Не знам откъде да започна... Може би с благодарност към колежката (Eli), която публикува в блога чудесните си идеи как е мотивирала своите ученици да четат. А в това, че по Коледа се случват чудеса, започвам да вярвам все повече. Учениците ми с все по-голямо нетърпение очакват часовете по Извънкласно четене, защото това са ТЕХНИТЕ ЧАСОВЕ. От момента, в който им предоставих пълна и неограничена възможност за изява, нямат стигане... Представяха книжки на постери, на календари, задаваха гатанки, правиха куклен театър с пластилин... Но днес... Днес и аз полетях с тях... С такова нетърпение очакваха днешния ден, че дойдоха в училище 40 мин. преди началото на учебния час (започваме в 8.20, а те бяха в стаята в 7.40), за да подготвят стаята, декорите, сцената, костюмите си... Подредиха се по местата си и ме привикваха да влизам по-рано в час. Можех ли да откажа? И започнахме в 8.10...  А защо беше това очакване? Вижте сами: http://dox.bg/files/dw?a=b85bb32580

Не на последно място ми се иска да благодаря и на родителите, които помагат на децата. Има ли нещо по-хубаво от това, зимно време да са сгушени родители и деца у дома и да майсторят нещо красиво? Голяма е тръпката, а и звездичките в очите се увеличават.