Елегия
Ех, ........Българийо..........., майко юнашка!
Възпял е нявга поета. Къде са сега, мила Майнольо, твоите синове и дъщери
– левенти и убавици? Прогони ги ти, Майко – изеднице, по чужди земи
аргати, а тия дето остаха, се чудят кой балкан, Майко да хванат заради
немотия и мизерия. Че създаде, Майко и отхрани неколкостотин
нехранимайковци, дето от чужда гърбина кръв пият, кръв пият....., жилаво
месо късат
И още, Майчице, ще те питам, къде са ти равни поля,равни поля с тучни
пасища? Твойте са поля с бурен обрасли, а пасища – черни
стърнища, опожарени и разровени!
И пак ще те Мале попитам, де са ти гори зелени, гори зелени потоци
пенливи? Гори ти Мале изсечени, на тяхно място бетонни дървета, бетонни
още железни, железни Мале и тухлени! Потоци, бистри кладенци – утайници
Мале са станали, утайници и рибарници за удоволствие на твойте
нехранимайковци, дето се чудят как да те погубят, погубят оше погрозят,
а най добре щеим е ако могат и безпари да те продадат!!!
И пак та питам, мила ми Мале, що се даде на тия синове продажни?
Сега, Мале, що плачеш, че нямаш гори и поляни, че нямаш небе високо, високо, още широко?
Не плачи, Майко Българийо, не плачи още не тъжи, защото и туй не
можеш да правиш! Веч изплака сълзите си по загинали и заминали. Ами
събери, майко, парчетата от опозорената си душа и пръснатото си сърце,
върни ги, Майко, всичките дето от лошо заминаха, заминаха та се
невърнаха. Пък им дай, Майко, друг живот, друг живот със слънце в небето.
Слънце в небето, жито в полето, пък тогаз, Майко, ще видиш, как ще се
посрамят онез твои продажни синове. Ще се скрият, Майко, ще бягат и ще
дирят де да се потулят.! И тогаз, Майко, ще видиш, как ще се грижим за
тебе, ще станеш пак рохка и мека, със зелени тучни пасища и гори с
буйни високи дървета.
Ако ме Мале послушаш, ще намериш млади невести, и люлки с
чеда новородени. По тебе, Мале, ще припкат, сърцето ти да възрадват и в
песни да те възпяват!!!!!!!!!!!
Comments