ДА БОЛИ

Да погледнем в очите на ближния,
В душата му да влезем като в храм.
Да потърсим съвет от излишния –
малко трябва, да бъдеш не сам.

Да надникнем в света на децата.
Той добър е, непорочен и чист:
стъпка само дели двата свята,
но да видим, ни трябват очи.

Да измием лицето на грешница
от калта, от човешката злоба.
Колко дУши напълно безгрешни са?
Само тези, във женска утроба.

Да изстрадаме чуждата болка:
съпричастни да бъдем, е цяр
и за нас, и най-вече за болния –
Да дадем обичта си във дар.

Да сме хора е толкова лесно –
Трябва само ей тук да боли
Като рана от хорската болест.
Колко просто е всъщност, нали?
8. 7. 2006 г.

 Ваканция

Цветя изпълват класната ни стая,

нашепват ни за лятото с омая.

Звънчето песента си е допяло

и в тъмен ъгъл дреме онемяло.

 

Огряла в слънчеви лъчи дъската,

изпъстрена сега с цветя и радост,

през лятото ще мисли за децата,

които я даряват с вечна младост.

 

Ще бъде тъжна, черна и замряла,

намусена на тебешира бял.

За детска длан наскоро закопняла

и гъбата ще тъне в скръб и жал.

 

Пристига лятото с хвърчило волно,

понесло на крилете си мечтите.

Ваканцията идва пак доволна,

че носи радост и блести в очите.

Научих .....

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

                                                                                      автор: Paganel

 

 

Той каза, дриймкечера* ти
е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам
искам да ти кажа
как сънувах,
че си тръгваш,
рибата е вкусна,
трябваше да взема бяло вино,
само ако знаех,
ти си първата след майка ми...
тръгна си, останах сам
леглото ми беше в натрошени стъкла,
знаеш ли, че любовта
не се лекува с кратки свиждания...
трябва да те виждам...
океан от мисли,
беше ми жена,
а сега си чужда и моя жена...
рапани, миди и пера,
дриймкечера ти пази ли от мисли
за вече минали неща
сложен върху входната врата...
аз живях до теб и ти измисли
вечната игра,
бях красив във всички мисли,
но забравих себе си,
и продължих така
както можех,
а до тебе сънувах съня,
че си тръгваш
и че нашите деца
няма никога да се родят...
...аз мълчах...
болката, която той ми даде
още дълго ще осмислям.
В дъното на чашата коняк
може да открия стари мисли.
Вече не разбирам любовта
не сънувам,
даже да ми липсва
няма никога да разбера...

 *(амулет, който се поставя над леглото, за да улавя лоши сънища)

 

Хора, заредете се с пуканки и "Кока-кола". На 12-ти ноември по кината в цялата страна започва прожекцията на епизод 2 на "Безусловно". Пускам в аванс постера.

кой смее да погледне
на итонга,
немее до последно
а ла конга,
звездите гаснат...
изведнъж,
бетонът свети
- не го дръж!

Отново вдъхновено от Радостин Росенов Идеалов:

 

"

Реших да напиша поема за итонга.... Ще звучи горе долу така - "Итонг.... Итонг.... Итонг...." Блаа,отказвам се. Поема за целувките под дъжда е далеч по-вдъхновяваща.... Грубата, пълна с въздушни балончета като бял шоколад ЕлЗет, газобетонена действителност така и така я гледам в момента....

"

 Духът ми пак се носи под дъжда.....
 а тялото в костюма гние,
 от обичаи лицемерни оковано,
 към спомени за щедрост глухо
 и от ласки отзовано.
 Аз вече не тъжа...

 

На Радостин Росенов Идеалов, защото е пич

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))