BgLOG.net
By pestizid , 21 October 2009
„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))
Legacy hit count
463
Legacy blog alias
34119
Legacy friendly alias
-Лудите--лудите---те-да-са-живи---или-Сборникът-на-BGlog-net-на-финалната-права
Любов
Събития
За BgLOG.net
Литература
Поезия
Проекти

Comments2

swetew
swetew преди 16 години и 6 месеца
И аз благодаря, Дона! Искам да благодаря не само на теб, а и на всичките 26 автори в сборника( специално тук на "админа" Арагорн). В него участват само тези автори, на които бе предложено  и любезно дадоха съгласието си за публикация без авторски хонорар.Дори събрахме известна сума от личните си петачета, за да подпомогнем издаването на книгата.
Тук му е мястото да благодаря за подкрепата от блога и от спонсорите, които бяха достатъчно благородни, да запазят анонимност.
Благодарности и на издателство "Авис24" за съпричастието - морално и материално към нашето начинание. Именно под емблемата на това издателство излиза и Първата книга на блога.
До няколко дни всичко ще е уточнено и в специален постинг тук ще обясня как всеки блогер (или всеки, който го интересува!) може да се сдобие с книгата. Но тя вече е художествен факт!
И с една добра книга ние сме "Високо": "Над завист и обида,над дребните сплетни..."
swetew
swetew преди 16 години и 6 месеца
Ето и корицата на сборника. Тери я препоръча като реклама на общността. Но за да бъде корица именно на този сборник Мейкъра и хората от издателството оформиха визията.

korica_l_i_.pdf 

By The Maker , 9 October 2009
Поети, говорете с музите си за вдъхновение. Започваме да събираме творби за епизод 2 на "Безусловно".
E-mail-а го знаете - bezuslovno@abv.bg.
Крайният срок е до 26-ти октомври.
Legacy hit count
442
Legacy blog alias
33754
Legacy friendly alias
Безусловно--епизод-2--Започва-подготовката

Comments1

Deneb_50
Deneb_50 преди 16 години и 6 месеца
Мейкър,пратил съм 2-3 неща,вижте дали стават и ми отговорете на  мейла или в блога.
By DaniParvanova , 8 October 2009

Специален поздрав... И дано разберете...

Птица ми мина път

Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят...
А на мен ми върви ей така, без причина -
просто
            птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна -
щом птица
                 ми е минала път
?

Одумват ме всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото повече клеветят -
толкова хората по ме обичат:
- Птица
             дано ти мине път!
-
викат ми, вярвам им, от вяра замаян
ръцете започват да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
           дето ми мина път
.

\"Слез! - ония викат с яд и тревога. -
Хвърчило си, вързано
за своя пъп...\"
Страх ме е, мъча се, искам - не мога:
птица,
           птица ми мина път!

И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази
птица,
           дето ми мина път.

Стефан Цанев

П.П. Това стихотворение сякаш е писано специално за мен!

Legacy hit count
5046
Legacy blog alias
33748
Legacy friendly alias
Птица-ми-мина-път
Български език и литература
Забавление

Comments32

maya123
maya123 преди 16 години и 7 месеца

Обожавам това стихотворение и песента по него. И си мисля, че сякаш е писано за теб.

 

lidiqganeva7
lidiqganeva7 преди 16 години и 7 месеца
Дани, тази птица не пътя ти е минала, а на рамото ти е кацнала. Летете си двете над зависти, любов и омрази и нека клетките ви все така  отсмях да звънтят !!!
vorfax
vorfax преди 16 години и 7 месеца
Много хубаво стихотворение.



RadaGD
RadaGD преди 16 години и 7 месеца
Ей, дано птицата минавайки ти пътя те вземе на крилете си и полетите заедно :):):)
vorfax
vorfax преди 16 години и 7 месеца
Май за някаква специална птица става въпрос, ама не от нощните като мен, а от тези дето кълват където и когато не трябва. Дени, знам, че е офтопик, ама си чакам трети кадър като завещание...
feyata
feyata преди 16 години и 7 месеца
Дани, чудесно начало на деня! С тези прекрасни стихове, вярвам, че е така за всички.
CvetaGergova
CvetaGergova преди 16 години и 7 месеца

Ти самата си птица в полет!!!Лек и успешен ден!

DaniParvanova
DaniParvanova преди 16 години и 7 месеца

Дали птицата е специална, не знам. Но се чувствам така, сякаш аз съм специална за нея. И й Благодаря!

Едва ли слагате (-) на Стефан Цанев. Сигурно е цъкнат, защото вместо да пусна някой полезен материал, аз отнемам от пространството да се самопоздравя. Да, ама ... минуси има поставени и на споделени неща - тестове и презентации. Значи...

Второто изречение беше:"Дано разберете...". Пуснах цялото стихотворение, защото е хубаво, а и не ми се искаше да вадя само един куплет от него. Сега обаче ще копна само него (перифразирано), за да разберете какво съм имала предвид.

И летя над минуси, мълчание, завист,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази
птица,
           дето ми мина път.

 

DaniNikolova
DaniNikolova преди 16 години и 7 месеца

Децата са различни семенца

и в плевели едни ще израстат,

но има златни, хубави зрънца,

които в чуден цвят ще разцъфтят.

                         Петя Дубарова

Радвай се, че си от "Златните зрънца", Дани!


Marica
Marica преди 16 години и 7 месеца
Хе, Дани, продължавам в твоя стил с презентациите ти за историческото минало.Значи... има едно древно старобългарско заклинание, преминало през вековете и изпитано във времето. Изпълнява се така : концентрираш се, поглед над компютъра и казваш : " Който не го хареса - ........ / здраве /  му по имейл - адреса. Сещаш се, че на мястото на точките можеш да поставиш други думи, зависи от концентрацията..... : ))))

 Благодаря за поздрава! Лек и успешен ден!

 


milenkova
milenkova преди 16 години и 7 месеца
Благодаря ти... Ти си знаеш за какво!
RumianaPetrova
RumianaPetrova преди 16 години и 7 месеца
Разчуства ме! А "въшчиците" са за късмет!
VioletaNikolova
VioletaNikolova преди 16 години и 7 месеца

Хубавото е, че тези, които умеят да летят, могат лесно да  клъвнат онези, дето само могат да пълзят...

Устреми се в полета си и не поглеждай надолу - там всичко е до болка ясно и познато...

ZlatkaVylchinova
ZlatkaVylchinova преди 16 години и 7 месеца

Един велик руски писател го е казал точно: "Роденият да пълзи не може да лети!" Продължавай да летиш, мила Дани, още по-нависоко, защото ти не само можеш, но и умееш да летиш! Ще се радвам, ако  срещам такива птици като теб да ми пресичат пътя!

VedaVeda
VedaVeda преди 16 години и 7 месеца
Все нямам време да коментирам, ама този път набързо... Благодаря, Дани! Хората, които те обичат са повече от другите!
VqraNenova
VqraNenova преди 16 години и 7 месеца
Ох, дано не ви отегча с това, че постоянно повтарям в коментарите си мнението ми за плюсовете и минусите. Който не харесва- да не ползва! Всеки си има гледна точка по дадена урочна тема, съобразявайки се с нивото на класа в който преподава. Защо са тези минуси? Нека тактично посочим грешките си на ЛИЧНИ, защото това касае нашата работа, а не работата на някой друг от блога. Така бихме си помогнали.

Дани, чудя се защо се дразниш от факта, че има колеги, които не са харесали въпросната ти работа. Аз съм директна и бих имала смелостта да ти го кажа лично (на лични съобщения). Призовавам колегите, да си помагаме и да си посочваме грешките лично. Това би премахнало раздорите в блога.


maya123
maya123 преди 16 години и 7 месеца
Вяра, за какви грешки говориш? Останах с впечатление, че това е произведение на Стефан Цанев, а не на Дани. И то категорично не служи за нечие обучение. Мислех, че Дани просто поздравява колегите. Явно съм сбъркала. 
GinkaKosturkova1
GinkaKosturkova1 преди 16 години и 7 месеца
Стихотворението е чудесно!
ALEKSIEVA
ALEKSIEVA преди 16 години и 7 месеца
Стихотворението е чудесно, а решението на Дани да поздрави всички съблогери с него е още по-чудесно. Да и аз съжалявам,че някой винаги намира начин да помрачи желанието ни за добро общуване, но може би трябва да си препрочитаме точно това стихотворение и да продължаваме напред!

100 000 + от мен, дано да успея да залича тези минуси, които не разбирам защо са тук.


queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 7 месеца
Ох, прочетох го, и съм пропуснала да коментирам, а го оставих за накрая като най-важно.

Дани, стихотворението наистина е писано за теб. Защото - знаеш отлично - че роденият да пълзи, не може да лети. Така ми се иска около теб да има повече хора от твоята порода, за да се чувстваш комфортно там, където си. Пожелавам ти го от сърце!

Прегръщам те, мила приятелко!
DaniParvanova
DaniParvanova преди 16 години и 7 месеца

Приятелски прегръдки и от мен за всички вас! Радвам се, че ви имам! Щастлива съм, че съм в отбора на усмихнатите хора (въпреки всичко). Доволна съм, че мога да летя и че винаги има кой да ми подаде ръка, за да ме дръпне напред. Помните ли анекдота за казаните в ада и защо до българския казан нямало дежурен дявол? За мен това не важи. Хората, които ме дърпат нагоре са мнооооооооооооого повече. Много!!! Обичам ви всички!!!

И лиценз си имам, г-н Манолов:))))) Нарича се приятелство!

Относно забележките... Не искам да ги получавам на лични. Искам да са тук, сред коментарите. Щом споделянето ми е публично, нека да е публичен и линчът. Не искам скрити и покрити неща. На срещата във Велинград обясних мотивите си пред колегите. Когато е явно отправено, всеки би могъл да го съотнесе към своя работа и отстрани своя грешка.  Нали целта е да задобряваме? Шушу-мушу... не и за мен... Искам истината.

venetakoleva
venetakoleva преди 16 години и 7 месеца
Има хора разни: и такива -, и такива -.
Milenfo
Milenfo преди 16 години и 7 месеца

Дани, откакто те познавам съм разбрала, че ти си странна порода - наистина летиш и едва ли някой може да те спре. Все пак ти пожелавам да имаш повече съмишленици в този полет, за да ти е по-леко. И аз ти изпращам приятелска прегръдка.

(Веднъж в личен разговор ти казах, че аз се страхувам да изричам на глас някои неща. Ти, обаче, си по-смела и в мислите, и в делата си.)

gala_hope
gala_hope преди 16 години и 7 месеца
Мила Дани, много съдържателен и стилен поздрав! Радвам се на всеки БОГАТ с приятели човек, обичам ви!!! Сякаш умората от тежкия ден се отдръпна и ми стана леко-леко, благодарение на това, че ви има, да не би и аз да умея да летя?!..
VqraNenova
VqraNenova преди 16 години и 7 месеца
Мая, явно съм по проницателна и разбирам подтекста на написаното от Дани. Стихотворението е чудесно. Написах коментар след перифразата на стихотворението. Тази ирония не ми допада! Мисля, че имам право да изразя мнение, а не само да критикувам и то с ирония.

 


galjatodorova
galjatodorova преди 16 години и 6 месеца
Дани, не само път ти е минала птицата, но и на рамото ти е кацнала! Никога не я изпускай!!!
PetiaIlieva
PetiaIlieva преди 16 години и 6 месеца
Дани, искам винаги да можеш да летиш! Защото ти отива, защото така си си ти!!! Мен ме хвърлиха в дълбокото, но и аз не се дърпах. "Подстригвам си крилете. От утре няма да летя. Сбогом сетрици!........  По дяволите! Страх ме е! Отрязах си крилете, но сърцето... Сърцето ми е още на птица." Мисля, че ти ще ме разбереш.......
DaniParvanova
DaniParvanova преди 16 години и 6 месеца
Стихотворението на Мадлен Алгафари е изумително. Запази и ти сърцето си на птица, ...въпреки всичко! Защото само така ще бъдеш истинската ТИ!
PetiaIlieva
PetiaIlieva преди 16 години и 6 месеца
Дани, душата ми остана в училище ..... никъде другаде не можеш да получиш толкова много любов....
eli_75
eli_75 преди 16 години и 6 месеца
Много въздействащо стихотворение! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
By chopar , 26 September 2009
Сняг.
Поле.
И моята душа.
Смъртта лети с неутолима жар.

Впива се в плътта.
Небе в очите - живота иска да задържи.

Небето избледня.
Побеля като полето.

Самотна е смъртта.
Самотна като полето,
където небето побеля.

 

Посвещава се на всички загинали войници / независимо от тяхната националност/ по време на касапницата на Втората световна война из безбрежните полета на смъртта.

 

 

 

 


 


 

Legacy hit count
705
Legacy blog alias
33385
Legacy friendly alias
----FB01F9ED72D845218FEA409B206AA404
Поезия

Comments1

vorfax
vorfax преди 16 години и 7 месеца
Любопитна интерпретация. Сякаш забравяме, че за войната също може да се пише така, покрай фобията ни от темата болка.

поздрави


By TatjanaJordanova , 31 August 2009
Обичам те, родино.pptКолеги, това е първият урок по литература, който ще проведа с моите третокласници.Читанка-Танкова, "Просвета"
Legacy hit count
4637
Legacy blog alias
32506
Legacy friendly alias
Обичам-те--родино
Български език и литература
Методически разработки
България
Гражданско образование
3-ти клас
Литература

Comments4

HristinkaNikolova
HristinkaNikolova преди 16 години и 8 месеца
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ НАПИША КОМЕНТАРА СИ.ВИДЯХ ИНТЕРЕСНО ХРУМВАНЕ,ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛОЖАТ РАЗЛИЧНИ КАРТИНИ С ЕДИН И СЪЩИ ТЕКСТ,ТАКА РАЗЛИЧНИ ДЕЦА ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЧЕТАТ САМИ НА РАЗЛИЧЕН ФОН.КАРТИНИТЕ СА НЕВЕРОЯТНИ.БЛАГОДАРЯ ТИ,ТАНИЧКА!ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ТИ ПОЖЕЛАВАМ - УСПЕШНА И ПОЛЗОТВОРНА 2009/2010 УЧЕБНА ГОДИНА!
gala_hope
gala_hope преди 16 години и 8 месеца
Кратко, стилно и въздействащо! Ако се променят задачите накрая, може да се използва и при уроци за сезоните по други предмети. + от мен! :)
ZlatkaAtanasova
ZlatkaAtanasova преди 16 години и 8 месеца
Чудесен урок!!!    
VqraNenova
VqraNenova преди 16 години и 8 месеца
Въпреки , че не работя по това издателство, задължително ще си го запазя, защото е наистина зашеметяващо!

 

                                                      


By The Maker , 4 August 2009

Привет, хора! От септември ще е факт ново списание за проза, поезия и публицистика.

„Безусловно” е неговото име. Тук няма да ви занимавам с предисторията на самото издание, нито с излишни пояснения за едноименния литературен кръг, положил началото му в края на миналия век.

Важното е, че препасахме сабята и развяхме байрака. „Безусловно” е издание на всички автори, които имат какво да кажат и не се страхуват да го напишат черно на бяло.

В тази връзка, хора – страниците му са отворени за вашите истории, блянове, настроения, коментари... нека спра да изброявам, че стана поменник.

Естествено цедка ще има. Жестока.

Хонорари няма. На този етап.

Само слово.

Слово на свободата.

Подробности – тук.

Legacy hit count
520
Legacy blog alias
31759
Legacy friendly alias
Иде--Безусловно----словото-на-свободата

Comments

By The Maker , 4 August 2009

Както става ясно от основната общност, списание "Безусловно" вече е факт и се събират материали за Епизод 1. Лорда вече прави селекция, да кажа под секрет.

Ето и простичките изисквания:
1. Авторски текстове - не повече от 4 машинописни страници (1800 знака на страница).
2. Име на автора или псевдоним.
3. Краен срок - 15 август 2009 г.

А ето и какво предлагаме:
1. Трибуна за изява.
2. Потупване по рамото.
3. Здрав шут за некадърните.

Ако това ви е достатъчно - влезте (ако смеете) в първи епизод!

Очаквам ви на e-mail: bezuslovno@abv.bg

И, разбира се, корицата -

Legacy hit count
1207
Legacy blog alias
31758
Legacy friendly alias
Списание--Безусловно--кани-автори

Comments19

lorddesword
lorddesword преди 16 години и 9 месеца
Аз поизбрах хора, но не съм им писал - ако искаш, отдолу ще напиша имената на тези, които смятам, че трябва да вземат участие, ако искат...
The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Друсни некой ред, пък те да си кажат без бой, надявам се.
pestizid
pestizid преди 16 години и 9 месеца
Първи въпрос: Нещата трябва ли да са НЕпубликувани другаде (на хартия и/или в електронен вид)?
alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 16 години и 9 месеца
ами и аз мога да попиша това онова....А как стоят нещата с дяловете /акциите/ ? Ако има свободни, мога да закупя малко...:)) Апропо- мейлът ми е Beleff@mail.bg - пиши, ако има нещо по-потайно::))
The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Пестицид, няма проблем ако някое произведение е публикувано другаде, но там трябва да е ясно, че издателят и/или авторът са съгласни да се препечата в "Безусловно". Изготвя се писмено разрешение с подписа на автора и/или подпис и печат на издателя.

Белефф, брат, трябва силна публицистика и те виждам там. Колкото до акциите, ще ти драсна едно писмо на мейла.


lorddesword
lorddesword преди 16 години и 9 месеца
ами за сега авторите са:

Навити:

Случайна

Не навити (още), поради една или друга причина (засега причината е, че не съм ги питал :)))

Пестицид, Валиата, Дивна Тук и Сега, Енея, БасиДи, Еовин, Арагорн, Денеб_50, калиопа_ина, Веселин...

със сигурност има още, но засега не се сещам, Случайна може да помогне с подбора на поетите, тъй като тя влиза в поезия...

(ей, ставам за шеф - много ме бива да прехвърлям отговорност :р)
Kasimirtenev
Kasimirtenev преди 16 години и 9 месеца
Не разбрах само каква е тематиката. Свободна? Или  "Словото на свободата" е темата.
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 9 месеца
Случайна смята, че ако някой от Поезия иска да публикува нещо, ще го прати на Мейкъра, който ще реши влиза ли нещото или не. Повечето от изброените влизаме в Поезия непрекъснато :)) Красимир, темата, както разбрах, е Свободна.
The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Няма тематика, Тенев. Словото на свободата, затова е на свободата, защото едновременно със стихче за калинките можеш да треснеш един памфлет за некадърния Бойко.

Говоря примерно.


The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Лорде, ами хайде да пришпорваме вече авторите, че трябва да се пълни броя.
Дай зор на Случайна, шефе.
ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 години и 9 месеца
Батка, кога да ти изпратя материалче? И къде точно да ти го изпратя? На посоченото имейлче ли?
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 9 месеца
Случайна си беше готова още преди седмица :) Изпратих ти нещата на посоченото мейлче :) Остава да кажеш дали стават, или са за "кръглата папка".
The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Валията, бате - мейлът е bezuslovno@abv.bg. Там.

Случайна, става дума, че Лорда иска да организираш и други автори. На теб разчита да свършиш черната работа.
pestizid
pestizid преди 16 години и 9 месеца
Мейки, Лорде, Случайна да ви прилича на пъдар?!
Tanichka
Tanichka преди 16 години и 9 месеца
Бройте ме и мен, говорих с Мейкъра, че са ми малко дълги и пространни житията пътешественни, но той каза че е ок.

Та, аз се нуждая от малко време да ги поредактирам и ще ги изпращам на посочения мейл.

Ако искате да ме наругаете - може и тук, може и на TanyaAtha в скайпа.
The Maker
The Maker преди 16 години и 9 месеца
Пестицид,
Случайна май не е пъдар,
но пък стана господар.
Лорда тъй поне го рече
рече, още и отсече.

Е, Пестицид, то е ясно, че не бива кестените от огъня да ги вади само Случайна. С Лорда ще се постараем да дадем рамо. Пък и той още нищо не е изпратил. Срамота, Лорде, срамота.

Таничка, чакам редактираните материали. И гледай да побързаш, оти знам къде живееш :)



lorddesword
lorddesword преди 16 години и 8 месеца
Лордъ се отчете :)
Eowyn
Eowyn преди 16 години и 8 месеца
Късно разбирам, щото съм заплес.
Ще подбера неща :)
Пък ако не за първия, то за втория брой ;)
The Maker
The Maker преди 16 години и 8 месеца
Булко любезна - все още имаш време. Пазят се две странички за заплеси като теб, обаче крайният срок е 4-ти септември. Тази година.
By NikolayNikolay , 24 July 2009
Avtori.com е сайт, на който можете да слушате напълно безплатно някои от най-известните произведения на българската и чуждестранна художествена литература под формата на аудио книги. Приятно слушане!
Legacy hit count
11274
Legacy blog alias
31476
Legacy friendly alias
Аудио-книги-на-български-език
Български език и литература
Четене
Български език
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Литература

Comments8

TonyPanayotova
TonyPanayotova преди 16 години и 9 месеца
Благодаряяя, полезен сайт! Чудим се защо децата не обичат да четат, а то какви екстри им се предлагат!
silvirumenova
silvirumenova преди 16 години и 9 месеца
Чудесно!!! Ще послушам и помързелувам с удоволствие!
RositsaGeorgieva1
RositsaGeorgieva1 преди 16 години и 9 месеца
Полезен сайт, благодаря, че го сподели!
boro68
boro68 преди 16 години и 9 месеца
Добър е,а съм сигурен, че и много колеги ще спомогнат за обогатяването му.
albenaki6i6eva
albenaki6i6eva преди 16 години и 9 месеца
   Благодаря, Ники! Супер е!
DaniParvanova
DaniParvanova преди 16 години и 9 месеца
Благодарности и от мен. Като се има предвид, че децата прекарват повече време на компютрите... това също е вариант да им се привлече вниманието върху литературата.
CvetaGergova
CvetaGergova преди 16 години и 9 месеца
Благодаря!Сайта е невероятен и го добавих към предпочитани.
danina
danina преди 16 години и 9 месеца

 

Сайта е интересен.Дано се разшири с още произведения!


 

By stanislavahristova , 8 June 2009
ПЕТЯ ДУБАРОВА.ppt  Rosica Kirilova - Dobrota(2).mp3

 Ето още нещо за морето, само че доста тъжно...

Направих урок за Петя Дубарова във ВТОРИ КЛАС още преди да направя презентацията -получи се само със снимките, стиховете и музиката. Бях поразена от човещината и философските размисли у децата. Можете да опитате - ще се изненадате.........


Legacy hit count
389
Legacy blog alias
30083
Legacy friendly alias
НЕЩО-РАЗЛИЧНО----60009B6269FC44CBA442BA20C0C774A9
Размисли
Четене
Литература

Comments1

DochkaKyuchukova
DochkaKyuchukova преди 16 години и 11 месеца
Поздравления, Станислава!  Предполагам че се е получил страхотен урок. Децата могат често да ни изненадат с дълбоките си рамисли. От нас зависи как ще съумеем да ги провокираме. Хубаво е, че си  успяла с творчеството на невероятната Петя Дубарова.
By danieladjavolska , 25 April 2009
Защо се самоуби Петя Дубарова?
Декември 1979г...Петя Дубарова се е отровила.

Плъзнаха слухове за причината за самоубийството.
.
Бригада в бирена фабрика. Или, както се казваше тогава – “производствено обучение”. Разваля се броячът на една машина и обвиняват Петя, че тя умишлено го е развалила. Пишат писмо до училището. Събира се учителския съвет и - за да откликнат на писмото там решават да и се намали поведението.
Петя се кълне в невинността си. Приемат го като естествена защитна реакция. По принцип тя е нарочена вече – ученичка с национална популярност, снима се във филм, публикува стихотворения. Какво си мисли – че за нея ще се направи изключение ли? Тъкмо обратното – за назидание – най-строгото наказание. Типична учителска психика от онова време. А майка и също е учителка.
Никой не подозира какъв удар е това върху едно толкова емоционално и държащо на името си момиче.
За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка в къщи. И нагълтва приспивателните. За да защити честта си..

Чувала съм, че съучениците и направили номер, шега...Предварително спомогнали за счупването на машинарията. Чупи се обаче в нейните ръце...

Чували сте за наказание за назидание на другите, нали?

За Петя Дубарова чух през студентството още. Трудно, но си купих книги от нея и за нея...Първото въздействие дойде от разговорите и с морето, а морето ми е слабост, след това - нелепата и смърт...Наказана за назидание!?!?

Петя Дубарова е родена на днешната дата.....1962 година. Днес щеше да е на 47 години....

Някои хора изживяват живота си на екс и бързи обороти с предчувствие за кратковремие и отреденост на тази земя...

Прозренията на едно 16-годишно момиче...

.......Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”

Тези прозрения, цялата мъдрост, въплътена в тях, са потресаващи за едно 16-годишно момиче, неуспяло да види още живота във всичките му лица, но способно да се слее с околните, да почувства мъката и болката, но и радостта им, интуитивно да разбере хората и да се превърне в частица от множеството, запазвайки своята неподправена и чиста индивидуалност....

Така казват днес за нея - неподправена и чиста индивидуалност....Сега, с днешна дата. А преди? Наказание за назидание на другите!?!?

Legacy hit count
4112
Legacy blog alias
28891
Legacy friendly alias
Петя-Дубарова
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Поезия

Comments16

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години

     Не знам защо тази фотография страшно ми прилича на нея самата - неповторимата Петя Дубарова!

       За мен тя е велика поетеса! Всичко, написано от нея е толкова искрено,честно, смело и истинско!
Жалко за  погубения млад живот, за погубения талант!
СВЕТЛА Й ПАМЕТ! ПОКЛОН!

A  ЕТО ЕДИН ОТ НЕЙНИТЕ БИСЕРИ:

 

Посвещение


 

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

         

   ЖАЛКО! ПОЧИВАЙ В МИР!

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години

 Петя Дубарова

 

Там някъде в облаци, в луди лози,

от мигли запазили дъх на сълзи,

от морския дом на соления рак,

от някакъв стар, омагьосан син бряг



внезапно се ражда и тръгва към мен

(когато не е нито нощ, нито ден)

не плах, сивоок, бледосинкав и тих,

а жив, поразяващ, неистов мой стих.



Аз падам във двете му властни ръце

и моето момичешко пъстро сърце

вибрира в мен като щастлива пчела,

Не чакам познатото тръпно „Ела“!



Аз тръгвам след него и знам, че е мой,

на моите мисли блестящият рой

то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз

попадам във някакъв бронзов Бургас.



Слънце с магия на златен фонтан

изригва от мекия свод разлюлян.

А някаква матова странна зора

ме прави щастлива и нежно добра.



Дълбоко във хиляди живи води,

в делфини, в звезди, невидени преди,

в събуждане кратко на морския фар

откривам учудена някакъв чар.



Защото до мене, разгърден и бос,

реален и жив като ден и въпрос,

е моят стих — трескав и толкова млад,

единствен обичан, единствен мой брат.

 



 

Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след моя живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.

 

princesatamani
princesatamani преди 17 години
               Улица

 Най свежата, най младата улица в моя Бургас....

 Тя винаги грабва с асфалта си всяка умора.

Най живата. Светла. Търкулвам се в нея и аз

като песъчинка сред многото хора.

 

 Тя среща ме пак със приятели.Пръска ме смях.

В лицата на толкова цветни звънтящи витрини

оглежда се моето щастие.Бликат от тях

 въздишки,безброй пожелания сини

 

 И с белия порив на своята дръзка мечта

аз мислено вземам в ръцете си нейните линии.

и скътвам я като най пъстрия шал на света

във светлата книга на своите петнайсет години.

 

  Петя Дубарова дойде в нашата поезия нетърпелива и задъхана, сякаш дотичала в нея за миг през голямото междучасие и готова веднага да се върне в училищната сграда, за да не получи там несправедливо отсъствие.

                                            Георги Константинов


Улицата, която възпява Петя Дубарова е нашата и моята любима главна улица на Бургас-Александровска.Разхождайки се по нея изпитвам същите чувства, затова избрах това нейно стихотворение.

http:///vbox7.com/play:c7101352             


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
   Аз и морето

 


Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

Петя Дубарова



Shogun
Shogun преди 17 години
Бих напомнила и аз за някое стихотворение, но любимото ми е "Посвещение" - това, за което напомни Професор.

Не знам как съжителствтат със себе си тези, които са сторили това на едно дете - независимо било ли е талантливо, изключително или просто едно младо същество. Доколкото знам, те са оправдали себе си с това, че Петя Дубарова, след като е била нестабилна психически, е щяла рано или късно да посегне на себе си, по някаква причина - а това е дълбоко невярно. Майка й е ходила и се е молила на учителския съвет, но не са я послушали: явно някой там е бил много силно обладан от идеята за възмездие. Надявам се този някой да е получил своето възмездие.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
И аз това се питах вчера...Нейните съученици, нейните учители...Други времена, други нрави...На какво са научени онези младежи тогава?

Лесно е, извинително е да обявиш някого за лабилен психически, но това не е онова хапче за сън, което да успокои съвестта на участниците в живота на Петя Дубарова.

Сетих се в момента за филма "Равновесие", в който главната героиня прегърна морето завинаги...


princesatamani
princesatamani преди 17 години
Дале, нима мислиш, че само тогава е било така със злобата и завистта.Тя е днес още по-силна, още по-несломима, още по гадна от нас хората за другите -които имат това, което ти нямаш...за това сме нещастни,защото си пречим един на друг, мразим се отхвърляме хубавото, даже се борим с него.Защото сме слепи и слаби за истината,светлината и добротата.

Петя умира според мен,  точно от натрупалата се злоба и завист срещу нея. Не можейки да превъзмогне и неспособна да се справи със съзнанието, което е било превзето от кошмара на смъртта изпратена с удоволстие за нея от някои.Защото негативните енергии за съжаление поразяват точно мисълта и в един момент тя става оръжие, което се обръща срещу нас или срещу някой невинен до нас.

Нека да е вечна паметта на детето оставило знака на божественото което прави чудеса .........
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
Не, Манка, изобщо не си мисля, че сега не е така...

И сега често не се търпи различното, нестандартното, другия поглед...и другото виждане...

Знаем, че хората на изкуството са раними, нежни души и въпреки това и сякаш нарочно не ги щадим, не им спестяваме...И какво от това, че техните произведения на изкуството-казано помпозно, или техните творения-казано на човешки език ни докосват, понякога облагородяват, понякога промиват душите ни с красотата си-на думи и четка....


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години
Много се вълнувам, когато се заговори за Петя Дубарова. За мен тя е уникално явление - едно дете на 17, с изключителен талант, което има прозрения на много зрял и мъдър човек.

Всеки неин стих ме докосва и разтърсва. Имам вкъщи "Най-синьото вълшебство". Една книга, в която са публикувани нейни стихове, както и личния й дневник. Преди години моя приятелка и колежка донесе в училището стихове на Петя Дубарова, които не бях чела. Бяхме в междучасие и аз зачетох на глас едно от стихотворенията, но не можах да го довърша, защото ми рукнаха сълзите. Много силно ми въздейства поезията на Петя Дубарова!

Също преди години, по телевизията даваха един документален филм за поетесата, в който всички, които са я познавали добре, споделяха своите впечатления. Авторът на филма беше избрал продукцията да завърши с покъртителна сцена: на една хирургична маса двама души в бели престилки разрязаха човешки череп и извадиха мозъка му. Дълго време после не можах да дойда на себе си под въздействието на телевизионната метафора.
Terkoto
Terkoto преди 17 години
 Дале, стиховете на поетите имат силата на промяната в нашето съзнание в нашето поведение,защото са одухотворени със  страстите и величието на безсмъртната  човешка душа.Такива хора се оценят по висшите критерии на съвършенството, а до него седи само Бог.Благодаря ти за постинга.За мен като малка бургаска чайка гордостта да поговоря за прекрасното дете на Бургас беше чест.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
Анонимен, излез от анонимността, за да ти кажа, че съм абсолютно съгласна с думите ти!!!!
princesatamani
princesatamani преди 17 години
Аз го писах, Дале ,но имам проблем с публикуването -веднага излизам и понякога се получава като анонимен.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
Така и си помислих, Манка, че си ти...но вече бях пуснала коментара.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
И нещо за вас, които посетихте този пост тук.
Kopriva
Kopriva преди 17 години
Дале, линкът не се отваря. Ще повторя думите на Истината, че стиховете на Петя Дубарова направо те хващат за гърлото.Невероятно, как в едно дете на 16г.има мъдростта, до която не достигат мнозина, въпреки годините си- двойно или тройно.....повече от нейните.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години
Копривке, пробвай пак да го отвориш. При мен се отваря...