BgLOG.net
By valiordanov , 29 April 2008
От Библията, всички, ясно знаем,
че братската омраза съществува.
Да я отхвърлим, нищичко не правим.
В душите ни на воля си лудува.

Безпринципно раздаваме ритници.
С юмруци, простотията закриляме.
На дявола ли все сме ученици
щом Божиите думи не разбираме?...

Нови случки давят битието.
Отричаме произхода си даже.
Каинската злоба във сърцето
тялото превръща във прокажено...

Извода направих с много болка.
Братоомразата присъща нам е само.
Думата последна е на Бога.
Иисус възкресе, в някого го няма...




Legacy hit count
617
Legacy blog alias
19020
Legacy friendly alias
Христос-не-е-Стоичков---
Поезия

Comments1

Stormbringer
Stormbringer преди 18 години
Христос меко казано много отдавна не е Стоичков. Както впрочем и обратното...
By valiordanov , 24 April 2008
Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...

Закрещяха птици възмутено.
Страх нахлу във техните гнезда
и загърна с плаща до студено
стоплените с обичта яйца...

Облаци завиваха звездите.
Сенките танцуваха в екстаз.
Тишината бе изплашен зрител
претопен във лавата от страст.

Спомени - разхвърляни листа
ще лежат смълчани. Без съмнение.
Бурята успешно разигра
едно среднощно, страшно представление.





Legacy hit count
307
Legacy blog alias
18937
Legacy friendly alias
БУРЯ-03FF5241F4264A87993D2F31ACF7F232
Поезия

Comments1

galjatodorova
galjatodorova преди 18 години
Ей, момче, страхотен си! И този път! С голямо удоволствие чета всичко, което си публикувал тук и наистина ти се възхищавам.Успех!
By ElaGeorgieva1 , 3 April 2008



Сърцето ми е стар модел -

ръмжи от злоба, ври от страсти.

Но тръгва с мен към всяка цел.

Дори и без резервни части.



Върви със мен под свода син

и не очаква нежни грижи...

При този доста скъп бензин

сърцето евтино ме движи.



Къде ли с него аз не бях!

И колко спътници побира:

Любов, надежда, радост, страх...

Не му е лесно по баира.



Не му е лесно в равен ден,

когато лудо го подгоня.

И всички удари по мен

личат по неговата броня.



То губи сили вече, знам.

Дори в най-бедните минути

не искам аз да го продам.

А кой наивник

ще го купи?
     
                     Георги Константинов

Legacy hit count
921
Legacy blog alias
18516
Legacy friendly alias
-Не--сега-не-е-за-поезия----
Любов
Култура и изкуство
42
Поезия
България
Български език

Comments7

swetew
swetew преди 18 години и 1 месец
Един от любимите ми съвременни поети. И много народен човек. Общувах с него преди години, когато публикувах в "Пламък"- той е директор на списанието. Никакъв намек за елитаризъм, изключително непосредствен. Но така е с големите творци. Само творческите недоносчета са претенциозни!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
Да, защото за творческите недоносчета да си "поет"  е професия като всяка друга и  претенциозността им е единствената дреха, с която могат да облекат посредствеността си...

Те не могат да си позволят непосредственост--отблизо истината лъсва много бързо...
goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Великите са велики, защото са недостижими - ни за хули, ни за ласкателства.
Човек може да бъде ограбен, може да бъде погазен, може да бъде забравен, може....толкова много може, но ако може да се избодат очите на зрящия, дали незрящия ще види света?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
„Очевидно е, че чалгата върви с едни силиконови гърди пред истинското изкуство”.

Писателят Георги Константинов отговаря на в. „Стандарт” дали окончателно сме се превърнали в чалгаджийска държава

goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
АААААА, държавата ни е очевидно чалгаджийска, виж, народа е далеч от нея, толкова далеч, че гласовете си не чуват.  
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
Напоследък все по-често се убеждаваме, че май у нас държава липсва...Затова гласът на народа отеква като в пустиня, без да има кой да го чуе...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
"Да има велик писател за една страна е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, само незначителните."
Александър Солженицин

By sekiratajupel , 2 April 2008
Във полето раснало кокиче -
стройно, бяло хубаво момиче,
най обичало да пее,
да се радва, да се смее!
Минали година, две
яко взела се в ръце,
 есни хубави изпяла
и от тях добро видяла.
Но минало още време,
тя поела тежко бреме,
в фирма влязла със охота
и поела кръст Голгота!
 разнела със красотата
на косата, на краката,
на зелените очи.......
Трябвало е да мълчи,търпи...
Ангелският и гласец
им послужи за свинец!

Legacy hit count
592
Legacy blog alias
18491
Legacy friendly alias
ПРОЛЕТНО-КОКИЧЕ-СЪС-ГЛАСЕЦ-ЗВЪНИЧЕ
Поезия

Comments2

edinotwas
edinotwas преди 18 години и 1 месец
пишете в поезията
sekiratajupel
sekiratajupel преди 18 години
Не мога да се ориентирам, сложно ми е! Направете го вие, но аз после как ще се оправя?
By Tosh , 31 March 2008
Това е стихче, текст на песен от втора част на мултимедийната продукция "Детски фантазии". Тя ще бъде много по-вълнуваща и забавна от  Първата част
...




Тош
Цветята, които обичаш
По мотиви от Mmmbop на Hansоn

Предстоят ти толкова много връзки, но
малко от тях ще продължат.
Ще прекосиш реки от болка и сълзи, но
щом се обърнеш назад, всичко ще е отлетяло като в сън.
Като в кошмарен, но прекрасен сън...

Затова бъди с тези, които наистина те обичат.
Накрая, когато остарееш и започнеш да увяхващ,
само те ще ти останат.

Посей детелина, посей роза.
Посаждай цветята, които обичаш!
Не спирай, за да разбереш кои ще пораснат.
Това е тайна, която никой не знае...
Никой не знае!

След миг повечето ще са увехнали.
След миг цветовете им ще са избледнели.
Но ти не спирай да посаждаш цветята, които обичаш!
Не спирай, докато и ти самият не увехнеш с тях...

Не спирай!








Hanson
Mmmbop

You've so many relationships in this life
Only one or two will last
You go through all the pain and strife
Then you turn your back and they are gone so fast
And they are gone so fast...

Oh so hold on the ones who really care.
In the end they will be the only ones there
When you get old and start losing your hair
Can you tell me who will still care?
Can you tell me who will still care, oh care?

Mmmbop, ba du ba dop ...

Mmmbop, ba du ba dop ...

Plant a seed, plant a flower, plant a rose
You can plant any one of those
Keep planting to find out which one grows
It's a secret no one knows
It's a secret no one knows

Mmmbop, ba du ba dop
...
In an mmmbop they are gone
In an mmmbop they are gone. In an mmmbop they are not there

...
Till you lose your hair. But you do not care

Mmmbop, ba du ba dop ...


Това е част от музиката към втора част на мултимедийната продукция "Детски фантазии". Тя е в нещо като "постпродукция" от известно време, но напоследък не мога да й обръщам много внимание. Освен това се колебая в какъв вид да представя мултимедията, как да я разпределя и др. такива...

Докато решавам, ми хрумна да пусна някакъв трейлър. Това е една частичка от шоуто, дет' се вика,  и дори не е от основната сюжетна линия, но другите неща са прекалено свързани едно с друго...

Но пък, като се замисля, тези песни всъщност носят важна частица от духа на "Детски фантазии 2", така че стават за ранна реклама...


Legacy hit count
656
Legacy blog alias
18447
Legacy friendly alias
Цветята--които-обичаш---
Любов
Музика
Podcasting
Поезия

Comments1

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 1 месец
Аз не разбрах точно за какво става въпрос. Но ми хареса:
Посаждай цветята, които обичаш!
Не спирай, за да разбереш кои ще пораснат.
Това е тайна, която никой не знае...
Никой не знае!
:)
By valiordanov , 27 March 2008
ДНЕС Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ТЕАТЪРА

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ КОИТО ГО НОСЯТ В СЪРЦЕТО СИ


На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.

Зад себе си тя крие своя свят,
за който всички в залата жадуват.
След трети гонг - за нея даден знак -
към ъгъла с финес ще затанцува.


Прожектори. Артисти. Свобода.
Награда - песен от аплодисменти.
Всички се изправят на крака.
Душите са уцелени в момента.

Поклон. Цветя. И радостни сълзи.
И пак поклон от жажда за магия.
Те – лошите отново са добри
в гримьорните - олтари щом се скрият.

Завесата загръща своя свят,
а залата изпразнена до голо.
В пространството ухае аромат
на благодарност, на мечти, на слово.



Legacy hit count
309
Legacy blog alias
18356
Legacy friendly alias
ЗАВЕСАТА-B6655A5034B846548C3E3CBAD5239049
Поезия

Comments3

ednaotmnogoto
ednaotmnogoto преди 18 години и 1 месец
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ТЕБ!
Благодаря за стиховете!Съвсем истински
efina
efina преди 18 години и 1 месец
Много истинска атмосфера си пресъздал!
Честит празник и благодаря!:)
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 1 месец
Честит ти празник и от мен ! Пожелавам ти никога да не загубиш творческото си вдъхновение, за да радваш и виртуално, и на живо ! :-)
By valiordanov , 22 March 2008
Асан българче обича
кой каквото му даде.
Денем спи, анощем тича
квото може да краде.

Асан българче живее
под закрила на власта.
За сираче като него
тя е Райската врата.

Асан българче залюби
европейските закони.
Знае, че не ще загуби.
Ще спечели милиони.

Асан българче копнее
за закон на малцинствата.
Все се прави, че живее
под минимума, под чертата.

Асан българче оплаква
само своите несгоди.
От държавата очаква
кеш на кратки периоди.

Асан българче е хитро,
знае да дои и суче.
За правата си разпитва
и законите все учи.

Ех, защо не съм Асанчо,
да ми тръгне тоз живот?
Аз живея като Санчо,
шеф ми е Али Кихот...


Legacy hit count
298
Legacy blog alias
18269
Legacy friendly alias
Асан-българче
Поезия

Comments2

goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Щях, почти, да се усмихна, но ми загорча. Докъде стигнахме, А?
Остроумно стихотворение! Хареса ми идята в него, защото е нашата съвремена реалност.
By raffaelka , 22 March 2008
Какво е всъщност
любовта?
Целувка или шепот
в нощта?
Усмивка, ласка
и нежност?
А може би
страст,мъка и ревност?
Толкова пъстра
и толкова сложна,
понякога взаимна,
друг път невъзможна.
Понякога е като
полъх нежна,
а друг път като
океан безбрежна.
Дори и тъжна,
понякога и трагична,
тя винаги е
силна и романтична.
Legacy hit count
654
Legacy blog alias
18268
Legacy friendly alias
Нещо-от-миналото---
Размисли
Любов
Поезия

Comments5

pestizid
pestizid преди 18 години и 1 месец
Какво е всъщност
любовта?
Целувка или шепот
във нощта?
Усмивка, ласка
или нежност?
А може би
страст, мъка, ревност?
Така е пъстра
и дори е сложна,
понякога взаимна,
а
друг път невъзможна.
Понякога е като
полъх нежна,
а друг път като
океан безбрежна.
Понякога е тъжна
и дори трагична,
но винаги е
силна, романтична.

Позволих си редакция, не го правя често, само от време на време.
Иначе тези думи са казвани, ама защо да не си ги припомним.

smal_girl
smal_girl преди 18 години и 1 месец
Много хубаво стихотворение :) Браво!Да твориш означава да си свободен.Много е хубаво когато чувек има дарба,която му позволява да излива всичко което му е на сърцето.Говоря от личен опит.Пиша стихотворения.Не мога да се нарека поетеса,но имам няколко творби.Повечето от тях са добри,други не чак толкова,но обичам да пиша.Продължавай да пишеш,това е страхотно.Плюс това творбата е доста добра.
goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Харесвам стихове, които чета на един дъх.
Хубаво е!
Pupito
Pupito преди 18 години и 1 месец
Ако трябва да съм честен, предпочитам версията на pestizid, защото пиша не от вчера и ако говорим за литературна стойност, тази е версията! Ако говорим за идея, трябва да коленича, защото това се опитваме да покажем всички (пишещи), но не толкова прямо и пряко, защото боли .... а вие знаете колко трудно коленича аз (не подлежи на коментар) ... но преклон винаги, особено, ако творбата е наситена с чувства! Благодаря за откровението ... и щом веднъж си се хванала на хорото, искам да те видя след време пред мен! Това не е  заповед, а предизвикателство! Ръкавицата вече е хвърлена! Добре дошла на бойното поле!  :)
raffaelka
raffaelka преди 18 години и 1 месец
благодаря за редакцията и критиката ;) както съм казала, това е нещо от далечното минало (поне на 4-5 години) съответно спада към отчаяните опити на една тийнеджърка да опише това,което бушува в нея, няма претенции за литературна стойност :)
имам доста такива произведения, събрани в една тетрадчица и обичам да си ги препрочитам именно за да откривам сама несъвършенствата на изказа им, но и хармонията и наситеността с чувства. може би някой ден ще седна да си ги редактирам и дооформя в малко по-представителен вид или може би ще дам на някой по можещ да го направи, и те ще достигнат до повече хора ;)
засега остава идеята единствено за редакция на стари творби... от адски много време не съм била в състояние/настроение за писане на поезия. и все пак, кой знае...
By DanailT , 20 March 2008
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Legacy hit count
3642
Legacy blog alias
18239
Legacy friendly alias
Има-ли-живот-след----
Ежедневие
Размисли
Купон
Любов
Приятели
За BgLOG.net
Забавление
Интернет
Култура и изкуство
Невчесани мисли
Литература
София
Нещата от живота
42
Семейство
Поезия
Профил
Новини
Коментари
Смях до дупка! :)
България
Цитати
Български език
Правопис и правоговор
Училище
Текстове на песни

Comments9

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
Страхотно, страшно остроумно! Само колко леко трябва да отстъпим назад, за да погледнем нещата по нов начин. Веднага се сменя цялата перспектива...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 1 месец
3 поста за днес, които можеха да бъдат на друго място :(
А иначе това съм го чела отдавна, много е сладко :)
plankov
plankov преди 18 години и 1 месец
А вярата в Бог, не е ли нещото, с което понякога се прекалява. Да Христос е пратил апостоли, да Господ е говорил нам с пророци и ангели, но ... Бог е Бог, той си има негов живот (както и мама) и понякога (както и Мама) решава да ни абортира.
Та...и двамата са прави, дотолкова, доколкото не нарушават човепкото съзнание дадено от Бог, на нас грешниците.
Единият е в едната крайност, другият в другата.
Бог е повече от това, да мисля за него нон стоп, и т.н. Бог не е егоцентрикът, който иска от нас непрерывно да мислим за него, не е егоиста, които да мисли само за неговото дело. Не е нарцист, който да мисли, че ако не му се моля по амнайсет пъти дневно няма да имам сполука в живота, все таки - Господ е нещо, което по-скоро не питежава човешките качества, отколкото ние си мислим.
MortishaMed
MortishaMed преди 18 години и 1 месец
Danail , това съм го чувала, но благодаря, че ми го припомни. Много ми хареса. Помогна ми за пореден път да погледна и на сегашния си живот от друг ъгъл. Както и да се посмея, осъзнавайки как изглеждаме ние, "възрастните" отстрани. Освен това ми вдъхва надежда.
" Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят." Това е любимата ми част. Както се казва, просто трябва да слушаме сърцето си...
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 1 месец
Аз пък не го бях чувала и много ми хареса :) Благодаря, че си го пуснал. Супер ми е за преди лягане :)
goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Направо великолепно!!!!!!!!!
TaniaVasileva
TaniaVasileva преди 18 години и 1 месец
Прочетох го за първи път тук. И толкова ми хареса, че веднага го копирах и го изпратих на приятели, за които зная, че ще го оценят. Благодаря ти!!!
Teri
Teri преди 18 години и 1 месец
Много е красиво! Олицетворение на различните начини на разсъждения при хората, поставени в еднакви условия. Едните вярват в едно, други го отричат, въпреки, че са в него.
misha_
misha_ преди 18 години и 1 месец

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче ? в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията,хвърли я и се загледа с
тъга в коприната и дантелите. "Купих й го,когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя
никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото
и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече
време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко . Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва
високо да се цени.Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел,
ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари
приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски
ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали,
ако осъзнаех, че дните ми са преброени Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ". Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на
най-близките си колко много ги обичам. От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят
радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто. Ти също имаш много скъпи хора.
Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да разпратиш това послание на други, а си кажеш:
Някой ден....", най-вероятно никога няма да го направиш. Тази Тантра идва от Северна Индия.Независимо от това дали си
суеверен или не, отдели няколко минути, за да я прочетеш. Ще го направиш, нали? Тя съдържа няколко послания, които са важни
за душата. Това е гербова тантра, която носи щастие. Гербът е разпратен и е обиколил света най-малко десет пъти. Не запазвай
посланието за себе си. Гербовата Тантра трябва да се разпрати през следващите 96 часа. Изпрати няколко копия и обърни
внимание на това,което ще научиш през следващите дни.Ако изпратиш това послание на един човек, животът ти ще стане по-хубав.
Ако го изпратиш на не повече от четирима, животът ти ще се подобри значително.
Ако го изпратиш на не повече от деветима, животът ще стане по-хубав и ще разбереш целите си.
Ако го изпратиш на не повече от четиринадесет души, ще получиш най-малко пет изненади през следващите седмици.
Ако го изпратиш на петнадесет или повече човека , животът ти ще се подобри драстично и всичко, за което си мечтаеш, ще започне
да придобива форма.

Ето още една истина:
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек,един час,за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот
за да го забравиш. Изпрати тези думи на хората, които не искаш да забравяш и не забравяй този, който ти го е изпратил.
Изпрати му кратък отговор, за да знае, че не си го забравил. Ако не го изпратиш на никого, то значи толкова си бързал, че си
забравил приятелите си. Отдели само минута, или това, което правиш сега е по-важно.....?

 Помни:
'Добрият приятел ще плати гаранцията, за да те извади от затвора....Но истинският приятел ще седи зедно с теб, казвайки
'Прецакахме се, но пък се забавлявахме!' Гордея се, че съм твой приятел!
Трябва да прочетеш всичко надолу до последното изречение и не прескачай!
Разбрах, че....
Животът е като тоалетна хартия.Колкото си по-близко до края, толкова по-бързо минава.
Разбрах, че....
Tрябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, за което го молим.
Разбрах, че.....
Парите не могат да купят класа.
Разбрах, че... малките ежедневни неща, които ни се случват, правят живота толкова грандиозен.
Разбрах че....
Под твърдата обвивка на всеки се крие някой,който иска да бъде оценен и обичан.
Разбрах, че....
Господ не е създал всичко за един ден Какво ме кара да мисля, че аз ще мога?
Разбах, че....
Игнорирането на фактите не променя фактите.
Разбрах, че....
Колкото по-малко време имам за работа,толкова повече работи свършвам.
За всички вас.... Прочетете всичко надолу, до последното изречение!
Сега е Национална Седмица на Приятелството.
Покажете на приятелите си, колко ги обичате.
Изпратете това на всеки, който считате за ПРИЯТЕЛ!Даже,ако трябва да го изпратите обратно на този, който ви го е
изпратил. Ако се върне при вас знайте, че имате много приятели.

ЧЕСТИТА СЕДМИЦА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО!!!!!!ТИ СИ МОЙ ПРИЯТЕЛ

By slavei , 17 March 2008
*изтрит*
Legacy hit count
421
Legacy blog alias
18169
Legacy friendly alias
--изтрит---AE60F9C52F884DAD95A519128D266E9D
Поезия

Comments1

goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Много е романтично!