Искрено, изповедно, същевременно двуизмерно и хитро завъртяно (дори като римуване)! Бих изобразил този стих скато пътен знак за внимание с надпис: "Внимателно с чувствата на поетесите!"
Не искам да знам. Искам само да те измислям, когато уличните лампи оживяват в сенките. Когато въздухът е с аромат на пъпеш и вятърът се сгушва в миглите. Искам да те откривам във всяко канелено утро, което започва с музика на бръмбари и ухание на палачинки. Да те рисувам в пшенично лято, в което облаците са се свили като прежда. Да съм кълбо, което се разлиства в устните. Или пък просто някакво разплитане, в една студена още утрин...
Не знам защо това стихотворение ми напомня и за пролетта в смисъл на залез на детството и пламтящ изгрев на смелия юношески поглед... ВЕско, Веско, пак ме зарадва... Мерси :)
Преди седмица писах за премиерата на стихосбирката "Въздишки от вулкан" на Романьола Мирославова. Ако сте пропуснали материала погледнете "Премиера на интересна стихосбирка" по-надолу по страницата или натиснете линка http://bglog.net/Poetry/16932 По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна. Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:
Романьола
Не името - душата ромоли, за нея ме наричат Романьола. Когато нежен дъжд над мен вали, на всяка капка за любов се моля.
Не името, а чувството ръми и затова съм с име Романьола. Каквото искаш ти от мен вземи, но чувството ми остави на воля.
Не името-сърцето ми звучи със трепета на всички пеперуди. Докоснат ли го влюбени очи и мъртвия то може да събуди.
Една цигара На бащата на моите деца
Раздялата ни е една цигара, една за двамата е в този час. Едната част в душата ми догаря, а другата едва допушвам аз.
Делиме я като добри пушачи, да си допуши всеки своя дял, и даже под невинните клепачи да си изплаче после свойта жал.
Но как да разделим любов велика, която е едничка на света. Сърцата ни-два живи пепелника събират вече само пепелта.
Нещо ме тръшна Грипчо и не съм в най-поетично настроение. Но нас от "старата школа" са ни учили, че на млада, красива и интелегентна дама не се отказва. Ще сложа тук и един от сонетите на г-жа Мирославова. Тя пише тип английски /Шекспиров/ сонет от три четиристишия и финално двустишие. Стига! И най-ерудираната теория е по-слаба от магията на стиха:
Ръкопис
За теб навярно аз съм ръкопис, от който ще се отървеш набързо, преди страха ти сляп да се стопи и мъката ми да се свие като бързей.
Страхуваш се от думите ми ти, че падат като камък, че повличат и чувства, и надежди, и мечти, и пак на всички други не приличат
Че носят светлината на жена, но не звучат по женски дяволито. Ти знаеш от преструвки се свеня, при мене няма скрито и покрито.
Страхуваш се от погледа ми чист. А аз съм непрочетен ръкопис.
Вчера бях на премиерата на една хубава стихосбирка и бързам да споделя удоволствието /естетическо естествено!/ с вас! Отначало ето официалното представяне:
Ще прибавя, че вчера зала на "Надежда" в Столичната библиотека преливаше от гости, приятели и почитатели. По стихове на г-жа Мирославова пяха свои песни Венета Рангелова и Бони Милчева. Получи се атмосфера, наистина задушевна и поетична. От мое име мога да кажа, че поетесата наистина е доста талантлива, умее да изказва чувства в поетичен слог. Има доста сполучливи поетически попадения, оригинален стил, много истински и красиви стихове. А пък как се живее в семейство с двама поети? Дали красотата на словото е съчетана с практицизъм? Даже няма да разсъждавам нашироко, но помислете си..... Талант, дарование, публичност, награди - всичко си е на мястото. Ала цял живот талантът е в сянката на колоса - защото Евтим Евтимов си е точно такъв. Но погледнете и някои от стиховете на съпругата му - наистина си заслужава!
Ами, Г- н Светев, много скромно го раздавате:), а публикацията е много хубава и интересна. Ще се радвам, ако пуснете нещо от книжката ( разбира се, ако я има в наличност, както и времето всъщност).
Разбира се, че имам книжка с автограф! Като имам време /най-вероятно утре/ ще се понапъна да публикувам тук едно показателно за поетесата произведение. А скромността ми в общност "Поезия" е абсолютно непресторена. Докато в прозата имам известна практика /ти знаеш от личен опит това/, то поезията ми е на ниво текстове за песни на ученическия ни състав преди 20 години.
Comments5
...а черното е винаги на мода...
дантелите впримчват погледа...
и ако свободата е самота...
на кой ли му трябва да е свободен!?
за да започна да строя от нищо."
Понякога си мисля, че това е смисълът,
а друг път, че не си заслужава усилието...
Чувствата- афиф вази и съдове
за страните плодове и цветове на делника.
Най- крехките са най- близо до ръба на масата...
Обща житейска закономерност.