Вдъхновение за този пост определено е Ела и нейната прекрасна разходка из Чикаго. Прииска ми се да ви разкажа и за нашия щат, и за нашия град. Поводът бе коментар на Ела към Коприва относно „къде е природата в Америка” - да, бетонът в големите градове е повечко, но има и красиви места, които ще се опитам да ви покажа.

Та за природата: Ела е права - природата вярно е в Колорадо.  Е, и на някои други прекрасни места из тая огромна страна :), но в Колорадо я има в изобилие.  Затова ме присърбя да ви запозная с Колорадо и да ви поразходя из него.

Много красиво място, изключително чисто и уникално като краски и релеф. На влизане в щата те посрещат табели с “Welcome to Colorful Colorado”. Можете да им вярвате, така е. Особено пък като се вземе предвид колко "нецветни" са околните щатове - да речем Юта, Небраска или Канзас...




Но и без сравнението с някои от по-скучните си съседи, Колорадо наистина е щат наситен с цветове целогодишно.  Искрено се извинявам, че следващите две снимки не са наши - но не мога да се удържа да не ги кача - просто нямаме заснети точно такива места (това са единствените две чужди снимки и ще сложа източника):

       http://www.interpretersunlimited.com/images/colorado_bells.jpg



http://www.coloradosbestbroker.com/images/Colorado-Winter-Fantasy.jpg


Колорадо е наричан „Стогодишният щат” (The Centennial State), понеже официално се води наличен от 1876 г. По това време ние сме вдигали Априлско въстание, а тук са завладявали Дивия Запад. Интересно е,  обаче, как за един век от дивотията са израстнали хубави и интересни неща, а също и как дивата природа се вплита в ежедневието и как дивото се пази с душа, сърце и нокти.

През щата преминават Скалистите планини (Rocky Mountains), както и множество рекички и реки, най-съществените от които са река Арканзас (Arkansas; произнася се Аркан-'СА, без „с” накрая, и с ударението на последната сричка), която  тече на изток и се влива по-нататък в р.Мисисипи.


                река Арканзас

Другата много важна река е река Колорадо, която тече на запад – и всички знаем каква огромна работа е свършила с издълбаването на Големия каньон надолу по пътя си.


                    река Колорадо

В щата Колорадо се намират няколко от най-известните ски курорти на Северна Америка:  Aspen, Vail, Beaver Creek, Telluride, Snowmass, Steamboat, Keystone, Breckenridge…. Класации за топ ски курорти колкото си искаш (The 15 Best Ski Resorts in North America;  Top 20 Ski Resorts in North America), но която и да отвориш, от 15-20 имена почти поовината са в Колорадо, и няма как да е другояче.

                    пистите на Vail


                    скиори във Vail

Колорадо Спрингс е град, който много силно ни напомня на нашия Пловдив. И тук край града се простира планина, само дето е на запад, а не на юг, както са Родопите спрямо Пловдив. Релефът на планината тук е по-различен, с повече зъбери и остри форми, но като цяло, усещането, че си в полите на планината е същото.


                    Rocky Mountains край Колорадо Спрингс


Градът е богат на вода – в езерата, разположени в града и около него се лови риба – стига да не нарушаваш законите за съответния вид стръв и периодите, в които риболовът е забранен, за да се позволи на рибата да порастне на воля. В града текат и множество потоци (creeks), чиито корита са укрепени с огромни камъни и някъде дори със железобетонни съоръжения, които да поемат евентуални стихийни поройни води с огромен дебит по време на проливни дъждове или яко топене на снегове.

Помислено е предварително, за да не ни изненада бедствието, както обикновено се случва в родината ни. Тук е мислено и предвидено. И застраховката с камъните и бетона из потоците е направена така умело, че да е ненатрапчива и изцяло се скрива в пищната зеленина, тръстики и цветя по бреговете.

Нашето семейство живее край такъв поток и разходката покрай него е истинско удоволствие – в потока живеят семейства патици, това лято бяха две двойки зеленоглави патици тип mallards (познаваме видовете само защото синът ни участва ежегодно в конкурса за дизайн на пощенски марки с диви патици и гъски под закрила - и щем не щем, вече си падаме направо експерти по патешките видове). Ловът им е забранен – така че можеш да ги „уловиш” само на кадър.

Потоците са кристално чисти, не се изхвърлят никъде боклуци. Много рядко може да се види нещо „чуждо” да плава във водата – обикновено, ако е имало порой, то той го е донесъл отнякъде. Веднъж в потока плуваше количка от супермаркет.  Това, обаче, са изолирани случки и чистотата на планинската вода и ромонът й надолу по речните камъни са истински балсам за всяка душа (особено, по-изнервената :)) Езерата също са рай за гъшите и патешките семейства.

Изгревите и залезите в Колорадо са просто уникални – сякаш някой е запалил пожар в небето - цветовете са ярки и наситени; карат те да спреш и да снимаш. Или просто да гледаш дълго, докато  картината се смени.


                    изгрев


                    залез 1

                    залез 2

                    залез 3

Въздухът също е невероятна ценност тук - кристално чист – навява ми спомени от детството за планински курорти като Батак, Велинград, Банско. В Батак, когато някога се разхождахме из гората над язовира, имаше точно такъв въздух – иска ти се да вдишваш до пръсване. Височината си казва думата – и в Батак,  и тук.

Надморската височина на Колорадо Спрингс е внушителна: между 1800 и 2100 м (градът е хълмист) – за справка, това е височината на ниските рилски езера. Много хора, пристигащи в града, чувстват първоначално замайване от недостига на кислород.  За нас това е внушение, но всеки сам си знае какво е първото усещане...

В нашия град е разположен олимпийският тренировъчен център US Olympic Training Center (един вид американският Белмекен) – ако успееш да постигнеш добър резултат или рекорд на такава надморска височина, значи ще смачкаш съперниците в Атина или където и да е по-ниско, около морското равнище... Ще кача снимки в следваща част за този център – една от забележителностите на града.

Градът е спокоен и мирен, без особени престъпни ексцесии. Това вероятно се дължи на факта, че Колорадо Спрингс е военен град – тук са разположени три ключови военни бази (Fort Carson, Peterson и Schriever, последните две воено-въздушни, с огромни летища), плюс НОРАД (North American Aerospace Defense Command) – центърът на командването на военновъздушната отбрана, стратегически вкопан в специално изградена дупка в планината (Cheyenne Mountain Air Station); надолу в дупката  водят асансьори, а отгоре на върха стърчат само невинни антени – е, гледали сте филми на военна тематика, напипвате стила на подобни военни обекти...


                    антените на NORAD


                    NORAD

Абе, спусъкът е навсякъде наоколо, но това не ни пречи. Не бива за забравяме и още една военна забележителност – Военновъздушната Академия на САЩ (US Air Force Academy),  снимки от която също ще са обект на отделна част,  е разположена в „наше село”. Равнииис, мирррно.  Салют – ура!

Колорадо изобщо, и в частност градът ни, се радват на много интересен климат – хората очакват да е някак си замръзнал животът тук целогодишно. А когато обясним, че климатът ни е” убиец” - всеки кима с глава и казва: да, животът е спрял тотално при вас, как иначе – в тоя студ. О, не, нямахме това предвид – искахме да кажем, че климатът си е просто супер.  Нима?, гледат ни недоумяващо. Сериозно?

Да, сериозно. Рекламата, че щатът Колорадо се радва на 300 слънчеви дни в годината ни се стори малко прекалена, преди да заживеем тук. Е, започнахме петата си година и смело мога да кажа, че цифрата 300 е доста осреднена и скромна.

Тук практически всеки ден е слънчев, Е, това лято се изсипа да вали, но това е изключение от правилото.  Дори и  снежните  дни завършват слънчеви много често – след бурята идва слънцето. Обърнете внимание и на синия цвят на небето в снежен ден – нереално синьо; не е от фотоапарата – от небето си е...

                    слънчев ден

                    същият пейзаж в сняг - но пак слънчев ден :)

                     цветът на небето и заскрежените клонове

Облаците са задължителна част от забележителностите на Колорадо – обикновено са малки, бели и перести, но след дъждовна или снежна буря са внушителни и великолепни. Ето малко доказателствен материал, както сме го заснели:


                    облаци 1

                    облаци при залез

                    облаци след буря с градушка (юли 2009 г)


                    красиви облаци при залез

                    други облаци при залез
 

Тук въздухът е много сух, дори ужасно сух – понякога влажността пада до едва 15% и лигавицата на носа ти кърви, но се свиква. От липсата на влажност, студът се усеща различно – тоест: далеч по-леко. Положителните температури като от +5  до  +12*С се приемат като много приятно време и вървим по тениска. Синът ни е на 15 г и не притежава пуловери  - вече пета година. Има две ватирани блузи, които носи като яке. Но съчетанието яке + пуловер се ползва тук само за посещение в ски курортите. Ако навън е минус 15 и надол - да, пуловерът тогава става необходимост.  Но за температури около нулата – тениската плюс яке е идеалното облекло. Така я караме – боси и голи....

Най-студената  ни зима тук беше първата – 2005/6 г. Температурите стигнаха до минус 35*С и бяхме доста респектирани от екстремалните стойности. Хубавото е, че обикновено суровият студ трае кратко и веднага след това пак я докарваме до слънцето и местната "носия" с тениска под якето.


         термометърът показва  минус 20 градуса С навън       

                    зимен път


                    сняг 1

                    сняг 2

Засега толкова за Колорадо.

В следващата част ще ви разкажа за нашия град  - Колорадо Спрингс.

– – – – –

Отново: Мила Ела, благодаря ти!

...можем и се получава!!! Един учебен час проведен от родители.

Благодаря Ви, Сълзица и Петър!!!

Тема: "Цветята в класната стая." - проект "Общуване с природата"; иновация "Родител в ролята на учител".

Проектът се реализира в часовете по Околен свят СИП и модул ФВС "Туризъм".

С развитието на науката и технологията не се замисляме как всичко това, което правим се отразява върху природата.

Време е да го направим и да станем по-отговорни! Като начало можем да дадем своята идея Как да стане това. Споделете Вашата Зелена идея на адрес myGreenIdea@ibs.bg

Повече информация за конкурса можете да намерите тук.

 http://www.ibs.bg/mygreenidea

 Поздрави и слънчев ден

Лято е. Всички говорят, мечтаят, а някои и ходят на море или планина, а децата в крайна сметка и на село, при баба. С други думи сред природата.

Какво е това "природа"?

Вчера попитах децата. Ето какво ми казаха: дървета, трева, цветя, храсти, листа, клони, растения, елхички, море, вода, пясък, животни, слънце, небе, тигър, облак, дъжд, сняг, пеперуди, птици, пингвин, земя, щъркел, ябълка, острови, ягоди, палми, круши, диня, луна, звезди, ибки, миди, рапани, охлюви, водни кончета, медузи, Заю Баю, тюлени, китове, акули, орехи, камъни, кристали, диамант, чушки, домати, краставици, банани, кон, лук, чесън, мляко, слон, крави, риба-чук, риба-меч, риба-нос, рози, теменужки, жираф, зебра, лъв, змия, крокодил, гущери. Можеше да изброяват още, но стана време за обяд и трябваше да спрем да материализираме "природата".:-)

Брееееей, много знаят децата! На това са ги научили мои колежки, защото, както знаете, в момента съм в друга градина и група и за това с удоволствие отдавам заслуженото уважение към труда им.  И игрите, които са оставени на разположение за лятото са все с такова съдържание: Домино с природни обекти, Животните и растенията на България.....

Да, децата имат знания. Като енциклопедии са: знаят за растения и животни от Северния полюс през екватора до Южния полюс. Но защо ли само Заю Баю напомня, че тази мозъчна атака ( защото това си е любимия на научните работници интерактивен метод "мозъчна атака":-)) е проведена с деца?! Защо ги няма по-близките и виждани от тях Петлю, Марко, Баба Меца? Може би защото увлечени в научната достоверност на информацията, забравяме да я "прекараме" през въбражението и сърцето на детето и то ги "забравя" в редицата на природните обекти. А може би защото ги заразяваме със собствения си копнеж по романтиката на далечното и невидяното и не успяваме да покажем скритата, романтичната страна на близкото, родното. 

Но, както са ни учили в университетите ,знанието е само началото. Уменията и навиците превръщат знанието в поведение.

Какво е поведението на нашите деца? Не говорим за поведението на открити практики, а ежедневното им поведение. Като оставим на страна тигрите, слънцето, звездите, тюлените, китовете и акулите, какво правят децата с дърветата, тревата, цветята, храстите, листата, клоните, водата, пясъка, животните дъжда, снега, ябълките, дините, мидите, рапаните, ягодите, камъните, кристалите, орехите, чушките, доматите.....?

Оглеждам пак двора и си спомням дворовете на другите детски градини. С дърветата, тревата, цветята, храстите, листата и клоните нищо не правят: на дърветата е забранено да се катерят, че ще паднат, така те престават да бъдат интересни обекти за децата и те дори не се докосват до тях, за да усеят грапавостта на кората; тревата е окосена, пък и рядко се изнасят играчки, които предполагат сюжетна игра на открито, където тя обикновено служи за готвене (поне в моята група е така); лелите или байчото в градината още рано сутринта измитат опадалите листа - замърсяват двора, така че децата дори не ги виждат след 10 часа, тогава, когато излизат да играят навън; цветята, дотолкова, доколкото ги има в градините, също са забранени за късане - служат за украса; клони и пръчки няма - те са най-забранените в градините - децата ще си извадят очите с тях, за това особено старателно се прочиства дворът и от най-малките клечици. Ако има храсти - те най-често служат по истинското си предназначение - децата играят на криеница в тях. 

Какво се случва с водата? Ами нея също я няма в дейностите на децата - ще се изцапат, ще изстинат (дори и при 33-39 градуса през лятото), ще се заразят с микроби. Особено силен е страхът от изцапване. Самите деца толкова дълбоко са го поели (или по-скоро страхът какво ще кажат или направят мама и татко), че тичат да се преобличат, дори ако само едно петънце вода попадне върху дрехите им. Когато онзи ден децата се насочиха към игра с вода от локвата, едно дете тревожно ме попита: "Госпожо, в тази вода има ли микроби?" "Сигурно има, - казах аз - но ти ще играеш с нея, няма да я пиеш!" Ами със снега, най-любимото превъплощение на водата за децата? Да сте виждали деца на двора на детските градини, когато вали сняг или сред преспите? Защо? Ами от страх да не настинат, да не се намокрят, да не си счупят нещо......

Дините, пъпешите, ягодите, доматите, чушките децата само ядат или гледат на специални занимания, занятия, ситуации, стъпки и каквото там се сетите като учебни единици. Боравенето с тях, в смисъл пипане, игра, рязане са забранени пак с доводите, че ще се порежат, наранят, изцапат. Или че ще има само за няколко, а няма да има за всички, че ще си развалят обяда.....

Какво става със земята, камъните, кристалите? Нищо кой знае какво. Земя, в смисъл спечена и втвърдена като камък усещат тогава, когато паднат от пързалката или, не дай си боже, от люлката. Абсолютно им е забранено да играят с кал, защото ще се изцапат или заразят с микроби. Дворовете са старателно прочистени и от най-малките камъчета: да не се замерят, паднат върху тях и ударят (като че ли за това не е достатъчен асфалта и цимента, с които е покрит двора на градината). Ако при инцидентните екскурзии до някъде децата са събрали колекции от камъни, те обикновено са във лобито на градината или в кабинета на директорката и с гордост се показват на избрани посетители. С други думи са се превърнали в играчки за възрастни.

А животни? Селските деца са облагодетелствани: извън градината животните са около тях, но градските деца виждат животни и наблюдават поведението им в естествени условия само в зоологическата градина или на село, при баба. Колко групи имат любимци и на децата е позволено да ти пипат? Защо са толкова малко? От страх от алергични реакции в отделни, единици деца, и пак от изцапване, захапване, и неприяните миризми, които излъчват животните. Защото "природата", извън картинките, е доста неприятна: боцка, боде, жили, хапе, мирише, реже. И ние внимателно се грижим децата да не се срещат с тази страна на "природата". Но тогава имат ли те възможност да се срещнат с истинската природа?! 

Когато пишем плановете си, често пъти описваме и качествата, които проектираме да възпитаме у децата: най-често любов към природни обекти, опазване на природата и все такива приятни за ухото и окото качества. Но на практика какво се получава?

• На първо място се създава в най-добрия случай непълна, а в по-тежките случаи изкривена представа за природните обекти.  
• На второ място децата се изолират от природата и не могат да разберат и да практикуват някакви действия с природни обекти и по този начин да определят личните си взаимоотношения с нея.
• На трето място, и това е най-тревожно, системно изграждаме страх и неприязън към природата. 

Знам, че никой съзнателно не си поставя такава задача. Знам и че много колеги ще ми се обидят за този извод. Но той се налага, ако обективно, без себелюбие огледаме всички страни на нашата работа. Ако огледаме работата си в нейната цялост, не само учебната дейност и планираното, но най-вече обичайното си поведение извън ситуации, занимания, занятия и всякакви такива единици. Наричам ги единици, не защото такава е класификацията им в университетските учебници, а защото те са само единични дейности, които заемат само около 1-2 часа на ден от престоя на децата в групата. И че за тяхното развитие, те имат безспорно въздействие, но най-силно, най-продължително, най-определящо е останалото време от престоя на децата в градината.

Повод за тези заключения ми дава следните факти:

Ако учебната дейност беше толкова важна и след като толкова се напъваме да я провеждаме все повече и все по-сложно, защо толкова много деца все пак намират с какво и как да се бият (след като няма камъни и пръчки в дворовете), а това ни дава повод да говорим за "агресията в детската градина"! Не мислите ли, че ако им дадем камъните и пръчките и ги научим какво могат да правят с тях, те ще са твърде заети с това правене и няма да се бият? И че камъните и пръчките са по-евтините и винаги под ръка играчки, за сметка на почупените кофички и смехотворните, подходящи само за децата от яслите лопатки?

Ако е толкова успешно екологичното ни възпитание, защо децата чупят дървета, изтръгват фиданки и цветя с корените, мъчат животни? Защо не знаят какво да правят с пръчките, освен да се бият, защо не могат да оценят красотата и формата на камъните и не знаят за какво друго да ги използват, освен като оръжие? Защо не умеят да се радват на летния дъжд и на снега?

Не е ли време да представим на децата Природата в цялото и великоление? Да ги научим да не само да харесват приемливата част от нея, но и да изпитват респект и уважение към нея? Не е ли време да поставим децата и природата в истински делови отношения един към друг?

Пролом е речна долина, която пресича планинска верига и е много по-тясна, отколкото дълбока.Като синоними на пролом се употребяват клисура, ждрело, дефиле и каньон.

Проломи в България:

• Буйновско ждрело
• Демир Капия
• Земенски пролом
• Искърски пролом
• Кресненски пролом
• Погановско ждрело
• Триградско ждрело
• Трънско ждрело
• Тъжанско ждрело

За мое огромно щастие съм видяла с очите си 4 от тях - Земенски пролом, Трънското ждрело, Триградското и Буйновското. Представила съм ги и в тази последователност. Всяко от тях има своето неповторимо и несравнимо очарование.

http://dox.bg/files/dw?a=ed6bbef5ee

Насладете се на красотата на Национален парк

                     "Крушунски водопади"!

Ако ви хареса, елате ми на гости - ще ви заведа !