Спортния тренинг с родители ,който ви предлагам го проведохме с колежката ми Зоя Лазарова с групата ни /трета /.Емоциите ,които изживяха децата,а родителите още повече ,не могат да се опишат с думи .Децата не искаха да спират да играят ,а родителите още повече и от тях ,спомняйки си детските си години,необременени от грижи и отговорности .Така се вживяваха ,че един татко ,получил лека рана на коляното при тичане ,с гордост си я показваше все едно беше получил медал на спортна олимпиада.А с какъв хъс се състезаваха отделните семейства за трупане на точки / бонбони /. ами нали след това заедно с децата си ги брояха . Кулминацията беше с надиграването на деца с родители на ръченица и хора ! Оказа се ,че децата са тези ,които могат да научат с нещо своите родители ... ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ - ФК ЯДРО - ИДД ЦЕЛ : Взаимодействие между семейство и детска градина чрез емоционално преживяване и двигателна активност с помощта на спортни игри. ЗАДАЧИ : Задачите ,които смятате да реализирате ще съобразите с нивото на групата си.
СТРУКТУРА НА СПОРТНИЯ ТРЕНИНГ
1.ПРЕСТРОЯВАНЕ С МУЗИКАЛЕН СЪПРОВОД
2.ГИНАСТИЧЕСКА КОМПОЗИЦИЯ
3.СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИГРИ
а / С И - само с деца
б/ СИ - семейни отбори
4. РАЗВЛЕКАТЕЛНО - РАЗТОВАРВАЩА ЧАСТ
а / МПИ - " БУГИ - БУГИ " -родители и деца
б /РЪЧЕНИЦА -ХОРО -надиграване на деца с родители
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА - Необходимо е да сте осигурили барабанче , помпони за мажоретките,воали за всяко дете по два , индивидуални емблеми за 4 отбора, децата и родителите да са облечени с анцунг ,тениска ,леки маратонки /гуменки,знаци по един за 4 -те отбора,с които ще гласува журито от родители-н.п ябълка ,круша,ягода ,череша, бонбони за отчитане на точки ,4-кофички за всеки отбор ,където ще си събира спечелените бонбони, всички гимнастически уреди ,които ще са необходими за игрите, подходяща украса за физкултурния салон. Желателно е и учителките да са със спортен екип.Страхотно е чувството да чуете от децата ----А-а-у ,госпожо ,много сте ---!Ще го помните и ще ви дава сили да давате всичко от себе си.
Х О Д Н А С П О Р Т Н И Я Т Р Е Н И Н Г
Родителите са във ФС ,разположени така ,че да не ви пречат на игрите.
1.Влизане-4 те отбора на децата са строени вколона по един ,като всяко дете държи по един воал в ръката си/ с ластиче на едното пръстче /. Пред нея са 4 - мажоретки с по един помпон в ръка строени в редица,а най отпред води барабанистът,който ще дава ритъма спалките.Мажоретките предварително са усвоили елементарни движения с помпоните.Музиката е маршова.
2.Обиколка на ФС -мажоретките играят ,барабанистът удря с палките по барабанчето .Връщане в изходна позиция.
.3.Престрояване по двама -2-ра обиколка на ФС -същите движения-до ИП
Г И М Н А С Т И Ч Е С К А К О М П О З И Ц И Я
Елементите и движенията ще съобразите с нивото на групата.Използвайте различна по ритъм музика за отделните фигури -валсова ,народна и т.н.Внашата композиция при едно от прегрупирванията 4-те отбора образуваха 4 кръга ,които играха елементи от хоро.
4.Почивка за децата
5. Избор на жури от родителите-обяснение на правилата за печелене на точки при СИ.
6.Спортен поздрав и обявяване на СИ.
С Ъ С Т Е З А Т Е Л Н И И Г Р И - Д Е Ц А
Игрите ,които ще подберете също трябва да са съобразени с нивото на групата .Добре е да са разнообразни ,както по сложност ,така и по натовареност.Ние играхме 4 игри-"ЧУЙ СИНАЛА " , "ПОСТРОЙ КУЛА !",ПРЕМИНИ ПРЕЗ ПРЕПЯСТВИЯТА" ,"СКАЧАЩИ ТОПКИ " -последните са големи гумени топки с уши ,децата ги яхват държейки ги за ушите и скачайки се надбягват.Много е забавно и весело.
С П О Р Т Н И И Г Р И - С Е М Е Й НИ
При тези игри трябва да мотивирате родителите ,използвайки и чувството си за хумор и артистичност ,а те не липсват на никоя детска учителка.Родителите се запалват много повече от децата си в желанието си за победа. Игрите ,които играхме бяха :
" КОНЧЕТА"- Детето е конче,с юздичка през раменете, хваната от таткото , чийто гръб е яхнала майката. Трябва да стигнат до определена цел тичайки и да се върнат обрато до ИП .Целта е за бързина . Майките бяха в стихията си .
"ПРЕНЕСИ ЧАШАТА " -Родител - отпред на краката му е стъпило детето ,държейки в ръцете си чаша с вода. Целта е по най бъзия начин да стигнат до определено разстояниебез да разливат водата и да се върнат в ИП.
" МАМО ,ТАТКО ,ХАЙДЕ С МЕН ! " - Детето започва първо играта , като преминава през поредна комбинация с поредни елементи.
а/ кълбо напред - дете - баща - майка
б/ лазене от колянна опора - баща - на гърба му са майката и детето
в/ изтегляне по пейка по гръб - дете - баща - майка
г/ стрелба в хоризонтална цел - кошче - с малка плътна топка
Цел : брой попадения и бързина
7.Надиграване на ръченица / хоро - деца и родители
8. МПИ - " БУГИ - БУГИ "
9.Обявяване на печелившите отбори. Раздаване на " ГРАМОТИ ЗА ОТЛИЧНИ СПОРТНИ ПОСТИЖЕНИЯ " на всички деца .
И на края естествено богата трапеза приготвена от майките за малките спортисти.
съобразите според нивото на групата ./ С
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,МАРЯ!!!
Маря!!!
Безценна информация!
Comments17
Относно: Възможност за смяна на набор
Дата: Вторник, 2010, Май 25 15:01:39 EEST
Здравейте,
Във връзка с проблемите в някои райони и немалко детски градини,
свързани със запълването на капацитета в предучилищните групи,
имаме възможност да сменим набора на деца родени 2005, за да кандидатстват в предучилищна група.
Ако желаете детето Ви да посещава предучилищна група през учебната 2010/2011 год.,
имате възможност да заявите това си желание чрез меню 'Кореспонденция' в профила на детето
и ние ще сменим набора за кандидатстване от 2005-ти на 2004-ти.
Необходимо е да ви информираме, че детето Ви ще може да е в предучилищната група само в рамките на тази учебна година,
след което ще бъде отписано от детската градина.
Поздрави,
В Столична община е образувана Работна група от представители на партньори в сферата на образованието от: Столична община, родителски и други неправителствени организации, директори на детски градини, професионални съюзи и разработчиците на системата.
Работната група обсъжда въпроси и предлага решения на ръководството на Столична община по следните въпроси, свързани с дейността на общинските детски градини:
Госпожи и господа , там някъде по кабинетите си ,
вие въобще наясно ли сте за психологическата готовност на пет годишни деца -мотивационна , умствена , нраствена и волева ? Как мислите дали я притежават ? И дали създавате предпоставки за реализиране на 4-те типа образование :
-да се нучим да знаеме
-да се научим да правим
-да се научим да живеем заедно
-да се научим да бъдем
Или създавате препоставки за травмиране и увреждане на пет годишните деца за да си решавате проблемите с липса на места в детските градини!!!! Вие не само се въртите в омагьосан кръг в безсилието си , ами не знаете на кой свят се намирате !
Малко ми е да кажа , че съм възмутена ---------
Мила Шели,
Разбирам, че си афектирана от тишината /мълчанието на агнетата/, но знаеш ли, аз като действащ директор от провинцията научавам много от нещата тук при вас. Ставащото е много обезпокоително, защото ако се случи в София, рано или късно ще стане в цялата страна. Но на мен ми се струва, че в момента целта е преди всичко в столицата да се намери алтернатива за обхвата на децата в детските градини.Иначе при нас в градчетата децата са малко /даже стигаме до конфликти при намаляване на бройката по различни причини/. Аз съм оптимит по отношение на безумната идея децата да тръгват на 5 години на училище. Мисля, че това просто няма да се случи: най-вече родителите няма да се съгласят. И отново да се върна на тишината и мълчанието: какво да направим!? Подскажи! Знаеш ли колко са обезверени учителите в провинцията? Как на пръсти се броят тези, които желаят да се квалифицират! Как ги е смачкал трудния живот! Как се страхува за работната си заплата! Как са се превърнали в ежедневни буфери между изнервени, претенциозни родители и капризни, разглезени деца! Знаеш ли, също така мисля че сме прекалено умни и пределно добре разбираме, че и предучилищното възпитание е една малка част от голямата игра, в която ние не участваме.!
Мила Краси, напълно споделям мислите на Шели. Започвайки този пост, аз очаквах една по-нормална реакция на отрицание. Нормална казвам, защото за мен това е човешкото отношение към проблемите ни. Нали точно тук е нашето място - на работещите с малките деца, на хората, които учим тия деца на първата азбука. Не на а, б, в, а на един начален, зачатъчен морален кодекс...Как ще възприемат те света после, как ще го отстояват - нали това зависи и от нас. На какво ги учим, след като самите ние се боим да изкажем една ясна позиция? При това тази позиция не е точно компрометираща властта /което предизвиква страха, за който пишеш/, дори мисля си, напротив - чрез такава една позиция ние помагаме на тези хора да си сверят часовниците с различните мнения и да не допуснат една грешка. Нали, ако се погледне под такъв ъгъл, нещата не изглеждат чак толкова страшни за хората от провинцията? Нали и те работят със същата любов към децата? Сигурна съм, че е така. Тогава - нека изкажем заедно мнението си, дори и то да е различно или да е в различни нюанси на отрицанието. Ясната позиция е желанието да бъдеш чут. Не бяхме ли заедно по време на стачката? Не постигнахме ли нещо заедно, колкото и малко да беше то?
Какво биха помислили родители, които четат тук в блога, следейки нашите мнения по дискутирания проблем? Те искат да чуят мнение на професионалисти, след това всеки родител ще вземе решението си.
Шели, преди време задълго бях напуснала този любим блог. Точно затова. Песничките, стихчетата и др.п. са нещо прекрасно, но когато поставиш един щекотлив въпрос и се срещнеш лице в лице с мълчанието...колкото и да си зареден с оптимизъм и желание, се чувстваш ... некомфортно.
Хубавото в човешката памет е това, че има способността да отделя и да ни кара "да дърпаме" напред. Затова и съм тук отново. И няма да се откажа. Очаквам отговор на посланията си към различните институции. Както знаем, тромава е тази машина, но все още върви. Получих номера, под който се придвижва писмото ми в СО.
Красимира, благодаря за нарушената тишина. Това, което предстои да се случи в София е галопиране през времето към неизбежни промени, но за съжаление, галопиране през глава и без никаква подготовка.
Двугодишната задължителна подготовка за училище ще стане факт вероятно от 1-ви септември. В това няма лошо. Казвала съм и пак ще кажа, че една година подготовка за училище е крайно недостатъчна, особено за деца, невладеещи български език и за деца, които не са посещавали детка градина. Лошото е, че от септември подготовката ще върви вероятно с програмата за трета група за 5-6- годишните и с програмата за подготвителна за 6-7 годишните. Няма и не е обмислена специална програма, която да гарантира не само научаването на азбуката, смятане до десет и обичайните неща, а програма, която да гарантира развиване на ключови умения. Залитаме пак в обучение - нещо толкова неприсъщо за детската възраст. Още по-страшното е, че вероятно ще бъде предложено подготвителните групи да се преместят в училищата, именно с цел да се освободят недостигащите места за неприетите деца. В училищата нито обстановката, нито режима, нито начина на работа отговарят на изискванията на деца от 5-7 години. Да не говорим, че хипотетично в училищата подготвителните класове не виждам как ще осигурят целодневен престой, хранене и почивка, което пък води до въпроса мислим ли изобщо за здравето на тези деца. Достатъчно ми е само да си представя 5-годишните подгответа, седнали на дървените столове с недостигащи земята крака и стройно пишещи ченгели и чертички в дух начално училище, за да се запитам толкова ли ослепяхме, че не можем да отделим полезното за децата от формалното изпълняване на някакви нечии ничии идеи за развиване на образованието. Че то и сега има детски градини, които се напъват да подредят подготвителните групи с малки чинове, защото явно това е единственият белег на приемственост между детската градина и началното училище. Дидактика, ситуации по часовник, планове, разработки, презентации, висене пред компютрите, писане, липса на въздух и пространство между строените чинове...това ли искаме за нашите деца? Унищожаваме най-глупашки механизмите за учене у децата, с които самата Природа ги е надарила, смазваме любопитството им, отнемаме им времето за екпериментиране и игра /което е най-чистата форма на учене, ако някой го е забравил/, лишаваме ги от възможността да изживеят фантазния свят на детството и ги правим папагали и невротици. Вместо да се стремим да създаваме все по-прекрасни, щадящи, пълни с игра, въображение, естетика, здравословни, безопасни условия за нашите все по-намаляващи деца, ние като че ли се чудим как да ги смачкаме от още по- ранна възраст. Начинът на научаване в детството не е начинът на научаване в началното училище! Няма ли кой да го чуе и да го разбере? Да не говорим и за това, че изземването на функциите на подготвителните групи от детските градини ще доведе до сериозни промени за детските учители.
Питаш какво да правим. Виж, аз все още мисля, че ако изговаряме нещата в истинската им същност, ако дискутираме помежду си на всякакви нива, ако наистина сме учители по призвание, все ще намерим добрия, правилния път. Да, вярно е, че загубихме много от илюзиите си, вярно, че особено след стачката съвсем заковаха надеждите ни за смислена реформа, вярно е, че може и да не можем да си намерим работа, ако загум тази...Но има и една друга истина - ако не сме се борили за децата със зъби и нокти, докато сме учители, какви учители сме всъщност тогава...И дали ще си простим някога, когато се обърнем назад.
Мълчанието отчасти се дължи (според мен) и на неточния фокус на темата. Според заглавието се обсъжда някаква несправедливост към ДГ. В коментарите става ясно, че поводът го има само в София.
А по същество - онова, което тревожи - засяга всички ДЕЦА и е независимо от конкретния повод и конкретната община. Само че, за да види темата по този начин човек вече трябва да е бил в темата преди да попадне тук:
Може би ще помогне ако преправим заглавието, за да се доближим до същността на проблема, който искате да обсъждаме и който не е сложен за осмисляне:
Основанията за опасенията на професионалистите - детски учители - идват от въведената пред 4 години "задължителна предучилищна подготовка на 6 г.", за която има отделна програма. Една предишна грешка на изпълнителната власт е на път да бъде повторена и задълбочена безсмислено и в ущърб на най-добрия интерес на децата. Не беше нужна нито пред 4 години нито е нужна сега отделна "програма за предучилищна подготовка". Но понеже не навсякъде има ДГ изъпълнителна власт реши, че трябва да напише "програма", за да се справят училищата, когато те трябва да я осигуряват и ... както обикновено - се получи несполучлива програма неподхояща за 6 годишни хора. Сега отново има опасност вместо да се осигурят места в ДГ за всички деца на 5 г., да се измислят "адпатации" на програми как в училище да се работи с 5 годишни. Това е което родителите е добре да осъзнаят, че може да се случи. А да им обясните защо академичните умения на децата НЕ бива да се развиват на 5 и на 6 г. възраст - е вашата роля.
ПП. Правителствата ни правят огромната част от грешките по отношение на политиките за децата с най-добри намерения. Просто натрупаната с годините некомпетентност на публичната администрация (и липсата на въображение) налага за известно време гражданите да се ангажирме в пъти по-активно от нормалното с борбата да се разшири публичността на самия процес на вземане на решения. За да върнем обратно в пътя на естественото развитие на децата, грижите които организираме за тях заедно - здраве, възпитание, образование.
Отговор трябва да има, не ми се вярва, че нещата ще останат в раздел "недовършени". Това има връзка с размислите за нещата от живота в "Образование" - с топките за голф нещата са ясни, но дали камъчетата или пясъкът са прототипът на това писмо?... или да изпием по две бири?
Поздрави на всички оптимисти!
СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Макар материалът да е свален от избрани, виждам, че има колеги, които се вълнуват от отговора. Бях сколонна да реша, че наистина е необходимо технологично време, за да се отговори на писмото ми, Шели спомена за 1 месец. Е, измина месец и една седмица - няма отговор. Какви темпове, какъв размах или казусът е прекалено сложен?