"Мисля,че историята ще бъде благосклонна към мен,защото смятам собственоръчно да я напиша.“                                                                                            Sir Winston Leonard Spencer-Churchill

Историографията не е статична материя (макар понякога да изпада в дълбока хибернация),а динамичен процес,като перманентно е в състояние на допълване,дообогатяване, ревизиране,самоотричане и т.н.Тъй като обект на историческите изследвания са събитията от миналото,съвсем нормално е част от сведенията за тях да са изгубени безвъзвратно,други да са потънали в праха на забравата,трети да са откъслечни и фрагментарни. Като се прибави и фактът,че твърде много сили са заинтересовани от неразкриване на постъпките и действията им във времето преди настоящето,и усърдно работят за прикриване на нелицеприятните си деяния,в крайна сметка като резултат получаваме една разпокъсана и далеч не пълна картина на нашата история. Именно запълване на белите петна и разкриване на умишлено или не скритите данни и факти е основната задача на историографската наука с цел изясняване на истинските параметри на явленията от миналото ни. Настоящият материал цели да изясни и конкретизира причините довели до Втора световна война,представяйки един нов прочит както на общопризнати,така и на слабо или напълно неизвестни факти. Господствуващата историческа доктрина обяснява основанията за този сблъсък единствено от гледна точка на силите,които спечелиха войната,което е в ущърб на историческата правда.Версията на победените е напълно изключена и изцяло отсъства от съвременната историографска литература,а мнения,противоречащи на официалната легенда се игнорират и заглушават своеременно.Това идва да покаже страхът от разкриване на реалните събития и разобличаване истинската роля на онези участници в конфликта,които в качеството си на победители, преправиха историята според своите потребности и интереси.Липсата на плурализъм в историографската наука е причина за нейната сегашна нищета,за обсебването и от външни,чужди на историческата истина фактори,и за превръщането й в обслужващ конюнктурни интереси казионен апарат.

Една от най-големите заблуди на нашето съвремие,умишлено насадена в съзнанието на световната общественост,е становището,че Германия и германският народ,водени отАдолф Хитлер,са искали и са планирали да воюват с целия свят,за да го завладеят, и че са били напълно подготвени във военно отношение за това.Макар и днес тази постановка да се смята за неподлежаща на съмнение аксиома,то тя отговаря на действителността толкова,колкото и общоприетата някога догма за геоцентризма.И по същия начин бива подхранвана,толерирана и внушавана от определени сили, извличащи изгоди от нея.На първо място това са победителите от Втората световна война, които по този начин целят да стоварят цялата отговорност за това стълкновение върху победените и особено върху немския народ.Едва ли има съмнение в баналната истина,че „победителите пишат историята“ както им е угодно, просто защото „победителите не ги съдят“.Но това не означава,че трябва да се примиряваме с тази зловредна традиция и да търпим някой да си присвоява правото да пише историята както му е угодно.Историята,която е писмено отражение на миналите събития,е фундаментът,върху който се гради бъдещето.Ако тази основа не е здрава,то и градежът не би бил стабилен.Затова е задължително да знаем какво в действителност се е случило при определено стечение на фактори и обстоятелства, за да предвидим какво ще се случи при подобна конфигурация в бъдеще.В противен случай ние вечно ще повтаряме едни и същи грешки,тъй като не познаваме реалните параметри на събитията, защото те са преднамерено изопачени,подправени, фалшифицирани и заличени.Това е все едно от личната памет на човек да бъде изтрита информацията,получена при изгаряне.Така този злощастен индивид ще бъде лишен от важен елемент от инстинкта си за самосъхранение,понеже няма да помни,че е опасно за здравето му да се приближава и да докосва повърхности,които излъчват топлина и светлина.Паметта (в случая „историята“,която е колективната памет на човечеството) служи именно за това-да ни предпазва от вече извършени грешки.И ако някъде в нея връзките са прекъснати и няма правилен обмен на информация,то и способността ни за преценка дори и на елементарни ситуации би била значително занижена.
Ето защо е задължително да сме на ясно с реалните измерения на явленията и условията,допринесли за екалиране на напрежението в края на 30-те години на ХХ в. , довело в крайна сметка до избухването на Втората световна война.
Тезата,която си поставям за цел да защитя тук се състои от няколко основни точки:
1). Германия не желае конфликт със Запада;
2). Германия няма никакво намерение и планове да води широкомащабна война,още по-малко на два фронта и още по-малко – световна;
3). Основна насока на външно-политическата и военна доктрина на Третия райх е завоюването възможно най-бързо и с възможно най-малко усилия и разходване на ресурси на територии, намиращи се в западните и южни райони на СССР;
4). Вина за превръщането на войната в световен конфликт имат Великобритания, Франция и Съветският съюз;
5). Великобритания и Франция умишлено провокират враждебност и накрая стълкновение между Полша и Германия;
6).Полша не е невинна жертва,а хищник,който участва заедно с Германия и Унгария в подялбата на Чехословакия,и крои планове за заграбване на територии от СССР;
7). Великобритания и Франция се опитват да провокират конфликт между Третия райх и болшевишка Русия,очаквайки да спечелят от взаимното им унищожение;
8). Сталин от своя страна се опитва да предизвика сблъсък между Германия и западните сили;
9). Великите сили,и на първо място Франция и Англия,са категорично против придобиването от Германия на богати на природни богатства земи,тъй като това ще я превърне в световен икономически хегемон;
10). Причина за започване воената кампания на Третия райх срещу западните съюзници са намеренията на последните да пресекат доставките на желязна руда, никел и др. жизненоважни суровини за немската икономика (добивани в Швеция и транспортирани през Норвегия),чрез блокада на морските и сухоземни пътища в Норвегия,Швеция и Атлантическия океан.

Германия претърпява поражение в Първата световна война без нейните войски да са категорично победени от противника на бойното поле.Всъщност основна причина за капитулацията на Втория райх е колапса на немската икономика,причинен от липсата на суровини за индустрията и от глада сред населението.А тази криза е предизвикана от тоталното ембарго, наложено от Антантата върху вноса на храни,стратегически стоки и материали в Германия.Германия жектоко страда от съкращаването на импорта.Недостигът на продоволствия в тила оказват негативен ефект върху моралното и физическо състояние на гражданското населениие,предизвиквайки увеличение на смъртността,ръст на заболяванията, падане производителността на труда.По време на самата война от глад умират около 750 000 германци,а след нея загиват още повече,понеже Тройното съглашение премахва блокадата едва към лятото на 1919 г.Огромните загуби стават причина през есента на 1918 г. Германия да изпитва проблеми с окомплектуването на армията, което предизвиква намаление на числеността й,докато в същото време числеността на противниковите войски се увеличава.С включването на САЩ във войната блокадата става почти абсолютна.
По този начин почти напълно бива преустановено снабдяването с всякакви суровини,както и на изключително важната за промишлеността желязна руда.голяма част от която се внася от Швеция през норвежките портове.След изчерпване на наличните запаси,лишена от собствени природни богатства и в невъзможност да ги импортира отвън,Германската империя сваля оръжията.Това е урок,който германците никога не забравят.Те научават по трудния начин,че усилването на Германия не е желано от Великите сили,които са готови с всякакви средства да не го допуснат. Другата поука е,че не съществува никакъв шанс да се справят с колосалната мощ на империи като Британската ( през 30-те години на ХХ в. територията й се простира на 37 млн. кв. км.,около една четвърт от земната суша,а общата численост на населението и е около половин милиард души,една четвърт ат световното население) и Френската ( към 1914 г. Франция обхваща колонии с площ от 13 млн. квадратни километра, населени с над 110 милионно население ),разчитащи на неизчерпаемите ресурси на своите колонии,и още повече- подкрепени от индустриалното могъщество на Съединените щати.Именно на това разбиране се основава философията на Адолф Хитлер,който търси решение на проблемите на немското общество,състоящи се в изключително висока безработица,безумно галопираща инфлация, сринато селско стопанство,едва кретаща икономика,липса на суровини и пазари за произведенията на промишлеността,огромни репарации,сепаратистки настроения,леви движения и партии с огромна членска маса,подклаждащи вътрешни вражди и разпространяващи комунистическа пропаганда,болшевишки въстания,довели до създаването на съветски републики в страната и установяването политика на терор в тях,окупация от чужди войски на важни германски индустриални райони,носеща колосални загуби, политически раздори и немощ (за 14 години се сменят 20 правителствени кабинета),откъснати след Първата световна война територии и прогонени от тях милиони немци,които увеличават безработицата допълнително,безкрайна поредица от стачки,едва 12 милиона души с постоянна работа,милиони,живеещи на екзистенц-минимума.И за да бъде хаосът пълен през 1929 г. избухва световната финансова криза,чието начало е дадено отново на Уолстрийт.Хитлер осъзнава,че всяка конфронтация със Запада би била фатална,защото зад колониалните държави (Великобритания, Франция,Белгия Холандия,Португалия,Испания) стоят безграничните природни богатства на техните колонии,както и стотици милиони техни поданици.Това негово виждане е формулирано и обяснено в произведението му „Моята борба“ и неотклонно е следвано през целия му живот и политическа кариера.Той приема,че немското индустриално общество се нуждае от нови територии,които да обработва,от които да черпи суровини и в които да пласира промишлената си продукция.Единствената посока,в която трябва да се развиват тези териториални амбиции,без да предизвикат недоволството на Запада е на изток-срещу СССР.
следва

 Les chateaux de la Loire_VIII.ppt

 Вчера St. Obreshkova ми предложи урок, разработен от колежката Йорданка Младенова от Самоков, на тема "Пътешествие във Франция. xvar4. kl staia.doc  Днес ви представям презентацията, която направих към този урок. 

   Пътешествие във Франция.ppt

Personnels (in La Lettre de l'éducation n°572 du 15 octobre 2007)
Evaluation

Constat. « Elle devrait être un outil privilégié pour gérer les carrières et les promotions des professeurs, réclamait déjà le rapport Thélot de 2004, le fondement de la reconnaissance de leur travail. » C’est loin d’être le cas avec le système actuel, fondé depuis 1972 sur une double notation, administrative - par les chefs d’établissement, sans aucun poids - et pédagogique - par les inspecteurs d’académie -, qui suscite l’insatisfaction générale. Injuste dans son fonctionnement avec des critères d’évaluation flous et hétérogènes, des rythmes d’inspection dissemblables, « il laisse exister des différences sensibles de rémunération selon les échelons, et du coup des inégalités difficiles à justifier », explique le sociologue Pierre Merle. S’ajoute à cela une inefficacité criante, selon le Haut Conseil de l’évaluation de l’école, puisqu’il s’avère « sans effets sur les pratiques individuelles et collectives des enseignants ». Formaliste et infantilisant, « le système ne sert qu’à préserver un mode de gestion bureaucratique », estime l’ancien recteur Claude Pair. Et, dans les faits, « la carrière ne se fait pratiquement qu’à l’ancienneté et en fonction du rang de sortie au concours ».

Pistes. Dans son rapport, Xavier Darcos propose que le chef d’établissement, principal évaluateur des personnels, attribue les primes aux professeurs qui auraient conduit « avec succès à leur terme des projets pédagogiques ou éducatifs », « les corps d’inspection [n’intervenant] dans l’évaluation de personnels que dans quelques cas précis : manquement graves, excellence et promotion ». La résistance sera forte non seulement de la part des inspecteurs, qui veulent préserver leur pré carré en conservant la note pédagogique, mais aussi des syndicats, pour lesquels le système actuel est la garantie de l’indépendance de l’enseignant par rapport aux chefs d’établissement. D’autres pistes existent, comme la production d’un rapport d’activité tous les trois ans par l’enseignant servant de base à un entretien avec une commission paritaire un peu comme à l’université, proposée en 1999 par l’inspection générale. Dans le même esprit, l’inspecteur général Jean-Pierre Obin préconise deux évaluations : l’une formative, par les inspecteurs, sans aucune conséquence sur la carrière ; l’autre de promotion, environ cinq fois dans une carrière, où tous les pans de l’exercice du métier de l’enseignant feraient l’objet de regards croisés.

Les profs bulgares en grève pour des moyens

La grève des enseignants se durcit en Bulgarie, certains d'entre eux ayant entamé une grève de la faim après des propos provocateurs du ministre de l'éducation. La Bulgarie est un des pays européens investissant le moins dans son système éducatif : 4,2% du PIB (5,7% en France). Le salaire moyen des enseignants est de 150 euros. C'est moins que le salaire moyen dans la fonction publique bulgare (218 euros) et dans le privé (159 euros). Même exprimé par rapport au Pib local,le salaire des enseignants bulgares pèse environ la moitié de celui de leurs collègues français.

On ne sera donc pas surpris que la première revendication concerne le salaire : les enseignants bulgares demandent le doublement de leur salaire.

Mais leurs exigences sont aussi plus larges. Ils veulent que le pays consacre au moins 5% du PIB à l'éducation. Et ils critiquent aussi un enseignement devenu trop transmissif s'appuyant sur des manuels officiels obligatoires indigestes. Nos remerciements à notre correspondante Anna A. pour son aide.

И отдолу има препратка към Репортажа на Поли от четвъртък!
:-)