По мое скромно мнение ученето трябва да е забавно.
Особено в детската градина и началното училище.
А мнението на всички детски психолози за детското развитие е единодушно - децата са различни; и се различават особено много във възрастта, когато почват училище - 5-7 години. Не е ли меко казано неразумно да искаме да пратим шестгодишните под строй в първи клас, да ги принудим да седят 30-40 минути на чинове и да учат от учебници, във възраст, когато те трайно и с удоволствие могат да учат само чрез игра?
В американския филм "Родителство" образован баща измъчва малката си дъщеря, подготвяйки я за успешен старт в живота. Той я кара да наизустява цитати от Кафка и формули по химия. Филмът е пародия на свръхамбициозния родител, но никак не е смешно, че в някои американски детски градини реалността се доближава до пародията. От децата се иска да започнат да четат още преди първи клас. Стресът върху тях се засилва с всяка изминала година.
Мотивите за това са разбираеми. Отдавна е доказано, че качественото обучение в детската градина повишава коефициента на интелигентност и предопределя по-нататъшния успех в училище, особено при деца от семейства с ниски доходи.Но усложняването на учебните планове - както всяко добро намерение, може да бъде осакатено от лошо изпълнение. Такъв е случаят в някои предучилищни групи, където куклите, строителите и топките са конфискувани; заменени с учебници и тестове.
В статия във в-к "The Tribune" Карън Брандън пише за тестовете, проведени в една подготвителна група във Флорида. "Някои деца плачеха или лягаха на чиновете от изтощение и стрес след провеждането на тестовете за изходно ниво", съобщава журналистката.Учителка от общинско училище в Чикаго напуска работа в знак на протест срещу това, което тя нарича "нереалистични изисквания на пишещите програмите, които очакват децата в подготвителна група да седят цял ден на чинове, да нямат междучасия и всички да знаят да четат в края на годината."
Преди детската градина представляваше спокоен преход, мост между ранното детство и "истинското училище". Сега в САЩ има места, в които предучилищната група става академична "тенджера под високо налягане" - за завършек на тежкия ден децата имат по половин час домашно всяка вечер. Някои родители дотолкова се безпокоят от този стресов подход, че оставят вкъщи децата си още една година, преди да ги дадат в предучилищна група, за да имат малчуганите повече време да пораснат и станат психически готови.
Това е решение. Но по-доброто решение би било родителите да се обединят и да протестират, да кажат на висок глас:" Каквито и да са намеренията ви, от тях има повече вреда, отколкото полза!"Това е проблем, свързан с много емоции. Някой може да запита: какво му е лошото на ранното обучение и високите очаквания? Няма нищо лошо.Всеки е съгласен, че добрият ранен старт има много предимства; добра идея е да се научат децата да четат и да се окуражава интересът им към различните науки, ако са готови.
Но да принуждаваме ВСИЧКИ деца да покриват едни и същи академични изисквания на една и съща възраст, без да се съобразяваме с индивидуалните им различия, може да доведе до провал в обучението на много деца - преди изобщо да са започнали истинското си обучение.Между 5-7 годишна възраст съществува ДРАМАТИЧНО РАЗЛИЧИЕ в степента на развитие на децата, те се различават не само по академични способности, но и по зрелост, социално развитие, дори моторни умения. Някои петгодишни са готови да започнат да четат и да "попиват" научни знания, но много други не са.
Има граница между това да окуражавате детето си да учи и да го принуждавате да покрива нечии изисквания!
Стресът да покрие нереалистични очаквания може отрано да прикрепи на детето позорния етикет "не е добър ученик" - етикет, който вероятно ще предопределя отношението на бъдещите му учители към него, но по-важното е, че самото дете може да повярва в това. Можем ли да си представим какви чувства ще изпитва то през десетте или дванадесет останали години в училище?
Десетилетия проучвания на много психолози доказват, че децата учат по много различни начини - чрез игрите, песните, приказките, разходките сред природата, опита и експериментирането (колко пъти е способно малкото дете да хвърли предмет от кошарката си, за да наблюдава как пада, а ние си мислим, че просто иска да ни дразни...)Много експерти изтъкват, че за детето почти няма разлика между играта и ученето - децата учат чрез игра, и винаги е било така.
Има време и място за всичко. И детската градина не е мястото да се стовари върху децата огромното очакване да преуспяват на всяка цена в ученето.Този стрес може да ги научи на един много страшен урок: ученето не е забавно...
Shelly,
В коментара ви прочетох най-синтезираното определение на българското образование в момента:
"Възпитаваме невротици и обучаваме папагали."
Много пъти съм спорила с мои приятели и колеги, че по света (и в частност САЩ, разбира се), учениците били тъпи, защото не знаели коя е столицата на Румъния, а в колежите си учели това, което нашите деца учат в 8 клас. За мен основният въпрос е не кой е "по-остър", а каква е ефективността от това, което се учи в БГ училището - доколко учениците са способни да разсъждават сами, а не да папагалстват; защото не виждам ползата от наизустяването на информация по начин, който е толкова далеч от творческото самостоятелно мислене.
Приятели ми пратиха помагалата за първи клас, защото лятото започвам да уча голямото си дете (на 7 г.) да чете и пише на кирилица. Хванах се за главата (не са последното издание). С целия си опит на учител не знаех как да подхвана нещата.Добре, че от сантименталност съм си запазила трите (да, само три!) учебника от времето, когато бях в първи клас - буквар, читанка и учебник по математика. Вярно, че вътрешната корица почва със снимка на Георги Димитров, но българският и математиката са си същите оттогава!
Ако някой представител на Министерство на Образованието някога прочете това, отправям официално запитване: Можете ли да ми кажете с какво по-умни, начетени и владеещи материала стават днешните българчета в първи клас, като ги карате да учат от сегашните "учебници"?
След толкова практика и учебни помагала, които са ми минали през главата, оставам с впечатлението, че в БГ за да напишеш нов учебник /помагало/, което да спечели конкурса и да ти осигури пари, трябва да "размажеш" съдържанието на опонентите с академизъм, "новости" и по-сложно учебно съдържание. Само това. Това и се прави - кое от кое учебните помагала са по-претенциозни, натруфени и все по-малко полезни по отношение креативността, мисленето и изграждането на комуникативни умения. Бизнес, дами и господа, бизнес. Само жалкото е, че образованието преди всичко би трябвало да е мисия и неговото качество да е национален приоритет.
Сега видях, че Нинаричи в Образование е публикувала отворените програми по структурните реформи - там има заложени пари за нови ДОИ и нови програми. Чудесно. Стига само да не се окаже пак, че едни и същи хора ще се конкурират да вкарат своите си едни и същи програми, написани само малко по-различно.Може мнението ми да е ограничено и даскалско, но ми се струва, че повече полза би имало, ако част от парите по разни фондове се дадат за дидактични материали, игри, оборудване /не с килими и фотьойли/ в детските градини, играчки и дейности за физическо развитие, за оборудване във всяка детска градина на стая за психолог и работа с родителите и осигуряване на такъв психолог, за повишаване квалификацията на учителите /не просто отчитане изразходването на парите за квалификация/, за обмяна на добри практики и залагане на интерактивно обучение.
А, и още нещо. Стресът в детската градина идва не само от съдържанието на това, което се учи там, но и от стреса сред учителките. Което вече не виждам как е поправимо. Защото, ако някой твърди, че е възможно индивидуално отношение при това учебно съдържание и пълняемост на групата 25-27 деца, значи просто говори глупости. Или никога не е влизал в детска градина. Или пък е влизал само на тържества, които се подготвят средно по месец и са свръх това, което се прави ежедневно, оставят силна емоция, а често и немалка доза стрес. А ако разчоплим темата и си кажем по колко деца има в яслите, на каква възраст според новите директиви ще трябва да се приемат, и дали това не е предпоставка за стрес, значи по-добре да спрем да си говорим изобщо. Защото "модернизация" и "оптимизация" са термини, които си корелират само в научната литература, ако погледнем нашата си действителност.
/А, кажете ми да млъкна, де, че току виж ми оптимизирали работното място! /
Това е основното, което се опитвам да кажа, откакто пиша в Бглог. Всяко дете обича да научава нови неща. Но заради особеностите на детската психика тези знания трябва да се поднасят повече във вид на игра. Т.е. да са забавно поднесени. Така не само се усвояват без насилие и огромно усилие, но се и запомнят.Учебниците ни са патетично-ужасни, не искам повече да ги коментирам.Но с риск да стана досадна с "чужбински" примери, не мога да си затворя очите пред това, което тукашното училище постигна с детето ми. То не знаеше и дума английски и не искаше да ходи в детска градина тук. За половин година не само научи езика (за което и` помогна възрастта и`), но се научи да харесва училището. Наложи се веднъж да отсъства по болест и сама беше написала на учителката си бележка, в която обясняваше, че много обича да ходи на училище и съжалява, че и` се е наложило да пропусне няколко дни. Тази наивна бележка ми отвори очите. И взех да си задавам въпроси. Написах и пост по темата, цитирам един от коментарите по-долу:
Maya,
Благодаря ви за мнението! Абстрактното мислене на децата е тема, която живо ме интересува. Смятам, че в България учебниците се пишат, без да се има предвид степента на развитие на абстрактното мислене на децата в дадена възраст.Миналата седмица посетих лабораторията по лингвистика към Northwestern University.
Изследването беше посветено на абстрактното мислене на децата между 4 и 5 години, и по-точно умеят ли да различават понятието "в средата".Показват им се картинки, на които има 3 човека/предмета, като на първата фигурата вдясно/ляво извършва действие (например налива вода в чаша на човек, стоящ в средата). На втората картинка действието се извършва от стоящия в средата. Поинтересувах се дали петгодишните разпознават и отговарят правилно на въпроса, или посочват и втория път същото лице като извършител, а то вече всъщност не извършва действието.
Оказа се, че доста деца на тази възраст не могат да направят разлика и реално "не виждат" средата - за тях това понятие все още не съществува абстрактно.
Мисля, че тези изводи важат за голяма част от всички петгодишни деца по света. Както не искаме от едно дете да проходи на 3 месеца, защото още не е готово за това, не можем да искаме от 6-7 годишните да мислят и учат по начина, по който го правят гимназистите.
Една интересна статия във в-к "Новинар", 10-06-2008, автор Атанас Ждребев.
Предполагам всеки действащ учител (стига да не е автор на критикуван учебник) ще се съгласи с това мнение:
"Но зрелостните изпити сами по себе си не означават нищо, те не са акт на трансформация в системата. Учебното съдържание си остава същото. Учебниците са написани на тежък и неразбираем академичен език, учебните часове са недостатъчни за покриването на толкова сложен и обемен материал, върху учениците продължава да се упражнява натиск да преодоляват безсмислени трудности."
Цялата система трябва да се реформира - от детската градина до последния клас в училище.
Знам, че това звучи твърде радикално, но както се казваше в една поговорка :"Не можеш да прескочиш пропастта с два малки скока".
Казаното от Вас е много вярно. Няма полза за никого да се самозалъгваме и да смятаме, че нещата ще се оправят от само себе си. Много сме българите в чужбина, малко са тия, които не милеят за България.Ужасна болка изпитваме всички, когато става въпрос за образованието - първо защото в училище са минали най-хубавите ни години и с това, което сме научили там, сме конкурентноспособни по цял свят.
И второ, защото много от нас ще се върнат в родината си. И нашите деца заслужават доброто образование, което са имали българите още от 1934 г. Възхищавам се на Вас, на всички, пишещи тук, които поемат риска да кажат неудобни истини и да не ги замитат под килима за пореден път!
Разбира се, че трябва да е общонационална мисия - този, който казва :"Мен не ме засяга, децата ми вече са изучили; учителите сами да се оправят!" - забравя, че след години ще чака пенсия. И ще трябва да му я изработват нископлатени и неквалифицирани кадри, същите, които сега са ученици и казват :"Мен ученето не ме интересува, мама и тати ми дават достатъчно пари."
Ако изобщо има мисия, за която си струва човек да се бори, тя е бъдещето му и бъдещето на децата му. А в днешния свят тази мисия е възможна само чрез умното образование...
Тази статия прочетох днес; познавам лично чудесно дете от поколението на родените през 1989-та, но явно не всички зрелостници са ходили на училище, за да се учат...Резултатите от матурите казват доста неща. Видно е, че промяна в образованието ни е нужна!
Цитат:
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи