Ето една страница, в която може да намерите страшно много приказки - народни, приказки на народите, приказките на Андерсен, Шарл Перо.... и още много автори. Има и във вариант за слушане така, че изборът е ваш. Приятно четене и слушане :)) http://prikazki.start.bg/

Прекрасна приказка, която ми предстои да взема след грипната ваканция.

Линк за сваляне

VII.    Матрицата.
Деф (мат).    Матрицата е кратък и полезен начин за уникално представяне (на) и работа с линейни трансформации.
Деф. Линейна трансформация е операция върху векторни пространства, при която трансформацията на сумата на векторите е сумата от трансформациите им , а трансформацията на произведението на вектор с число е произведение на трансформацията на вектора с числото.
Линейната трансформация е и праволинейна трансформация – мести си скобките както и се хареса в компанията на не-нарцистични вектори и техните постоянни партньори – константните им числа – множители.
Линейната трансформация не търпи векторен хомосексуализъм – векторите могат да се умножават само с числа, а помежду си – само да се събират и изваждат. Линейната трансформация на два съвкупляващи се вектора не е съвкупление на трансформациите им, следователно тя запазва морала.
Деф. (мат) (проста). Матрицата е правоъгълна табличка с числа.
Не всички матрици за толкова стройни. Някои са тромави и квадратни. Квадратните могат да се обръщат, сякаш са кръгли, ако стъпят здраво на детерминантата си.
Деф. Детерминантата казва дали една матрица може да се обръща  или не. Ако детерминантата е кръгла нула, ама точно кръгла, тогава матрицата се хлъзва на детерминантата си и пак застава в начално положение. Ако ли детерминантата не е съвсем кръла, то матрицата се закрепва обърната.
Повечето матрици са моносексуални – могат да се умножават само по един начин с други матрици – някои могат да са само отляво, други да са само отдясно.
Матриците са и големи сноби – не всяка с всяка се умножава. Трябва да са с определен размер и в зависимост от размера се избира кой в каква позиция да се умножава. Сексуалността се определя от партньора и от размера.
Някои матрици могат да се умножават с всички от своя вид и във всякакви пози – това са квадратните матрици. Те са единствените бисексуални, но  - и те подбират само матрици от техния сой. Не се доближават до по - големите , но бягат и от по – малките. Няма по – развратни от квадратните матрици, защото те могат да се умножават и обърнати.

Деф.(обща). Матрица – Нещо, което установява или конституира място или точка, от която нещо друго възниква, приема форма или се развива.
Матрицата е като утробата в най – общия, абстрактен случай. С някои утроби се проституира, с Матрицата обаче може само да се конституира. За запознатите с латинския език про-ституирането е напредване в посока към ситуирането, докато кон-ституирането е в асоциация със ситуирането. Про-ституторите са хората, които напредват към своето обществено ситуиране, което е статус – уседналост, неподвижност и в по – широк смисъл – смърт. Кон-ституторите се асоциират със ситуирането, даже може да се каже, че го създават, което ги прави в един по – широк смисъл убийци, така както про-ституторите са самоубийци в най – общия случай.
Матрицата създава статуквото.
Матрицата убива.
Матрицата не е задължително в пространството, не само във физическото, в което и да е пространство – тя може и да е точка, от която нещо друго възниква. Като матрицата на Вселената, от която след Големия взрив всичко се е появило. Създавайки статуквото, самият акт на пораждане на статукво е форма на достигане на смърт, доколкото смъртта в най  - общия смисъл е достигането на установено състояние, а животът е непрекъснатата негова промяна.
Утробата ражда статуквото, което е смърт в широкия смисъл на думата.
Матрицата дава живот и така ни убива.
Животът като установено състояние (състояние на живот) е смърт спрямо неговата липса. Умира празнотата, за да се роди животът. Така балансът винаги се спазва.
Деф. (оригинална) Животно от женски пол, държано за разплод.
Матрицата генерира живот, който да послужи на господарите и.
Матрицата е животно.
Животно за разплод.
А те са най – опасните.

Споделям с вас презентация по стихотворението на Георги Авгарски.

Ех, че врвме.ppt

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))