Двама много готини блогери са коментирали в моя постинг. Много ми е приятно и съм горда с това :)))

А онези, двамата, дето са ми писали минусчета, нека ги е яд. Не се заяждам. Не мисля, че постингът ми е нещо кой знае какво, но просто не вярвам, че минусите са оценка на написаното, а смятам, че са укор към мен лично.

Самото желание да цъкнеш минусче не го разбирам. Чудя се докога в блога ще има хора, които да поддържат напрежение и лоша психо нагласа. Кому е нужно това? Хора мили, животът е твърде кратък, за да си го прекарваме в търсене на поводи за дразги и конфликти! Според мен темата за любовта по принцип би трябвало да носи приятни усещания у всички... Така мисля, без да натрапвам на никого своето мнение.

Стеф, можеш изобщо да не се съмняваш в интуицията си. Тя май наистина ти помага да откриваш бързо готините хора, а също така ти е била помогнала да намериш своята разкошна любима. Интересно нещо е интуицията. Според мен я притежават хора с по-силна чувствителност. Тя няма връзка с интелекта.

Помислих си, че въпросът на Ген може да се формулира като тема за есе примерно ето така: „Кога казваме, че любовта е сляпа?” или „Според вас сляпа ли я любовта?” – също става.

Любовта е сляпа, защото влюбените не възприемат безпристрастно нещата от действителността, от което следва, че те не правят точни, верни, реалистични, обективни оценки на случващото се. Те идеализират другия, т. н. обект на своята любов, виждайки го като прекрасен образ без никакви недостатъци. Този образ е въображаем, защото е породен от желанието им да видят своя любим такъв, какъвто те си мечтаят той да бъде. Рядко се получава, както при Басиди, след „проглеждането” да установят, че мечтата и реалността се припокриват.

Влюбените са слепи и за всичко останало, не само по отношение на представата, която изграждат един за друг. Те виждат света красив, блестящ, многоцветен, защото любовта, която идва от сърцето, ги кара да бъдат по-добри, по-мили, да даряват радост на околните.

Лично за себе си мога да кажа, че като имам предвид в каква грозна действителност живеем, в която красивото и стойностното се срещат твърде рядко, ще предпочета да виждам света през слепите очи на Любовта.

Сечко, няма да спра да се удивлявам на умението ти да твориш метафори! :))) Ти заслужено би могъл да бъдеш обявен за Краля на метафората.

Песента е чудна. Благодаря! :)

Много интересна позиция изразяват мъжете по темата – Ген и Сечко: че любовта не е сляпа, че тя е проглеждане за прекрасното. Не е провокация, а просто мой извод, продиктуван не само от тези наблюдения, а и от много други. Струва ми се, че мъжете, говоря за истинските, са по-чистата и невинна половина на човечеството, отказвайки категорично да се разделят с мечтите си и да стъпят на земята. Излиза, че когато любовта си отиде, то не е заради това, че жената е била идеализирана, а защото те са загубили своето умение да виждат прекрасното. Звучи ми много джентълменски.

Исках да се произнеса и за четирите минусчета, с които съм удостоена. Далеч съм от мисълта, че те се равняват на мнението на четирима души, след като тук всеки може да си създаде неограничен брой акаунти.

Скъпи съблогери неодобрители,

Приканвам ви да излезете на открито, и чисто и просто да споделите вашите мотиви за оценяването. Минусите се равняват на двойките в училище. Днес обяснявах на моите първолаци кои думички съответстват на цифровите оценки (че 6 е отличен, 5 е много добър и т. н). Те бяха много забавни, когато им предложих  да отгатнат с коя дума се свързва двойката. Отговорите бяха: ужасен, лош , зле. И на мен, както на децата, ми се иска да разбера защо сте ми натракали тези двойки.

 Ако се затруднявате с писменото изразяване на мнение, мога да ви помогна с няколко шаблона на отговори, които да ги копи-пействате в коментарите си.

1. Постингът е написан неграмотно;

2. Съдържанието не е по темата;

3. Авторката се е изразявала неясно;

4. Клиповете са тъпи;

5. Стихотворението е е*ати и бозата;

6. Написаното звучи неискрено и фалшиво.

Предварително благодаря за оказаната чест да науча къде ми куцат постовете.

Много мило и красиво послание, Дани!!! И песента, която си избрал за музикален поздрав много ми хареса!!!  Присъединявам се към поздравленията за празника със съветите на моята кръстница, която често ми напомня това:

Всеки Божи ден ти е подарък, затова бъди благодарна. Радвай му се!!! Не го пропилявай в сръдни и лошо настроение, каквото и да се случва! Не забравяй, че в днешния ден ти градиш своето утре. Какво ще бъде утре, зависи от това каква ти си била днес. Ако за някого си направила някое дори мъничко добро, ако си зарадвала някого, ако на някого си казала добра дума, ако си проявила търпение и разбиране към човека, който с нещо те е засегнал, ако си се въздържала да  му отвърнеш със същото...спокойна бъди, утрешният ден ти е осигурен. Не се тревожи как ще е утре, защото утре принадлежи на Бог - Той решава дали ще ти го даде, а ако го получиш - бъди благодарна, защото това е най-големият подарък. Мечтай!!! Усмихвай се!!!  Изпълвай душата си с красиви картини...Не чакай да бъдеш обичана - ти обичай!!!  Прощавай и не се обиждай на хората, които не са постъпили така, както ти мислиш, че е било правилно... Човек никога не бива да се обижда, защото разбира, че другият  явно в този момент не е можел да постъпи по друг начин - не е знаел как да го направи, не се е сетил дори, че може и по друг начин, или просто старите навици прекалено силно са се вкоренили и е нужно време, за да се променят... А и защо си мислиш, че винаги ти си правата?  Но и това не е достатъчно... Учи се да бъдеш щастлива, учи се да градиш щастието в себе си и то да не зависи от никакви външни обстоятелства...Никога няма нещата да се случват изцяло така, както на теб ти се иска. Но това, което можеш да промениш, зависи единствено от тебе - ти можеш да промениш отношението си към ставащото и да се научиш да не му позволяваш да те смачка. Напротив - бъди благодарна за всичко, което ти поднася животът, защото в най-горчивите уроци е най-голямата мъдрост и най-силното лекарство, което може да те спаси, но може и да те погуби. От теб зависи - от това дали ще поискаш да разбереш защо нещата се случват точно така, какво трябва да промениш в себе си и какъв урок всъщност учиш,  или ще се оставиш недоволството от ставащото да те унищожи...Минеш ли правилно през някоя ситуация, намериш ли правилното отношение към нея - нещата тръгват към подобрение. Ако това упражнение не ти е помогнало да усвоиш урока - очаквай повторение на ситуацията, вече с някакъв друг нюанс - докато се научиш да реагираш правилно на нея...

Е, това са познати неща и всички си ги знаем, но аз поне имам нужда някой понякога да ми ги напомня...Затова - напомням ги  на себе си и на още някой, който може би точно сега има нужда от припомняне...

Ето как започна всичко.Родена съм от пяната на прекипялото мляко на баща ми Уранокисус.Било е време, когато не е имало млековарки със сфирки.Татко ми,като един истински бог обожавал млякото.Една сутрин решил да си свари от коза мляко,но се заприказвал с комшията Стамат и …….съм се родила аз.

Казвам се Афродитус Бифидус Стаматос.Татко ме кръстил на съседа по майчина линия,щото бил традиционалист.

Аз съм красива,бяла и винаги мириша на биволска есенция.Тръгна ли на път под стъпките ми разцъфтяват млекоцентрали и мандри.Божествена съм като тате,и пак вечна като него,защото както е казал поета: „В млякото е истината за любовта.”

Съпругът ми Арус Пършевич беше сърбин.Срещнахме се на една промоция на новото кисело мляко Дедо Либен.Не беше любов от пръв поглед,ма с времето се свиква.

Аз мога да бъда добра,но мога да бъда и лоша.Зависи от закваската.Та в тая връзка искам да ви споделя,моите постижения в млечната промишленост.

Първият ми опит в тази насока беше свързан се един творец.Той мразеше млякото.Не го консумираше под никаква форма.На мен ми омръзна да го гледам все такъв унил и незадоволен млечно и реших да го приобщя към клуба на „Млечните съпрузи”.Една прекрасна майска утрин,си пиех кафето с брат ми Сметанус Целуфанус и получих прозрение.В главата ми се зароди божествената идея да помогна с каквото мога на твореца-склуптур.Грабнах една пита кашкавал и я метнах зад гърба си.Тя падна в скута му и той с уменията придобити в негови минали животи,изработи статуя на момиче с неземна красота.Нарекох твореца Кашкавалион, а на девойката вдъхнах живот.С този мой жест на любов към ближния положих началото на кашкавалената промишленост.

Втората ми среща с хората не пиещи мляко,не беше толкова ползотворна.В случая реших да бъда лоша.Не защото природата ми е такава,просто не ми се понрави отношението на синът на речния бог Кефир-Киселцис,към любимата ми нимфа Цвик.

Киселцис Кефиров беше прекрасен момък.Цвик го видя на три хиляди двеста шейсет и петия ми рожден  ден и се влюби в него от пръв поглед.Но той я възневидя,щото не била истинска  и не можела да говори.Аз се ядосах и му пратих любов,неземна и божествена.Един ден както пасеше стадото си,Киселцис внезапно ожадня. За негов късмет,пасището беше в близост до млечното езеро „Окото”.Той прилегна на земята и отпи жадно.И тогава го споходи моята любов.В неподвижната и гладка бяла повърхност на езерото/млякото не беше пресечено,щото аз лично се грижех за екологичното му равновесие/ той видя себе си и се ……..влюби.От този ден нататък животът му спря.Не искаше да се отдели от животворната течност нито за миг.Така си и умря там,с бяло около устата.А на мястото където беше лежало тялото му,разцъфна кофичка кисело мляко с марката „Данон-Класик”.

И за да не бъда многословна и да отегча милия читател,както и уважаемото жури,приключвам изложението си с едно мое лично преживяване.

Та както всички вече разбраха,аз съм богинята на любовното биле,с не до там романтично име.Но въпреки своята божественост и аз бях  причината за създаването на един нов млечен продукт,за който ще ви разкажа немедлено.

Срещнах Димитриус Айраниус Сиренаров,на един конкурс за красота и нови постижения  в коафьорството. Сиренаров имаше прекрасна коса.Той беше участник в конкурса,под формата на манекен.Видях го,седнал на един стол ,замислен и небрежно

елегантен.Влюбих се.Ма и той в мене.Пламна луда любов,такава и боговете не познават.С Димитриус имахме една страст-компютърните игри.Играехме от сутрин до вечер.През другото време,бяхме на диета.Оная италианската,дето е само за двама.Та точно тази ни страст-компютърната ни изигра лоша шега.Сиренаров беше нападнат от Андариел І,ранен от Дуриел ІІ,смъртно ранен от Мефисто ІІІ и коварно убит от Беил Диаблов.Не можех да понеса неговата смърт.Плачех от сутрин до вечер.Земята побеля от толкова мляко.Заледи се всичко живо и в следствие на това се роди Сладолерос…..

Баща ми милия Уранокисус,се смили над мен и направи необходимите постъпки пред бога на подземното царство Хадес Млекаров,да ми върне любимия.Млекаров биде така благосклонен и ми го върна,но на половина.Шест месеца ям сирене,следващите шест гладувам в очакване на Димитриус.

В заключение ще кажа,че млякото е в основата на всичко,което става за ядене и пиене.Изключая случаите,в които ви липсва,ензима на хумора,щото не секи разполага с него по рождение.