Прекрасна тема за дискусия. Когато ми се освободи време ще пиша по-подробно. Нека да бъде поставена темата най-горе, за да се вижда по-дълго време. Сега само накратко - Комисар Рекс е детски сериал, или по-точно за нещо като инфантилни възрастни. Гледал съм го покрай сина ми. Дори не съм забелязал, че има убийства. Те не се показват. Предполагам, че децата са имали предвид, че го гледат за да видят как се разкриват убийства - те.е чисто дедективската страна на въпроса за убийствата - нещо, което е любопитно за всяко дете /а и не само за него/. Това би било от полза за всяко дете - стимулира мисловната дейност. Второ - аз гледам филми - по около 200-300 на брой годишно, не по телевизията обаче. Гледам филми от всякакъв вид - от най-големите класици до по-обикновени и стандартни, но качестевни филми. Също така във екшъните и трилърите обичам сцените с убийства, ако са направени професионално. Това не ме прави агресивен, нито потенциален убиец. Мисля, че всяко момче/мъж обича докосването до такива сцени, дори с риск да го отвратят. Това не ми пречи и да плача на сцени с насилие. Двете неща не са взаимноизключващи се. Зависи от типа филм. Но тук почвам да измествам дискусията и затова ще се върна по-късно.

Чопър, благодаря за коментара!

Да, ще сложа поста за известно време най-отгоре само като препратка, но това ще стане, когато се измести и отиде на втора страница. 

По темата - да, възможно е филмчето за комисар Рекс да е харесвано заради разкриването на убийствата, но проблемът с привлекателността на насилието и проявите на агресия съществува. Част от децата се харесват в ролята на насилници. Както казва Руми Иванова: немалка част от класа изпитват удовлетворение, когато нараняват, обиждат, чувстват превъзходство, задоволство...но не могат да обяснят защо. 

След 20 години в училище вече съм свикнала, че проблемните и трудни деца са винаги в моя клас.Така и не разбрах как се ориентират родителите и защо така се получава.Вярно е , че децата с проблеми са все повече и така вече попадат и в други класове .И в този смисъл имам опит в работата с подобни ученици и мога да споделя, че макар и малки и неориентирани постъпвайки в първи клас децата усещат кога са разбирани и приети с обич. Това може би е ключът към цялата обща работа по-нататък Важен фактор са родителете и докато в първите години на моята работа се опитвах сама да се справя с децата в клас, то сега съм категорична, че още при първите проблеми трябва да се информират родителите, защото в повечето случаи те имат вина за агресивното поредение на детето.Тук причините могат да бъдат различни и обект на по- широка дискусия.

Друг важен фактор, който също късно открих е авторитетът на директора, който играе голяма роля при работата с подобни ученици и техните семейства. Разбира се от значение е и самият директори неговата работа, но в нашето училище, макар че е  голямо и трудно се обхващат учениците, факторът директор  работи. Мисля, че е много наболял въпрос е и му е времето вече да се създадат  Училища за родители под някаква форма- в по-големите градове или във всяко училище, но е факт, че има нужда от тях, както и квалифицирани психолози, които да работят в тях.

Опитах се да акцентирам само върху няколко важни аспекта, защото има много важни моменти при същинската работа с агресивни ученици и тя надхвърля рамките на училището.

Благодаря за коментара, Миленка!

Можеш ли да опишеш конкретна ситуация, свързана желанието на едно дете да наранява останалите ученици, и твоите успешни техники да промениш нагласите му? 

Съгласна съм, че ако не спечелим родителите, не е възможно да постигнем целите си, затова ще бъде много полезно, ако споделиш как по-точно успяваш да ги привлечеш на своя страна? 

Напоследък работя с хиперактивни ученици с дефицит на внимание и имам много наблюдения.Знаете, че нарушенията при тях са много разнообразни и различни.При тях забелязах незнайно как възникваща бързо агресия до изпадане в дива ярост и бързо нараняване на деца,  почти не може да се забележи как се случва нараняването, понякога доста сериозно .Много е важна първата реакция към детето- не да да се нахвърлим върху него и да го навикаме, а да го накараме да разбере и дори да съжалява за това което е предизвикало .Детето трябва да усеща, че го обичаш, това не се обяснява , това е една невидима връзка, която имам с всички мои ученици.Въпреки лошата постъпка да го погалиш , да поговориш спокойно , всъщност така му помагаш да осъзнае какво е направило, защото много често децата не си дават сметка за случващото се.

Наистина си поставих за цел да привлека родителите и това не става изведнъж.Но не се отказвам и използвам всички възможности.По една инициатива родителите без да се усетят правиха коледни сладки заедно с децата вкъщи, които подариха на деца от защитено жилище .После по друга инициатива изработваха мартенички заедно, толкова се увлякоха , че сами започнаха да питат какво още ще правим.Децата бяха страшно доволни, а аз разбрах, че когато нещата се случват родителите могат да бъдат наши партньори.

Поканих родители на деца с хиперактивност да бъдат доброволцш-консултанти в часовете по предприемачество по програмите на Джуниър Ачийвмънт.Ефектът за мен беше поразителен:децата бяха необичайно спокойни, родителите видяха колко трудно се работи в час, видяха и собствените си деца, които бяха горди със своите родители.Най-важното -след това всички прегради паднаха, вече ме чуваха когато споделях проблемите на детето и заедно се опитвахме да му помогнем. Сега се опитвам да привлека родителите на едно страхотно дете, които все още открито не признават проблема.Ако бащата се съгласи да стане треньор на тенис на целия клас наистина ще бъде постижение.И за мен ще бъде интересно развитието по случая, но съм сигурна в благоприятния ефект. 

Много ценен опит и изключително добре описан! Благодаря, Миленка!

Лично аз, като твой колега, си направих извода, че трябва да показваме любовта си към децата, дори когато те грешат! Великолепна идея! Истината е, че ние ги обичаме такива, каквито са, каквото и да са свършили, но когато ги укоряваме, те не чувстват любовта ни и до голяма степен това може да бъде причината те да реагират агресивно. 

За родителите - повече съвместни сплотяващи мероприятия е разковничето на проблема, за създаване на дружески отношения, основани на по-голяма близост и спечелване на доверието. 

П. П. Знаеш ли, Миленка, не те познавам, но вече зная за теб, че ти си един много добър човек...

Благодаря. знаеш ли бях учудена когато колега , който работи с мои ученици в пети клас и нагоре каза същото, може би предаваме част от нас самите на децата с които работим.

Да, ние предаваме част от себе си на децата и това е неизбежно. Именно затова личностните качества на учителя, неговата ценностна ориентация, морал, светоусещане, изобщо - отношение към децата, са от огромно значение при решаване на сложни казуси от психологично и педагогическо естество. 

Поли, тази тема много ме вълнува. Даже следващата презентация, адресирана към моите родители, е агресията.

Здравейте, преди 2 години румънски партньори (Фондация нашите деца) ни разказаха, че при тях добре е сработила една доста отдавна направена холандска методика за работа с родители на деца в началните класове. Холандците са я правили, за да предотвратят насилието над дедето в семейството,  по идея на учителите (т.е. и на холандските ви колеги тази работа с агресията им пречи от доста време и те също като вас мислят как да приобщат родителите). На практика е нещо като училище за родители в пет теми и се прави на човешки организирани срещи с родителите за няколко месеца. Водят го учителите на децата (силно препоръчително е в екип по двама за група родитители  до 15 души). Основната цел е да се дадат на родителите елементарни понятия за онези аспекти на възпитанието, които са най-важни за училището (поощрението, наказанието, изслушването и пр. на децата) Направено е симпатично и просто, има си "задачи за родителите" - не са сложни но поддръжат усещането за партньорство учители-родители докато тече своебразната форма на училище за родители. 

Преведохме писаните материали (доста са подробни сценариите на всяка среща с родителите). Направихме и тестов семинар със самите румънци и 20 учители, родители и училищни психолози. Пак с наши си средства (румънците си намериха сами финансиране - за да дойдат да демонстрират). Участницте одобриха. С едно изключение - има филмчета (ситуации на поведение на деца), които са вече много вехти като визия и като цяло не са хубаво поставени сцените. Оттогава си мисля да ви питам има ли доброволци да помогнат да довършим пакета и да направим нещо полезно он-лайн от вече вложения труд и средства.

Идеята ми за по-адекватни видео илюстрации да използваме откъси от български детски филми - или други подходящи. Уговорила съм доброволец проф. по кинорежисура в НБУ да свърши работата по уреждането да ни подарят правата за откъси  (от български филми) и отрязването на откъсите и пригаждането им да се ползват през мрежата. НО ми трябват професионалисти доброволци дето знаят детски или други филми, от които да изберем подходящите откъси. Ако ви е интересно - моля дайте знак. Ще пратя повече информация за съдържанието на методиката и ще измислим начин да ви покажа някак филмчетата дето ни препънаха.

Първа причина за агресията - еволюцията на обществото. Времето е много динамично, силно, оцелява само най-бързия, най-добрия, най-най-, в кратки срокове. Аз сравнявам моят начин на живот, в който времето все не ми достига и това ме побърква с начина на живот на моите родители. Ако поставите едно дете от 50-те или 60-те години в сегашната ситуация на развитие на обществото, то ще получи инфаркт, или ще бъде отведено след кратко време в лудница. На моменти и аз имам чуството, че съм сезапътил натам, а какво остава за едно дете.

Второ - езикът също еволюира - ако през 50-те години едно дете каже - "По дяволите", това се е възприемало като крайно невъзпитание, силно нецензурно поведение и наказанието е било сериозно. Сега тази реплика е нещо семпло и обикновено на фона на другите изразни средства, които едно дете използва за вербален изблик на негодуванието си.

Така, че децата еволюират заедно със света. Убийствата и насилието са нараснали в пъти в света на възрастните, в сравнение с преди десетилетия. Защо при децата да е обратното ??? Тоест, макар и неприемлива агресията при децата е нещо нормално от цивилизационна гледна точка на общото развитие на човечеството.

Мисля си и за нещо друго. На битово ниво агресията в света е нараснала, но в глобален план човечеството е напреднало - няма ги големите касапници от края на 19-ти, началото и средата на 20-ти век. Има само регионални конфликти и локални войни. Касапницата от реалния живот навлезе във виртуалния чрез различните компютърни игри и екшън филми. Това е повече от прекрасно. И има нещо, което просто се нарича контрол. Всички игри, в които има насилие в белите страни се продават само на лица над 18 години. Има много прости механизми. Въпреки това напълно смятам за безпочвена тезата, че игрите и филмите с насилие пораждат насилие. Освен у някои болни индивиди.

Трето - определено смятам, че промяната на храненето е също причина - всичко е изкуствено, всичко е във пластмаса. Както разбрахме пластмасата, в която се опаковани почти всички храни отделя вещества, които водят до по-ранното полово съзряване при децата, особено при момичета. При тази храна, която ядат аз се радвам, че все още имат хуманоиден външен вид. Поради това, че извратихме и храненето на домашните животни се появиха и болестти, като луда крава. Така, че нормално е да се появят и агресивни деца.

Толкова накратко за цивилизационните причини за агресията. За мен те са основата. И доказателството за това е, че  проблемът с детската агресия е характерен за всички РАЗВИТИ държави.

Разбира се за България си има и куп местни фактори, които ще разгледам утре. А как да се справим ? - тук аз еволюирах много и през последните години стигнах до извод, който ме ужаси от мен самия, но който за мое успокоение улових като идея прокарана от авторите на много от игралните филми третиращи този проблем. Накратко - на злото се отговаря със зло. Това е единствения цивилизационен отговор. Нулева толерантност. Агресията в децата е янколко типа. Има деца, които изначално и най-вероятно по Божията воля са зли /много моля никой да не ме убеждава в противното/. По принцип злото в най-префинената му форма е характерно за децата. Има обаче деца, които реагират агресивно, поради трупан гняв, от обиди, от унижения - от родители, съученици, учители. Дори и да проявят агресия, тези деца трябва да бъдат оправдани и защитени, а агресорите довели ги до това състояние - третирани безмилостно. Между другото, гледайте In a Better World - датският филм, взел наградата Оскар за 2011г. за чуждестранен филм. Там авторът процежда точно тази моя идея. Досега, а и сега се смята, че към агресивните и лоши деца трябва да се постъпва меко, правят се много компромиси, не се действа твърдо и с наказания, като преди десетилетия. И тези деца тормозят по-беззащитните деца. Това е тенденция в цял свят. Докато на унижаваните деца не им писне и не взривят едно училище или да избият някой и друг ученик. Така, че аз окончателно съм решил - агресивните гадове /думата не е подходяща - знам/-деца - тотално смакчване, защото страдат добрите деца, при които после агресията се отпушва увеличена многократно. Гледал съм около 10 филма на тази тема и всичките се въртят около този проблем. Силните и агресивни ученици се толерират от днешната педагогика в цял свят. Това трябва да престане. Ох има и още, но спирам засега. Утре ако не забравя, ще пиша за филма, който ми е направил най-силнно впечатление по тази тема. Всъщност два филма. Единият е написан от учител. Другият е направен по пиеса, която се играе от ученически театри в цял свят. Дори ще приложа файл с указания от Американската асоциация на училищата /нещо подобно беше името на организацията/ как да се използва в часовете на класа - на английски език, но не е нещо сложно

Конкретен пример от моя 2 клас.

Силно агресивно дете на възрастни родители- бащата е над 60 г, майката е около 52 г. Няма ден, в който да не се сбие и то неведнъж. В 1 клас е посещавал училищен психолог. Доброто отношение и разговорите, че това не е хубаво имат много краткотраен ефект. Наказанията и разговорите с родителите също не помагат. Майката непрекъснато оправдава детето си с лекарства, които приема, поради хронично заболяване. Вкъщи се държи перфектно и според нея в училище той е провокиран и се защитава. Тя се кара   с другите деца, а не рядко и с техни родители. От своя страна родителите на ударени, наплюти или по друг начин обидени деца, започват да  се карат на детето или с майка му,  да ходят при директора с искане за заклеймяване на детето и семейството му на родителска среща

Моята реакция: държа го под око непрекъснато. За мен няма междучасие извън класната стая. Няма да допусна публично заклеймяване на когото и да е. Ежедневно говоря с детето и хваля добрите качества, които има. Стремя се да го накарам да ми се довери. За сега без дълготраен ефект.

 Моята грешка: при поредното сбиване, плюене или хвърляне на чужди вещи, губя търпение и почвам да му се карам и дори му крещя. Резултат: унищожавам постигнатото крехко доверие. Днес след сбиване се разяри и нарече децата и мен глупаци, простаци и т.н. . А видях, че той започна пръв и не беше справедливо да му прощавам.  

Извод: За сега не намирам правилния подход. Губя търпение и едва удържам агресия от моя страна към него.Учителите сме безсилни да се справим с агресията сами. Нужни са строги правила в училище за деца и родители,  регламентирани часове за забрана на предавания с  насилие по ТВ програми, помощ от училищни психолози.

Не на последно място,от разните агенции и комисии за закрила на детето чакат само някой учител да приложи по- нестандартни мерки и го наказват безмилостно. С вързани ръце сме и заради делигираният бюджет, защото родителите ни веднага заплашват с преместване , а бройката едва се крепи.  Ако съм начинаещ учител, ще се откажа и ще си потърся друга работа- спокойна и заплатена.

 

Грети, благодаря за искрено споделеното мнение!

А ако проблемните деца бяха повече от едно, дали ще ти е физически възможно да ги държиш "под око"? Това ще означава групово да ходите заедно навсякъде: до бюфет, тоалетна, двор. 

Все по-често срещаме родители, непризнаващи агресивните прояви на своето дете. Това е една криворазбрана и много опасна форма на родителска грижа и обич, която води до сериозни беди по-нататък, тъй като проблемът не се дефинира, за да започне да се решава, той просто се отрича и се приема, че не съществува. 

Както казваше една колежка от бившето ми училище: "те са наши ученици четири години, но са деца на родителите си цял живот". 

Днес си мислех и за учителското търпение - то не е безгранично и ти съвсем искрено признаваш, че едва удържаш гнева си, когато виждаш как едно дете безнаказано и нахално малтретира останалите.  Питам се какви са границите на нашето учителско търпение? Какво трябва да прощаваме и доколко да проявяваме разбиране? Толерантността не означава безгранично приемане на нечий произвол, та бил той и детски. 

Само че върху тези граници у нас не се работи. Няма правила, които да ги очертават и да регламентират конкретни действия в този или онзи случай, като да речем, както примера ти от днес: наругаване на учител от ученик. Такова поведение редно ли е да се отмине без никаква санкция? Не мисля, че е редно, нито че е възпитателно и правилно. 

Въведе се от една-две години като санкционираща мярка изгонване от час или полагане на обществено-полезен труд, което съвсем не е достатъчно от гледна точка на разнообразните проблеми, които се пораждат в нашата работа с деца и родители.  

Тук нещата са отишли твърде далеч, но не трябва да се подминава обидата на учител.Ученикът трябва да бъде" наказан".Вероятно то вече е имало проблеми в др. училище и след неправилна реакция то винаги ще заема агресивна позиция, за да може така да се защити.Понеже има много прояви всеки ден ние не успяваме да реагираме и като че ли сме в омагьосан кръг.Най-виновни са родителите, защото лъжат, че вкъщи детето не се  държи така -няма начин??.Но детето чува тези оправдания и се крие зад тях.Има наказания по училищния правилник и трябва да се започне с тях, може дори да си измислите такива и да го шантажирате, но родителите трябва да бъдат официално предупредени от директора, защото те шантажират всички без да осъзнават и себе си дори.Обяснете, че няма как да останат така нещата , защото другите родители реагират.Ако трябва , въпреки бройката кажете им, че ще напусне училище.Дайте му да разбере, че не той определя правилата , защото сега е в такава позиция.

Поли, темата е актуална и едва ли има учител, който не се е сблъсквал с детската / а и не само/ агресия. Скоро бях попаднала на две издания на община Варна, които намирам за много полезни. Те са в полза не само за учителя, но и за родителите. Друг е въпросът как да ги привлечем като съмишленици в работата и ежедневието ни с агресивните деца.

Градивна агресия.pdf

agresiq_knijka2_pass.pdf

Темата е изключително актуална. Всеки ден се сблъскваме с този проблем. През изминалата седмица, в която имаше 3 учебни дни, разбрах, че дори самите деца осъзнават, че са уязвими. Споделям това по повод конкретна случка. Един от моите третокласници (съвсем не безобиден по отношение на агресията) след есенната ваканция трябваше да дойде на училище с очила. За него вербалната агресия е забавление, но осъзнавайки, че появата му с очила ще направи него самия обекг на подигравки, се е почувствал силно разтревожен и обезпокоен. Майката ми се обади по телефона и сподели с мен за тези терзания на детето. На следващия ден, когато ...... дойде в училище, аз заявих високо и с необходимата интонация, че е много хубав и очилата много му отиват. След два дни майка му ме срещна и ми благодари, че детето било спокойно и дори споделило как другите деца проявяват загриженост и интерес към очния проблем.

 

След цялото това излияние мисля, че не е лесно да се борим срещу агресията, но сме длъжни да възпитаваме човеци и затова трябва да търсим и да намираме пътя към доброто.

Ди, много са полезни и хубаво оформени книжките, които споделяш! Благодаря! 

Роси, благодаря за конкретния случай, който описваш цялостно! Децата трябва да бъдат научени да разбират другите около себе си. Както се вижда от споделения ти опит, те попиват нашето отношение към света и хората.

Далеч по-бързи и ефективни са резултатите, ако родителят е наш партньор във възпитанието, но ако не можем да разчитаме на подкрепа от негова страна, тогава задачата ни става доста сложна и тежка.

Затова следващия постинг ще бъде по същата тема за агресията, но ще трябва да намерим подходи и решения по конкретен казус. В тази връзка проф. Иванов ми е пратил снимки, които ще разгледаме и ще коментираме. Струва ми се, че този мост, който осъществяваме между висшето образование и училищната практика ще донесе ползи и за двете страни. 

Някой присъствал ли е на дискусията? Какво ще кажете да поканим Ангел Грънчаров да разкаже при нас как е преминала? Така да си говорим  - той в неговия си блог, ние тук - няма асобен смисъл.

galina trifonova, благодаря  ти за обстойната информация! И за видеоматериала също.

От първо четене - у мен въпроси: Всички фактори ли "Водим бъдещето за ръка" в една посока? Ще търся отговори в следващите дни...

 

Галя, благодаря за отделеното време да споделиш....

Въпросът, който ме интересува е следният: Различното в работата в традиционния модел. Как колегите виждат Предучилищната педагогика напред, в бъдеще време? Нали и това е мотото на националната среща. Доволни ли са колегите от статуквото? Тяхното виждане за съвременната ситуация в ПУП. Мнения и коментари за програмите и програмните системи по които се работи в момента в България. Дават ли им всичко, което им е необходимо в работата?

Май се оказаха въпроси, а не въпрос...Само аз ли се чувствам недоволна от заобикалящата ме действителност??? Ако получа отговори на горе-написаните въпроси, ще ми си изясни на мен самата моето място и роля в професията ми, на която дадох много-време, емоции, надежди, загриженост за децата....

Другото, което ме интересува е как колегите приемат европейския повей в ПУП?!? Онзи ден имахме съвет и семинар. Колежка прочете доклада си, който ме жегна...От самото начало на доклада долових познати моменти от проекто-програмата, която разнищвахме в блога.

....Приобщаване към европейските ценности, за компетентностите ...знаете ги....Попитах колегите как те виждат българските ценности, по какво се различават от европейските, че да ги изоставим нашите и да гоним техните.

След като в някои европейски държави българската ПУП е като настолна книга, или беше....няма да им се сърдим, ако са се отказали, то ние не сме наясно, та те ли ...

И след като ще гоним европейските ценности искам групата ми да е от 12-15 деца, както е в Чехия. Да работя сама в група от 8 часа до 17 часа....Заплатата естествено и тя да бъде европейска.Така е в Чехия. Няма какво да правя в Чехия, така че да става тук и да се знае, че сме в Европа. На това ми словоизлияние беше отговорено, че в България подобно нещо не може да се случи. След като неможе, за каква Европа става дума? Онази Европа не е моята Европа. Живея и работя в България и искам работата, която работя да е на ниво-като програми, загриженост за децата, за тяхното психично и всякакво здраве. Детската градина наистина да се окаже един детски дворец на мечтите, изкуството, спокойствието. Да няма деца, които да казват: Мразя занятията! Да не се повтаря от втора до четвърта група едно и също нещо с наслагване на повече информация. Децата ни са умни. Нека да не ги подценяваме, но и да не подценяваме детското в тях.

Спирам, защото се отклоних от съществената тема...

 Галя, благодаря за подробния обзор в картини и слово, които ни представяш. Чаках с нетърпение твоя пост, защото една такава национална конференция наистина е огледало на състоянието на предучилищната педагогика-и като реално положение в момента, и като тенденции. Този форум е изключително важен и поради факта, че на него се представя педагогически опит от всички краища на България. Надявах се, че тази година ясните критерии и стандарт за представяне на докладите ще позволят до форума да стигнат наистина най-важните и качествени разработки. Вглеждам се в разпределението на представените теми: "7 доклада -работата с родителите, 6 -  интеграцията на децата от етническите малцинства и на агресията между децата от детските градини, на новите IT и педагогически технологии, по 5 - на празниците в детската градина и на някои аспекти на методиките на преподаване".

   Излиза, че най-важното към този момент в работата на детските учители е контактът и спецификата на взаимодействие със семействата, нещо, което беше на първо място и в нашата анкета. За мен това звучи доста обнадеждаващо, защото показва един сигурен процес на декапсулиране на възпитателно-образователния процес в градините и търсене на механизми за обхващане на всички влияещи върху възпитанието фактори.

   Агресията и интеграцията на децата от етнически малцинства - честно казано очаквах докладите в тази посока да са повече, особено що се отнася до изследване ескалацията на детската агресия. Явно не си даваме сметка още, че това е снежна топка, която ще има лавинообразен ефект върху следващите поколения българи и цялостния облик на обществото ни. А темата за детската агресия има много пряко отношение с целта на пребиваване на детето в детската градина и организацията на режима там, както и на методиката на обучаване и възпитаване, както и на обхвата на материала, предвиден за усвояване...Все области, които са в пряка връзка с целта на пребиваване на детето в детската градина. Тема, която, за съжаление отсъства изобщо от националния форум. Излиза, че ние се опитваме да усъвършенстваме методи, похвати, база, да увеличаваме обема на изучавание материал, без всъщност да сме наясно с целта, заради която го правим. В нашите педагогически /а бих казала и в научните/ глави бъка някакъв хаос от хармонично развити деца, европейски ценности, подготовка за живота и училище. Тук ми иде дълбоооко да въздъхна и да питам: -Абе, хора, да сте виждали занаятчия, който обсъжда с чираците извивките на бода, начина на рязане с ножицата или естетическия вид на изделието, без да е наясно какво точно ще шие? Аз не съм, защото ако ще е палто, иглите и конците са едни, ако ще е бална рокля е друго. Изделието зависи от това за кого е предназначено, с каква цел, както и от вкуса на купувача и от майсторлъка на занаятчията. За съжаление тука виждам ясно само вкуса на купувача и тук там се прокрадва разговор за майсторлъка. Ама какво ще е крайното изделие - никой не знае...

 Интеграцията на деца от етнически малцинства - ще ми е интересно да видя докъде са стигнали колегите в опит и теория - на предишната конференция се прокрадваше идея не да приобщаваме малцинствата, а ние да търсим начин да се приобщим към тях с реализираната вече идея висшите учебни заведения да произвеждат педагози с майчин език. Като че ли забравиха, че официалният език в страната е български и задачата е не да обучаваме на малцинствените езици, а да ги научим на книжовен български език и да ги приобщим, уважавайки и познавайки тяхната култура и традиции.

  Еех, интересно е било в Ловеч, искрено съжалявам, че не успях да отида. Но, както казва Галя, дискусията може и трябва да продължи тук. За да имаме ясна представа  към какво точно бъдеще водим децата.

Недоволството е състояние на духа, Dale,

То е, което ни движи напред, нас, мястото, в което работим, ако щеш и цивилизацията ни.

Аз съм привърженик на еволюционизма.:-) Винаги помня една прекрасна мисъл, че ако човек промени себе си, и е постоянен в самоусъвършенствуването си, в крайна сметка, ще промени първо света около себе си, по-нататък ще допринесе за промяната в сектора, в който работи, в страната си, а защо не и в света! Мисля за себе си като за пеперудата, пърхането на крилцата на която водят до избухване на свръхнова звезда.:-))))

Може би всички присъстващи на конференцията мислеха така за себе си, защото основно всеки се опитваше да представи промяната в своята работа по най-добрия начин и в този смисъл наистина аз, която известно време отсъствах от такива форуми усетих промяната в проблематиката, в качеството на представените и доклади, и презентации. Недоволство и към системата на предучилищното възпитание, и към отделни аспекти на тази система имаше, особено по време на разговорите в почивките. Но не мога да кажа, че те имаха "бунтовен" характер и че в скоро време ще се очакват искания за кардинални промени. Бих казала, че мненията на колегията за статуквото са разположени в целия диапазон: от приемане до отричане. Така, че ако беше дошла щеше да намериш съмишленици и в този смисъл да се почувстваш подкрепена, но това щеше да бъде само част от общото мнение на колегите.

Имаше един доклад - "авторски анализ и самооценка", както пише авторката, на доц. К. Галчева:"Между традиционното и иновационното в програмната система за подготвителна група "Здравей, училище" е творчеството", в който се разисква пограмна система и то не коя да е. :-) Името на доклада е показателно за начина, по който авторката на направление "Природен свят" и "Социален свят" вижда резултатите от едногодишното апробиране в ДГ в Пловдив, Пазарджик, Велинград и Семтември. Както се досещаш авторския колектив е доволен от постигнатото през годината и описва методиката и част от тематичния кръг, в който са се движели децата през годината.Макар, че говори за мониторинг, доц. Галчева на съобщава резултати от тестове, свързани с развитието на обследваните деца, така че поне за мен не е ясно с какво тази програма е по-ценна от върволицата програми, минали през битието ми на учителка. Всъщност, в това битие само веднъж съм преживяла мониторинг, както го пише по книгите, и то в програма "Стъпка по стъпка". Така че за сега мога да вярвам само на тези резултати. Чудя се дали някой български авторски колектив ще събере смелостта да подложи програмата си на такъв мониторинг и дали ще изнесе резултатите за обществено обсъждане. 

Разковничето и нещото, което ни носи удовлетворение и на теб, и на мен, и на всеки уважаващ себе си учител, доц. Галева го е разбрала: творчество. Няма съвършени програми и в крайна сметка учителят е този, който дава лице и съдържание на програмата. Той е и един от хората, от който зависи какво и колко ще знаят децата и доколко и как ще са подготвени за училище. Така, че, мила Dale, кой каквито и програми да си пише, твоето място никой не може да го заеме: и в недоволството, и в задоволството. :-))))Честно казано, не забелязах и някой да се стреми към него. По-скоро обратното. Аудиторията беше в разцвета на педагогическия си стаж, иначе казано позастаряваща.:-(((

  

Да, Shelly, водещият приоритет в нашата анкета се оказа водещ и за конференцията. Можем да се поздравим. Значи участниците в анкетата са били искрени и наистина работата с родителите е важен проблем за колегията в национален мащаб. За сега докладите показват главно просветителско отношението към родителската общност и се споделя опит за организиране на различни форми за даване на педагогически знания - тренинги (гр. Враца),училище за родители (гр. Павликени), различни форми на комуникация. Съобщава се и опит в организиране на празниците  - гр. Ловеч, гр.Левски. Най-хубавото е, че на конференцията участва доклад на родители. Така да се каже, имаме възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна. Докладът за агресията (гр. Тутракан), показва такова зряло отношение и поведение, че това семейство едва ли има нужда от просвета. По-скоро то може да даде добри уроци на някои учители. Според мен, както по отношение на нашето отношение към децата трябва да изминем твърде дълъг път, докато ги приемем за субекти във взаимодействието, така и по отношение на родителите трябва да изминем същият път, за да станат взаимодействията ни субектно-субектни. Родителската общност е многолика и става все по-многолика и с много и различни възможности. И се сетих за нашия национален кумир - Левски. В неговите уста друг кумир - Вазов, сложи словата :"....богатий с парите, сиромахът с труда....". Да, все още имаме дълъг път пред себе си, в който да се научим и да споделим опит как всяко семейство, всеки родител, намира своето място в социалната система на детската градина не само като потребител на педагогическа услуга и на педагогичаска информация но и като партньор в учебния процес....И май учителите се плашим повече от възможността родителя да ни стане партньор, отколкото родителя. А той пък предпочита да оползотвори по друг начин времето, в което сме го освободили от непосредствени практически грижи по детето му, отколкото да е зает с детската градина. 

А що се отнася до приоритетът на второ място: "целта на пребиваване на децата в детските градини" - явно това не е видим приоритет на колегията в национален мащаб. Или най-малкото форматът "конференция" не е мястото, където някому идва на ум да го поставя на разискване. На мен пък ми идва на ум, че би било интересно, ако по време на конференцията се организираха открити форуми за дискусии и обсъждания. Бях на такава конференция в Швейцария, на която в по швейцарски точно определено време, в определена аудитория, се даваше възможност за разисквания и дискусии и по определени теми, и по теми, възникнали по време на конференцията, извън предварителната програма.. Ще доживея ли и в българските конференции да има такова свободно пространство за мислене и дискусии?! Това значи ръководството на конференцията да даде свобода, но и да има достатъчно свободни хора, които да се възползват от нея.....

А що се отнася до докладите за интеграция на деца със СОП, те показват реалното състояние на системата за интеграцията им в ДГ (Дупница) и някои постижения, постигнати  в ежедневна работа в масова (гр. Дулово) и в  специализирана група (гр.Варна) и в работата по проекти (гр.Дупница). Впечатлението, което оставиха докладите за интеграция на деца със СОП и деца от етническите малцинства е, че, както се казва, вижда се искрицата в тунела, но все още до края му е далеко. В някои случаи интеграцията ми прилича повече на сегрегация, поради обективни или дори и субективни причини и само натискът "отгоре" да се осъществява интеграция на всяка цена кара колегите да наричат един феномен с точно обратната на реалното състояние дума. Чест прави на колегите, че работят в тези посоки и съзнавам изключителните усилия, които са положили, за да достигнат до удовлетворяващи ги резултати. Не съм присъствала на работата на тази секция и не знам в каква посока са вървели дискусиите, но България е в сложен период на преосмисляне на мястото и ролята на "различните" в обществото. Колко сложна е проблематиката и колко сме далеч от нейното решаване е видно всеки ден от телевизионните новини и от истината в собствените ни сърца.Ще повярвам, че сме стъпили на пътеката на тяхното решаване, когато на някоя следваща конференция чуя доклад от ромска майка. Майка-инвалид или майка на дете-инвалид сподели свой опит. Но ти си права: обучаването на учители, владеещи някакъв "майчин" за България език е едно, национална стратегия за официален български език и неговото използване с цялата система за санкциониране на нарушаването му - нещо друго. Но да си забелязала в България да се наказват виновни?! Това става само в детските ни градини. :-))) Май ще трябва екипът от гр. Враца да проведе своя тренинг "Наказание и похвала" на държавно и правосъдно ниво. :-))))))))

Благодаря за похвалата за клипчетата. Искаше ми се по този начин да направя повече хора съпричастни не само към статистиката около конференцията, но и на цялата атмосфера в Ловеч и Троян. Това са прекрасни малки градове, в които човек се чувства като в майчин скут. Като се сетя за тях, и ми се приисква да затананикам заедно с група Тангра: " Този град, в който аз съм роден....."

      

Права си за индивидуалния подход и липсата му в нашето училище.
Може би ни липсва методиката за преподаване?
За да има индивидуален подход, трябва да има поне няколко учители за една група деца, учители, които да си разпределят класа/групата на по-малки групи от 2-3 деца.

(Аз помагам в училището на децата ми по математика във втори клас - оказа се, че има деца, на които трябва допълнително да се помогне да усвоят материала, и учителите пратиха бележки с молба към родителите за помощ. Аз винаги откликвам, защото това ми дава шанс да науча повече за амер. система на преподаване. И сега веднъж седмично се занимавам с две групи по 3  деца от 2 клас, които са на ниво 7+8=? и 11-4=? по математика.
Освен това трите  учителки на втори клас разделят всеки клас на групи по 3 деца  - "зелена група", "жълта група" и т.н.(след като е минало малко време от учебната година и се види всяко дете на какво ниво е). Ако детето ми е във втори "а" и има умения, подобни на уменията на Лукас от втори "б" клас, за математиката те се събират заедно в една група и решават задачи, подходящи за тяхното ниво. И мисля, че това е правилно - ако едно дете е на ниво смятане до 1000, би му било много скучно в моята група, в която децата все още се борят с 11-4...

Това доста усложнява нещата...)

Благодаря за информацията, беше ми много интересно да прочета всичко.

Здравей, Ела :-)

Честит Гергьовден, там далече......

Твоят пример е прекрасен. Както се казва в една реклама - две в едно: и за това какво представлява индивидуалния подход, и за това, какво значи родителите да са партньори в учебния процес. Благодаря ти!

Но за да се реализира нещо подобно в България ми се струва, че не е само непознатата или липсващата методика за това. Това е по-малката грижа. Мисля, че преди това трябва да се прекрачат много граници и табута в учителското ни съзнание:

- да изоставим идеята, че само ние, учителите сме отговорни за успешното учене на децата в групата или в класа;

- да приемем, че родителите могат да се справят успешно с ролята на учители;

- да се доверим на родителите и да признаем, че имаме проблем и се нуждаем от помощ за неговото решаване;

- да гледаме на себе си по-скоро като на организатори, мениджъри на учебния процес, а не само като носители на учебна информация и отговорни за дисциплината;

- да познаваме до подробности развитието на всички деца и възможностите на родителската общност;

- да гледаме на същата тази общност като на загрижена общност - загрижена за развитието на всички деца, а не само на своите собствени;

- да съществува добра комуникация между учителите на различните групи/класове и те да са готови на сътрудничество в името на успеха на децата;

-учителите да са достатъчно свободни духом и толерантни, за да отворят вратите на груповите/класните стаи за родителите-партньори и да изградят отношения на доверие, позитивност и дискретност с тях.

Това са само няколко неща, които ми идват на ум в момента, но без които не е възможно такъв индивидуален подход и такова сътрудничество, каквото ти преживяваш от другата страна на света. :-) Може би това са и част от причините, които предопределят факта, че никой на тази конференция не се занима и не се занимава въобще с проблема "индивидуален подход" и с проблема "родителите-партньори в учебния процес".

Ако е на лице съзнанието за необходимостта от такова отношение към децата и родителската общност, методиката престава да съществува като проблем. Нали знаеш: Който не иска да направи нещо - намира оправдание, който иска - намира начин.

Впрочем, мисля си, че пренебрегването на индивидуалния подход е въпрос и на народопсихология. Не зная колко познават и обичат творчеството на Вапцаров, но неговата крилата фраза:"Какво тук значи някаква си личност!" я чувам доста често от устата на различни хора - от университетски преподаватели до обикновени хора на улицата. Това възпитание ни кара да се страхуваме да застанем под прожекторите на общественото внимание и да потъваме в тъмнината на безличността.Зад него е толкова удобно да скрием собствената си личност!  

Но аз съм убедена, че животът ще наложи темата за "индивидуалния подход". В България от скоро се търсят методики и техники на работа с деца на родители, които изискват лично отношение към детето им. За сега, доколкото аз съм в течение на работата в детските градини, специалното отношение се проявява най-често в по-богатата материална база и по-скоро глезенето на тези деца, отколкото в използването на техники за по-различно успешно развитие.Да ме извинят колегите, които работят с такива деца и наистина са постигнали резултати. Моето незнание е плод на факта, че те не са споделили, като теб, своя опит тук! :-)

 

Благодаря!
Искам да изясня само няколко неща, за да не остават четящите с погрешно впечатление.
Първо, ние, няколкото родители, които помагаме по четене и математика, не вършим основната работа на учителите (за 3 години за пръв път те се обръщат към нас с такава молба, предполагам защото заради кризата се увеличи броят на родителите, които оцеляват, работейки на 2-3 места, и нямат време да контролират детето си. Едно от тези дечица ми каза, че майка и' работи по 10 часа.)
Второ, с децата работим не в класната стая, а в коридора. Учителката в това време е в час с останалите деца от класа.

Не би било проблем обаче за който и да е родител да влезе в клас и да наблюдава учебния процес колкото си иска.
Направи ми впечатление, че в подготвителна група освен да четат и броят до 20, децата основно се учат как да се държат в клас.
Което включва:
--да контролират силата на гласа си;
--да изчакват реда си;
--да работят в група (всеки месец децата в групата се разместват, а всяка година - се разместват децата в класовете - така няма "един неразделен клас", а всеки се учи да общува с хората, с които е заобиколен в момента);
--да уважават мнението на другите, дори да не са съгласни с него.

В първи клас това обучение по социално поведение дава плодове - децата работят тихо на малки групи, което дава пък възможност на учителя да бъде гъвкав - той може да избере с коя група да работи в момента, докато другите се занимават със задачите си.
Разбира се, има моменти като нашите класически часове - когато учителят говори прав пред дъската, но лекциите са по-малко, в повечето случаи децата работят на малки групи.
Това е невъзможно без дисциплина; иначе часът би бил един безкраен хаос.

И ето я първата основна разлика между нашето и американското обучение в предучилищна група: докато ние се стремим да наблъскаме колкото се може повече материал в главите на 5-6 годишните, за да са "готови" за първи клас, тук ги учат основно как да общуват, как да бъдат дисциплинирани, така че после в час да не пречат на себе си и другите. Учат ги да четат и да пишат също, но съобразено с възрастта им и с това, че на тази възраст абстрактното мислене на децата не е добре развито. 
Така предучилищното обучение намалява агресията между децата и запазва жив интереса им към ученетo...

Благодаря ти, Ела, за уточненията.

Така,както обясняваш американския модел на индивидуална работа в началното училище, даваш нова методика за работа с деца с различно ниво на развитие в определена област на нуждаещите се. Стига някой в България да си направи главоболието да я приложи.:-)

От твоите обяснения за американската система и от моите наблюдения върху една европейска - (в Германия, валдорфската) програма, ми прави  впечатление, че хората в тези страни акцентират преди всичко на възпитанието и развитието на комуникативните умения в подготвителна група, а не толкова на знанията. Ти сама го отбелязваш по-горе, а аз многократно съм писала тук за това. Не мислиш ли, че зачитането на специфичните особености на всеки етап от развитието на детето чрез акцентирането на водещата дейност - за детската градина - възпитанието, за училището - ученето, е базово за успешното развитие на тези страни. Наред с още редица неща, които са на мястото си в тези страни, за разлика от България, разбира се. Добре възпитания в ранното си детство човек, по-успешно се обучава в училище и по-успешно се реализира в общността по-късно. Всяка дейност - в своя сензитивен период.Това е част от усещането ми, че "там" всяко нещо и всеки е на своето място и границите са ясно очертани. Това е част от свободата на хората там. Тук малко неща и малко хора са на местата си. Границите се очертават, за да знаят хората кое да бъде нарушавано.И, за съжаление, в детската градина от примера на обслужващия персонал, усвояват какво и как се нарушава. Елементарен пример: в Германия сутрин родителят води детето си до занималнята. Там той тържествено се ръкува с всяка от учителките и спазва целият ритуал по пристигането. Същото е и на обяд при напускане на детската градина. Тук някои родители нямат достъп по занималните, в други детски градини личното предаване на децата не е задължително и родителите пускат децата си сами, за да не изкачват стълбите до втория етаж и така си спестяват ритуала по предаване на детето на учителката. В трети случай учителката си седи край масата и най-много отдалече да помаха на родителя, в четвърти - и родител, и учител забравят поздрава и на влизане в съблекалнята, и на излизане и направо разменят някоя и друга дума. Чудно ли е тогава, че гилдията се оплаква от недостатъчно уважение и често се чуват реплики от рода:" Този родител ме подмина на улицата", или общото оплакване, че нацията ни става все по-невъзпитана и все по-груба. На нацията все повече и "липсват първите седем". И си пишем проекти, и си правим тематични проверки по възпитателни теми, изпуснали златните моменти на ежедневието. Там учителят е професионален всичките работни часове и не забравя, че във всеки момент е обект на подражание и от страна на родители, и от страна на деца. Тук се държи професионално най-често когато дава информация, т.е., когато учи децата. През останалото време се държим по обичайния си начин.....

Но аз се отклоних......      

Здравейте и от мен! Аз не можах да  присъствам поради доста причини - обективни и субективни, но не за оправдание иде реч, а да ви поздравя колеги, приятели. Дерзайте и творете, защото нито една конференция, нито един учебник или методически  анализ могат да  опишат блясъка, който видях в очите на Далето и пламъка с който работи. Новатор, творец и кипящ от енергия човек. Същото мога да кажа и за Маря, изобщо страхотни са хората от "Предучилищна педагогика", които познавам лично. А обмена на опит... тук си се получава много добре и естествено.

П.П. Присъствах на областния кръг на "Училището- желана територия на ученика" -ІІ място, бяхме класирани на "Водим бъдещето за ръка" в Ловеч, но знанията който ме обогатяват от тук едва ли мога да ги получа другаде...
    

Едно голямо благодаря и от мен за предоставената информация!Четейки и гледайки клипчетата оставам с усещането,че съм била там.Отдавна споделям мнението,че децата в детската градина не могат да изживеят своето детство.С всяка нова програма се повишават изискванията,задачите и обема на знания,които трябва да усвоявят децата.Реално на нас ,детските учителки ни е все по-трудно да работим с всяко дете поотделно,поради липса на време.Старая се да отделям минутки за вълненията на децата и за това,което искат да споделят.Все по-често усещам,че имат тази нужда,защото и родителите са заангажирани.Радвам се,че я има нашата общност и че аз също се вписвам в нея.И ще продължавам да се уча........

Благодаря ви, момичета! :-)

Имах нужда да чуя, че материалът ми е бил полезен. Щеше ми се участниците в конференцията да се включат в обсъждането, за да може да се очаква, че догодина конференцията ще бъде още по-добра. Или да качат варианти на докладите си тук. Вариант на моя доклад отдавна е качен и обсъден. :-)

http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=26587

 

Гале, чудесна си! Благодаря ти за споделените минути и идеи! За мен са малко училище. Моят материал също е качен.

http://bglog.net/blog/masvera/site/posts/?bid=28686

Павка, не бъркаш. Наистина трябва да помислим какда обясним на хората какво правим и защо го правим. Иначе повечето останах с впечатление, че някой е пуснал поредната тем от типа "моите пътешествия до...." или аз и моята котка " - абе, глупости общо взето.

Първо, нека обмислим кога и как да обявим, че работим над доста сериозен проект. От публикуването на документа от Алберта мина почти година. Едва ли някой си спомня какво съдържаше той и че някой е обявявал, че си мечтае всички тези неща да се случат и в България.

Второ, да обясним защо са всички тези дискусии за цели, подцели и така натътък. Аз с моите схеми съм се опитала да направя точно това. Но като не съм добър художник, дано ми се разбира нещо :)

Хора, само да кажа, че чета, но не пиша защото имам проблем с възприемането на текста от 11 февруари.

(Важно пояснение на администратора на дата 24.04.2009 г.: Лел премахна постинга си, към който се отнасят коментарите на Мария Д.)

Препънах се още в началото на прокламацията. И по специално тук:

Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да  възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване,  трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (знаниеви, изкусни,  поведенчески) в живота на човешкото общество.

Вероятно проблемът е в някаква моя обремененост (аз съм човек преживял като дете  в съзнателна възраст всичките Асамблеи "Знаме на мира" и съм историк с дипломна работа за бялата емиграция). Ужасно съжалявам, но не мога да се преборя със себе си и да сложа знак на равенство между теософската идея за същността на човека и основата на новото образование. Теософската идея е окултиска и религиозна по своя характер - в което само по себе си няма нищо лошо - но според мен тя няма начин да стане основа за обединение на 2,5 млн. български родители никога .

ПП.

В началото си помислих,  че Лел пише просто в един по-висок и по-философски стил, който трябва да опростим с негово съгласие - естествено. Обаче се оказа, че поблемът ми е и на идейно и на речево ниво.

Пример "изкусните еволюционни процеси в живота на човешкото общество". Аз не мога дори да си представя значението на понятието. А от нашата малка общност се очаква убедително да защитава всяка дума в прокламацията. Затовъ съм малчалива. Опитвам се да си представя какво полезно мога да направя, ако се окаже, че не разбирам/не споделям общата идея.

  Мария, категорично съм ЗА това документите, които ще пердставим да са максимално ясни и конкретни. Нямам нищо против по-голямата част от идеите на Лел да останат като смисъл, но  непременно трябва да променим начина на изразяване.

  И аз наистина не бях забелязала, че има идеи,  които  няма да бъдат възприети от всички. Лел, ако ти лично вярваш в неща като "Единство, творчество красота" и    "изкусните еволюционни процеси....." -твое право е. Но когато изработваме документи,  с които искаме да привлечем вниманието на цяла България, трябва да държим сметка дали останалите хора ще споделят нашите предложения.

  Сега да уточня нещо - какво правим от тук нататък - работим над прокламация на целите /като предлага Лел/, или подцели /като е предложил Павел/ или става дума за едно и също?

  Извинявайте, но много се изнервям когато всеки започне да работи в своя си посока и не държи сметка какво вършат другите.

   Тъй като работата ни по въпроса за подцелите зацикля , нека да предложа следното: Да огледаме примерни подцели от подобни документи /признавам си, че до сега не съм имала време да ги огледам/  и да си изберем от тях. Иначе ако трябва ние да формулираме идеално нови поцели ще изгубим десет и повече години в напразно умуване.

Съгласен с Мария и Ани.

Просто няма какво да добавя освен да уточня за Ани, че "Прокламацията на целите" е документът, който обявява Фундаменталната цел и 16 конкретни цели за преследване, т.е. говорим за едно и също (като следваща стъпка) аз и Лел. Значи тревогата ти, че работим в различни посоки, е неоснователна. Работим все в една посока.

Ани, прочети текста, който съм сложил в "Документи" - Прокламация на целите. Версия 2.1. Това е документът към който клоним ..., бих казал.

Стъкмил съм един ... "картон" за всяка една от целите. Започваме да ги попълваме. По мои сметки ще ни стигнат 17-18 броя.

В картона си всяка цел трябва да получи 7 задължителни отметки, за да може да бъде квалифицирана като годна или не да бъде обидинител на усилията на Новото образование. Погледнете го моля ви, и кажете съгласни ли сте с моите критерии за годност. Давайте предложения и вие.

Значи 7-те изисквания, на които всяка една от целите трябва да отговаря, са

--------

Тя да:

1.   Е кратка и ясна;

2.   Е защитена със солидни доводи;

3.   Попада в обявения периметър на действие -
      училищното образование;

4.   Не подлежи на тълкуване;

5.   Не диктува  КАК  да бъде преследвана;

6.   Отразява стабилни дълготрайни убеждения/ желания;

7.   Е формулирана така, че да бъде еднозначна и достатъчна       отправна точка за програмите, плановете и дейностите в образованието.

-------------

Коментари?

На вашето внимание два прототипа на картон на една Цел.

Вариант I                    Вариант II

В първия вариант фигурира Фундаменталната цел, за да ни е тя пред очите, докато отмятаме една по една задължителните характеристики. Във втория вариант Фундаменталната липсва, но затова пък има повече въздух (в смисъл, че не са нагъчкани нещата).

Кажете ми кой от двата варианта предпочитате като естетика.

А да разбирам ли, че предложените от мен задължителни характеристики за всяка цел ви допадат?

Първият според мен е по-пропедевтичен.

Да, за мен характеристиките са о.к. И самото им съществуване е дисциплиниращо.

Вариант 1- не е нагъчкан и винаги си припомняш първопричината.

И всички характеристики са верни и важни като отправни точки за работа.

Благодаря ви, Мария и Албенка! :)

Тук съм - Мери Попинз на линия :))

Мисля си, че основното, което ще трябва да обясняваме и по-скоро да възпитаваме хората в него е основната цел и начините, по които е допустимо постигането на тази основна цел. Използвам "допустимо", защото историята познава много велики открития и идеи, които са опорочени от желанието на хората да ги използват. (Този коментар на sheli е подходящ за преход към новата тема За йерархията на целите, бел. администратор)

В това отношение намирам схемата на Павел за гениална за онагледяване, философията на Лел основна при обясняването и възпитаването, мъдростта на Мария - абсолютно необходима, за да не залитнем, упоритостта на Ани - подклаждаща действието; чистотата и спокойствието на Албенка за съхраняващи смисъла на нещата.

А аз ако не мога да обясня на слон що е мишка и защо не трябва да се страхува от нея, късам си дипломата и почвам да се занимавам с ненаучна фантастика. :))

Прехвърлих в нова нарочна тема дебата по "майчиния език" и разговора по хода на дискусията, където му е мястото. (дата 24.04.2009 г.)

Пуснах нова тема - За йерархията на целите, като събрах всички мнения по въпроса, които писахме в различните теми.

Ако се срещате по скайпа пишете, но не обещавам, че ще мога да участвам този път. Скомпютъра ми никак не се разбираме напоследък. И все гледам да се присламчеа към нечий чужд. :) За това ако не участвам моля ви да ми пишете какво сте решили.

П. С.  Решавахте ли нещо важно когато сте се срещали през октомври в София? Никой нищо не писа тогава.

Сега конкретно за хода на дискусията.Струва ми се, че започнахме с доста абстрактна тема.Не че е лошо, но май започнахме от най-тудното:)

Не знам за вас, но аз си я представям по следния начин:

Да нахвърляме нещо като примерен план, дори и да е доста общ и да подлежи на промяна. ВСе ще имаме някаква изея за посоката. И периодично да се връщаме към една или друга точка от плана, да добавяме нови.....Сега например ще се изкажат 5-6 човека по въпроса за главната цел на образованието. Но след време, когато преминем към други въпроси, ще се включат нови хора, може да се окежа, че нещо се налага да добавим, да уточним и т.н. Защото по никакъв начин не можем да формулираме една обще или множество по- конкретни цели от "раз".

Павка, преди да видя какво си намисли, бързам да кажа аз как си представям нещата. Целите да бъдат посдредени в нещо като пирамида. Най- отгоре е главната цел, тази , която сега обсъждаме вголямата общност.

След нея идват множеството под-цели, които спомена, че си предвидил да обмисляме по- късно.

След тях- примерно интересите на отделните училища по райони , по видове училища..... Или пък интересите/целите на заинтересованите страни - родители, учители, ученици, администрация....Тук вече обсъждаме къде те съвпадат, къде би трябвало  да съвпадат, на в момента не се случва, къде се разминават по обективни причини и ака да се търси баланс......

В дъното на пирамидата си представям многобройните частни случаи, които обикновено разглеждаме всеки за себе си, и чак след обстоен анализ виждаме ,че проблемите идват от това, че главната цел, подцелите  не са формулирани както трябва.

Пример: /професионалан деформация, какво да се прави :) /

Учителят позволява да премине в по- горен клас ученик, който няма необходимия минимум от знания. Това е едни частен случай /често срещан/ От това произтичат редица проблеми - с дисциплина ,отсъствия, конфликти на въпросния ученик с учители и съученици.... /също често срещано явление/

Като се замислим обаче не е трудно да се забележи, че причината за всички тези "частни случаи" е, че нито учители, нито ученици, администратори в образованието , нито дори родителите са заинтересовани от това, децата са овладели определен обем знания и да бъдат реално оценявани. /второто ниво на пирамидата/ И... дискусиите във форумите, дори и в общност "Образование" обикновено стигат до този стадий.

Нашатга цел е да преминем на по- сложен етап - какви са подцелите, има ли ги някъде формулирани,  има ли разминаване на декларираните цели по документи и реалното състояние на нещата....

И чак тогава стигаме до това - каква е главната цел, която обществото ни поставя пред образованието? И до колко има шанс да я изпълним при сегашната ситуация? Какво пречи да бъде изпълнена?

Хайде, спирам, че пак написах трактат :)

Сега вие сте наред :) Само да добавя, че ако се движим по тази или по подобна схема, ще се налага често да се връщема ту напред, ту по- назад по веригата. Докато се получи ясна картина.

 

Дано правилно съм те разбрала, Ани!Тъй като и аз мисля по подобен начин, ще си позволя да ви предложа нещо, което сигурно повтаря идеята на Ани!Първо да предложим за изясняване на подцелите, разбити за предучилищно, начално,прогимназиално и гимназиално образование.Да включим като  подцели и тези на родителите, учителите и учениците като отделни звена от цялостния процес и едва тогава ,на базата на тези формулирани подцели да извлечем една обща цел за БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ!Защото всеки от нас според мен е силен в дадена  сфера на образованието и това се отнася за  останалите.По този начин ,според мен ще има по-голяма яснота и конкретност на предложенията.

Р.Р. Аз вече не съм действащ учител, защото моят велик директор почти ме принуди да подам молба за напущане, но това е истинската реалност , а аз все още мисля, че има какво да направя за  образованието, с труда си!

 

 

 

Теодора, не се твевожи. Този дирекор няма да спечели бог знае какво от мръсотиите си.

А тъй като знам с колко неприятни емоции е са свързани такива истории, съчевствам ти. Но каквато и друга работа да намериш, все ще си по- добре. И от икономическа гледна точка и от гледна точка на спокойствието.

Но по дяволите - така ли трябва да бъде2 За една -две години съм срещала поне 10-20 човека, които си държаха на работата, но въпреки това не са в уилище. Не се сещам за нито един некадърник, който да е напуснал, да не говорим да го отстранят.

Сега за дискусията: Май ще трябва да включим в някоя от цели, подцели, фундаментални цели .....- има ли нужда българското училище от кадърни учители? Не на приказки, каква е реалната ситуация.

За това което си писала: Според мен е малко рано аще да включваме подцели за начално, средно образование и т. н. Може би когато дискусията понапредне, тогава ще си струва да добавим подцели, които са специфични за всяка от степените. Но си има и цели, валидни за образованието изобщо. Вие кажете с кои да започнем.

За целите на родители, учители.... - категорично съм за. Мисля, че вече имахме подобна дискусия, струва ми се през лятото. Ако се наложи - можем да се върнем пак.

С две думи - няма да успеем да вървим по строг ед, защото в хода на работата ще възникват нови идеи и ще трябва да се придвижваме ту към по- глобалните, ту към по-специфичните цели.

Отговарям по ред и на порции, че времето ми е кът днес.

Ани,

Решения през октомври

Решения през октомври не сме взимали.
(Имах намерение да пиша тук нещо като протокол от срещата, но си остана само черновата на ръка. )

Беше просто разговор, в който аз споделих визията си за нас, целите ни (къде желаем да стигнем) и  приблизително как да го направим. Елина, Албена, Мария и Ани Ананиева, и Лел (но с него в отделна сесия), питаха и споделяха тяхното. В директен разговор е много по-лесно: въпрос и отговор, скица, коментари, поправки. За пролетта замислям друга такава среща. Този път не бива да липсваш.

----

Теодора,

По дискусията за целите

Започнахме, да ,от най-абстрактната от всички теми. Но според мен не можехме да направим друго. Защо? - Защото от яснотата и единодушието по Главната цел на образованието зависи всичко останало. Това, че широк диалог по този въпрос още не е имало, е показателно. До този момент ние НЕ ЗНАЕХМЕ КЪДЕ ЖЕЛАЕМ ДА СТИГНЕМ! До днес! От днес вече знаем. И сме го записали ясно! И ..., бих казал, окончателно.

Темата е изключително сложна и затова е абсолютно наложително схематизирането й. Направих го на ръка през октомври в София.

Ето сега първия ми дистанционен опит да обясня логиката на схемата, която ще следваме при третирането на темите. Имайте предвид, че имам да изглаждам още неща и да добавям други в последната "Всеобхватна схематична рамка" (ще го сторя днеска-утре), но можеде да добиете вече представа.

Ако имате въпроси, питайте. :)

 

Чудесна схема! Изчерпателно ясна.Струва ми се,че следва- стъпка по стъпка  да се попълни формата.Ами много добро начало за дискусия.

Благодаря ти, Албенке!

(Писах ви и по имейлите с покана да заповядате с коментар и питания тук.)

Моля!..........Ще се опитам да бъда подробна,ако не се объркам в собствените води.

Павка, това което си направил, Е ВЪЗХИТИТЕЛНО!!! Много, много, много ми харесва и това е нещото, което трябва да се пусне и в голямата общност - толкова е ясно и направено достъпно и разбираемо, че няма как всеки да не го оцени. Като и се нарадвам, ще те питам...СЕГА СЕ РАДВАМ!!!

Щеше да е хубаво да видите как лицето ми се е разчекнало в голя-я-я-я-я-яма усмивка. 

Радвам се много да получа такава оценка, Шели, Албенка и Христина (в личен имейл). Благодаря ви!

Очаквам въпроси, за да изгладим и най-малката грапавина по схемата, и да я обнародваме перфектна. Ще трябва да ми помагате да я защитаваме и обясняваме на другите, знаете.

Павка, първо, поздравления за схемите. Сега изглежда толкова лесно :))) А като си спомня колко време ти отне да ги представиш по този ясен и достъпен начин :)

Но пак ще поспоря малко. Смущава ме това, че главната цел на образованието е формулирана на практика от 5-6 човека. Вярно , че  формулировката е точна и за сега ми изглежда максимално изчерпателна. Но все пак.... дали по- късно хората няма да възпримат това като нещо, което им е "спуснато", а не като тяхно решение?

Благодаря, Ани!  

---

За опасенията ти за обвинения към нас

   Главната цел на образованието формулирахме, да, 5-6 човека, но на базата на хиляди страници изчетени в търсене  на точно тази формула. Това бяха документи български (преди 1944 г.!), финландски, хонконгски, руски, английски и канадски. Ще ги цитираме като източници. Имаме всички аргументи за защитата й и освен това дебатът по по-конкретните 15-16 цели предстои. Обществеността ще има възможност да се включи.

  Виж, ние днес сме се нагърбили с голяма задача, значи и голяма отговорност. Поемаме инициативата НИЕ и затова НИЕ даваме посоката на движението й, след като водихме дискусия, в която съществени различия не изникнаха, и след като дадохме 100 обяснения. Така че аз не се съмнявам, че правим добре.

   Казвал съм го и друг път, демокрацията е нещо хубаво, но с един много голям дефект - дава право и на последния пристигнал, често невежа, предубеден, че и злонамерен, да подлага на съмнения и разрушителна критика труда на пионерите. Това поведение, когато е подплатено и с пари, е в състояние да унищожи всичко в зародиша му. Понеже съм го вкарал в сметките, ви казвам: ние продължаваме напред по пътя, който сме трасирали и който сме изнамерили с много усилия. Продължаваме ведри и със самочувствие!    Имаме предимството да игаем с белите фигури и ще го използваме винаги, когато го сметнем за необходимо.

   Който иска да се включи в проектирането на Новото и е добронамерен, би трябвало да е развил вече достатъчна чувствителност, благодарение на която да прихване и разбере посланията ни, пускани вече ежедневно в информационното пространство. Не я ли е развил, означава, че закъснява, а ние вина за това нямаме. Така че нямам никакво намерение да отговарям на неговите евентуални или бъдещи обвинения в ... "липса на демократичност". (В цялото това море от демагогия!? Точно аз? Обвинен в деспотизъм?  ) 

Продължаваме ведри напред! 

Павка, последното, за което съм мислила е злонамерена критика. Нито аз съм мислила да го правя, нито съм се загрижила как за угодим на вечните критикари. Просто имах предвид да държим сметка как ще се възприеме това, което правим от нормалните хора. Все пак не можем да забравяме, че те са се нагледали на пренебрежително /меко казано/ отношение към тяхното мнение и желание.

Само през последните една две-седмици имаше : Хиляди врътки да НЕ се даде реална власт на народа чрез закона за еферендумите,  пълно пренебрежение към предложените от гражданите закони,криене на информация  за поредните спрени пари от ЕС, която пряко засяга всеки гражданин......да изреждам ли още?  А хората са петимни не толкова за популистки мерки а да бъде взето предвид мнението им.

За това може би е хубаво да обясним как и въз основа на какво е била формулирана главната цел. И да се оптитаме да разширим повече дискусията за подцелите. И ако може да ни кажеш след подцелите какво си предвидил да обсъждаме?

И последно - нещо против и аз да педложа две схеми? В тях ще се опитам нагледно да обясня защо е важно да бъдат формулирани Главна цел, подцели, цели на отделните страни, заинтересовани от образованието..... Ще се опитам и да дам отговор на въпросите какво се случва ако главната цел не е формулирана или релно не се изпълнява. И дори защо е за предпочитане главната цел да бъде формулирана от по- малък брой хора, а после дискусията да се разширява.

Ани, 

Най-малко съм имал теб предвид, като говорех за злонамерени критики. (... Представи си!  ) Твоите коментари и съмнения са безценни!

Разбира се, всяко предложение за изясняване на нашите позиции или ситуацията изобщо са добре дошли. И нито мога да имам нещо против, нито да имам някакво ... специлно право да одобрявам или не инициативи. Давай насам разбора и схемите си (в друга нарочна тема май е по-добре). Аз съм ненаситен за такива неща, знаеш.

Бъди сигурна, че ще аргументираме добре избора си на Главната цел и ще разгърнем многократно дискусията по конкретните цели. Ето, вече съм поканил тук двама нови човека. Имам предвид и още 2. Вие канете също (Знаете ли как става?), но слушайте 6-тото си чувство, сърцето си, относно годността на поканения.

---

След дискусията за целите, или по-скоро заедно с нея, започваме да пълним с конкретно съдържание Философията, Правилата и методите, и Ресурсите. Всичко, за което се сещаме, вкарваме в съответната категория. Като конкретен пример ще покажем как "Закона за Учителската професия" влиза в Правила и методи. Като изредим и подредим всичко, започваме да чертаем връзкте между елементите, за да открием ключовите от тях, за да им въздействаме подобаващо първо на тях, после ... После ще видим

Ок, Павка. Явно по принцип сме на едно мнение - колкото труд хвърлим по същинската част - каква система искаме да получим, два пъти повече време и труд ще трябва да вложим в обяснения.

Схемите сега ги творя. Утре дано намеря къде да ми ги сканират и да ги пусна тук. Тъй като нямам много опит, ще имам нужда от твоята помощ, да ми кажеш дали съм на прав път. Става въпрос само за целите, но според мен ще свършат добра работа.

Как се канят нови хора? И като попитат какво се очаква да вършат, какво да им отговоря, като и на мен ми е мъгла какво следва?

Ето още един възможен съмишленик - http://bglog.net/BGLog/26370 Не съм го поканила, искам първо да го огледате. Поканих Галина Трифонова - предучилищен педагог, треньор в програма "Стъпка по стъпка" и учител - Валдорф,  практикува в общинска детска грладина и се занимава и с деца със СОП.

Шели, съгласна съм за raylight. Аз също бях забелязала, че е писал по теми, свързани  с образованието. И също си мислех да  предложа да го поканим за съмишленик. За Галя Трифонова - разчитаме на твоята преценка.

Павка, в последния слайд - схемата, жълтото поле /регулатора/ - какво, къде, как и кога, е изпуснато Кой /учителя, родителя, външната среда в смисъл на близко обкръжение/. Отдолу - стрелките, защо реши, че генералните линии са между арбитъра и регулатора, тук нещо логиката не ми е ясна. Генералната линия, за мен в схемата, е ДНК-то - тя стои между стимула и регулатора - там, ако няма обратната връзка между поставените цели /стимули/ и обепечаването на тяхното постигане /регулатора/, днк-то /генералната линия/ ще се скъса или изкриви в различна от стимулите посока.

Павка, нещо ме гложди по главната цел. Дай я тук и да я разбием по схемата, а? Има нещо, което изпускаме или терминът е неточен, но ми убягва непрекъснато. Дай още веднъж да наравим разбор на закрито.

И аз искам да се включа по въпроса за главната цел. Все пак кгато даваме определения, дефиниции, в този случай- формулираме фундаментална цел всяка дума е важна. Ако успеем да привлечем вниманието на широката общественост както бихме ескали да се случи - това изречение ще бъде цитирано и коментирано много пъти от рзалични хора. За това според мен е важнода бъде:

-ясно за всеки - да няма причини за двусмислено тълкуване или неразбиране на смисъла му

- да съвпада с вижданията на вички или поне с по- голямата част от българските граждани. Иначе нямаме шанс да съберем последователи

  Фундаменталната цел на училищното образование е, първо, да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и второ, да спомага за израстването на детето като самостоятелно-мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина,  ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.

Мен лично ме смущава думата "допълнителни". Тогава къде остават основните знания?

И изобщо, кой и как определя кои знания и умения са задължителни и кои - допълнителни? Това е нещо, което се променя с всяка промяна на учебните програми. А ние сега обсъждаме по-генерални неща, които би тябвало да са валидни поне 20-30 години, вероятно и повече.

Кажете и вие, но според мен изречението ще е по- ясно ако просто отпадне думта "допълнителни". След като  децата пораснат няма да има значение дали знанията са били смятани за задължителни или допълнителни :) Или ги имат или ги нямат.

И още нещо. Бях обещала да предложа схеми, но се оказа, че да ги представя  във вид поне малко за пред хора не е толкова лесно :) Ще гледам утре да намеря къде да ми ги сканиран и да ги изпратя тук или на Павел по имейла.

Отговарям с готовност и по ред, Ани и Елина. 

За нещата в схемата

Радвам се, Елинка, че откриваш онова, което смущаваше и мен при съставянето й. А именно липсата на "Кой" и стрелките, т.е. влиянието на Централната администрация върху системата. Това наистина са слабите й места, които подлежат на уточнение.

Липсата на Кой

Принципно мястото му е плътно до "Какво".

Какво и кой са неща, фигури, подлози в едно изречение и затова вървят ръка за ръка. От друга страна отговорите на въпроса Кой? ще бъдат "учители", "директори", "министър" и т.н., които несъмнено са ресурси на системата (инструменти демек).

Аз мисля да го поставим до "Какво". И без друго пояснението, че системата е нещо неделимо и че всеки елемент е свързан с всичко останало, е фундаментално и задължително!

За стрелките

Изобразеното в последния слайд е само една хипотеза. Или, ако предпочиташ, едно .. желание от моя страна. Така аз виждам намесата на централната администрация в системата. Най-правилно би било по долната ос (оста "Х") да е само диамантът. Как той отразява и облъчва всичкото тепърва ще изясняваме.

И изобщо, за да е универсална, т.е.  за да е валидна за анализа на Всяка една Система Образование, стрелките не трябва да ги има. Те са специфични за всяка отделна Национална система. Ще го мислим какви да са точно и как да се казват.

За "допълнителни" в главната цел

Сложил съм изрично допълнителни, за да подчертая, че образованието трябва да създава, или по-добре "да опазва", неутолимата жажда за знания у децата. (НЕУТОЛИМАТА, ако е запазена ...  ) Това е. Все повече и повече знания. Това е смисълът. Аз разграничение между основни и допълнителни знания не правя.

Другите, какво ще кажете?

Мисля,че думата/допълнителни/ не трябва да отпада.Със задължителните знания децата се запознават в семейството и след 7 години семейството решава къде детето да получи следващите допълнителни знания.

Да, всичко това са знания,но в различните етапи от развитието ни, ги дообогатяваме и допълваме.

Защо децата трябва да ходят изобщо на училище?- ще придобиват всички знания в семейството и средата около семейството.

Задължителните знания са свързани с възпитаването-в живеене с околните същества. След това индивида строи и допълва върху тази база и се развива в желаната от него посока.

Дали не трябва да кажем кои знания са задължителни?

Базата, която децата изграждат е най-важното, което трябва да се направи, за да преминат успешно и полезно през житейското пътешествие.

   А сега, право в десятката - кои са задължителните, базисните знания? Е това, ако напипаме като обхват и дефиниция, царе ще сме. Аз мисля, че тук плътно стигаме до теорията за множеството интелигентности, с която ни запозна Ани, и по-точно до базисните интерпесонална/ интраперсонална интелигентности и до това децата да не постъпват за целодневно отглеждане в детско заведение, докато не са афеткивно отделени от майката, за да не са емоционално фрустрирани още в началото на живота си в "голямото" общество.

   Някакви такива мисли ми се въртят. Което по същество означава не по-рано от около третата година с възможен индивидуален времеви старт за всяко дете. Направо утопия. До този момент детето трябва да е усвоило в семейството основни неща.  И всичко оснтанало след това да е надграждане над тях, като особено до 7-та година това трябва да върви в тотален синхрон с различните семейни стратегии. Кои са те? Е цял живот това правя и пак не мога да дам светкавичен отговор. Пълна утопия. Ще си скъсам дипломата.

Елина, Благодаря за коментара!

Струва ми се, че най-важното, задължително запознаване на децата е- Как общуват хората? Начини? и кога започваме да избираме?

Мисля си- ето сега стигнахме до "Училище за родители"- Как и кой ни учи да бъдем добри родители? .........Никой или Природата, или пак семейството, с може би заобикалящата ни среда, хаотично и както се получи, който иска или по принуда.................

Човекът се учи непрекъснато  и заедно със себеподобните си.

Как се разприказвахте само? 

Я да ви върна малко към темата, ако ми позволите.

 

 

Шели,

Не можем да разбиваме Главната цел по схемата. Тя е единствено отговор на въпросите: Защо? Каква е философията на образованието в България? Защо пращаме децата си на училище? Какви са очакванията и претенциите ни към образованието?

В Главната цел, както и в другите 16 (за които ти си вече наясно, мисля) не е и не може да бъде указано Как? Как ще го уточняваме по-нататък, когато говорим за „Правила и методи”, но то е изключително в територията на педагогиката, а методите там са един милион! Смея да прогнозирам, че ние ще вървим към една подредба, в която учителите са свободни и компетентни да използват методите, които им се струват най-адекватни, а родителите са свободни и подготвени така, че, първо, да избират най-доброто училище за децата си и, второ, да бъдат част от училищния живот, с което да допринасят за непрекъснатото му подобряване.

Здравейте!

   Основна цел

Основната цел на Образованието  е, да отваря и поддържа с помощта намногообразнитворчески форми, съобразени със зрялостта, научния  напредък и най-вечеготовността на детето, оновавъзприятие за по-съвършени впечатления,градящи съзнанието за интегралността на идеята за Единството , Мира и Красотата на Всичко.Като за това първо, учебното заведение, се задължава да осигурява здравословна, безопасна, хармонична среда за пребиваване, обучение, изява и усъвършенстване на всяко дете; второ, да запазва, разкрива, развива и стимулира детския творчески порив и способности така, че всяко дете да живее пълноценно и в радост да придобива комплексни знания и умения във възпитание в дух на приятелство и мир между народите за всички деца на света и трето, да формира уникалния творец и отговорен човек, който се отнася към живота с ведрина, вдъхновение и ентусиазъм, способен да се приобщи към националните и световни ценности.

Тази цел съдържа най-важните съставки на успешното  творчество и интеграция на личността на детето в едно свободно и високо развито общество.

Отправната й точка са нуждите и правата на личността на детето. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от културното, икономическото и от социалното развитие на обществото.

Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да  възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване,  трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (изкусни,  поведенчески, знаниеви) в живота на човешкото общество.

***

Поддържам становището ти Лел.Звучи ми ясно, точно и изчерпателно.Това имах предвид кагото преди време предложих целта да се оформи след извличане на отделните подцели.

В тази цел можем да  разпознаем детето и като индивид, и като част от обществената цялост.

Налага се да се повторя.

Главната цел трябва да е в 1-2 изречения и трябва да е максимално проста и разбираема ЗА ВСИЧКИ - малки и големи, професионалисти или не. И не трябва да казва какво чие задължение е, защото се превръща в трактат, непонятен за половината от нашенците.

Копирам от Мария, която беше питала в големия форум следното:
Ако директор на училище срещне по улицата теб и детето ти, хванати за ръка, и ти каже "Слушай, дай го при нас и бъди сигурен, че ние ще ... [и точно тук влиза Главаната цел, както сме я формулирали!]", ти как ще реагираш? Моля ви да направите това упражнение, за да разберете, че разточитената форма не благоприятства яснотата и обединението на цяла една нация.

Аз съм съгласен с красивата формула на Лел, но не мисля, че е лесно да се прицелим в нея без кански усилия.

----

Доротея,

Погледни работния вариант на "Прокламацията на целите" в този документ и ще видиш еволюцията на Главната цел, т.е. накъде клоним, (с кратката и защита, откъдето са и думите "Отправната й точка са нуждите и правата на личността на детето. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от културното, икономическото и от социалното развитие на обществото.") и разчленяването й на 15-16 подцели. Важни са и поясненията под всяка от тях.

Хареса ми формулировката на Лел,обаче, ако Павел срещне родител с дете и каже неговата, "по-простата" цел- ще отидат в неговото училище.

За общество от професионалисти са нужни пре-водачи, за всяка една специализирана област.

Лел, може би е по- добре да се включиш малко по- късно когато формулираме подцелите.

Иначе аз лично съм "ЗА" главната цел да бъде максимално кратка и ясна. а бъде разбрана и запомнена от всеки.

Павка, не успях да се уточня по въпроса за думата "допълнителни". Надявам се най- после да се разберем с моя компютър :)  Имах предвид, че аз те познавам и не е трудно да се досетя каво си имал предвид. Със сигурност си имал намерение да кажеш, че децата трябва да придобиват неуморно, непрекъснато знания, без да се притесняват дали някой ги задължава да правят това, или не. По смисъл ОК, просто се чудех дали така, като е формулирано изречението ще бъде еднозначно тълкувано от всеки. Все пак няма да ходим човек по човек да им обясняваме каква точно ни е била идеята.

Но май ще е най- добре да изчакаме и да видим реакциите, когато започнем да цитираме целта по- често. Може би аз ставам свръхкритична :)

Благодаря ви, Албена и Ани, за подкрепата.

Нека уточним, мненията на Лел и Теодора са много важни, защото те отразяват настроения и нагласи, които със сигурност ще срещаме при популяризирането и "Прокламацията" на целите. Те са добре дошли, защото подлагат позицията ни на проверка от всички страни (англичаните казват crash test, тест за издражливост на удър).

---

Ани, ... "каква точно ни е идеята" ще обясняваме много. Като начало ще я напишем черно на бяло така, че всеки заинтересован да може да отиде и да я прочете - в интернет и в една книжка, казвахме в София през октомври. А на реакциите й ще трябва да намерим най-подходящия отговор: една препратка, една покана за диалог ("Защо бе, джанъм, така мислиш?") или нещо такова. Ще го намерим тук, ... мисля.

Аз разглеждам мненията на Лел и Теодора като максимално професионални/прецизирани/.И затова ми харесват.Просто си мислех, аз коя съм в този екип и когато си отговорих, написах и коя формулировка бих избрала.На Павел е по- достъпна. И го определих така, защото в нашата работна група аз съм най-назад с образователния материал/информация/ и се уча от всички вас.Имам да наваксвам много и почти винаги подходите ми са интуитивни..............просто си представих,че в групата ни аз съм ученика и ме питате-Как ти се струва това?- Интригува ли те?........и отговорих- с радост,уважение и надежда,че щом сме се захванали заедно да работим, ще постигнем мечтаната цел.

И на мен ми харесва формулировката на Лел - забележете, той поставя като първостепенно обещание на училището да осигури здравословна и безопасна среда за детето и после всичко останало. И е прав, защото тези две думички обемат обещанието обстановката да е обезопасена откъм външни ловредни посегателства, естетична - самата обстановка да съдържа в себе си кодирано възпитание, здравословна - не само като технически материали, от които е изпълнена сградата на училището и психично здрави учители, но това включва и гаранция, че програмите, по които ще се работи няма да водят до стрес, депресии, агресия и всичко останало. Само бих разменила мястото на обучение и изява - за мен първо трябва да е изявата, а после да идва обучението и усъвършенстването. Не можеш да ръководиш друго човешко същество по пътя му на развитие, ако не го познаваш. Вероятно тези мои разсъждения Ви се струват доста маловажни и отвлечени, но гениалността на една постановка се състои предимно в нейната съвършена последователност и простота.

Шели, сега сме на етап по-абстрактни разсъждения. Но всички сме съгласни, че те са нужни, за да можем да продължим нататък. Явно, в случая най- добрия подход е от общото към частното :)

Сега конкретно за формулировката. Имам чувството, че се влияеш от позицията си на учител в детската градина :)  За вас наистина цел номер едно е детето да е живо и здраво.   Но в по- горните класове все пак учениците идват главно за да учат. И едва след това идват уточненията, че това не бива да става за сметка на психическото и физическото им здраве. А колкото думичката "изява" аз лично я тълкувам като изява на наученото. Което може да стане след като вече си усвоил някакви знания. Преди това може би трябва да говорим за "опознаване на индивидуалността на детето" или някакъв подобен израз.

Ани, честно казано, мисля, че това е грешката на цялото образование. Защото в "живо и здраво" влиза не само физическото оцеляване, но и съхраняване на психиката, която много се влияе от това какво и как се учи. И никой учител не започва да учи ученик, да го учи не в смисъла да му налива знания в главата, а в смисъла на това да му бъде ментор, без да познава индивидуалните особености на личността му. Иначе е просто един механичен папагал и въобще не може да разбере като е преподал, какъв резултат е получил. И защото е хиляда пъти по-добре да научиш едно нещо с разбиране, отколкото десет с наизустяване. А разбирането минава през личностния смисъл, емоцията и душевността. Както и през домашното възпитание. Все неща, които убягват по тъча на нашето образование.

Мисля си,че не е важно дали гледаме от различни камбанарий,а дали всички виждаме едно и също място от там където се намираме.

Съгласна съм с Шели- образован-и-ето започва от момента, в който ръцете на родителя предават детето в ръцете на педагога. Всичко започва с първата стъпка и така до върха на пирамидата.

Приятели,

Виждате какъв пожар се разгаря в голямата общност с публикуването на презентацията на Схемата. Очевидно е дошъл момента да я популяризираме по всякакъв начин, та затова и молбата ми, да поддържате дебата по темата с включвания и коментари, и с поканата към други да четат какво става тук.

Посъветвайте ме какво от дискутираното да кача на официалния сайт. Може би "Въпроси и отговори"?

---

От 11-ти до 22-ри април съм в България.

Мисля, че е хубаво да се видим за 3-4 часа (че и повече, ако е възможно) в София. Имаме да уточняваме идеи и бъдещи стъпки към Новото. Мисля да отворя широка кампания за популяризирането му. Желая също да си поговорим, ако искате единствено заради удоволствието от вашата компания.  Да имате идея къде можем да се съберем? Аз имам контакти само с едно читалище, което е доста пълно, та не зная ...

Снощи разгледах дискусията в голямата общност. Радвам се, че този път е привлякла по- сериозно внимание. Все пак мисля, че не сме готови още да представяме схемата и идеите си пред широката публика.

Всъщност общата идея ми сеструва че е готова. Но остава да обмислим как да обясняваме защо сме правили всичко до тук - схеми, цели и т.н. До сега е имало не една дискусия какво да се подобри в образованието. Но според мен е много важно да имаме готовност да обясним с какво ние сме по- различни.

За това според мен е желателно да поизчакаме с представянето на схемата пред институции, депутати и др. както са предлагали в голямата общност. Така както е сега схемата и целта изглеждат като накакво интелектуално упражнение. Още не се вижда практическата им полза.

За сбирката в София едва ли ще мога да присъствам. За това ви моля да пишете какво сте решавели. Или да се чуме пак поскайпа.

Павка, колко хора смяташ да се събират, че мислиш за наемане на цяло читалище?

 

Читалището всъщност е една заличка за 15-ина човека, не повече, Ани. Който  няма да го има, ще бъде надлежно информиран за хода на дискусията и за решенията, а не като предишния път (грешката бе моя).

Съгласен съм донякъде с виждането ти, че конкретни предложения за оправянето на образованието засега не сме изказвали ... в подреден и изчистен вид (не че не са се появявали в този форум), но схемата е за всички, управляващи включително. Нека почват да мислят подредено.

ОК, Павка. Но все пак ми се иска ощемалко да си поподредим мислите преди да започнем да го представяме.

Защото сега още ние се лутаме и се чудим кое накъде. А какво остава за хора, които сега ще се запознават с идеите ни.

Прехвърлям тук написаното в темата по "Принципите за работата ни по целите".

---

# | от ani edreva на 01 Април 2009, 17:56 Мога ли да попитам защо изведнъж всички се умълчахме? :) В момента правим ли нещо по проекта който ни събра тук? И последен въпрос- след като новит закон , свързан с образованието е вече внародното събрание и най- вероятно ще бъде приет - това променя ли нашите планове?  Не е много ясно до колко ще успее следащото правителство до го приложи на практика, но фактите са си факти- приема се нов закон, който ще засегне на практика всички, които имат допирни точки с училището, но няма обществена дискусия, медиите само отчитат дейност уж че информират. Ако недай си боже твоа не особено кадърно творение влезе в сила , страхувам се, че бъркотията в ъбразованието ще стане дри по- голяма то колкото е вмомента. Но никой или почти никой не се противопоставя на закона. Въпросът ми е - ние какво правим в тази ситуация?

# | от zaedno на 01 Април 2009, 21:56 Ани,аз имам много трудни три месеца и написах на Павел,че дори на срещата не мога да дойда,защото работим без почивка.Но Новото ще дойде, каквото и да значи това, защото дори незабележимо, но се работи и резултатът от този труд ще се види.

# | от Pavel_Lazarov на 03 Април 2009, 15:56 Защо всички се умълчахме не зная. Мога да ти кажа за себе си. Чета книги, които ми помагат да напълня със съдържание Схемата на образованието. По-специално търся алтернативни начини за намиране на пари за образованието ... на локално ниво. Изглежда една локална валута (коeто най-вероятно нищо не ви говори) е феноменален инструмент за финансиране на всички локални услуги и особено много на образованието. От нищо - нещо, един вид. Като съм готов с цялостната картина на идеята си, ще ви я предложа за обсъждане. Хипотезата ми е, че в регион, където хората са истински убедени, че образованието е нещо важно, ще има и достатъчно пари за него. Дори сумите да са големи (като онези за едно училище Щайнер, Монтесори, Френе или Щетинин) и независимо от това какво твори централната власт (МОН, МФ).  В тази връзка дали ще има, или не нов закон за образованието за мен е без значение. (Без)действията на управлящите не влияят по никакъв начин на нашия път и нашата работа. Повтарям се: каквото управляващите можаха, вече са го направили. А и следващите управляващи (които и да са те!) без нашата постановка, т.е. без прецизна обща визия, програма и план за действие в следствие на най-широк диалог по темата, не ще могат да сторят нещо повече. Ние сме единствените, които имат визия, мисия и непосредствени цели, и що годе подредени идеи! Огледайте се и ще разберете. На срещата ни в София на Цветница ще решим дали да каним партиите поне да използват нашата схематична платформа в подреждането на програмите си. Които и да са въпросните партии, ще открият скоро какви празноти има в техните идеи и или ще се постараят да ги запълнят, или ... нищо. Ще решаваме в София и ще питаме и теб за мнение (по телефона може би). Надявам се също да разширим нашия екип, да му влеем нова свежа кръв.

Поздравления, Куинка, за поста. От много време усещам липсата му и съм много радостен, че точно ти го написа и то по такъв ясен начин. Надявам се всички хора да го прочетат и ти предлагам да го закачиш в 'Избрани', че и да му туриш един анонс в главната общност, за да стане достъпен за повече хора.

Точно непознаването на тези елементарни правила доведе в близкото минало до спорове, караници и сръдни, винаги когато някой се опитваше да заформи дискусия по всяка една болна обществена тема - политика, екология, тютюнопушене, наркотици, Софиянски, Иракли и каквото още се сети човек. Като имам време ще изровя и примерите. Това е и причината последно време да избягвам да влизам в подобни дискусии, защото практиката показва, че когато изразиш противоположно мнение, пък било то и добре аргументирано, хората започват да се сърдят и да се обиждат. Скоро мисля да изразя мнението си и за Зеления дракон, само да се подготвя още мъничко по точка 2 :))) Но мисля да го изкарам в отделен пост, защото в твоя наистина се заформи махленска кавга и коментарите към него направо си ме натоварват.

Поздравления още веднъж!!!

О, чудя се как забравих да дам любимия си пример с "почитателя" на българската журналистика :)))

Ейсито, подобни правила си формулираме в училище преди дадена дискусия, но специално тези тук, ги написах под влияние на изказванията на различни хора в постинга за "Зеления дракон и опиатите". Радвам се, че ги одобряваш и силно се надявам да съм била полезна.

Сега остава всички да се придържаме към правилата....Дори Царицата на Гафовете.

Моля, моля, в грешка си - не на гафовете, а на гафа, "Кралицата на гафа" трябва да се чете, което означава, че най-добрият гаф само тя може да го сътвори :)))

Бутончето за фаворити е направо гениална идея! Лично на мен понякога ми отнема много време да прелистя доста страници, докато стигна до тази, която съдържа интересуващият ме постинг. Преди беше лесно, защото съществуваше менюто "Активност"..
Мда, като се спомена за него то временно ли отсъства или за постоянно ще е тъй?

Велико гениална!

За сега само на думи, скоро и на истина.

Супер. До няколко дни я имаш, а на главната страница ще има ново меню, което ще е моите любими публикации.