"Хубава си, моя горо"... И тя си е все още хубава. Само че, освен бракониери и законни палачи на гората, в нея се въди още един зловреден животински вид.
Не познавам хора, които да признаят, че тяхно дело е затрупването на поляните с какви ли не предмети. Затова приемам, че изършителите са от особен животински вид, до сега неизследван от науката, с неизяснени мотиви и ценностна система. Условно го наричам "двукраки прасета", докато не бъде подходящо класифициран и изучен.
За разлика от обикновените прасета, тези, двукраките, оставят много странни отпадни продукти. Видите ли планинска полянка, бъдете сигурни - те вече са били там.
Ето какви неща може да открие добронамереният изследовател, въоръжен с черен чувал и гумени ръкавици:
1. Полиетиленови торбички.2. Полиетиленови торбички.3. Полиетиленови торбички.4. Пластмасови чаши от различни разновидности.5. Пластмасови и стъклени бутилки - малки, големи, средни.6. Пластмасови бидони и туби.7. Консервени кутии.8. Метални кутийки от напитки.9. Дамски превръзки.10. Чорапогащи.11. Спукани легени.12. Чехли.13. Обувки.14. Стари дрехи, явно не забравени, а оставени - може би за бъдещите поколения.15.Опаковки от вафли, бонбони, чипсове и дъвки, цигарени кутии и фасове. За продуктите от тази последна точка 15 наистина не съм сигурна, че някой ги оставя: този някой би трябвало да е страшно трудолюбив и много ценен сътрудник, понеже успява да ги разпространи на голяма площ и със завидна покриваемост на територията. По-вероятно те някак сами никнат.
Все пак аз се надявам, че те са изчезващ вид.
Защо ли? Ей така, без причина - наивност и оптимизъм в най-чист вид.
Ти, който четеш този постинг, ще ми помогнеш ли да се окажа права?
Като отидем на риба на 10 м брегова ивица събираме по 1 чувал боклук.
А веднъж една госпожа ни каза, че сме луди, защото после си натоварихме боклука да го изхвърлим в кофите пред нас.
Келвинатор - както винаги, се доказа, че сме от една кръвна група. Ние пък от офиса караме с кола до къщи хартия, за да я изхвърлим в контейнер за хартия, понеже до офиса няма такъв. Предпочитам да съм такава откачалка.
НЯМА ИЗЧЕЗВАНЕ НА ТОЗИ ВИД, ПОНЕ В БЛИЗКИТЕ 100 ГОДИНИ!
Ела, сещам се за една приятелка, от нашите, рилските хора. Отишла на море, гледа - плажът като кочина. Решила да почисти около мястото, където се е разположила. Тръгнала с едно пликче, и току пред нея някакви младежи си метнали чашките от кафе на пясъка. Тя им направила забележка, а те й отговорили: "Ние ако не цапаме, вие какво ще правите!" Това ако не е също трогателна грижа за ближния!
Професоре, разчитам на академичния ти подход в други случаи, а в този случай дано трите прасенца си останат в книжката с приказки и да се разкарат от нашите планини. А което е по-хубаво - да се очовечат.
П.П. Колко мило и умалително обръщение използвах, само и само, да изпълнят молбата ми!
Ксандрина, ето, такива като тоя сладур са ми надеждата. Но няма да ги чакаме да порастнат, а и ние ще действаме междувременно.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви