avatar

Стресът в детската градина /конкурс общност "Предучилищна педагогика"/

 

По мое скромно мнение ученето трябва да е забавно.

Особено в детската градина и началното училище.


А мнението на всички детски психолози за детското развитие е единодушно - децата са различни; и се различават особено много във възрастта, когато почват училище - 5-7 години. Не е ли меко казано неразумно да искаме да пратим шестгодишните под строй в първи клас, да ги принудим да седят 30-40 минути на чинове и да учат от учебници, във възраст, когато те трайно и с удоволствие могат да учат само чрез игра?

В американския  филм "Родителство" образован баща измъчва малката си дъщеря, подготвяйки я за успешен старт в живота. Той я кара да наизустява цитати от Кафка и формули по химия. Филмът е пародия на свръхамбициозния родител, но никак не е смешно, че в някои американски детски градини реалността се доближава до пародията. От децата се иска да започнат да четат още преди първи клас. Стресът върху тях се засилва с всяка изминала година.

Мотивите за това са разбираеми. Отдавна е доказано, че качественото обучение в детската градина повишава коефициента на интелигентност и предопределя по-нататъшния успех в училище, особено при деца от семейства с ниски доходи.
Но усложняването на учебните планове - както всяко добро намерение, може да бъде осакатено от лошо изпълнение. Такъв е случаят в някои предучилищни групи, където куклите, строителите и топките са конфискувани; заменени с учебници и тестове.

В статия във в-к "The Tribune" Карън Брандън пише за тестовете, проведени в една подготвителна група във Флорида. "Някои деца плачеха или лягаха на чиновете от изтощение и стрес след провеждането на тестовете за изходно ниво", съобщава журналистката.
Учителка от общинско училище в Чикаго напуска работа в знак на протест срещу това, което тя нарича "нереалистични изисквания на пишещите програмите, които очакват децата в подготвителна група да седят цял ден на чинове, да нямат междучасия и всички да знаят да четат в края на годината." 

Преди детската градина представляваше спокоен преход, мост между ранното детство и "истинското училище". Сега в САЩ има места, в които предучилищната група става академична "тенджера под високо налягане" - за завършек на тежкия ден децата имат по половин час домашно всяка вечер. Някои родители дотолкова се безпокоят от този стресов подход, че оставят вкъщи децата си още една година, преди да ги дадат в предучилищна група, за да имат малчуганите повече време да пораснат и станат психически готови.

Това е решение. Но по-доброто решение би било родителите да се обединят и да протестират, да кажат на висок глас:" Каквито и да са намеренията ви, от тях има повече вреда, отколкото полза!"
Това е проблем, свързан с много емоции. Някой може да запита: какво му е лошото на ранното обучение и високите очаквания? Няма нищо лошо.
Всеки е съгласен, че добрият ранен старт има много предимства; добра идея е да се научат децата да четат и да се окуражава интересът им към различните науки, ако са готови. 

Но да принуждаваме ВСИЧКИ деца да покриват едни и същи академични изисквания на една и съща възраст, без да се съобразяваме с индивидуалните им различия, може да доведе до провал в обучението на много деца - преди изобщо да са започнали истинското си обучение.
Между 5-7 годишна възраст съществува ДРАМАТИЧНО РАЗЛИЧИЕ в степента на развитие на децата, те се различават не само по академични способности, но и по зрелост, социално развитие, дори моторни умения. Някои петгодишни са готови да започнат да четат и да "попиват" научни знания, но много други не са.

Има граница между това да окуражавате детето си да учи и да го принуждавате да покрива нечии изисквания!

Стресът да покрие нереалистични очаквания може отрано да прикрепи на детето позорния етикет "не е добър ученик" - етикет, който вероятно ще предопределя  отношението на бъдещите му учители към него, но по-важното е, че самото дете може да повярва в това. Можем ли да си представим какви чувства ще изпитва то през десетте или дванадесет останали години в училище?

 Десетилетия проучвания на много психолози доказват, че децата учат по много различни начини - чрез игрите, песните, приказките, разходките сред природата, опита и експериментирането (колко пъти е способно малкото дете да хвърли предмет от кошарката си, за да наблюдава как пада, а ние си мислим, че просто иска да ни дразни...)
Много експерти изтъкват, че за детето почти няма разлика между играта и ученето - децата учат чрез игра, и винаги е било така.

Има време и място за всичко. И детската градина не е мястото да се стовари върху децата огромното очакване да преуспяват на всяка цена в ученето.
Този стрес може да ги научи на един много страшен урок: ученето не е забавно...