Отправна точка за размисъл: "Истинско образование може да се получи когато позволите на децата да използват своите интуитивни способности наред с интелектуалните си способности, когато им позволите да преодолеят страховете и задръжките си, да преодолеят психологическия натиск, който се създава, без да налагате своите собствени условия върху тях." /из страниците на Виолетовата жаба/

Шели, есента присъствах на лекционен курс организиран от фондация,,Децата на бъдещето"  лектори М.Христова и г-н Христов гр.Варна.Предоставиха ни и брошури ,,Новото дете". Има и посочен сайт: novoto-dete.org

Темата, която предоставяш за размисъл е наистина актуална в днешно време.

Лекторите  направиха кратка х-ка  на  ,,кристалните" деца:

-не се съобразяват с авторитета

-честни, искрени и независими

-енергични

-не могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват

и т.н

Цитирам от брошурата редове, които се отнасят към възрастните: ,,..Общувайте активно, защото най- добрия начин да ги научите на уважение е да започнете от уважението към самите тях.."

 За ,,новото" или ,,кристално" дете е ,,важно вместо забрана да им дадем наистина свободата да правят нещата, които им харесват и да избират нещата, които правят."

 

 

 

Ох! В предишната си месторабота имах дете с дефицит на внимание. В новата до преди 1,5 г. - също. Що литература изчетох, що въпроси задавах на специалисти... Многобройните ми среднощни будувания ( винаги след конкретна ситуация-проблем с тези деца ) ме доведоха до извода, че разковничето е в по-малкия брой деца в групата. Ей тогава само ще имаме възможност да отчитаме личностните различия у децата и да водим развитието им според личностните им потребности. Ситуацията, в която се намираме в момента ( 30-36 деца в група, а има групи и с повече деца  !!!) води само до колективно отглеждане на децата в детските градини. За съжаление!!!

Много си права.Две от проблемните ми деца-едно от малцинството,което за първи път общува с деца извън своята общност , и едно,което не може да говори, бяха преместени от родителите си във филиала,новопостроена сграда.Ами веднага се усети.Те,милите,ме ангажираха изключително много,това ми е работата,но сега осъзнавам че са били ощетени останалите.Наистина  и аз имам много моменти на размисъл.Все повечето деца правят нещата само ако са убедени,че трябва да ги направят.Всъщото време не можем да го обърнем на слободия и затова контролираме нещата заедно с децата чрез правила.Много често ги провокирам като лично аз ги нарушавам и винаги действа,те са на своя пост.Мисля си,провокирана от поста на Шели,къде е границата,дали няма и проблемните деца да ги определяме като индиго,как да се предпазим от грешки?Нашите грешки са със сериозни последици и трябва да се предпазваме,но как?

Много мислих дали да се включа в размислите или не...По-скоро ще взема да изкарам един курс във "Виолетовата жаба",ама ако може да участвам заедно с поне две от моите деца...Ще пробвам....

Все по-често и по-дълго ми се случва да мисля след края на работният ми ден за децата ,с които не съм успяла днес да постигна поне мъничко сближаване,няма го моста на който да се срещнем.Чувствам как ме гледат и не ме виждат,как като се обърна към тях с "моля те,бъди внимателен когато играеш с ...,причиняваш му болка."В очичките се чете-"ти пък кво искаш от мен"-а понякога и чувам този израз.А те са само на 5.Досега  винаги съм намирала общ език с децата.Но този випуск-2004 са ми направо "болката в живота"не всички,разбира се-но най малко 5 от 26.Толкова е трудно с тях.Те ангажират по-голямата част от време и внимание,а какво става с онези по-тихите и неуверените,нали и те имат нужда от помощта ми.Как да направим така,че да не сгрешим?

Валя,зная, че броят на децата в групите е от значение,но кой те пита.16 деца е супер. / мечтата на учителя/Едно в повече и се усеща-това го знаем всички учители,но не и родителите,не и останалите-не достигат места в детските градини.Работя с директор,който застава зад нас 26 деца по списък и нито едно в повече,но как да избягаш от някакъв си там норматив,как да стане така,че да имаш до себе си поне още един човек,с който да си поделиш проблемните в даден момент?

Общувай активно,давай свобода,осигури правото на избор.Хубаво!Но нали и аз искам свобода,право на избор и всички други хубави неща като един психолог за консултация например.Или възможност да бъдем сред природата,разбирай различна от двора в ДГ.Но как да стане,като от десетина години имам усещането,че съм в" Каменният град" на Беляев?Не зная!!!Повредата не  е в нашия телевизор.

Какво ти общуване с природата? Преди години всяка втора смяна водех децата да играят в Южния парк.Сега там е Американското посолство,а и дори да намериш къде да изведеш децата-директорът не разрешава.Трябвало специални разрешения.Водехме ги и на куклен театър на 'Гурко'.Сега сме като затворници зад огради и катинари.Есента водих децата на разходка из квартала,за да се запознаят с него,с правилата на движение в група.Бяха очаровани и чуруликаха ли чуруликаха.А защо ли повечето колеги ме изгледаха странно? И си отговарям сама-май и ние свикнахме с този затворен и омагьосан кръг.Преди години работех в детската градина на българското училище в Братислава.Всеки понеделник,сряда и петък излизахме с атобус извън града, в един огромен природен парк и децата играеха на воля до обяд по тревата.На това аз казвам общуване с природата.

 Чакайте сега. Има неща в живота и в професията, по-скоро в професионалните условия, които човек не може да промени сам. Както, например, броя деца в групата. Или факта, че извън оградата на детската градина е понякога неконтролируемо опасно и понеже е неконтролируемо, по-лесно се измислят правила и правилничета, и условия, и т.н. Пък и в крайна сметка, касае се за безопасността на децата.

"Едно си баба  знае, едно си бае!" - чувала съм го от моята баба и се отнася за мен в размяната на коментари. Имаше време, в което мин. бр. деца в група беше 8, а макс. бр. - 16 или 18. Тогава поех първа група (вариант А) с осем деца в началото и постепенно до края на годината стигнаха до максималния брой. Не бяха по-различни от днешните деца, бяха по-малко деца в група - във времето за посрещане не се струпваха по 5-6 деца наведнъж; по време на утринната гимнастика имаше достатъчно място за всяко дете, без да блъсне друго "без да иска"; по време на утринната среща онова вълнуващото за деня чуваха и виждаха еднакво добре всички около мен, чувах ги и аз; имаха място спокойно да разгърнат игрите и заниманията си по интереси. А днес? Днес в моята група не им достига въздухът, който дишат, мястото им е достатъчно, само когато стоят прави. Това са условията. После, децата били, видите ли, много различни... Дали реакциите им не са своеобразно отричане на условията, при които им се налага да прекарат деня си? А имат ли възможност за избор?  

С това, че "има неща в живота и в професията, по-скоро в професионалните условия, които човек не може да промени сам" съм многооо съгласна. Но на този етап други желаещи, освен учителите аз не виждам. Днес в "Нека говорят" кметът на София бе видимо горда, че по данни на синдикатите в София обхватът на децата в ДГ е най-висок за страната - около 40%. На каква цена и кой я плаща?

Интересно...От известно време и мен ме "тормозят" подобни мисли...

Да, има неща, които дали можем или не можем да променим е друга тема, но които констатираме като причина довела до следствието, което от своя страна се явява пречка...

Бройката "не е голяма", тя е пречеща. Дори да не говорят високо, което си е във фантазиите ни, само да си отворят устенцата и...не кошер, а се получава шум, "галещ" ухото. Не нашето. Нашето "вълци го яли"...За децата ми е думата...Всекидневното им пребиваване в дразнеща обстановка до какво води???

Дали децата се промениха или "ние"променихме така наречената естествена среда? Дали децата са невротизирани по "даденост" или родители спряха да си общуват с тях? Да, модерно е да се говори за индигови и прочее, но по-често става дума за елементарни житейски неща - у дома, в детската...

Как влияе на децата връчването на книга и молив от три годишна възраст, а в близко бъдеще и в яслата? Не мога да си представя дете с памперс и "обучителен процес"...Може да съм остаряла, като да не ми пука...Но все си мисля, че не съм аз остаряла, а нещото не е наред във възрастните, а от тук се предава върху децата...А като само се сетя, че до пенсия ми остават само...още цели 20 години и ми идва...да направя кръгом и да хващам гората или планината, или...и аз не съм избрала още, но далече, далече...

А по конкретния въпрос: Какво ние персонално можем да направим? - ще мисля утре...

Великолепни сте - като набор от усещания, като безпощадни диагностици, като знаещи същината, като порив към Другостта - която Напълно Съответства на Детството.

Моля Ви, следвайте децата, активизирайте Родителската Власт /Сила/ - децата не Бива да са повече от 15 - 17 в група /1000 пъти е доказано!/

Време е за преход към Възможното,

именно защото

Бъдещето на всяко едно общество е в ръцете на неговите Учители!

Като дойдат децата сутрин всяко дете се занимава в кътовете по интереси, имаме кът,Многознайко", ,Природолюбител" и др.Сутрин много са интересни игрите на утринните срещи. Провеждам ги в кръг -кръгът обединява, сплотява.Казваме си стихче-,,Дай  си дясната ръка" от И.Николов,или подавам топка с нарисувани анимационни герои и играем играта,,Усмихни се като.."- Мечо Пух, мики Маус, играта ,,Обуй столчето" и т.н Имат ефект тези игри за позитивно настройване на групата, : гимнастиката я провеждаме когато е топло  на открито,а от там нататък започват ситуациите , ако са по- големи децата се разделят да работят винаги по екипи. Стимулирам ги във всяка игра, или с наградки, или игра, която обичат .Имаме разбира се по- буйни деца, но ги привличам в това, което те най- много обичат.Например ако обича да играе със строител правим според темата,,Пристанище" ,,Бензиностанция" ,,Пикадили" ,,Поща"и му даваме на това дете възможност да експериментира при направата на обекта според възможностите си, да оцвети накрая надписа на обекта и да го залепи. По- палавите така чувстват, че ги приобщаваме.Никое дете не трябва да  пренебрегваме в дейността.Децата са екип и всяко има свой индивидуален потенциал.  Имаме в групата и дете със СОП, което има интерес към музиката и  приказките, понякога завършваме с концерт или модно ревю за развлечение, или театрална игра, за да го стимулирам и то да участва.Измисляме си  правила в групата, ден за споделяне с родителите, стимули на гардеробчето, за да имат поглед и родителите, кът за дежурства, където всеки си взема бадж, за да си разпознава името и т.н. Е, разбира се всеки ден не е еднакъв с другия и понякога и на мен ми се е искало за успокоение като Шели да си забождам мозайки, но трябва да бъдем полезни всеки ден за децата и да търсим нови и подходящи начини за възпитание заедно с родителите.Наистина в група , където има 15-до...20 деца се работи и те и ние се чувстваме по- полезни един за друг.
Девиза ни в групата е,,Заедно можем повече"

 

Наблюдавала съм работата на колеги с аутистични деца. При тях има строго спазване на правилата, да не кажа закони. Няма измъкване от тях. Разбира се има и награди, които не са като нашите, а тяхни, специфични. Вярно е, че работят с малък брой деца. Има неща, който съм си "откраднала". Много деца, малко място, липса на въздух... Голямата ангажираност на родителите... Детето иска внимание, споделяне, а няма с кого... Едновременно 2-3 деца ми разказват, надвикват се за да ми спечелят вниманието, поглед, усмивката... Прибирам се в къщи изцедена и трудно намирам време за мойте деца. Те също искат да споделят как им е минал денят.

Преди 4 год. в групата бяха 37 деца. Един татко се оплака в ХЕИ - това не е ДГ, а "детеферма". Много хубаво ще ше да е вярно, но не беше и още не е. Наистина, малките теленца се отглеждат при специални условия-кубатура, слънчева светлина, калоричност на храната... Европа ни поставя условия за отглеждането на животни!? А условията за отглеждане на децата къде са? Къде са санитарните минимуми? Къде е пространството за едно дете? Къде е качествената храната? Къде са материалите? Играчките, но не от пластмаса? и др...

Децата поставени при неблагоприятни условия, растат "болни". "Децата са цветята на живота".

Ако кажа, че условията нямат отношение към резултата, значи да излицемернича. Имат, но това е само едната страна на нещата, за която също можем да се борим, да водим диалог, да настояваме. Освен това, големите градове не са България - знаете ли колко градински групи има, в които хората работят с по 12-тина деца?Другата страна, съдържателната, съществената, същностната, е преди всичко наша работа. И тук трябва да сме кристално наясно какво може, трябва и можем да променим.

В "Образование" Куин е публикувала впечатленията си от посещение на семинар по повод невероятния метод на обучение, открит и разработен от проф. Лозанов /признат в цял свят, но не и в България/. Изнамерила е и линк към неговата книга - "Сугестопедия - десугестивно обучение". Мисля, че е задължително всеки мислещ български учител да я прочете - 

Чак сега прочетох материала....За съжаление, но с огромно удоволствие. :-)

Прави сте. По отношение на броя деца, аз съм облагодетелствана - тази година, по стечение на обстоятелствата, работя с 20 деца - вашата мечта и наистина е благодат да се работи така! Наистина имаш време за всяко дете и за всичко.

По отношение на организацията на деня и нашето място в него ще ви "издам" част от моите тайни.

Когато попаднах в програма "Стъпка по стъпка" преди 15-тина години, ми се наложи да преразгледам и да преустроя своето вътрешно усещане за мен самата като "център" на стаята и като "източник" на дисциплина, власт и контрол. Валдорфската програма след това продължи "наместването" на тези присъщи на учителя дейности.

Сега за мен "центъра" на стаята не съм аз, а темата за деня и най-важните в момента центрове за дейност, в които се работи по тази тема. Там е и моето място, не, а по-скоро моето внимание и интерес. Например: по темата "Къде нощта продължава цял ден?" "моето място" беше в център "Изкуство", където децата трябваше да апликират (а по-големите и да изрязват, защото групата ми е мноооооого смесена, от три възрастови групи) зимна нощ. При това аз, както обикновено, работих с малки групи или с отделни деца. През това време другите деца играеха или се занимаваха в другите центрове за дейност, по предварително уточнени в утринната среща дейности. Цялото ми внимание наистина беше насочено към апликиращите и то не за 20 мин., както е ако работя с цялата група фронтално, а за около 1,20 минути. Другите деца играха спокойно. Ако някое от тях започваше да "нарушава дисциплината", просто го привиквах да апликира с нас (те знаеха, че това е "важна" работа за момента и ако сами не проявиха желание да са тук в момента, знаеха, че ще ги повикам, когато има място на масичките за работа) или отивах да проверя какво става с неговата дейност. Признавам, в началото доста трудно ми беше да преодолея нагласата на български учител аз да контролирам във всеки момент цялата група, но с времето се свиква. Но в помощ на тази друга ситуация на контрол върху занималнята ми помага работата по изработването на правила на групата. Защото не аз контролирам занималнята, а правилата, които сме си изработили. В този случай децата знаят, че ако някой нарушава правилата, те могат и трябва да му правят забележка, без да ми "докладват" на мен и аз да раздавам санкции. Нещо като малко "гражданско общество", но по-активно от реалното гражданско общество на възрастните.

Валдорфсци пък ме научиха да гледам на стаята като на жив организъм, който диша като моментите на даване на знание и трениране на умения са моментите на вдишване, а моментите на свобода игра са моментите на издишване. Когато децата са непрекъснато заети с организирани дейности и контролирани, те, все едно вдишват, и вдишват, и вдишват. Чудно ли е, че в момента, в който се обърнете на другата страна, те ще започнат да беснеят. Те просто са пред несвяст от предозиране на вдишването! :-) Така след утринната среща, която е доста напрегната при нас и в този смисъл "вдишване", аз им давам почивка от около 10-15 минути да "издишат", като през това време съм заета да доорганизирам средата, ако има такава нужда, пък и аз "да издишам", защото свободно водената беседа по време на утринна среща, в която все пак аз трябва леко и незабелязано да вкарам важни за мен неща е доста трудна интелектуална акробатика за мен. 

На следващо място за мен е важна моята собствена йерархизация на приоритетите в работата ми на детска учителка. Така аз съм приела, ама наистина съм приела, че в тази възраст най-важното е здравето на децата и тяхното възпитание. В този смисъл съм по-скоро заета да наблюдавам децата: дали те са спокойни, дали "знанията" не ги изнервят. Ако групата е спокойна и любопитна - готова съм да задоволявам любопитството и, ако не е - търся варианти за успокояване - разходки, разказване, а не четене! на приказки, захвърлила всякакви "науки"...

Не случайно на срещата се занимавахме, макар и не достатъчно, с визия и мисия "детска градина". Според мен, ако детската учителка не е наясно със себе си какво точно иска да постигне, работата и ще е на парче и ще изпитва вътрешна неудовлетвореност от себе си, следвайки идеите, директивите и нормативните документи на някой друг. Ако някой иска да реализира някакви идеи- да влезе в детската градина и да го направи. В "моята" стая аз реализирам моите идеи и представи за детето на бъдещето. Това е огромна отговорност и аз с дълбока признателност се опирам на всички, които споделят моето виждане какво трябва да бъде детето на бъдещето. Останалите просто не ме интересуват. В този смисъл не бих натоварила децата с две "ситуации" или каквито и там учебни единици си измисля всяка програма, ако виждам, че децата нямам капацитет в момента да ги "поемат" и няма да изпитвам никакво чувство на вина и да се плаша, че някой ще ме санкционира, че не съм спазила "програмата". "Програмата" е за училище, не за детска градина. За годините, в които съм учителка наши деца печелят престижни международни награди, отидоха да следват в националното хореографско училище, в престижни университети в чужбина и аз имам самочувствието на успяла учителка. За това ми трябва нещо повече от тропане по масата и наказания, за да ме убеди някой колко е важно да направя с децата едно или друго нещо.

А що се отнася до аутизма - там не колегите внасят "стриктните" правила, а болестта. Просто аутистите са деца, които изискват живот в строги правила и ритуали.Странно, че приемаме да следваме природата на децата със специални нужди и за тях изготвяме индивидуални планове за развитие, а със здравите деца работим така, че рано или късно ги разболяваме.:-(

Много ми харесва метафората на Шели с боденето на мозайки, но за мен това бодене има смисъл само ако под пръстите ни излезе нова картина за занималнята или за работа с определено дете......    

Говорим си ние...Случвало ли ви се е да виждате възхитените погледи на родителите, когато дойдат да вземат децата и ви намерят как чинно се занимавате с нещо общо в пълен порядък и пренебрежителните и убийствени присвятквания, когато децата играят и в групата шума е повече, отколкото могат да понесат обикновените родителски уши? Замисляли ли сте защо е така?

Shelly,

Аз предлагам да не мислим толкова за ДОИ-тата.:-) Твърдя, че те в момента са достатъчно толерантно и широко формулирани и е по-скоро въпрос как ги "дешифрира" съответната програма и най-вече съответната учителка, какъв обем от знания предполага че се включва в ключовите понятия, използвани в тях. Конкретен пример е с прословутото ограмотяване. Никъде в сега съществуващите ДОИ-та не пише, че децата трябва да тръгнат в първи клас научени да четат слято и да пишат, началните учителки ни го казаха на срещата в София, и въпреки това голяма част от детските учителки на подготвителни групи са заети точно с това: да обучават децата на четене и писане!Твърдя още, че всяко здраво дете, без прекомерно напрягане от страна на учителката, може да постигне предвидения в тях минимум знания и умения. Въпрос е какво включва "минимума" за всяка учителка.....

Така че да се съсредоточим върху другите елементи на статуквото: хорариумите и дневния режим, а бих казала и върху сега съществуващите усилия да се създаде от професионалният състав на групата - 2 учителки и една (вече) обучена помощник-възпитателка работещ екип.

Преди това искам още да припомня, че, за наше улеснение, възпитанието и обучението, наред с изкуството и груповия лов са най-старите човешки дейности. Така че трудно ще измислим нов вариант, а трябва да препрочетем  история на педагогиката и най-вече да се огледаме къкво правят другите.:-)

В този смисъл диференциацията и индивидуализацията са единствен изход и твоята мушичка, и твоето змейче да си получат дозата от твоето професионално внимание. Крайно време е да се откажем от класно-урочната система в детската градина. Крайно време е и да станем по-гъвкави в организацията на системата за даване на знания и умения: едната "ситуация" може да стане по подходящ начин част от утринната среща, другата да си проведе с използване на индивидуален и диференциран подход към учебните задачи и организацията на дейността на децата, третата да "мине" изцяло в игри.....Впрочем издирвам кой е "определил" този хорариум, в който "ситуациите" в детската градина са повече от часовете в първи клас?! Съобразен ли е той с хигиенните норми за умствен труд в тази възраст? И знаете ли, че хигиенни норми за тази възраст май няма, просто защото никой от педиатрите, изготвили на времето нормите за училищната възраст не е предполагал, че в детската градина ще се води такава бурна учебна дейност, която за някои деца си е непосилен труд, дори и в подготвителната група! Поне 1/3 от децата във всяка подготвителна група отказват да извършват такъв труд, просто защото не са дорасли за него!

Искам да разбера и защо хорариумът се "брои" само и единствено в "ситуации", като официално в българските детски градини се работи по няколко програми, всяка от които си има своя дидактическа форма за даване на знания?! Трябва ли детските градини "Монтесори", програма "Стъпка по стъпка", както и Валдорфци да "въвеждат" "ситуации", които са чужди тела в съответните програми и променят смисъла и философията им? Кога министерството ще стане гъвкаво, ще признае съществуващото методическо и дидактично разнообразие и ще контролира "педагогическия продукт" по подходящ начин по отношение спазването на законите и нормативните документи и постиженията в покриването на държавните образователни изисквания към децата?

А дневният режим си го правим ние. Както и ти сама ни показа в предишния пост: един ден така, на другия може по друг начин.....

А когато мислиш за диференцираният и индивидуалният подход като за възможен отговор на твоите тревоги, не забравяй, че вече имаш обучен човек до себе си - помощник-възпитателката.  Тя не е наблюдател от ООН и обучен вече критик на твоята дейност, както се прокрадва мнение в нашите среди, а помощник, на който можеш да кажеш: към 10 часа ще ми трябваш да проведем рисуването на отделни групи: ти ще работиш с групата на мушичките, а аз - с групата на змейчетата(все пак ти си учила повече, приятелко, и ще трябва да се съсредоточиш върху най-трудните деца), а Иванчо ще рисува сам - той ни е най-добрият и на него е необходимо само да зададем темата, за да сътвори шедьовър....:-).     

Майчице момичета, колко сте изписали!?!

Ето къде се била прехвърлила хубавата дискусия от "голямата" общност.

Поздравления за размислите и за многобройните въпроси, които си задавате! Те задължително ще ни отведат до отговори, които (смея да прогнозирам) ще бъдат доста болезнени... в началото, но които ще ни доближат до Новото образование.

Видяхте ли какво четиво препоръчвам? То говори именно за претенциите да образоваме децата без да разбираме в дъбочина... смисъла на живота.

Привет, Павле!

Ако знаете колко много изгубихте от това, че не можахте да присъствате на софийската среща!

Първото условие да промениш нещо е да успееш да формулираш и зададеш правилните въпроси.....

 ...Павка, изписах цял трактат, но системата го затри. Сега - телеграфно:

Мила Shelly,

Мисля, че твоята представа е само част от идеята за цел на новото образование.:-)

Според мен, когато говорим за целта на новото образование, ние трябва да имаме пред себе си преди това визията на бъдещето за света. Тъй като в момента ума и въображението ми занимава (и се присъединявам с цялото си сърце към нея) само достатъчно добре обмислената и аргументирана представа, която проф. Гарднър защитава в своите трудове, аз ви подсещам за нея:

.        Мислене отвъд утвърдените граници;

·        Гъвкави и навременни реакции;

·        Излизане извън специалностите;

·        Екипно решаване на проблемите;

·        Сложни проекти и продукции в стил „Холивуд”;

·        Форми на нелинейно системно мислене;

·        Излизане отвъд „power point”, във виртуалния свят.

Голямата трудност и голямото предизвикателство, които ние често и с гордост припомняме, но рядко имаме предвид в практическата си работа е, че ние готвим хората на бъдещето. Ето един вариант на това бъдеще, описан семпло и елегантно в няколко точки от професора. Как това бъдеще намира място в твоя "образ"? И по-актуалното е как това бъдеще намира място в практическата ни работа? Защото, нали разбираш, докато тук, в сайта, няколко човека спорим и мъчително търсим своите истини, бъдещето не чака, а става настояще и ние пак се оказваме неподготвени за него като за снега всяка зима. И стигаме до парадокса децата вече да знаят и да могат повече от своите учители. Но без вкарването на морала в " образа" им за света, (който няма как да бъде вкаран без възрастния като "образ" и коректив на този морал), се изгражда едно доста уродливо общество с изкривени ценности.

За това си мисля, че непосредствените задачи на българското образоване е индивидуализиране на обучението, плурализиране на преподаването и възпитание в морал през целият курс на обучение от детската градина до университета.

Без вкарване на бъдещето и морала в твоя "образ", ще "възпроизвеждаме" днешния уродлив и неморален български човешки образ, който видяхме по много типичен начин в ситуацията около избирането на Р. Желева.

Нали не искаш "твоите" деца след време да повторят героите от тази ситуация?!      

Мила Галя, може би съм бездадеждно общественически настроена, но моята нагласа за този сайт е не да даваме готовите отговори, а да провокираме хората сами да ги търсят :)). И в това му е хубавото - повече глави да мислят в една посока. Не съм и мислила да изкарвам морала от моя "образ" - излетелият в неведомото виртуално пространство трактак беше в тая посока, но, ще го пренапиша друг път, когато имам повече време. А иначе, за себе си, продължавам да търся чисто практическите начини да реализирам идеите си за "новото образование" и благодаря на всички, които с коментарите си ми помагат.

Извинявай, приятелко, за името. Напоследък откривам доста често, че греша точно имена. Ако следвам татко Фройд, това води в някаква посока....

А ти имаш нужда от клониране, за да бъдеш на всички еднакво важни места с неща, с които си се заела. :-))))

Не се и съмнявам, че моралът е важен за теб, имайки предвид какво си ти самата. Но колкото повече остарявам, толкова повече си мисля, че трябва често и на висок глас да изричаме самата дума, за да се сещат хората какво се крие в нея. Защото когато казваме "морал", хората знаят за какво става дума и се стягат. Самата дума като че ли стяга като в гъвкав корсет мислите и поведението ни. Или поне би трябвало да е така.....

Мили, колеги!

Поддържам авторите на Научния доклад,,Образование за всички"- писан през 2002г.,в който визират целите и задачите на предучилищното образование.Те са прави, че в ДГ трябва да развиваме детските способности, да ориентираме детето в общочовешките ценности и в ДГ трябва да съхраняваме детската индивидуалност към самоизява.Ние в нашата група  през изминалата учебна 2008-2009 заложихме такава цел да ориентираме децата в общочовешките ценности- вежливост, доброта, толерантност.Създадохме къща на вълшебните думи и всяко ключе беше с написана дума и беше оцветено в различен цвят(те не могат да четат и така запомнят вежливите  думи) Новата дума беше с нов цвят.Смятам, че каквито и да са децата позитивността във взаимодействието ни с тях и родителите дава винаги положителен резултат.Провеждахме игри-ситуации,,Кошница с усмивки"  ,,Сърчице за приятел" ,,Дърво на приятелството" , проведохме интерактивна среща с родителите,,Заедно можем повече"и др.Считам, че споделеният опит заедно с нас ще е от полза за всички предучилищници.

 За друго говорех, не за "укротяване на опръничавите". Може би ни е рано. Тънката нишка е, че между дисциплината, режима, редът и ефективността на усвояване на познавателния материал има връзка, безспорно, но те в никакъв случай не са идентични и постигането на едното не е никаква гаранция, че ще отговорим на потребноститие на децата, както от старо, така и от "ново" поколение. Ставаше въпрос за нови начини и осмисляне на ефективостта, динамиката и същността  на въздействията, така че мозъкът да работи не само на 10 % и моралните норми да остават само красиво изписани табели на стената. И как и след излизане от детската градина  интересът към познание и морално и етично поведение да бъдат съхранени и устойчиви. И дали е по-важно да "преподаваме" на децата знания или да градим умения в предучилищна възраст. И дали достатъчно ясно осмисляме характеристиките на децата от последните поколения. И дали пътя, по който сме вървели досега е най-правилният. Защото много от начините, по които разчитаме децата да натрупат опит и познания, че даже и умения, са леко нелепи.Иначе, вероятно всеки от нас е добър в определени неща, някои със сигурност са просто блестящи в това, което правят, за което - адмирации. 

Моралните норми не остават само красиво изписани на стената, когато учителят съумее да  ,,разчупи " шаблоните и да използва написаното на стената, в случая нашите ключета  от ,,Къщата на вълшебните думи" за ефективни екипни интерактивни игри с децата.Именно тогава мозъчето им работи на 100%.Подкрепям те Шели  във всичко написано дотук.Наистина ние не трябва да ,,преподаваме", а да си взаимодействаме с децата, заедно да опознаваме, да търсим, да изпробваме.Никога готови знания и решения не бива да даваме, а да развиваме детското мислене и въображение - трябва да им дадем равен старт за учене независимо , че са различни.Използването на индивидуалния подход в нашата работа е от изключително важно значение за успеха ни. Пълноценното общуване , екипната работа, иновациите ,творчеството,интерактивните игри- са съвременен инструментариум за  успешен диалог в групата ,за опознаване на детските интереси и са път към детското сърце!

  

 

Здравейте, Галя, Шели и колеги,

Исках да направя коментар, а май се оказва, че съм направила публикация. От това мое изречение става ясно , че пиша за първи път. Предизвикахте моя интерес. Поздравявам ви за вашите усилия да общуваме и споделяме опит.

Това, което исках да ви кажа е със заглавие "Въпросите, които запомних и използвам".