BgLOG.net 26.09.2009 chopar 703 прочитания

***

Сняг.
Поле.
И моята душа.
Смъртта лети с неутолима жар.

Впива се в плътта.
Небе в очите - живота иска да задържи.

Небето избледня.
Побеля като полето.

Самотна е смъртта.
Самотна като полето,
където небето побеля.

 

Посвещава се на всички загинали войници / независимо от тяхната националност/ по време на касапницата на Втората световна война из безбрежните полета на смъртта.

 

 

 

 


 


 

Категории

Коментари

vorfax
vorfax преди 16 години и 7 месеца
Любопитна интерпретация. Сякаш забравяме, че за войната също може да се пише така, покрай фобията ни от темата болка.

поздрави