Душата ти в агония се мъчи,

разбирам те, приятелю, повярвай!

Сега гърдите си нахално пъчи

навярно някой, който твойто

място днес не заслужава...

Уви, животът е такъв - изменчив...

обратите във него са игра велика!

Но изборът един е само -

да се бориш непрестанно,

да чакаш пак Късметът ти

да те повика!

А той, Късметът, черногледци не обича -

отива там, където някой се усмихва!

Към него лесно, бързо се привиква,

затуй понякога измежду пръстите

изглежда, че изтича...

Недей го пуска, щом при тебе е дошъл -

докажи му, че го заслужаваш!

Бъди Човек - имай вяра и акъл

и себе си недей да подценяваш!

Не се предавай никога-бори се всеки ден!

Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!

Заслужил си да бъдеш тук, сега,

но не, за да си нечий роб или слуга,

а  да си себе си - дори и грозничък,

дори и малко лош...

Не знаеш ти кое "късметче" ще изтеглиш

на Живота от неплетения кош!

На прага ти навярно ще почукат:

днес - луда радост, утре- някоя беда,

безгрижно щастие, умора тежка,

дори греховна суета...

Но те при теб дошли са неслучайно, знай!

Едно е сигурно за всички -

Колелото на Живота няма край!

Сега отгоре си - млад, хубав и богат,

а след секунда - среща със Съдбата в дрехите

на някой непознат...

И хоп!

Не знаеш утре той какво за теб ще стори

и от върха на Колелото как ще те събори!

А долу, в ниското, е мъка, студ и самота,

грехът потайно дебне нечия изгубена душа...

Една е само крачката - помни, човече -

между това - да имаш Всичко и да нямаш Нищо вече...

Преди да я направиш, помисли -

от нямането на какво в Сърцето  най-боли?

Пази "невидимото" за очите чисто, непорочно!

Не наранявай себе си и другите нарочно!

Животът правило сурово има -

всичко връща ти като за трима!

Прави Добро и следвай Светлината -

тя пътят е единствен за Душата...

Душата ми в куплети безвъзвратно

като във паяжина гъста се оплете…

На мен самата даже ми е непонятно

къде се раждат всъщност стиховете…

Дали в ума, докато търсим

на задачи злободневни верните решения…

Дали в сърцето, със което ръсим

над нищетата си добрите намерения…

Дали в съня, докато спим,

Летим в страна със името „поезия”…

Дали във пролетта, щом ни облъхне

ароматът на прелестната фрезия…

Дали, дали, дали…

Дали изобщо смисъл има

дома на римите си да намеря,

щом душата ми обречена е на любов

със стиховете в топлата постеля…

Там тя, душата, във прегръдка

поетична спотаена,

над пошлостта, над суетата

винаги ще бъде извисена…

01.02.2010

Стиховете на Ясен Ведрин и музиката на Armik

Брегът

Крачка след крачка вървях към брега.

Очаквах да видя зелени поля,

Очаквах да видя красиви неща.

Очаквах спокойствие, без капка тъга.

Продължавам да крача в пясъка мек,

И смътно поглеждам към новия век,

Където човека е просто робот,

На своята злоба станал е роб.

Усещам болка, забавям крака,

Обръщам се и виждам, човек без душа.

Той се усмихва, подава ръка.

А от гърбът ми стърчи, къса стрела.

Поглеждам човека с ехидния смях,

Оглеждам отново, красивия бряг.

Зървам за последно новия век.

Оставам тук – завинаги блед.

       Жури в състав Андрей Андреев, Анелия Гешева и Силвия Христова, затруднено да подреди номинираните в класация, разпредели равностойно наградния фонд между трима автори: Людмил Симеонов от Свищов (за цикъл стихове), Станка Бонева от Варна (за цикъл стихове) и Тотка Савчева от София (също за цикъл стихове). Специалната награда на кмета на град Кула беше връчена на Наталия Цветанова от Монтана, която получи много овации. Бяха отличени още Нели Господинова от София и Кръстьо Раленков от Бяла Слатина. Поетът Райчо Русев от гр. София получи награда за цялостен принос, а Величка Дичева от Русе получи наградата за стихотворение, посветено на град Кула. Специален гост на събитието беше Бойко Ламбовски – поет, журналист и преводач .

       Участниците почетоха паметта на Йордан Йончев – поет и виден общественик. От настоящата година Кулски поетичен панаир носи неговото име.