Всички проблеми, свързани с екологията и демографията през последните 40 години, не са чути от никого, независимо от това, че са точно формулирани от политици, учени и общественици. Но никой не иска да промени живота си, за да направи бъдещето по-благоприятно. От средата на 20 век числеността на населението на планетата се увеличи три пъти и достигна 7 млрд. човека. Човекът живее в несвойствена за него екологична ниша, като чрез разума си се отдалечава от еволюционните закони.

Другите живи организми се приспособяват към променящата се околна среда, като самите те се променят, а не се опитват да променят средата. Човекът полага усилия да направи околната среда удобна за него. В крайна сметка имаме човешка популация не от 500 000, а повече от 7 милиарда. Енергията и невъзобновяемите ресурси започват да се изтощават. Такъв изпреварващ ръст ни отвежда в задънена улица и трябва да се предприемат спешни мерки.

Докато човечеството се наслаждаваше на успехите от прогреса, никой не е мислил, че околната среда има ограничена възможност за поглъщане на отпадъци, че на физически ограничения обект – Земя, не може безкрайно да се развива нещо – задължително ще настъпи краят.

Проблемът е в загубата на ценностните ориентири – явление, с което се сблъскват във всички страни по света. Седемте милиарда души, живеещи на планетата, трябва да започнат да си сътрудничат за постигане на общите цели. А за да започнат да действат така, трябва съответно да се промени възпитанието, а в резултат от него – и съзнанието.

Разбира се, може да се тръгне по пътя на адаптация към измененията на климата. Не съществува единствено решение на плетеницата от световни проблеми. Налице е липса на системно разбиране, че не съществува друго място за живот: живеем на една планета, където всичко е взаимосвързано.

Днешната стратегия трябва да бъде насочена към образование през целия ни живот, защото да се научиш да се учиш – значи да се научиш да предвиждаш проблема, да вземаш изпреварващи мерки.

Образованието не е продължителен процес, в рамките на няколко месеца може да се промени гледната точка на човека по отношение на света, на себе си, на обществото, на природата. Трябва само да бъде приета такава държавна и световна програма.

Земята може да ни изхрани и да даде всичко на всички, ако достигнем равновесие с Природата. Но това е възможно само при условие, че постигнем разбиране и обединение помежду си, посредством издигането над природния си егоизъм. За постигането на такъв резултат е необходимо изучаването и реализирането на методиката за интегрално образование и възпитание.

http://dox.bg/files/dw?a=4037efcc2b

Всеки човек е нечие дете.

Пиер Огюстен де Бомарше

Раждането на новия човек е едно от най-вълнуващите събития в живота на всяко семейство. Родителите, в състояние на тревожно и радостно очакване, предварително обзавеждат детската стая, избират креватче и количка, мъжът, долепил ухо до издутото коремче на жена си, слуша как шава плодът.

Честно казано, далеч не всички изпитват умиление пред тази пасторална картинка. На много от хората са им напълно достатъчни тези деца, които вече съществуват около тях и те съвсем не искат да имат собствени деца.

Такива хора наричат себе си childfree – свободни от децата. Отстоявайки своите убеждения пред натиска на традиционното общество, childfree оправдават позицията си, като посочват камара убедителни причини.

Най-разпространената причина е недостигът  на средства, с които да се осигури приетото в обществото ниво на живот, без да лишава себе си от нищо. Другата причина, актуална предимно за еманципираните жени, е служебната кариера, която не оставя време и сили, а най-важното- желание, необходимо за раждане и възпитаване на децата. И, разбира се, при отсъствие на съпруг или съмнение в неговата надеждност, е напълно оправдано нежеланието да се отглежда дете без баща.

Мнозина, без да се натоварват с търсене на причина, честно признават, че искат просто да си поживеят, а някои извеждат бездетността до нивото на философия на живота и призовават всички да следват примера им.

Всичко това говори за угасването на майчиния инстинкт. Защото, ако жената иска дете, недостигът на средства няма да я спре. Ставайки майка, тя лесно ще се откаже от много неща, които си е позволявала по-рано, а ще реализира себе си не правейки кариера, а създавайки домашна атмосфера и възпитавайки децата. Даже отсъствието на мъж не винаги е непреодолима преграда. За да бъдат майки много от жените са готови да стоварят изцяло върху себе си бремето на възпитанието на детето.

Но как инстинктът може да угасне? Оказва се, че може. Даже инстинктът за самосъхранение отстъпва пред натиска на обществото. Хората са готови да загинат за идеята или да умрат, но „да запазят честта си”.

Натискът от страна на обществото, стресът, проблемите в семейството и на работата, могат да накарат човека да „убие” самия себе си.

А какво се случва с инстинкта на майчинството? Думата да родиш произлиза от думата род и това не са само думи с един корен. Раждането на детето е неразривно свързано с продължаването на рода и тази връзка е фиксирана в нашето съзнание.

Появата на новия човек винаги се е възприемала като добавка /тоест усилване/ към семейството, династията, родовия клан. Семейството било защитник на човека, негова опора, общност, към която той принадлежал. Но днес, във века на тоталния индивидуализъм ние не усещаме своята принадлежност към продължаващия се в поколението род. Семейните връзки се стесняват до най-малката клетка – мъж, жена, деца, родители – или изчезват съвсем.

Човек  става самодостатъчен и самотен, даже създаването на стабилна съпружеска двойка вече може да се смята за голям късмет. Но съпружеската двойка, която няма деца, това не е семейство – това са двама души, документално оформили интимните и имуществените си отношения. В същото време, мъж и жена, които възпитават дете – вече са семейство, дори отношенията им да не са официално закрепени.

„Адът и раят са в небесата” – утвърждават фанатиците. Аз, поглеждайки в себе си, се убедих, че това е лъжа: Адът и Раят не са кръгове в двореца на мирозданието, Адът и Раят – това са двете половинки на душата.

 Омар Хайaм

Силите в природата

Изследвайки обкръжаващият ни свят, можем да забележим множество най-разнообразни сили: силата на тежестта, електромагнитната сила, силата на съпротивлението на въздуха, силата на взрива, силата на налягане на течностите или газа и т. н.

Но когато е била изяснена атомната структура на веществата е станало ясно, че цялото разнообразие на тези сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е в резултат на взаимодействието между атомите.

Доколкото междуатомно взаимодействие има основно в електромагнитната природа, то, както се оказва, болшинството от тези сили представляват само различни проявления на такова взаимодействие. Едно от изключенията е, например, силата на тежестта, причина за която се явява гравитационното взаимодействие между телата, имащи маса.

В крайна сметка цялото разнообразие от съществуващи сили може да се сведе към две: силата на привличане и силата на отблъскване – и към техния баланс. За по-нататъшното излагане на материала нека се разберем да считаме силата на привличане със знак (-), а силата на отблъскване със знак (+) (в координатната система свързана със земята, човека, клетката, атома и т.н.).

Силите в природата или техният баланс са същността на причината за всичко, което се случва или гарантирано не се случва в материалния свят. Всичко в нашата вселена съществува от баланса на две сили: силата на привличане и силата на отблъскване, тоест (-) и (+). При това там, където я има едната сила, задължително трябва да присъства и другата. Нито една система, нито един механизъм няма да може да работи, ако в него не действат две противоположни сили.

Но какво е това сила? Например, силата на гравитацията сама по себе си – ние не я познаваме. Усещаме само различните действия на тази сила и реакциите на нея и не повече от това. Ако съединим двете равни, но противоположно насочени сили на привличане и отблъскване, то ще получим 0, например при безтегловността в космическия кораб.

Следователно от 0 получаваме (-) силата на привличане и (+) силата на отблъскване. Всичко останало е преобразуване, трансформация на тези две сили в материя през нашите сетивни органи. Тоест, в крайна сметка получаваме същност – съществуваща от нищото. Между впрочем, известният астрофизик Стивън Хоукинг утвърждава, че съвременната космологична теория е напълно способна да обясни създаването на света от нищото.

Общият закон на природата

В природата действа един общ закон – законът на любовта! Обаче както знаем, любовта може да бъде егоистична – любов към себе си, или алтруистична – любов от себе си към другия, към ближния. В нашия свят този закон се изразява във вид на любов към себе си и се явява по своята същност егоистичен, в частност неговото действие се нарича закон на гравитацията.

Притеглят се положително и отрицателно заредените частици, северът и югът в магнита. И Земното кълбо обича всичко, което се намира във въздуха и иска да привлече към себе си. То има привличаща и отблъскваща сила, както във всяко физическо, химическо или биологическо явления. Този процес се състои от голямо количество частности, които не винаги разбираме.

Природата е неделима и само в нашите представи се раздробява на различни нива: неживо, растително, животинско и човешко. На неживо, растително и животинско ниво това е природа, с цел съхранение, представлява „улица с едностранно движение” – пробужда се да действа пряко за собствено благо. От друга страна, на човешкото стъпало има още едно особено действие, което често грешно се отнася към алтруистичната любов.

Човекът е способен да усеща ближния си – и затова е готов да даде на ближния нещо, но за сметка на последвалата изгода и наслаждение. Усвоили сме различни способи за използване на ближния в собствена полза, каквито няма на по-ниските нива. Такова действие в никакъв случай не трябва да се отнася към алтруистичната любов.

Йерархията на естествените науки

По-рано беше отбелязано, че цялото разнообразие на сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е резултат от взаимодействието на две противоположни по направление сили. Във философията е известен законът за единството и борбата на противоположностите. Именно противоречието, борбата на противоположностите съставлява основният източник на развитие на материята и съзнанието.

Но ако развитието на материята се описва със законите на основните естествени науки: физика, химия и биология, то със съзнанието се занимава основно психологията. При това, всички тези науки имат  взаимопроникване.

Така, например, съществува физична химия и химична физика. Многото биологични процеси е невъзможно да се разберат без да се вземат под внимание химичните и физичните закони. Също и в психологията се използват знанията за физичните и химични процеси, случващи се в биологичния организъм на човека. Например, психофизическият закон на Вебер Фехнер, според който силата на усещанията е пропорционална на логаритъма на интензивност на дразнителя.

Йерархията на основните естествени науки в степента на тяхното  взаимопроникване може да се представи така и във физиката, химията, биологията, психологията, където всяка следваща включва в себе си частично всички предишни.

Отношенията човек и общество

Ако в материалната, физическа среда, на атомно ниво действат само противоположните сили на привличане и отблъскване, то в психобиологичната среда като в по-развита, по-висша е необходимо малко да се разшири разбирането за тези две сили, защото са задействани цели организми.

По-горе беше представено известното деление на цялата обкръжаваща ни действителност на четири нива: нежива, растителна, животинска и човешка – говореща. При това работата по създаване на човека следва да се отнесе към говорещото ниво, а неговото биологично тяло – към животинското. На свой ред, говорещото ниво се дели на четири типа отношения на човека и обществото. С тези типове отношения са описани комбинациите само на две сили: силата на желанието да получаваш (получаване) и силата на желанието да отдаваш (отдаване).

Но работата по създаването се характеризира не само с желание, а и с намерение. Тоест, заради какво или кого желанието се осъществява или ще се осъществи.

Намерението така, както и желанието, може да се съотнесе към двата типа: заради получаване, тоест заради себе си, и заради отдаване, тоест заради другия. По правилото на комбинаториката от указаните по-горе типове желания и намерения може да се съставят споменатите по-рано четири типа взаимодействия на човека и обществото. В рамките на получаването има възможност за получаване заради себе си и отдаване заради себе си, а в рамките на отдаването – отдаване заради отдаването и получаване заради отдаване.

Да разгледаме накратко тези съчетания. Първото – това е желанието да получаваш заради получаване за себе си, тоест само за любимия себе си – добре известното на всеки. Такива хора се отнасят към типа завършени, пълни егоисти.

Второто също е желание да получаваш, но завоалирано с допълнителни действия на отдаване на другия: заради получаване за себе си на едни или други блага. Например, да помагаш на роднини и близки, на бедните, на нещастните животни и др.

Това също са егоисти, но пребивавайки в заблуждение, считат себе си за алтруисти. Те отдават на другия само за да могат да живеят спокойно и комфортно. При това, всички действия са обусловени от желанието за получаване на изгода за себе си, даже посредством действия на някакво отдаване. Така тези хора са устроени от природата, на нивото на инстинктите.

Трето – желанието да отдаваш на другия заради самото действие отдаване. Това е, когато човек не съществува заради себе си, а живее само за другите. И накрая четвъртият тип – желанието да получаваш, но само за това, за да отдаваш на другия.

Първите две комбинации в крайна сметка са егоистични и напълно характеризират отношенията на човека и обществото в нашия егоистичен свят. Вторите две комбинации представляват отношенията на хората в идеално общество и за съжаление в нашето общество практически не се срещат. Както виждаме, от една страна, желанието за получаване и желанието за отдаване са противоположни едно на друго, а от друга – се допълват.

Като резюме към гореизложеното може да се каже следното: в неживата природа силите на привличане и силите на отблъскване, по своята същност, реализират силата на желанието за получаване и скрито, в завоалирана форма, изпълняват ролята на сили на отдаване и получаване. Но тези две сили следва да се отнесат към егоистичния тип, тъй като тяхната крайна цел е – съхраняване на съществуващото състояние (форма, свойства, баланс) заложено от природата изначално, тоест в собствено благо. По такъв начин двете сили: привличане и отблъскване – образуват материята.

Силите на развитие и угасване

Съвременната астрономия е показала, че в различните области на Вселената не съществува абсолютно равновесие на силите на привличане и отблъскване, една от тях задължително преобладава. Там, където преобладава отблъскването, материята и енергията се разсейват и звездите угасват. Там, където връх взема привличането, материята и енергията се концентрират и в резултат се появяват нови звезди. По такъв начин в хода на взаимодействие на тези противоположни сили се осъществява вечното движение на материята и енергията в космоса.

На живите организми също са присъщи противоречиви процеси: асимилацията – процес на синтез в живия организъм (отделните клетки отдават жизнена енергия към целия организъм заради растежа на организма и общото преживяване) и дисимилация – процесът на разпад в организма (получаване на жизнена енергия само за поддържане на своето съществуване, тоест заради получаване).

Тяхното взаимодействие представлява особеният източник на развитие на живия организъм. Тези противоречиви процеси не могат да се намират в абсолютно равновесие – един от тях задължително преобладава.

В младия организъм асимилацията взима връх над дисимилацията, което обуславя растежа му, развитието му. Когато преобладава дисимилацията, организмът старее и се разрушава. Но във всеки организъм, млад или стар, тези процеси си взаимодействат, макар да са противоречиви. С прекратяване на противоречията животът свършва и настъпва смърт.

В растителния и животинския свят силите на получаване и отдаване трябва да се разглеждат на нивото на целия клетъчен организъм и даже на биологичното обединение (групи, колонии, стада). Без да изпадаме в подробности, само ще отбележим, че тук силите на получаване и отдаване работят на нивото на инстинктите, на програмите, заложени поначало от природата. Заради общата цел за оцеляване на организма, на колектива от отделни клетки, индивидите живеят на принципа „отдаване заради получаване”. По-подробно с такива примери може да се запознаете в статията на А. Ангелова „Още веднъж за любовта”.

По такъв начин цялото многообразие от сили, известно във физиката, химията, биологията и другите, е резултат от действието само на две общи сили: силата на получаване и силата на отдаване. Ако първата присъства явно на всички нива на природата, то втората действа за собственото оцеляване, посредством оцеляването на целия организъм в неявен вид поддържа баланса или живота и води към по-нататъшното развитие.

Така, например, в неживата материя силата на отдаване действа скрито, а на растителното и животинско ниво тя явно развива живота. В единството и борбата на две сили – силата на получаване и силата на отдаване е заключена програмата на съществуване и развитие на Вселената и на нас самите.

Баланс на силите и хармония в природата

В протежение на десетки хиляди години човекът е живял в хармония с природата, съхранявайки баланса на силите на получаване и отдаване. Но в последните столетия силата на получаване (на желанието да получаваш заради самото получаване) в човека и в цялото общество рязко е нараснала и балансът се е нарушил. И човекът, и обществото са се трансформирали в ракова клетка на тялото на природата, поглъщайки без задръжки всичко за себе си и нищо не отдаваща в замяна.

Но трябва да знаем, че природата е програмирана да ни въздейства с единната сила на отдаването, разпределена по четирите нива. На неживото ниво – чрез почвата, на растителното – с помощта на флората на земята, на животинското – посредством представителите на фауната и нашето тяло, на човешкото – чрез обкръжението на обществото. Но по силата на своето потребителско, егоистично отношение всички ние – и обществото, и всеки от нас, днес се намираме в противоречие с програмата на природата.

Обаче не трябва да забравяме, че силата на отдаване е създаващата сила, а силата на получаване – разрушаваща, която без силата на отдаване в крайна сметка води отделния човек и обществото към гибел. Само силата на отдаване – силата на развитие, силата на живот, се явява определяща.

Приключваме големичък раздел и е време за проверка. Част от задачите с избираем отговор /макар и леко видоизменени/ са от тренажора, който преди седмица качих в сайта на класа. Дано децата да са се поупражнявали. Публикувам теста, може да е от полза на някого.

СР-ОКОЛЕН СВЯТ-ПРИРОДА-март.doc

Предстои обобщение на материала за природа и за моите второкласници съм приготвила тренажор по Околен свят. След това, естествено, ще правим и самостоятелна работа. Дано се поупражнят, за да преговорят, че уроците никак не са малко.

ПРИРОДА ТРЕНАЖОР 2 клас.ppt

Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.

В руски център за изучаване на общественото мнение през февруари 2010 г. било проведено запитване, което показва, че въпреки факта, че около 84% от възрастните мъже и жени не се считат за самотни, всеки втори от нас смята, че все повече хора стават такива.

Ето такъв е парадоксът. Ние се развиваме, нивото на живота ни се повишава, а връзката помежду ни става все по-малка и по-малка. И се боя, че може да дойде такова време, когато всички ние ще се окажем в пълна самота, независимо от хората около нас.

Всеки от нас се намира в свой собствен свят, който в продължение на целия ни живот претърпява определени изменения. Отначало в него има само родители и близки роднини, след това се появяват съученици, колеги. И този наш вътрешен свят се променя в зависимост от това, доколко човек е способен да възприеме или отхвърли тези ценности, които преобладават в хората около него.

Но освен хората около мен, има още и огромен свят на природата. Как се получава така, че са съществували и съществуват такива, които избирайки за свой образ на живота отшелничеството, не чувстват самота, и обратно – човек, който се намира в средата на тълпата (например, шоубизнес, политика и др.), изпитва невероятни по своята сила пристъпи на отсъствие на връзка с останалите хора, водещи го към депресия? Съдейки по многочислените анкети, мислите за самоубийство възникват при тези, които страдат от депресия и самота, и по-голямата част от самоубийствата в нашия свят произтичат именно поради непоносимото усещане на себе си без другите.

Но самотата има и своите плюсове. Състоянието на отсъствие на връзка с други хора дава на човек възможност да спре и да помисли, да анализира създадената ситуация, да направи изводи и да продължи своя живот вече на друго ниво. Погледнете какво става, когато човек остане сам? Отначало се опитва да запълни тази пуста ниша с всевъзможни способи – това може да бъдат както положителни житейски напълвания (клубове, книги, театър, кино и др.), така и обратно, например, алкохол и наркотици.

Ще кажа под секрет, че за това, което избира човек, играят не последна роля и тези, които се намира около него. Защото всъщност целият свят около нас работи като рекламна агенция, рекламирайки ни всевъзможни наслаждения. При това тук няма някакви особени различия, било то реклама на благородство, любов, меценатство или реклама на всевъзможни „човешки грехове“. Изборът, който ще направя, разбира се, винаги остава за мен.

Но да се върнем към самотата. Защо това явление днес става все по-разпространено? Според мен, работата е видимо в това, че ставаме все по-затворени в себе си, в своя собствен свят, и хората, които ни обкръжават, все по-малко и по-малко ни интересуват. Какво изпитва човек в такова състояние? Какво означава да си сам със себе си и целият свят наоколо да живее някакъв собствен живот, където за теб няма място. А всъщност място има за всеки, но не всеки е способен да влезе в това единение със света. И проблемът е само в това, да поиска да се съедини с другите. Всичко зависи именно от това желание. А намират ли се много хора, способни на това?

Не, човек предпочита да страда и да се наслаждава на своите страдания. Защото усещането за лъжливо геройство дава голямо наслаждение, доколкото да излезеш от своя собствен затвор означава да се откажеш от възможността да съжаляваш себе си, да се считаш изоставен и много други, което е толкова сладко за нашето его. Уви, повечето самотни хора са склонни да обвинят всички и всичко за своето нелеко състояние, като в същото време сами са виновни за случващото се.

Освен това, то е предизвикано и от факта, че в нашия съвременен свят зависимостта от външната връзка един с друг претърпява огромни изменения. И подозирам, че се нуждаем от по-вътрешна връзка, отколкото външна (въпреки че едната не изключва другата). И показател на това е все по-голямото навлизане на хората във виртуалния свят – света на интернет и общуването със самия себе си. Но какво означава вътрешна връзка и възможна ли е тя?

Как човек може да се свърже с другите на по-дълбоко ниво? И какво означава да се съединиш с другите? Видимо заради решението и търсенето на отговорите на тези въпроси, на човечеството се дава да усети какво е самотата – когато съм един и няма никого освен мен. Получава се така, че ние опознаваме почти всичко от неговата противоположност: ако не почувствам тази бездна от самота и отсъствие на връзка, няма да знам, че има още нещо, освен мен, а това означава, че няма да бъда в състояние да поискам да бъда съединен с всеки. От друга страна, защо да чакам тази все по-задълбочаваща се бездна? Защото мога и да не дочакам кога ще ме удави със своята тежест, а още сега да потърся възможности и начини за нашето обединение един с друг…