Скъпи колеги, дойде време да изпълня обещанието си :) Върнах се от Екситър преди седмица, но все още съм под влиянието на силните емоции от преживяното! Предварително се извинявам, ако написаното се получи прекалено дълго (дано не ви досадя).
Когато си избирах темата на курса от базата данни, не очаквах, че наистина описаното ще се случи точно така, както е планирано! Но стават и такива неща. "Developing oral fluency in the English language classroom (Primary)"-този курс си избрах, защото той покриваше моите нужди. Всичко беше организирано с перфектна точност- от предварителната кореспонденция по време на кандидатстването, до организирането на пътуването и престоя ми в Екситър след финансирането на проекта ми!
Самият курс беше структуриран така- имаше сесии за разговорен английски; сесии, в които ние бяхме децата и играехме нови игри, драматизирахме приказки, пеехме и рисувахме, правехме проекти и ги споделяхме помежду си; сесии за обмяна на опит и идея; сесии за обсъждане на бъдещи партньорства за проекти по Коменски. Преподавателите са истински професионалисти! Имахме късмета нашата група да се ръководи от една невероятно артистична, емоционална и креативна млада дама- Софи!
Всичко беше дозирано и съобразено с това- ние да научим нови неща за работата си в клас, за историята, културата и всекидневието на страната- домакин и да се почувстваме щастливи! Е, да- направиха го англичаните! Осъществиха всичко планирано- обучението, внимателните и грижовни хазяи(които имаха за цел не само да ни подслонят и нахранят, но и да говорят много, много с нас :))), екскурзиите до двореца на Крал Артур, до къщата на Агата Кристи, до къщата на Кристофър Робин и много други! Снимките и клипчетата, които направих са към 2000! Не би ми стигнала цяла седмица , за да споделя всичко! Този курс беше изключително полезен за мен, защото ми позволи "да си сверя часовника", да създам нови контакти с колеги от 11 националности и да преживея незабравими моменти! Зная, че много от вас вече са минали по този път и съм щастлива, че миналото лято и аз успях да се "запаля" от постовете на Роси и да го направя! Ще се радвам, ако и аз запаля поне 1 един вас! Направете го, колеги-не е страшно писането :) Пък и хората от ЦРЧР наистина работят по европейски- професионално, подкрепящо. Питайте! Аз питах и получих отговори на всичко, което ме интересуваше- и от тях и от Роси и от други колеги, които бяха ходили на ИКД! С удоволствие бих отговорила на всички ваши въпроси и ще се радвам, ако с това допринеса и някой от вас да изживее моите емоции!
Накрая на този дълъг, може би объркан и много емоционален пост, пускам линк към малко снимки:)
http://dox.bg/files/dw?a=f7b05899c6 
Учителите от СОУЕЕ - Русе: "Уважаеми колеги, обръщаме се към вас за помощ и съдействие. Този блог на професионализъм и човечност, в който споделяме опита и идеите си, би могъл да даде и лъч надежда за спасяването на живота едно дете. В тези дни на пълно абдикиране на държавата от грижата за човешкия живот, ние, преподавателите и ученици от СОУЕЕ – Русе, се опитваме сами да направим невъзможното – да наберем сами средствата за трансплантация на малката Габи. Остават ни още 95% от необходимото. Молбата ни е да ни помогнете в разпространението на информацията за това начинание, като популяризираме сайта ѝ –
Comments2