантираме, че зад всеки 2 родни лева стои 1 евро !

Така че по-спокойно, господа управляващи, използвайте бюджетния излишък, той е силен инструмент – 20% за заплати, останалото – за директно стимулиране на икономиката, дано да знаете как.

Освен това смятам, че държавата е длъжна да осигури минимална заплата в бюджетния сектор, равна поне на статистически изчисления месечен минимум за издръжка на едно лице, който минимум в момента е около 420 лв. В противен случай Държавата може да бъде съдена.