СЪДБА  И  ТЯ

              От много време ми се ще,
               за малко времето да спре,
               да поговоря със съдбата,
               за днес, за утре и за чудесата.
              Да виждам,  чувам ,  размишлявам,
               в знанието да се наслаждавам.

съдбата :  По  всяко време съм до  теб.
        тя  : Досещах се,  макар в респект.
съдбата : Ти искаш времето да спре?!
         тя : Не, Не! Да чуя теб за миг поне!
съдбата : Не знаеш ли?! За да разбереш,
                въпроса първо, трябва да дадеш.
          тя : Не искам, аз да те повикам,
                а само отговор да предизвикам.
съдбата : Опитвош се да провокираш?!
                Мен, не можеш ти да прогнозираш.
         тя : Когато не разбирам, аз мълча.
съдбата : Туй близо е до мъдростта.
         тя : За мен съвсем не е това.
съдбата : С търпение и мисъл,
                печелиш ход, после два
                              и пак така.
          тя : Да, успявам, но  време нямам ,
                          да се наслаждавам.
съдбата : Та ти си в него, в ръцете ти е то!
         тя : Тогава ти се появяваш, трудността едва преодолявам.
съдбата : И  случва ти се да постигаш, без да се надяваш.
         тя : Постигнатото да запазя, трудно аз успявам.
съдбата : Оставям те сама да предцениш-
                какво да губиш и какво да вземеш.
         тя : Така е , избор има.
съдбата : И няма кой да опонира.
         тя : Оказва се , съвсем случайно ,
               че избора ми, друг променя трайно!
съдбата : И много бързо ти израстна,
                щом трудността, като планина
                            пред теб порастна!
          тя :Да, важна е целта и силата на мисълта.
съдбата : Изкажеш ли го, вяра става тя.
          тя : Желанието и волята ми недостигат,
                за други възлови за мен неща.
съдбата : Съдба, в живота е така!
          тя : Този светъл свят, е като тъмна стая.
                 виждам и незная, очаквам,
                                        внимателно мечтая.
съдбата : Не искай всичко от живота,
                той няма да ти го даде!
         тя : Докосната от любовта, да бъда аз поне!
съдбата : Когато гониш, тя ти бяга,
                забавиш ли се, стига те веднага.
          тя : Искреност да дам се аз старая,
                да получа същото желая.
съдбата : Докосната от своите мечти,
                от мисълта си, лъгана си ти.
          тя : Не е ли вярно : щом добро посяваш,
                               същото ти получаваш?
съдбата : Нима с добро си само изтъкана?
                Справедливостта, превръщаш в тежка рана.
         тя : Идеална аз неща да се наричам,
               опитвам се човека да обичам!
съдбата : Проверка на това,аз правя
                                     и не го отричам.
          тя : С добро, отвръщам аз на всяко зло!
съдбата : Тук, няма ненаказано добро.
          тя : Искам, логиката да намеря.
съдбата : Щастлива си, когато малко знаеш.
               С въпроси, лесно шанса си ще проиграеш.
          тя : Случайно всичко се развива !!!
съдбата : Спонтанност във хармония се слива .
          тя : Как хаоса в живота,
                в подреденост се превръща ?!
съдбата : Предопределеност се наричат също .
              Така говорих аз,със съдбата,
              за случващото се тук на земята,
              за мен, за нас, за правотата,
              за избора и правилата.