За много деца училището не е забавно място – понякога дори е страшно. Това може да се окаже голямо предизвикателство за родителите. Обикновено всичко започва с оплакване от болки в главата или в стомаха. Един-два пропуснати училищни дни, и изведнъж оценките тръгват надолу. Скоро детето или отказва да отиде на училище, или болките в стомаха му са се влошили много. Това се превръща в омагьосан кръг – детето е изостанало с материали и училището го плаши още повече. Какво трябва да направим ние родителите? Как да се справим?
Ами ако някой съученик го заплашва или тормози? Трудно е да си припомниш правописа, ако мислиш как да не срещнеш отново присмеха и подигравките на съучениците си заради една двойка, която си получил преди време. Ужасяваща е мисълта от подобни преживявания. Има ли някакъв начин да помогнем на децата си да се чувстват в безопасност?
Емоционалните удари в детските години като белези по тялото оставят невидими, но реални следи, които напомнят за себе си през по-късните години.
Не мислите ли, че донякъде условно можем да оприличим децата си на току-що слязъл от конвейера компютър, който ние стремително пълним с информация?
Аз мисля, че за да избегнем излишни проблеми и конфликти, трябва да балансираме собствените си очаквания с възможностите на този компютър-детето.
Нека не изискваме от децата си невъзможното или трудно изпълнимото. Вместо това да видим какво можем да променим в заобикалящата ни среда и по-точно в училището.
Тук ще вмъкна част от разказа на едно българско момиче, което учи в американско училище:"Като влезем в час, въобще не пишем в тетрадки и не ни диктуват. Материалът, който трябва да вземем, ни се дава напечатан на листа. Урока ни го пускат като презентация на телевизионен екран.
За разлика от това, което съм виждала в българските училища, тук учителите не могат да ти напишат по-ниска оценка, защото не си им симпатичен. Тях дори ги е страх, защото всеки ученик винаги може да отиде да се оплаче. Тук учениците си имат права и дори за такова нещо могат да осъдят преподавател.
Децата и въобще всички хора са много приятелски настроени. Никой не се държи лошо с теб и с всеки можеш да си станеш приятел. Каквито и недостатъци да имаш, колкото и да си странен, хората винаги ще общуват с теб и ще са любезни. Тук ги учат да са толерантни към различните. В България например, ако си нов в някаква среда, в училище или работа и не можеш да направиш нещо, както трябва, всички ще ти се смеят. Докато тук никой няма да ти се присмива, а ще дойде да ти помогне."
Порази ме с гениалната си простота едно правило, прието в американските училища: във всички писмени работи, включително по математика, децата от началните класове работят с молив, към чийто горен край е прикрепена гума. Те могат да я ползват колкото си искат.
Тази проста идея съдейства да бъдат избегнати толкова много сълзи, разочарования и конфликти! Тук важи правилото: променете условията и проблемите ще изчезнат.
Надявам се нашите учители да се опитат да използват молив и гума. И съм дълбоко убедена, че от това децата няма да пишат по–лошо или по–небрежно.
Обратното, по–внимателно ще следят за грешки, защото лесно могат да ги поправят.
Ще завърша с една мъдра поговорка, която гласи: "Конят може да се накара да влезе във водата, но не може да се принуди да пие."
Детето може да се накара да заучава механично уроците си, но подобна "наука" ще се натрупа в мозъка му като мъртъв товар.
Нещо повече, колкото по–настойчиви са учители и родители, толкова по–мразен най–вероятно ще се окаже дори най–интересният, полезен и нужен учебен предмет.
Legacy friendly alias
Не-искам-да-ходя-на-училище-
Comments