Този глогстер направих за едно красиво кътче от България. Там бяхме през м. юни.  Изкушенията за деца са безкрайно много. Благодаря на Роси Георгиева, че ми помогна да го съхраня.

"Хубава си, моя горо"...

И тя си е все още хубава. Само че, освен бракониери и законни палачи на гората, в нея се въди още един зловреден животински вид.

Не познавам хора, които да признаят, че тяхно дело е затрупването на поляните с какви ли не предмети. Затова приемам, че изършителите са от особен животински вид, до сега неизследван от науката, с неизяснени мотиви и ценностна система. Условно го наричам "двукраки прасета", докато не бъде подходящо класифициран и изучен.

За разлика от обикновените прасета, тези, двукраките, оставят много странни отпадни продукти. Видите ли планинска полянка, бъдете сигурни - те вече са били там.

Ето какви неща може да открие добронамереният изследовател, въоръжен с черен чувал и гумени ръкавици:

1. Полиетиленови торбички.
2. Полиетиленови торбички.
3. Полиетиленови торбички.
4. Пластмасови чаши от различни разновидности.
5. Пластмасови и стъклени бутилки - малки, големи, средни.
6. Пластмасови бидони и туби.
7. Консервени кутии.
8. Метални кутийки от напитки.
9. Дамски превръзки.
10. Чорапогащи.
11. Спукани легени.
12. Чехли.
13. Обувки.
14. Стари дрехи, явно не забравени, а оставени - може би за бъдещите поколения.
15.Опаковки от вафли, бонбони, чипсове и дъвки, цигарени кутии и фасове.

За продуктите от тази последна точка 15 наистина не съм сигурна, че някой ги оставя: този някой би трябвало да е страшно трудолюбив и много ценен сътрудник, понеже успява да ги разпространи на голяма площ и със завидна покриваемост на територията. По-вероятно те някак сами никнат.

Все пак аз се надявам, че те са изчезващ вид.

Защо ли? Ей така, без причина - наивност и оптимизъм в най-чист вид.

Ти, който четеш този постинг, ще ми помогнеш ли да се окажа права?

Jeez, работят ли филмчетата - flv import-а ?

Отговор на Лайтман: Предишните удари не са засягали огромни маси от хора. На колкото повече хора можеш да въздействаш, толкова по-застрашени са тяхното здраве и парични загуби. Това е най-важното. Парите - те са също като храната. Храна и здраве - това е минимумът, необходим на човек за поддържане на неговото животинско съществуване.
Всички ние сме егоисти, разделени един от друг. А сега към нас се спуска форма на взаимовръзка, която се нарича Адам - нашето поправено състояние. То се приближава към нас отгоре надолу.
Преди, това се проявяваше във вид на криза в културата и образованието. Сега вече достига до храната- вярно, до здравето все още не се е докоснала. Т.е., засяга най-насъщните за човека неща. А пропастта между сегашното и поправеното ни състояние усещаме като криза. Точно него трябва да преодолеем.
Не можем да се скрием в някой бункер. А мрежата се спуска все по- ниско и по- ниско. Какво да направим ?
Ако не се уподобим на тази мрежа от сили, връзката между нас, попадаме под въздействието на принуждаващите ни към това сили. Изходът е само един - да станем подобни на Природата.

http://www.kabbalah.info/bulg

Бръм-бръм, аз пчеличка съм....

За децата е нормално да си играят на всичко, което ги заобикаля.

Но можете ли да си представите нормален възрастен мъж, който се прави на пчела?

Трудно е да се повярва, и все пак е самата истина. В Китай, в провинция Съчуан, фермерите сами опрашват огромни масиви крушови дървета. Един човек е в състояние да опраши до 30 дървета дневно. На това у нас му казваме “китайски труд”.

Това не е ново хоби, или нито спорт, или нито бас. А пряк резултат от синдрома на изчезващите пчели. Пчелите изчезват навсякъде: не само в Китай, а и в Австралия, САЩ, Испания, Франция, Англия. До момента в САЩ са изчезнали вече 30 % от наличните пчели. Ако темповете се запазят, до 2035 година в САЩ няма да остане нито една пчела. Видях това в американския филм “Мълчанието на пчелите”.

Какво пък толкова, ще каже някой. Ще минем и без мед.

Спомнете си за китайците, които – бръм-бръм – сами опрашват дърветата. Пчелите опрашват 70% от всички растения, част от които са храна и за добитъка. 30% от храната ни ще изчезне, ако ги няма пчелите.

Станен факт: синдромът на изчезващите пчели не засяга пчелите, отглеждани в град. Пчелинът на покрива на парижката Опера си процъфтява. Каква е разликата между този пчелин и останалите?

Да, така е: отговорът е пестициди и инсектициди. Това, с което обработват площите с културна растителност. В града с пушъци от коли пчелите се развиват по-добре, отколкото на полето. Може ли нещо да е по-странно от това?

Остава да си зададем въпроса: с какво се храним от тези полета? В какво ще се превърнем? Как ще ни се отрази на нас тази храна, която избива едни от най-древните и високоорганизирани живи същества? Както винаги, лекарството се съдържа в самата болест, но може би ние просто не искаме да го видим.

В България земеделието надига глава и започва да дава поминък на доста хора от селските райони. Това не е биологичното земеделие, което се развива без пестициди, и което изисква чиста почва и чиста вода. Навлизащото земеделие е именно високоефективното земеделие, познато в Западна Европа. Според отчетите от миналата година, земеделието е най-бързо развиващият се отрасъл в България, наред с туризма. Много експерти предричат то да стане един от основните източници на приходи.

....През септември един приятел, който има пчелин в подбалканско село, отишъл да зазимява пчелина си. От 200 кошера, само 4 били обитаеми. В 7-8 имало само майка с по няколко пчели около нея. Във всички други пчелите били изчезнали. Без трупове, без следи от нападение на животни. Празни дървени къщички.....

Симндомът на изчезващите пчели е вече тук. Едни от най-старите приятели на хората отвръщат глава от нас и от калпавата ни цивилизация.

   Живял някога - кой знае кога? Живял някъде - кой знае къде, един старец вълшебник.

   Той живеел високо в планината в една пещера и излизал само четири пъти в годината на разходка. Излязъл на една от своите разходки вълшебникът, качил се на най-високия връх в планината и размахал широките си ръкави. От тях полетели дъждовни облаци, зелени листа, розови, жълти, оранжеви цветчета, които облекли голите дървета в китна премяна.

   Излетели още цветя, много цветя, кокичета, минзухари, зюмбюли, лалета, нарциси, люляк, които покрили градинките, а уханието им било вълшебно, вълшебно.

   Слънцето станало по-топло. Долетели от юг щъркели и лястовички и другите прелетни птици. Чувало се жуженето на пчели, бръмбари забръмчели, калинки полетели.

   Хората свалили топлите дрехи, шапките и ръкавиците и излезли навън да се порадват на събуждащата се природа. Изорали нивите, засадили посевите.

   За кой сезон става дума? Разбира се - за пролетта!

   Прибрал се вълшебникът в пещерата да си почива, защото много работа бил свършил, а още толкова го чакало. Минало време. Вълшебникът отново излязъл на разходка. Размахал широките си ръкави. От тях полетели жито и ечемик, слънчеви очила, бански, чадъри. Хората тръгнали по улиците по къси ръкави и сандали. Децата припкали босички и всички те търсили сянката на дърветата, защото слънцето силно припичало. Дългите му лъчи силно греели и топлели.

   Някои хора отишли до морето, да направят слънчев загар и да се топнат в студените му води, а други потърсили прохладата на планината и планинските поточета.

   Размахал отново ръкави старецът вълшебник и от ръкавите му полетели ягоди, малини, вишни и череши, праскови и кайсии. Към полята полетели пъпеши и дини, с които хората се разхлаждали в горещините.

   Кой сезон е настъпил? Жаркото и слънчево лято.

   Отново вълшебникът се прибрал в пещерата за почивка. Много работа свършил, още толкова го чакала.

   Минало време. Излязъл вълшебникът отново на разходка. Размахал ръкави и от тях полетели черни, тъмни облаци, задухал вятър, листата на дърветата започнали да променят цвета си. От зелени, ставали жълти, червени, оранжеви, кафяви и охра. Птиците започнали да се събират на ята. Избирали си водач, който да ги отведе в топлите страни, на юг. Хората носели със себе си чадъри,които да ги пазят от дъжда. Облекли якета и по-топли дрехи. Събирали плодовете на своя труд-царевица, слънчоглед, домати, чушки, дюли, ябълки, круши, грозде. Слънцето вече не припичало така жарко и силно.

   Кой сезон настъпил? Златокосата есен!

   Време било вълшебникът да се прибере в пещерата и да си почине. Много работа свършил, но още толкова го чакала.

   Минало време. Старецът вълшебник отново излязъл на разходка. Размахал, както обикновено ръкави и от тях излетели бели облаци, от които към земята полетели леки, пухкави и ефирни снежинки. Те покрили земята с бяла пелена. Листата на дърветата отдавна били опадали. Хората сложили шапки, палта, ръкавици, шалове, ботуши. Децата тръгнали на пързалки с шейни, ски и кънки. Правели снежни човеци, замеряли се със снежни топки. Веселият им смях се чувал надалече .Радвали се, защото чакали желан гост - Дядо Коледа.

   За кой сезон става дума? За зимата...

   Щяло да мине време и през последния месец на този сезон да се покаже бялото кокиче - най-смелото цвете, което не се бои от студа, с него и Баба Марта, тя пък да доведе пролетта....Но след време...А сега било време старецът вълшебник да се прибере на заслужена почивка в пещерата.Много работа бил свършил, още толкова го чакала, но след време, след заслужена почивка...

   Този старец вълшебник излизал четири пъти на разходка.
 

   Кой е този старец вълшебник? Природата.

   Защо 4 пъти излизал на разходка? В България има 4 годишни времена,4 сезона. Годината има 4 сезона.

   Защо при всяка разходка размахвал 3 пъти ръкави? Защото всеки сезон има по 3 месеца.

   Защо всяко ято имало по 30, 31, дори 28 или 29 птици? Защото месеците имат по толкова дни.

   Какво означава броят на всички птици излетели от ръкавите на вълшебника - 365/366? Това е годината, която има точно толкова дни.

   Защо всяка птица имала по 4 крила? - Всеки месец има по 4 седмици.

   Какво означават 7-те пера? Дните от седмицата.

   Защо всяко перо половината е бяло, половината е черно?Защото има ден и нощ.

   А какво ли означават 24-те малки перца на всяко перо? Денонощието има 24 часа.

   А какво ли означават 60 още по-малки перца? - Всеки час има 60 минути.

   А какво ли означават 60 още по-по-малки перца? В една минута има 60 секунди.

   И така, време е за следващата разходка на стареца вълшебник. И така година след година - кръговрата на природата продължава до наши дни.

   Следва приказка за времето....

..

Това е същата сам. работа, но с друг ред на задачите, а по идея на Лидия Ганева- отговори-ДА и НЕ.    Какво научих за промените в природата.doc

Природни забележителности на България.ppt

Колеги, това е презентация по едноименна тема по ЧО в ІІІ клас/Булвест/. Не е кой знае какво, но може да послужи на някой. Върви с щракване на мишката, за да може учителят да я съчетае с разказ.