Поезия | BgLOG.net

By valiordanov , 15 January 2008

ПОИСКАЙ МЕ

Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън
при теб ще вляза като топъл вятър...

Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...

А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.

И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...

Legacy hit count

415

Legacy blog alias

16906

Legacy friendly alias

ПОИСКАЙ-МЕ

Размисли

Любов

Култура и изкуство

Литература

Нещата от живота

Поезия

Comments2

tutifruti преди 18 години и 3 месеца

Страхотно стихотворение! Много ми допада! И въздейства силно! И размечтава...Коя ли ще е тази щастливка..!?

IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца

Ненатруфено, откровено и нежно…

By valiordanov , 12 January 2008

МЪЛЧАЛИВОТО МОМЧЕ

Потърси го в звука на Балкана,
в тишаната на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е , знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си момиче му дай.
Преплетете ли вие съдбите
ще превърнете Ада във Рай.

А гласа като ехо камбанен
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...

Legacy hit count

392

Legacy blog alias

16868

Legacy friendly alias

МЪЛЧАЛИВОТО-МОМЧЕ

мълчаливо момче

Любов

Поезия

Comments

By marsi71 , 11 January 2008

СЪНУВАТ МЕН

Тежат цветовете на дъгата

разсипани

върху стъклото на очите ти.

Пастелно примижава

залезът

в зениците.

Ръждивата му диря

дълбае в облаците

въпросителни

и притаено тихо е –

като през буря.

Сърцето си дочуваш.

Мокър спомен

за докосване

по устните...

Самотен

и навярно по-самотен от всякога

търкулва се денят.

Тъгува

в горчиви изгреви

палитрата на сетивата

наранени чувствата

сънуват

МЕН

Къде съм?!

С ветровете да ме търсиш.

Legacy hit count

572

Legacy blog alias

16857

Legacy friendly alias

СЪНУВАТ-МЕН

Любов

Литература

Поезия

Comments3

svetlina преди 18 години и 4 месеца

Намирам те все повече и нямам нищо против :)

ама наистина - общност Поезия те очаква :)

marsi71 преди 18 години и 3 месеца

Благодаря ти.Не смяташ ли , че е малко захаросано?!

marsi71 преди 18 години и 3 месеца

Благодаря ти.Не смяташ ли , че е малко захаросано?!

By marsi71 , 10 January 2008

ЗА ЛЮБОВ

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите

укротели от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още....

И с душа

непокорна,некръстена –

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

Legacy hit count

551

Legacy blog alias

16842

Legacy friendly alias

ЗА-ЛЮБОВ

сетивата ми някой е вързал

Любов

Поезия

Comments

By marsi71 , 9 January 2008

НАРАНИ МЕ

Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме.
Изгубено в очите ти
небето е.
А аз съм пухче
от перо на гълъб-
невидима и видима,
въздишка съм
във крайчето на устните ти
дето
кротува най-желаната усмивка.
И срича в неримуваното ехо
на тялото ми отмаляло
сърцето ти.
Дълбаят кожата ми звездопади.
Онемяла
душата ми се пръсва-
капчици седеф.
И хукват сетивата
подивели
да връщат ласките ти
и да бъдат наранени.

Legacy hit count

452

Legacy blog alias

16829

Legacy friendly alias

НАРАНИ-МЕ

пухче от перо на гълъб

Любов

Поезия

Comments

By marsi71 , 8 January 2008

ВЗРИВЕНИ

Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите.
Небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите.
Тихо е.
Небрежна паяжина облаци разтегнали
крадат от слънцето
седеф,
калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли -
свято съвършенство,
присънно пладне,
сънени душите...
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите
поляга укротена любовта ни.

Legacy hit count

663

Legacy blog alias

16819

Legacy friendly alias

ВЗРИВЕНИ-D5C26829E8784720B87080205F98DCA2

взривени сетива и обич

Любов

Култура и изкуство

Поезия

Comments3

svetlina преди 18 години и 4 месеца

а защо направо не издадеш стихосбирка?

ПП: чудя се и как още не си погледнала в нашата общност Поезия...

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

Ще го направя.Обещавам......................

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

Ще го направя.Обещавам......................

By Panajot1 , 8 January 2008

Сладки грехове

Изречение

за незаконната любов

Ако някога пристъпим

в нашия двуместен свят, където

въображението и реалността се сливат,

(а тъмнината се цени високо),

аз ще докосна изумителните ти съкровища,

ще се почувствам приказно богат,

защото си до мен,

защото двамата сме в плен на сладкия порок,

на нашето желание да бъде удовлетворена

взаимната потребност от риск, от похот и любов.

Legacy hit count

555

Legacy blog alias

16804

Legacy friendly alias

Сладки-грехове-584B1977D4FF469989236EB1498EB03F

похот любов порок

Любов

Поезия

Comments2

IstinataPobejdava преди 18 години и 4 месеца

И аз съм почитател на дългите изречения… Макар и дълго, все пак е едно,и едновременно с това доста образно и с вътрешен заряд… Харесва ми. :)

queen_blunder преди 18 години и 4 месеца

Panajot1, това вече го пусна вчера :-) Прекрасно е, но същото.

... Или пък да не е бъг в системата, че почнаха да излизат по два пъти едни и същи неща?...

By valiordanov , 8 January 2008

Е?

Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,

но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите, месечина да омеся...

Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана...

Господ мога даже да осъдя,
че църквите превърна във дюкяни...
Разсърди ли ми се, ще Го изпъдя...
Но Той е мъдър. Знам, че ще остане...

Замаха ми словесен, не кълнете.
Душата ври като магично биле...
От мойта плът, не ще поникне цвете,
но чувствата ми пърхат лекокрили...

Legacy hit count

510

Legacy blog alias

16803

Legacy friendly alias

Е-

Поезия

Comments6

queen_blunder преди 18 години и 4 месеца

Крайно време е да ти кажа и моето мнение за стихотворенията, които публикуваш. А то е, че пишеш възхитително! :-)

IstinataPobejdava преди 18 години и 4 месеца

Много ми харесва стихотворението. Но, особено красиво ми звучи метафората във втория куплет. :-)

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

От твойта плът, не ще поникне цвете,
но сетивата пърхат лекокрили...
роден за после...
може би Апостол,
на чувства нелакирани и диви
бъди
и отстоявай себе си,
дори когато трудното ликува
едно небе
и мирис хлебен...
и майчина сълза...
до имане!

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

svetlina преди 18 години и 4 месеца

о у... :)

gretabelcheva преди 18 години и 3 месеца

Пишеш вълнуващо, поезията ти докосва всяка струна!

By Panajot1 , 7 January 2008

Сладки грехове

Изречение

за незаконната любов

Ако някога пристъпим

в нашия двуместен свят, където

въображението и реалността се сливат,

(а тъмнината се цени високо),

аз ще докосна изумителните ти съкровища,

ще се почувствам приказно богат,

защото си до мен,

защото двамата сме в плен на сладкия порок,

на нашето желание да бъде удовлетворена

взаимната потребност от риск, от похот и любов.

Legacy hit count

636

Legacy blog alias

16793

Legacy friendly alias

Сладки-грехове-9C77BE08C7BE41F3A6CBFE1572121837

порок похот любов

Любов

Забавление

Поезия

Comments2

queen_blunder преди 18 години и 4 месеца

Сладко изречение :-)

Дълго, съставно (някои тук предпочитат простите, но аз не), наистина с много думи, но с безупречна пунктуация и толкова много желание и страст, побрани в него! :-)

DenitsaDeni преди 18 години и 4 месеца

Ех, ако винаги правехме всичко на тъмно и ако може без да знаем кой е вътре, щяхме да си спестим толкова компекси и проблеми. Така де, тъмнината няма памет. Само усещане. Пък усещането си има свое съществуване и свои правила.

By marsi71 , 6 January 2008

ОБИЧАМ ТЕ

ЦЕЛУВАШ
солените си чувства
по тялото ми.
Вадичка желание
мокри слепоочията...
надолу
болезнено нежно
навътре
в очите ти
да ги опари
с топлината на взривената ми
плахост.
Душата ти се смее
заключила
на шепота ми пресеклив
уханието.
Пръстите ми -
вплетени в косите ти,
твоите галъовно меки длани
изтръгнали
най-дългата въздишка на сърцето
изтръпнали
полягат до гърдите ми.
Пригушени
в присънното на залеза
са сетивата ни.
ОБИЧАМ ТЕ!

Legacy hit count

569

Legacy blog alias

16782

Legacy friendly alias

ОБИЧАМ-ТЕ

Любов

Литература

Поезия

Comments5

svetlina преди 18 години и 4 месеца

:) оправдах ли надеждите? (да прочета и следващото ;) )

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

Светлина,страхотна си,винаги ли успяваш така бързо да усмихнеш някого.../сега мен/

svetlina преди 18 години и 4 месеца

обикновено там, дето мина настава плач и разни хора си посипват главите с пепел, а жените им си скубят косите.Децата са доволни, щото ги уча на нови неща. Учителите им не са, щото те не ги учат на тея неща. Бабите са доволни, щото внуците вече са пълнички и покрити със здравословна кал. Дядовците са доволни, щото бабите вече говорят с внуците, а не с тях.
Абе, народно веселие настава... (справка - мъжете и жените не са народ, а мъченици, които ще бъдат канонизирани и следва още от сега да им се кланяме и да искаме да приличаме на тях)

marsi71 преди 18 години и 4 месеца

Е ,след такъв обстоен коментар...просто нямам думи.............Усмивки!

svetlina преди 18 години и 4 месеца

Опаааааа ;)

Поезия