Училищата трябва да се превърнат в място, където децата да посещават с желание, а не с ужас

Училищата трябва да спомагат за физическото, емоционалното, умственото, нравственото и духовното здраве и развитие.
Училищата трябва да се превърнат в място, където децата да посещават с желание, а не с ужас.
Днешните училища често нанасят психични травми на учениците. Всеки ден мнозина са под стрес. Ще ги изпитат ли? Каква оценка ще им пишат? Ужасява ги мисълта за подигравките на съучениците от получена слаба оценка. По-големи ученици малтретират по-малки. Училището за малтретираните се превръща в ад, те бягат от часове или придобиват комплекси за цял живот. Училището се е превърнало в нещо, което силно трови детските години на хората и ги лишава от полагащите им се тогава игри, радост и развлечения, докато още не са ги налегнали тревожността, стреса, проблемите и вътрешните задръжки и болести на личността, притежавани от повечето възрастни.
Училищата се превърнаха във фабрики за пасивно/когато болката е по-скоро емоционална/ и физическо насилие.
Пасивното насилие неизбежно генерира гняв в жертвата, която отвръща с насилие, т.е пасивното насилие подхранва физическо насилие. С други думи, как ще потушим огъня, ако не отстраним първо горивото, което го разпалва?
Поставянето на етикети/двойкар, глупак, невъзпитан, лош и т.н/ и осъждането поощряват насилието и ниската самооценка.
Нека се замислим и не създаваме от децата си психични инвалиди, защото те са нашето бъдеще.