Поезия 30.04.2008 pestizid 345 прочитания

ПОДСТРЕКАТЕЛКА

Не искам да взривявам тишината ти.
Или пък искам? Но се оправдавам,
че ролята ми е на подстрекателка,
а подстрекателите нямат право.

Най-трудно е когато разрушавам,
за да започна да строя от нищо.
Безсмислено е да се оправдавам -
ти всъщност подстрекателка ме искаш.



Категории

Реклама

Коментари

se_chko
se_chko преди 18 години

...а черното е винаги на мода...

дантелите впримчват погледа...

и ако свободата е самота...

на кой ли му трябва да е свободен!?

efina
efina преди 18 години
"Най-трудно е когато разрушавам,
за да започна да строя от нищо."

Понякога си мисля, че това е смисълът,
а друг път, че не си заслужава усилието...
pestizid
pestizid преди 18 години
Да, деструктивизъм, дантели (предпочитам лазурно сини - като морето в слънчев летен ден) и трудните отговори на съмненията. Благодаря ви.
swetew
swetew преди 17 години и 11 месеца
Искрено, изповедно, същевременно двуизмерно и хитро завъртяно (дори като римуване)! Бих  изобразил този стих скато пътен знак за внимание с надпис: "Внимателно с чувствата на поетесите!"
se_chko
se_chko преди 17 години и 11 месеца

Чувствата- афиф вази и съдове

за страните плодове и цветове на делника.

Най- крехките са най- близо до ръба на масата...

Обща житейска закономерност.