4 дни:)

Ми тва беше. 4 дни до мен. В тясното легло. В тясната стая. Многоблизо един до друг. Неразделни. 4 дни. И после пак те няма. 2 седмици.Сама, в същата тясна стая, в същото тясно легло. Странно, не ми епо-широко, когато те няма. Обичам да заспивам на гърдите ти и да слушамкак сърцето ти бие. Обичам да ме прегръщаш, докато загубя дъх. Устнитети са най-меките устни на света, най-нежните, когато целуват раменетеми. Обичам да се разлигавя насред София и да те моля да ме носиш, а тида ми се вържеш на акъла, да ме вдигнеш на ръце и да ме завъртиш…Целиятсвят е мой в такива моменти. Всъщност наш. На мен и теб. Защото смещастливи. И ще имаме голяма къща в планината (с баня и тоалетна вътре,моля!), и коне ще имаме. И ще се науча да яздя…Обичам да ми се ядосвашдаже, когато избирам подаръци за 9годишната си братовчедка в магазинпълен с розови боклучета, в който ти изглеждаш съвсем не на място.Както и аз впрочем.( От сега забранявам - ако имам някога дъщеря,забранявам да и се купуват розови дрехи, дрехи с Барби, Братз, Уинкс,Уитч и т.н.  Да знаете. ). Обичам те, когато гориш от желание по мен, атежестта на твоето тяло е нещо много много хубаво. И после те обичам,когато уморен ти отпускаш глава на гърдите ми, за да галя косите ти,или ме придърпваш аз да отпусна моята глава върху твоите гърди. Обичамте, когато се съгласяваш да изгледаме Весели крачета преди Вълкодав,макар фентъзито да ти се гледа повече. Обичам те, когато плача от нервии безсилие, а ти си единственият човек, който разбира какво ми е и меуспокоява. Обичам те, когато си тръгваш…Без да си кажем “чао”,“довиждане”, “обичам те”…просто тичаш и хващаш автобуса. Сякаш вечер,когато се прибера ти ще ме чакаш вкъщи…Но те няма, когато се прибирам…