НЕРОН
Старата история не е
като новата.
В новата всичко е старо –
оръфан, набръчкан сюжет
от толкоз задавено дъвкане...
Заседнал синтаксис
(още в Средните векове).
Разбулвам мистерии, но нищо не казват.
Безлични герои с ерес показват
колко е гола Историята...!
Виж, Нерон е друго нещо,
той роди аплодисментите –
не с мъки, а с няколко сребърника,
и сега чуваме изкуство в шум от зрелище
(но без хляб).
Да не забравяме Рим,
който ни показа горящата муза
на същия гений,
облякъл в пламъци свойто бездарие
(какво изнасилване на 10-та муза)!
По това време
на градското сборище
горяха Апостол –
ненужен факел в зората на вярата...
Но това вече е друга история
и е дълга колкото света!
ИЗСТЪПЛЕНИЕ
... Затова сега и аз сама
ще бягам от утехата на любовта.
За да потърся друга по-голяма
на своето светилище във храма.
И няма да преходя дълъг път,
догде изгние мойта плът
в раните на горестта,
та да родя най-сетне своята душа.
И тя да обитава само този храм,
зарад когото ада ще продам.
Ще пренебрегна всички небеса
и в жертва себе си ще пренеса,
за да остана вярна на духа,
възнесъл ме от Рая на греха.
И да забравя вече гордостта,
въвличаща ме все във пропастта.
За първи път да се родя свободна,
с нищо земно веч несродна
и на волята с увереността
нагоре да поема с вечността.
Но без любов – уви, аз зная –
на вечността ще дойде бързо краят.
И така без смисъл ще погина,
ако тук човешкото отмина!
Прекрасно е!
Comments